Аз съм от малкото, които не са били изоставени:)). Даже бившия ми мъж казва, че аз съм го напуснала, което също не е вярно. И съвсем не се чувствам нещастна от факта, че съм сама. Само ми е жал за детето, че баща му въобще не може да се каже, че му е баща - нито му се обажда, нито идва да го вижда. Но синът ми започна да го преодолява и въпреки, че е малък, взе да осъзнава някои неща. Като се има предвид, че не си позволявам да говоря кофти неща за баща му, макар че понякога едва се сдържам.
- Публикувана: 11 ноем. 2007, 15:47 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2007, 11:12 ч.
Има ли тук такива, които само са си виновни?
Аз взех решението за нашата раздяла, а това което ме провокира да пиша е караницата, която имахме с дъщеря ми тази сутрин. Много гадно се почувствах, не само виновна, а не знам какво още...Каза ми, че съм ужасна, защото аз съм изгонила баща и, защото съм се прибирала в 9 часа, че не искала подарък от дядо Коледа, само да се съберем с баща и и все неща в този дух, на които не знам как да отговоря. Завладя ме мъка, безсилие и чувство на вина. Как да обясня на детето си, че любовта ни си е отишла, че се прибирам в 9, защото не мога да си позволя да отида на по-лека работа, че и двамата може би сме по-щастливи откакто сме разделени. И сега като пиша очите ми се пълнят със сълзи, обвинявам се, че в името на собственото си его лиших детето си от семейството, което иска. Доста трудно е да се даде еднозначен отговор, за себе си знам, че не съм си виновна, но не мога да се отърва от усещането, че навредих на нея.
Извинявам се за дългия и може бе неясен пост, обичам повече да чета тук и не разкривам много-много от чувствата, които ме преследват покрай раздялата, но темата ме хвана в настроение
Извинявам се за дългия и може бе неясен пост, обичам повече да чета тук и не разкривам много-много от чувствата, които ме преследват покрай раздялата, но темата ме хвана в настроение
