трудно се живее,изкарах така две години и едва не се разведох
- Публикувана: 13 ноем. 2007, 14:19 ч.
- Последно мнение: 17 март 2008, 23:05 ч.
Как се живеее със свекър и свекърва под един покрив!
много е трудно ,ние сме от 2 години с техните не са лоши хора в никакъв случай,но на моменти ми идва да си събера багажите и да се махна.Сега съм на гости на мама,понеже тя не живее в БГ ей да ви кажа липсва ми мъжо обаче такъв кеф и спокойствие няма никъде,направо нищо чудно че вече 2 месеца седя тук. 
а като се върна като си помисля че пак трябва да се съобразявам със разни глупости 
лошо ми става.
а като се върна като си помисля че пак трябва да се съобразявам със разни глупости лошо ми става. трудно се живее,изкарах така две години и едва не се разведох
Действително съжителството с родители доста често води до това, за съжаление.
И нашата връзка беше пред край, бяхме без пари, не можехме да се изнесем, но някак си успяхме да го направим и се благодаря на Бога, защото това спаси семейството ми. Но пък трудностите сплотяват едно семейство както нищо друго.
Ние живеем на 300км от родителите на мъжа ми и на 3000км от моите родители.
Такива проблеми не сме имали, живеем сами още от самото начало. Но със сигурност мога да кажа, че за да просъществува такова съжителство без големи сътресения са нужни много компромиси от всички страни. Най-хубавото обаче е да се изнесете и да си живеете самостоятелно.
Моите свекър и свекърва са изключителни хора, много ги обичам и уважавам, до сега лоша дума не сме си казали, нито пък някога с нещо са ме засегнали. Надявам се, че аз тях също не съм засегнала. Но въпреки това, когато им ходим на гости за няколко дни, все още чувствам някакво напрежение. Може би от това, че не мога да се почувствам у дома си /то и как да стане, като си ходим един път на два месеца, за по два дни/, може би защото и те си имат някакви установени ежедневни норми, които са различни от нашите. За това бих казала, че проблеми няма тогава, когато всеки си живее отделно и се води според собствените си разбирания, без да се налага да се съобразява с друг, освен съпруга разбира се.
Такива проблеми не сме имали, живеем сами още от самото начало. Но със сигурност мога да кажа, че за да просъществува такова съжителство без големи сътресения са нужни много компромиси от всички страни. Най-хубавото обаче е да се изнесете и да си живеете самостоятелно.
Моите свекър и свекърва са изключителни хора, много ги обичам и уважавам, до сега лоша дума не сме си казали, нито пък някога с нещо са ме засегнали. Надявам се, че аз тях също не съм засегнала. Но въпреки това, когато им ходим на гости за няколко дни, все още чувствам някакво напрежение. Може би от това, че не мога да се почувствам у дома си /то и как да стане, като си ходим един път на два месеца, за по два дни/, може би защото и те си имат някакви установени ежедневни норми, които са различни от нашите. За това бих казала, че проблеми няма тогава, когато всеки си живее отделно и се води според собствените си разбирания, без да се налага да се съобразява с друг, освен съпруга разбира се.
Нужни са много компромиси, но аз не мога да ги правя. 
Мечтая за мой дом....без дразнители!Да си ходя гола ако щеш по цял ден,но без да се притеснявам ще влезе ли някой,няма ли....
Недей мечта, направи си го! Цялата енергия, която изразходваш в оплюване на хората, които са ти дали покрив над главата, впрегни за нещо полезно. Реализирай мечтата си.
Как се живее - Чудесно!!! 
Не липсват емоции. Като не се вижда перспектива за самостоятелен дом - ми обърнете го във Ваша полза. Аз успях да науча свеки да не ми изхвърля кафето ( че дори и тя почна да си разнася чашата от стая в стая по цял ден), да ми готви любимите манджи (е от време на време ми слага люта чушка), да простира пералнята (не както аз искам), свекър ми сутрин да си седи под юрганчето докато ние тръгнем на работа и след това да влиза в банята. Ама от време на време са от полза. Като ме нервират - броя до сто и обратно и не си го слагам на сърце. От всяка ситуация извличам полза. Всяко зло за добро. Това е живота.
Успех на всички при преодоляване на камъчетата по пътя на живот.
Не липсват емоции. Като не се вижда перспектива за самостоятелен дом - ми обърнете го във Ваша полза. Аз успях да науча свеки да не ми изхвърля кафето ( че дори и тя почна да си разнася чашата от стая в стая по цял ден), да ми готви любимите манджи (е от време на време ми слага люта чушка), да простира пералнята (не както аз искам), свекър ми сутрин да си седи под юрганчето докато ние тръгнем на работа и след това да влиза в банята. Ама от време на време са от полза. Като ме нервират - броя до сто и обратно и не си го слагам на сърце. От всяка ситуация извличам полза. Всяко зло за добро. Това е живота.Успех на всички при преодоляване на камъчетата по пътя на живот.
Ужасно според мен! 
Ние от 2 години живеем с тях и.....не ми харесва,но няма как-поне за сега!
Мисията невъзможна както казва zori13...
Мечтая за мой дом....без дразнители!Да си ходя гола ако щеш по цял ден,но без да се притеснявам ще влезе ли някой,няма ли....
Ние от 2 години живеем с тях и.....не ми харесва,но няма как-поне за сега!
Мисията невъзможна както казва zori13...
Мечтая за мой дом....без дразнители!Да си ходя гола ако щеш по цял ден,но без да се притеснявам ще влезе ли някой,няма ли....
напълно съм съгласна с теб и моята мечта е същата ,но и аз на този етап не мога да си позволя собствен дом .