Труден въпрос

  • 4 386
  • 117
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 984
Смислена е, но някои хора държат да имат биологично свое дете.
Каква е мотивацията за биологична връзка ми е ясно, но не ми е съвсем ясно защо човек не би могъл да даде обич и грижа на което и да е дете.
Разбира се, към всички мами и татковци, които опитват в момента - успех! И бъдете благословени! Hug

# 46
  • Мнения: 2 891
Аз не бих, поне сега разсъждавам така. Давам си сметка, обаче, че ако съдбата ме постави в такава ситуация, мога да реагирам различно. Задавам си въпроса, колко от връзките са обречени да се разпаднат, заради липсата на потомство, но поради обтягане на отношенията между партньорите. Не мога дори да си представя, колко зле бих се чувствала, ако знам, че не мога да износя. Има възможност да стана непоносима депресарка и за това да ме изоставят.

Изразих ли се като хората?

# 47
  • Мнения: 4 753
Мишон, не става въпрос за такъв казус. Лично за мен детето си е дете без значение дали биологично аз съм един от създателите му. Хората, които държат да създадат свое не отхвърлят идеята да отгледат изоставено детенце примерно. Те просто искат на всяка цена да създадат свое. Има такива хора, не ги виня. Право на всеки човек е да избира сам.

# 48
  • Мнения: 27 524
Разбира се, че не. Все пак има и други начини за сдобиване с дете  Wink

# 49
  • Мнения: 1 666
Има възможност да стана непоносима депресарка и за това да ме изоставят.


И все пак ако се обичате достатъчно ще останете заедно!
Вярвай ми, на края на третата година безуспешно бебеправене бях станала не депресарка, ами направо маниакално-истерична. Мъжът ми го понесе, изведе ме от дупката и точно тогава забременях.

Italia, не се натъжавай! Hug Виж на първата страница моя постинг, както и на gerygirl и люта чушка!

# 50
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Естествено, че не бих го изоставила.
Не го направих при много по-тежки ситуации, в които всяка друга би си плюла на петите.
Всъщност отдавна съм взела решение, че ако имам дете, то ще е само и единствено негово, в противен случай оставам без.
Това е Peace.

# 51
  • Мнения: 5 370
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.

И аз така смятам. Освен това, харесвам поговорката - Не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб. Представям си как бих се чувствала да ме отсвирят единствено поради тази причина. Гадничко е.
Прибавям се и аз към гореизказалите се дами. Особено КАлин@ е направила една много важна вметка -да те отсвирят, защото не можеш да имаш деца.
Ами ако не можеш да имаш деца, примерно, защото едвам си се изкопчил от лапите на рак??? Или на друга страшна болест??? Не всичко в този живот зависи от собственото ти желание.
Апропо, преди 3 години един гинеколог, цитиран много из темите на момичетата от Проблемното, ме докара до  състояние на депресия , предшествана от истерия. Тогава не бяхме и официално женени, та си казах"Е сега ме отсвири". Ревах и вих като куче, но мъжът ми застана до мене и каза, че ако след необходимите опити не забременея, ще си вземем дете. Това просто ми свали товар от раменете. Забременях не след месеци, а ВЕДНАГА. Постфактум разбрах, че въпросният доки така процедира и с други жени, за да си ги придърпа към частното центърче. Както и да е, много дълго стана, отговорът ми е НЕ.

# 52
  • Мнения: 17 409
НЕ знам...Мисля, че не. Ама само си мисля, на думи всичко е много лесно Wink

# 53
  • Мнения: 172
els, благодаря ти, че ми отваряш очите за хубавите неща.
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!

Последна редакция: пт, 02 ное 2007, 14:10 от Italia

# 54
  • София
  • Мнения: 819
els, благодаря ти, че ми отваряш очите за хубавите неща.
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!

Възхищавам ти се за силата Hug  Аз не съм толкова силна, може би затова отговорих с ДА на темата newsm78

# 55
  • Мнения: 172
Пети, благодаря за милите думи! Всеки човек е силен, всеки си има и слаби места. Дано никога повече не се замисляш над тази тема и да имаш здрави и усмихнати дечица!  Hug

# 56
  • Sofia
  • Мнения: 4 227
Верно е, че партньорите се изнервят от непрекъснатия неуспех, от ходенето по лекари и пилеенето на луди пари, но не съм съгласна, че любовта си отива. В богатство и в бедност, в радост и в болка, докато смъртта ни раздели, помните ли? Нещастието сплотява партньорите. Ако са достатъчно толерантни един към друг и са сигурни, че са един за друг, ще намерят начин да се справят с положението.

Да, помня тези думи. Както и знам колко красиво пожелателни са.
И как, когато нещата тръгнат надолу, са последното за които хората се сещат.
Знаеш ли защо любовта си отива или всъщност не остава? Не зарад наличието или липсата на някакви си думи изречени някога и нейде и защото така се прави по традиция. А защото любовта е деликатна и нежна и също така твърде уязвима. Любовта е като малките деца, защото се нуждае от непрестанна грижа. И не винаги, уви, устоява на жестоките житейски изпитания и не винаги нещастието сплотява хората, които се обичат -така се случва само в приказките.
Може би и зарад това е така ценна, любовта?
Иначе много бих искала да става както пишеш ти, наистина!

# 57
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Много мога да изпиша по темата. Твърде лично е, но Italia донякъде е изказала мислите ми. Знам, че ще успеете, Italia! В мига, в който най-малко очакваш.

# 58
  • Димитровград
  • Мнения: 1 745
Без да чета отговорите по темата отговорих "Не,не бих".Партньора ми затова е партньор,за да сме заедно.Значи заедно ще преодолеем трудностите.Изобщо не намесвам любовта,знам,че и той би мислил като мен.Просто знам.

# 59
  • Мнения: 14
Не бих го оставила за нищо на света!
Не може да се наказват хората за неща извън техния контрол.
Освен това има толкова изоставени дечица, за които също някой трябва да се погрижи.
А и не виждам смисъла в това на всяка цена да продължавам рода. Нито съм някакъв нобелов лауреат, нито образец за съвършенство. Аз искам да имам дете, за да дам шанс на някоя малка душичка да бъде щастлива и да живее добре. Дали ще съм я родила аз или не, няма чак такова значение.

От друга страна ще ми бъде крайно неприятно, ако причината е в партньора ми и той започне да изпада в депресии и нервни кризи заради това. Да нямат деца не е най-лошото, което може да се случи на едно младо семейство, това е моето мнение.

Общи условия

Активация на акаунт