Трябва ли да подкрепяме роднините си във всичко?

  • 1 391
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 439
Пуснах търсачката, не намерих подобна тема и затова поставям въпроса - длъжни ли сме изцяло, на 100 процента /на maxx дето се вика/ да подкрепяме роднините си винаги, по всякакъв повод, да заставаме винаги на тяхна страна?

Конкретен повод да си задавам този въпрос е факта, че сестра ми май отсвирва нейния мъж, само защото й предлага да се преместят на друго място да работят. Не е гола идея, обмислено е, деца нямат, кариера, където са, не правят, ама моята сестра просто не й се занимава с преместване. Поне да беше казала на мъжа си - иди, виж, ще дойда, ще видя - директно го отрязала. На нашите също казах, че не мога да одобря такова поведение.

По принцип говоря за собствените роднини, а не за роднините на мъжа, просто аз не мога да приема идеята, че трябва да се занимавам с роднините на мъжа ми, но има по-широкоскроени форумци и в този смисъл разширявам питанката си в тази насока.

# 1
  • София
  • Мнения: 553
Мисля, че трябва да се гледа по обективно на нещата, а не да се подкрепят на 100 % само защото са ти роднини, въпреки че макар и подсъзнателно може и да си с тази нагласа.

# 2
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Никога не съм се притеснявала да кажа на сестра ми (майка ми и т.н. от най-близките роднини) какво мисля, независимо дали и отърва или не. Аз споделям моето мнение и моите опасения, без да я ангажирам на 100% с него. Ако тя реши се вслушва в него , което и помага да погледне на ситуацията и от друг ъгъл.
Не виждам нищо лошо да кажеш на сестра си, че според теб не е права и да се обосновеш защо мислиш така. Но не да я караш да мисли като теб, просто да се опита да погледне "обективно" на нещата - решението си е нейно. Разбира се го направи, когато сте само двете, да не решиш да го правиш пред мъжа и ...

# 3
  • Мнения: 2 751
Винаги се старая да гледам обективно на нещата и си казвам каквото мисля  Peace
Това, че ми е сестра/брат, не значи, че винаги е права/прав  Peace

# 4
  • Мнения: 1 008
По принцип не трябва да ги подкрепяме, когато виждаме,че не са прави, но когато има подобно дилема с близки роднини, несъзнателно заставаме зад тях, защото преди всичко ги обичаме и ни боли за тях. Не казвам,че това е правилно, но при мен е така независимо, че може близките ми да са "криви", просто така ми идва от вътре.

# 5
  • Мнения: 343
Да, трябва. Не е задължително да сме съгласни с тях и е добре да им изложим и различна  гледна точка, да им дадем съвет, но когато те вземат своето решение, трябва да ги подкрепим, даже да не смятаме, че е най-правилното.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Да, трябва. Не е задължително да сме съгласни с тях и е добре да им изложим и различна  гледна точка, да им дадем съвет, но когато те вземат своето решение, трябва да ги подкрепим, даже да не смятаме, че е най-правилното.


и аз така мисля  Peace

# 7
  • Мнения: 9 865
Не подкрепям необосновани/прибързани или никакви решения за значими неща. Дори и сега в "родата" тече дебат за бъдещето на Носещата се по течението. Сестра ми.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 25 242
Според мен Rina77 е съвсем права. Когато се касае особено до личния живот на близките ни, решенията са си техни, съответно трябва да се подкрепят. Това не значи, че ако имаш различна гледна точка, трябва да я премълчиш. Сподели мнението си със сестра си, но само толкова, нека тя сама реши как да постъпи.

# 9
  • Мнения: 1 612
Да трябва.
Ти и кажи какво мислиш по въпроса, но ако трябва да застанеш на нейна странан не се колебай!
Нали за това са най-близките ни хора. Ако не можем да очакваме подкрепа от тях, то от кой друг?

# 10
  • София, център
  • Мнения: 3 455
А най-гадно е, когато го виждаш, че прави грешен ход, предупреждаваш го, че ще сбърка, той не те послушва, натриса се на пачи яйца, и после идва на твоето рамо да реве, ти да му оправяш бакиите! И ако му откажеш съдействие, или поне не в степента, в която го иска, ставаш лошия. И сърбаш две попари!

Нали?

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
Винаги бих подкрепила сестра си. Независимо дали одобрявам решението й или не. Важното е да знае, че съм тук и съм до нея, каквото и да става. А че ще й набивам канчето, като му дойде времето - то се подразбира, те сестрите са за това Mr. Green В случая не разбирам какво толкова те стряска - ми и аз няма да се силя да се местя, ако не ми се мести. Кой е казал, че жената задължително следва мъжа? Следва, ако иска. Като не иска - той защо не си остане тук?
Виж, за други роднини не се наемам да подкрепям, само моето си семейство и родителите на мъжа ми. По-далечните да се оправят Simple Smile

# 12
  • Мнения: 2 439
Като прочетох мненията си изясних някои неща за себе си. Може би защото новината хич не ми хареса, реагирах така, но не мога да кажа: "ти си принцесата на вселената и всичко каквото правиш е прекрасно". А май че сестра ми очакваше подобна реакция от мене и сякаш се поразочарова. Пък честно казано ми се струва детинско подобно поведение, за едното нищо да предприемаш крайни мерки и това се опитвам да й набия в главата - че в брака дипломацията е номер едно. Но не губя надежда сестра ми да стигне до този извод със или без моя помощ.

# 13
  • Мнения: 431
Сестра ти си знае какво е вътре в семейството й; може местенето да е просто удобен повод.

А по основната тема - подкрепа - да, при вече взето решение, особено за личния живот. Одобрение на всяка цена - не.

# 14
  • Мнения: 196
Тя нали е над 18 години? Значи е достатъчно голяма, че да прецени, кое е най-доброто за нея - изобщо не й се бъркай.
Защо всеки смята, че за чужди хора трябва да спазва толерантност, а за роднини може да се меси в живота им както намери за добре? Никога не можеш да знаеш, какви ще са последиците от едно или друго решение - ако нещо не потръгне, най-добре е да обвинява себе си, а не теб. А ако потръгне - ще се поздравиш, че си си прехапала езичето навреме, а не си й попречила.

Общи условия

Активация на акаунт