Благодаря на всички, писали през уикенда.
Имах възможност на спокойствие да размисля.
Май той наистина няма никакви отклонения, просто една по-голяма чувствителност, затвореност и немалка доза инат.
Titimiti има право, ще спра да го натискам за училището, ще изчакам да видя дали сам няма да стигне до извода, че огромните знания, които трупа, трябва да бъдат подплатени с диплома.
Може би търпението да се увенчае с успех.
Разбрах, че има доста други такива като него, в даден момент се "освестват".
И така, чакам, търпение и много любов.
Имах възможност на спокойствие да размисля.
Май той наистина няма никакви отклонения, просто една по-голяма чувствителност, затвореност и немалка доза инат.
Titimiti има право, ще спра да го натискам за училището, ще изчакам да видя дали сам няма да стигне до извода, че огромните знания, които трупа, трябва да бъдат подплатени с диплома.
Може би търпението да се увенчае с успех.
Разбрах, че има доста други такива като него, в даден момент се "освестват".
И така, чакам, търпение и много любов.
. 
. За съжаление моя е същия, ще имам твоя случай за обица на ухото и ще ритам докрай срещу неговите манипулации.
. Спри да бъдеш силната и да се грижиш за всичко, ясно е че медал няма да има. Остави го, не влизай в стаята толкова често, уж имаш здравословен проблем. Може даже в болница да влезеш, ще видиш как ще дотича.
), намали я, сипвай му детски омега3 мастни киселини в храната или сока, много подобряват настроението и успокояват! Намери начин да го срешнеш със специалист, антидепресанти могат да му помогнат да се върне към нормален живот.
Вярвам, че нещата ще се оправят! Аз нямам такъв проблем, но моят син е също тинейджър и в свободното си време доста се заседява пред компа. За радост все още само в свободното време. С него в последните месеци имам доста разногласия, но си давам сметка, че понякога той ме дразни с това, че е мързелив и аз нямам достатъчно търпение да му говоря и да го убедя или поне да го насоча в посоката, която аз мисля, че е вярна. Всичко, което прочетох тук ми е много полезно и си направих доста изводи за собственото си поведение. Ще бъда по- търпелива и ще броя до 10 преди да кажа нещо, никога няма да показвам отрицателни емоции, когато съм ядосана, а ще се опитам да покажа, че съм огорчена... или нещо подобно. Но ключът се казва "търпение" и трябва да го отглеждаме в себе си и у децата си. Аз не съм загубила връзката със сина си (поне не все още) но искрено се стреснах, че може и да се случи и затова може би ще нося и аз известна вина. 
