Поп-фолк текстовете - глупави.. или не дотам?!

А от тази не ви ли настръхваха космите на ръцете (преди да сте започнали обезкосмителните си процедури)


Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб .
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън .
Ако си дал на милата
от своето сърце .
Ако си дал на чуждите
живот от себе си .
Ако си дал , ако си дал ,
ако си дал от себе си ,
не си живял , не си живял на празно .

Никой не може да ти отнеме
обичта , обичта на хората .
Никой не може да ти я вземе
любовта , любовта към хората .
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .

Ти закъсняваш понякога истинно ,
но винаги идваш , идваш при нас .

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица .
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда .
Ако си враг на подлия ,
но го послушаш
дори един единствен път .
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

Дали е трябвало / 3
изобщо да се раждаш

Никой не може да ти отнеме
обичта , обичта на хората .
Никой не може да ти я вземе
любовта , любовта към хората .
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .

Ти закъсняваш понакога истинно ,
но винаги идваш , идваш при нас .

Емил Димитров я пееше

А може и


...Еееех, момичета,
и на 20
и на 30 по две....


Да допълня текста:

Само за жени-Богдана Карадочева

Този свят не по женски модел е направен,
но на нашите женски ръце той лежи.
Всеки ден го кроим и прекрояваме,
уж по-малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдем слаби -
мъжки момичета сме, а не жени .
Сред насъщните причини за децата и хляба
вече никой не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи нелесни,
зад зъбите си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници,
зад списания "Наш дом " и "Жената днес".

ПРИПЕВ...
Ех, момичета
и на 20 и на 30 по две
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.

На земята отдавна сме стъпили здраво,
на ръце не ни носят , не целуват ръка.
Даже своите рицари неведнъж утешаваме
върху крехтите си уж рамена.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем / 2 дали не грешим,
че зад мъжки професии
се мъчим да крием
своите женски слаби души.

ПРИПЕВ...
Ех , момичета
и на 20 и на 30 по две
даже до смърт да обичаме,
пак не падаме на колене.

Тая ми е направо .......в сърцето.

http://www.vbox7.com/play:4171796a

Тази също, както и всички останали.

http://www.vbox7.com/play:a9ee03a8

Ахат - Черната овца       

Бавно ни залива морето
от сиви , тягосни дни
умът не слуша сърцето ,
а вечно смята и бди .
Падаме в калта , затъваме до шия в нея
виновни търсим , за да успеем
невинни в калта да заспим .
Хората сега са глупави стада ,
водещи борба за власт и за трева ,
стискайки зъби подават си ръка .
Не , аз не мога да спя сега .

Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .

Всяка глупост има си време
да стане малка правда дори ,
щом овчарят може да дреме ,
а стадото да точи зъби .
Злото ви поглъща с грозната си мъст ,
никой не посмя да чуе моя глас .
Не , аз не мога да съм като вас .

Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .

Сложил бях на карта сетния си час
никой не посмя да чуе моя глас .
Черен съм сега и в профил и в анфас .
Не , аз не мога да съм като вас !

Аз сам си избрах тази съдба
вечната черна овца .


По повод мнението, че поп фолк текстовете извират от живота, и поради тази причина би следвало да са умни, мисля, че горния текст е далеч по-близко до живота и битието ни.

А, и е любима на дъщеря ми, пее я страхотно.

Ей, спамърки, изсрахте се на хубавата тема!

Айде, като ще е спам, къде без мен 

Болката отляво

/Васил Найденов/

Странно просветлява смръщеният ден,
спомен загорчава, тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите и пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там
няма връщане назад.

Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.

И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не!

Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.

Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.


Обичам те

/Силвия Кацарова/

С косите ми обичам да играеш
и с пръсти да ги рошиш като вятър
под топлата им ласка да гадая
на твоята усмивка светлината.

Очите ми обичам да целуваш,
чрез устните ти първа да усетя
как пролетните ветрове бушуват
и как попиват в мене дъждовете.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

Обичам до гръдта ти да се сгуша
и пулсът ми със твоя да се слива,
сърцето ти как вика да послушам
и уморена тихо да заспивам.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

Оооооо
Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.
Оооооо
Обичам те, оо обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те...

По мое лично мнение какъвто и да е текста, съчетан с подобна музика не би могъл да звучи другояче освен глупаво./за фолка става дума/

ПИСМО ДО МАМА

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селянче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.

И от мен едно ъ-ъ-ъ, поп фолк парче:
Миряна Башева.

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
П.П. А също много харесвам текстовете на Мишо Белчев, Георги Константинов и Калин Донков.

Дами, а това в коя класация ви е?


БЕЛИ РУЖИ, НЕЖНИ РУЖИ

Бели ружи, нежни ружи
Цъфнали са на прозорец,
Случайно аз оттам минах,
Разболях се кат ги видях.
Не ще мина вече от тамо,
Ще цъфтят ли аз не питам,
Сън сънувам тия ружи,
По-добре да ги не виждам.
Тъжен ден, камбани бият –
Днес се жени мойта мила,
Дали от очи й черни
Ще да капнат две сълзици.
Само веднъж ружа цъфти,
Само веднъж сърце страда,
Кажете й, до кат умра
Само нея аз ще любя.



ЗАСПАЛИ ЧУВСТВА

Заспали чувства в мен недей събужда,
Не наранявай бедно ми сърце,
Че то без друго е наранено –
Ти го залюби и го остави. (2)
Вечер щом легнеш погледни луната,
Там ще намериш моите очи,
Сутрин щом станеш, погледни росата,
Там ще намериш моите сълзи. (2)
Чайките бели все ми напомнят
За любовта, ти що ми подари
И край морето бродя аз самотен
Чакам да се върнеш отново пак при мен (2
Заспали чувства в мен недей събужда,
Не наранявай бедно ми сърце,
Че то без друго е наранено –
Ти го залюби и го остави. (2)



АЗ ИМАМ ДВЕ СЪСЕДКИ

Аз имам две съседки,
Две съседки, две кокетки.
Чернокосата е Гинка,
А пък русата – Калинка.

Сутрин бягам аз по Гинка,
А пък вечер по Калинка.
Цел ден седка не ме хваща,
Нощем бог ми сън не праща.

С тия мои две съседки
Си обърках всички сметки,
Сам се чудя и се мая,
Где ще му излезе кра

И една типична сърцераздирателна чалга. Но и поучителна.

Така... Моля някой да ми обясни горното изречение, че нещо не загрявам. "Животът е красив и в теб е цялата вина, защото си щастлив на най-любовната вълна". Абе, че това са думи, думи са, ама... к`во правят в едно изречение? Хем животът е красив, пък ти нещо си виновен... Текстописецът определено си е чоплел носа и е гледал към тавана.

Лиске, не спами, за текстове става дума и за поп фолк, а не чалга. Поп фолка е интелигентната чалга, защото голяма част от текстовете са написани от талантливи поети, е, за пари, ама трябва и да се живее все пак.

Така, ами, не въ й срам 

Василиндо, не вливай в сърце ми отрова

Ъъъ, кой каза Михаил Белчев? 

От много, много отдалеч

На Кристина
 

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.
 

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.


От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.

За мен това е една от най-вълнуващите (ако не и най-силната) любовна песен в нашата музика.