И ти търсиш съвет във форум? Вместо да питаш специалист? Много мъдро родителско решение!
- Публикувана: 9 ноем. 2007, 08:49 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2007, 17:07 ч.
Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?
Извинявай, ама как така той е сигурен, че ще го издържаш? Я спри! Спри да плащаш тока, спри да купуваш храна и кола. Да видим няма ли да стане от компа като спрат тока. Ще спре да пие кола и да яде пици. Ден-два-три гладен, ама я да видим как ще кара седмици. И не му давай пари. Въобще без много да му обяснваш кажи - Така и така, не мога да те гледам как се съспиваш. Искам да се справяш сам. И се махни. Нали ти казва, че ще види какво ще прави като те няма вече. Е, да го види как е.
Медина,
проченох всичко и имам един въпрос и едно предположение.
1. Когато почина баща му говорихте ли за смъртта, говорихте ли за таткото, спомняхте ли си заедно? Или такива разговори не е имало, за да не бъркате в раната?
2. Може би тази промяна и отношението към теб и всички останали са като защитна броня. Срещу болката, която би изпитал отново, ако примерно изгуби теб или друг близък. Затова те мрази, груб е и отхвърля всички. Бил е малък, когато е загубил баща си, било му е много мъчно, бил е много объркан, много го е било страх. Говорихте ли за това, споделихте ли чувствата си?
Пожеланам ти да намериш път към него
проченох всичко и имам един въпрос и едно предположение.
1. Когато почина баща му говорихте ли за смъртта, говорихте ли за таткото, спомняхте ли си заедно? Или такива разговори не е имало, за да не бъркате в раната?
2. Може би тази промяна и отношението към теб и всички останали са като защитна броня. Срещу болката, която би изпитал отново, ако примерно изгуби теб или друг близък. Затова те мрази, груб е и отхвърля всички. Бил е малък, когато е загубил баща си, било му е много мъчно, бил е много объркан, много го е било страх. Говорихте ли за това, споделихте ли чувствата си?
Пожеланам ти да намериш път към него
Стрелям напосоки с догадките си. Със сигурност подобно поведение е провокирано от нещо.
Говорила ли си с учителите му?
А със съучениците му?
Възможно ли е да имало някакъв инцидент в училище?
Имал ли си е някога приятелка, имала ли си индикации, че води сексуален живот?
Възможно ли е да има здравословен проблем, за който не знаеш - хормонален, от сексуално естество?
Възможно ли е да е... хомосексуален?
Не знам как да помогна, но ти желая това да приключи по най-добрия начин и за двама ви. Успех.
ПП. Не мисля, че да го отрежеш финансово е добра идея. Това може да го изведе от вкъщи, но къде може да го заведе дори не ми се мисли.
Говорила ли си с учителите му?
А със съучениците му?
Възможно ли е да имало някакъв инцидент в училище?
Имал ли си е някога приятелка, имала ли си индикации, че води сексуален живот?
Възможно ли е да има здравословен проблем, за който не знаеш - хормонален, от сексуално естество?
Възможно ли е да е... хомосексуален?
Не знам как да помогна, но ти желая това да приключи по най-добрия начин и за двама ви. Успех.
ПП. Не мисля, че да го отрежеш финансово е добра идея. Това може да го изведе от вкъщи, но къде може да го заведе дори не ми се мисли.
Отговарям набързо на всички.
Наистина доскоро за мен беше по-добре да си стои в стаята и да е пред компютъра, карах я по най-лекото съпротивление.
Не сме обсъждали смъртта на баща му.
Говорила съм и с класната и със съучениците. Казват че няма случки които да го отблъскват от училище.
Не е имал приятелка, това знам с категоричност.
За хомосексуалност - ??? Пак не знам, не мисля, но може би?
Не искам да спирам тока и парите - ще иде да ги търси другаде.
Извинете че така схематично пиша, но излизам извън града за уикенда. Той изненадващо пожела да дойде.
Наистина доскоро за мен беше по-добре да си стои в стаята и да е пред компютъра, карах я по най-лекото съпротивление.
Не сме обсъждали смъртта на баща му.
Говорила съм и с класната и със съучениците. Казват че няма случки които да го отблъскват от училище.
Не е имал приятелка, това знам с категоричност.
За хомосексуалност - ??? Пак не знам, не мисля, но може би?
Не искам да спирам тока и парите - ще иде да ги търси другаде.
Извинете че така схематично пиша, но излизам извън града за уикенда. Той изненадващо пожела да дойде.
Не искам да спирам тока и парите - ще иде да ги търси другаде.
Няма нужда да ги спираш, а да го запознаеш със стойността им и да му вмениш, че пари както се печелят, така се и губят, не са доживотна даденост. Непременно поговорете за смъртта на баща му - разказвай, споделяй спомени - нека знае, че и ти скърбиш, макар животът ти да тече привидно спокойно. Нека знае, че не е изоставен и от теб, въпреки че те няма често. Хубаво е синът ти да почувства, че се нуждаеш от присъствието и помощта му, без обаче да носи неприсъщи отговорности. И не го заклеймявай като "коренно различен" от теб - това първо, че не е възможно и второ, може да е положително качество, нали?
Хубав уикенд и успех!
Не можах да изчета всички отговори в детайл, но това с изучаването на английския и медицината ме изуми. Ами значи той не затъпява ред компютъра, а си е намерил области, които го интересуват, и дълбае в тях. И се самообразова, което в училището явно не може да прави на това ниво, което постига сам. Хареса ми и аналогията с д-р Хаус, която си е намерил. Първото, което ми хрумва, че можеш да направиш, е да почнеш да гледаш филма! Или а го гледате заедно. Помоли го да ти даде сериите, кажи, че твои приятелки са ти го препоръчали примерно. Това ще ви даде обща тема за разговор и ще надникнеш поне мъничко в неговия свят.
Нещо, което много ме притеснява, е хранителният му режим. А освен колата и пиците, ти осигуряваш ли редовно здравословна храна в къщи? Ако си на работа по цял ден, кой готви у вас? След като се интересува от медицина, ще ти е лесно да намериш материали за влиянието, което имат храните върху организма и да му ги предложиш под някаква форма. Примерно, да кажеш, че си се запалила по някаква диета за прочистване на организма (има една книга Дао на пречистването, на мен лично много ми допадна, в Хеликон я видях неотдавна). И наистина го направи - погрижи се за собственото си тяло, за да дадеш пример.
И не прехвърляй вината за всичко върху това, че нямате баща. Много деца изразстват без един родител. Влез в подфорум Самотни родители и ще видиш.
Успех ти желая. Хубаво е, че си се вгледала в проблема и си почнала да търсиш решение. Имам усещането, че доскоро си била в подобно на неговото състояние вътрешно, нищо че домът ти е подреден, а неговата стая = не. Мисля, че твоят опит да излезеш от това състояние може да повлече серия от събития, които да помогнат и на сина ти да се вземе в ръце.
Нещо, което много ме притеснява, е хранителният му режим. А освен колата и пиците, ти осигуряваш ли редовно здравословна храна в къщи? Ако си на работа по цял ден, кой готви у вас? След като се интересува от медицина, ще ти е лесно да намериш материали за влиянието, което имат храните върху организма и да му ги предложиш под някаква форма. Примерно, да кажеш, че си се запалила по някаква диета за прочистване на организма (има една книга Дао на пречистването, на мен лично много ми допадна, в Хеликон я видях неотдавна). И наистина го направи - погрижи се за собственото си тяло, за да дадеш пример.
И не прехвърляй вината за всичко върху това, че нямате баща. Много деца изразстват без един родител. Влез в подфорум Самотни родители и ще видиш.
Успех ти желая. Хубаво е, че си се вгледала в проблема и си почнала да търсиш решение. Имам усещането, че доскоро си била в подобно на неговото състояние вътрешно, нищо че домът ти е подреден, а неговата стая = не. Мисля, че твоят опит да излезеш от това състояние може да повлече серия от събития, които да помогнат и на сина ти да се вземе в ръце.
Това, което описваш се нарича "компютърна наркомания". Това си е зависимост и мисля, че всичките проблеми тръгват от нея. А как се е стигнало до това състояние, може би трябва да разбереш с помощта на психоаналитика, който посещаваш.
Имала съм подобен проблем, но не с детето ми ( още са ми малки децата ), а с мъжът ми. По същия начин имаше период в живота му ( повече от година беше ), в който се беше лепнал за монитора и се наливаше с кола ( и цигари). Ако не можеше да седне да играе ставаше избухлив, раздразнителен, крещеше, карахме се и изобщо - ужас. Но все пак беше голям и се налагаше да ходи на работа. Вечер почти не ми обръщаше внимание, що сълзи съм проляла.
Състоянието му се подобри след като забременях и се оженихме. Но си остана геймър. Дори сега, когато имаме две деца и ходи на сериозна работа, почти всяка вече играе до към 2-3ч. Но спря да пие такива количества кока-кола, помага ми, когато имам нужда.
Искам да ти кажа, че напълно разбирам тревогите ти и ти съчувствам.
Моето първо дете ( сега почти на 5г.) също е много интелигентно за възрастта си, и много неспокойно и силно емоционално. От сега съм се замислила за пубертета й и се ровя много да чета. Една книга "Малкият тиранин" на Иржина Перкоп е много добра книга, която много добре обрисува как децата стават тирани на родителите си и какво да правим. Но тя е за по-малки деца. Все пак можеш да я прочетеш, за да си дадеш някои отговори на въпроси.
Исками се да мога да ти дам някакви други съвети, но не мога.
Сещам се само за едно нещо - намирай колкото се може повече време да излизате някъде със сина ти. Води го по ексурзии, разходки, моли го да идва с теб по пазари да ти помага, и изобщо - все начини да го измъкваш от къщи и от обстановката у вас.
Не се отчайвай, бори се! Ако си вярваща се моли и ходи на църква, поне в неделите. Говори с някой свещенник, може да ти помогне. Може и да помолиш да му прочетат някоя молитва.
Успех ти желая от сърце
Имала съм подобен проблем, но не с детето ми ( още са ми малки децата ), а с мъжът ми. По същия начин имаше период в живота му ( повече от година беше ), в който се беше лепнал за монитора и се наливаше с кола ( и цигари). Ако не можеше да седне да играе ставаше избухлив, раздразнителен, крещеше, карахме се и изобщо - ужас. Но все пак беше голям и се налагаше да ходи на работа. Вечер почти не ми обръщаше внимание, що сълзи съм проляла.
Състоянието му се подобри след като забременях и се оженихме. Но си остана геймър. Дори сега, когато имаме две деца и ходи на сериозна работа, почти всяка вече играе до към 2-3ч. Но спря да пие такива количества кока-кола, помага ми, когато имам нужда.
Искам да ти кажа, че напълно разбирам тревогите ти и ти съчувствам.
Моето първо дете ( сега почти на 5г.) също е много интелигентно за възрастта си, и много неспокойно и силно емоционално. От сега съм се замислила за пубертета й и се ровя много да чета. Една книга "Малкият тиранин" на Иржина Перкоп е много добра книга, която много добре обрисува как децата стават тирани на родителите си и какво да правим. Но тя е за по-малки деца. Все пак можеш да я прочетеш, за да си дадеш някои отговори на въпроси.
Исками се да мога да ти дам някакви други съвети, но не мога.
Сещам се само за едно нещо - намирай колкото се може повече време да излизате някъде със сина ти. Води го по ексурзии, разходки, моли го да идва с теб по пазари да ти помага, и изобщо - все начини да го измъкваш от къщи и от обстановката у вас.
Не се отчайвай, бори се! Ако си вярваща се моли и ходи на църква, поне в неделите. Говори с някой свещенник, може да ти помогне. Може и да помолиш да му прочетат някоя молитва.
Успех ти желая от сърце
един от любимите му филми е за някакъв доктор - сериал, дават го май по Нова, не се сещам заглавието, веднъж гледах една серия - докторът беше с бастун, небръснат един такъв, лекуваше много нестандартно. Свалил си е всички серии от нета
да, споменах го д-р Хаус.
интроверен тип с гениални заложби.медина, аз внимателно прочетох всички и мога да ти кажа няколко неща, които си извадих като извод за мен от постингите до тук. Малко по точки ще карам, да е по-ясно))) Ако не са правилни - игнор и това е.
Първо, според мен много лесно отритваш всякаква отговорност от себе си, като каза, че психиатърката ти е казала, че проблемът не е в теб. Във всеки постинг се опитваш да обясниш , че ситуацията не зависи от теб.
Няма такова нещо. Всичко от теб зависи. Твоята нагласа е тази, която проваля всичко - ти се притесняваш, но си убедена, че нищо не зависи от теб.
Второ, отдаваш проблема на детето си на пубертета. Може и да е така, но сама каза, че сина ти е агресивен още от дете, защото ' си е такъв'. Тоест, не намирай лесното оправдание в " той е тинейджър, а те всички са луди", а се изправи към това, което си неглижирала отдавна.
Трето, ти почти нищо не знаеш за детето си. Аз, от 1 постинг разбах, че сина ти е фен на д-р Хаус ( например). Не може да не знаеш елементарни неща, не можеш да не вникваш в сигналите, които той ти подава. Той сигурно ги подава със стотици всеки ден, само че ти просто не ги виждаш. Тинейджърите намират модели там, където ги намират, ако няма модел реален, много ясно че ще кукне по д-р Хаус. Той идеално му приляга!!! И има нужда от него, защото вижда, че и такъв асоциален тип може да живее и да е герой. Да, ама в друга реалност.
Четвърто, ти си убедена в провала на сина си - " Той не разбира химията", 'Защо хаби енергия, като няма да става доктор", " Той от половин година не е стъпвал в училище", " Той няма да завърши". Ами извинявай, това дете учители няма ли, не си ли говорила с някой от това частно училище, не е ли дошъл класния му у вас да го пита кво става. Тия хора сигурно имат училищен психолог и пр. Ролята ти не се изчерпва само с плащането на таксата за училище и интернет. Как очакваш при тази твоя нагласа той да ти дава други отговори освен " Ами аз съм тъп и не разбирам", " Ами няма смисъл", " Ами всичко е тъпо".
Пето, качеството на живота - " той пие по 6 литра кока кола на ден", " Той яде само пици и кфс", "той стои цял ден пред компютъра и е по-добре така", ' Той не се интересува от спорт" . Няма такова нещо - какво правите заедно с това момче - ходите ли някъде, каните ли гости, изпращаш ли го за хляб вечер, има ли той отговорност някаква за нещо, изобщо... защо яде пици, защо му купуваш кока кола... Изобщо, оставам с впечатлението, че си заета, обаче момчето е на смотек.
Имай предвид, че не е задължително това дете тази година да ходи на училище. Но ти трябва да имаш ясна идея за това какво правиш в тази година, и че до година той влиза отново в училище, за да завърши. Спри да го причисляваш към провалите. Спри да го мислиш за неясен - много си е ясен този твой син. Трябва му опора и свеж въздух. И по този път ти си тази която ще го подкрепя, няма кой - нито Рамщайн , нито д-р Хаус, нито никой. Само ти и хората, които ти повикаш на помощ. Чичовци, приятели, баби, дядовци - всички имате нужда от план как това умно дете да продължи напред.
Пожелавам ти кураж и успех в намирането на решение.
Не знам какво да те посъветвам. На твое място директно бих отишла при психиатър /психиатър не значи непремено диагноза и лекарства - просто те са "по-навътре" в нещата и ще преценят дали случаят е за тях или за психолог/. Първо отиди ти и обясни - после заедно ще решите как да действата. Водя майка ми при един млад и добър /според мен/ психиатър, който се ангажира много със случаите си. Ако искаш, ще ти дам на ЛС координати. Докато съм била с нея /защото той държи и да присъства и близък/, му се е обаждала майка със сходен проблем и той й обърна много внимание. Останах с впечетление, че непрекъснато подържат връзка.
Аз както се вижда от подписа ми нямам опит с дете в пубертета за това не бих си позволила да ти давам съвети.
Искам да те питам обаче някои неща, отговора на които може да ти даде някаква насока в това къде да търсиш причината за състоянието на сина ти.
Бащата от болест ли е починал или при инцидент? - това би обяснило донякъде интереса му към медицината.
Ти спомена Скайп - с какви хора си пише там? Имаш ли някаква представа, казваш че е несоциален, но това е програма за комуникация. Той вероятно си има лист с хора с които си пише. Те на неговата възраст ли са? От Бг или чужбина? Жени/мъже?
Тази негова агресия за която споменаваш само в чупене на предмети ли се изразява? Посягал ли е на теб или на себе си?
Има ли някакви религиозни убеждения или интереси?
Не е нужно да отговаряш на тези въпроси тук, зададох ги защото често когато човек е в една ситуация се случва да пропусне иначе най-очевидните неща.
Аз лично не мисля че детето ти е с отклонения, може би даже обратното, според мен той е умно и надарено момче.
Желая ви да намерите път един към друг и да преодолеете заедно този проблем.
Искам да те питам обаче някои неща, отговора на които може да ти даде някаква насока в това къде да търсиш причината за състоянието на сина ти.
Бащата от болест ли е починал или при инцидент? - това би обяснило донякъде интереса му към медицината.
Ти спомена Скайп - с какви хора си пише там? Имаш ли някаква представа, казваш че е несоциален, но това е програма за комуникация. Той вероятно си има лист с хора с които си пише. Те на неговата възраст ли са? От Бг или чужбина? Жени/мъже?
Тази негова агресия за която споменаваш само в чупене на предмети ли се изразява? Посягал ли е на теб или на себе си?
Има ли някакви религиозни убеждения или интереси?
Не е нужно да отговаряш на тези въпроси тук, зададох ги защото често когато човек е в една ситуация се случва да пропусне иначе най-очевидните неща.
Аз лично не мисля че детето ти е с отклонения, може би даже обратното, според мен той е умно и надарено момче.
Желая ви да намерите път един към друг и да преодолеете заедно този проблем.
Много ми допаднаха мненията на и Lennie i crazy chik.
Не знам какво мисли6 за това,но аз на твое място бих опитала,за да разре6а проблема:
http://www.holotropics.org/breathwork_application.html
Добре е първо да го приложи6 на себе си,за да види6 ясно гре6ките си и мисля,4е тогава 6те намери6 правилното ре6ение за сина ти.
Не знам какво мисли6 за това,но аз на твое място бих опитала,за да разре6а проблема:
http://www.holotropics.org/breathwork_application.html
Добре е първо да го приложи6 на себе си,за да види6 ясно гре6ките си и мисля,4е тогава 6те намери6 правилното ре6ение за сина ти.
А аз мисля, че е добре да спреш всякакви намеци за това, че трябва да ходи на училище. Опитай се да влезеш в неговия свят, най-важното е да говорите много, но говорете за това, което го интересува живо. Например гледайте заедно д-р Хаус и си говорете за него, питай го чувал ли е нещо за тази болест, коя е тази кост и т.н. Кажи му, че си го похвалила на свои колежки за познанията му по медицина например, и те са останали очаровани какво умно дете имаш. Мисля, че колкото повече говориш с него, ще се почувства значим за теб(а не тъпака дето не ходи на училище, и по гаджета)и лека по лека ще се отпусне, ще сподели нещо, ако не му се подиграеш, ако не го упрекнеш пак ще сподели след време и така ще станете по близки. Когато те почувства приятел нещата ще се подредят от самосебе си. Той е много умен, какво като няма средно или висше, ще се оправи някак в живота, пък може като преодолее тази криза да си вземе образованието.
X
Реклама