В момента сме "едно голямо задружно семейство"общо сме 7 човека вкъщи,и нали знаете всеки с характера си!Кога всичко е спокойно,кога не...иска се МНОГО компромиси!
- Публикувана: 13 ноем. 2007, 14:19 ч.
- Последно мнение: 17 март 2008, 23:05 ч.
Как се живеее със свекър и свекърва под един покрив!
трагедия в три деиствия....аз съм така от 7месеца-побърквам се,не че са лоши хората,ама....Наште не могат да дойдат да видят бебо когато те преценят,аз не мога да си ходя по гащи както си обичам...,не може да се сексиме,където и както пожелаем,все тихичко-да не ни чуят,не можем да си се караме,както нии си знаем с летящи чинии и други предмети...общо взето не вийдам изход в ситуацията 
Просто не може да се живее така. Ние поживяхме около месец и то само със свекървата, защото е разведена и за тоя месец щяхме да се разведем и ние. Колкото и компромиси да правиш, както и да се държиш все се появяват недоразумения и познайте кой винаги излиза виновен.Колкото и малко да са проблемите с течение на времето се натрупват и човек просто не издържа.
То това живот ли е? По скоро ми звучи като проклятие. 
Трудно издържах собствените си родители, пък камо ли чужди.!
Цитирим и двете мнения, защото покриват моето! Евала за търпението ти!
То това живот ли е? По скоро ми звучи като проклятие.
Дано не се налага никому
Живяла съм така почти година и половина - 4 месеца при неговите и година и нещо при наще. Ужаса беше неописуем, още го говорим понякога, спомняме си ...
За щастие се спасихме
много е трудно ,ние сме от 2 години с техните не са лоши хора в никакъв случай,но на моменти ми идва да си събера багажите и да се махна.Сега съм на гости на мама,понеже тя не живее в БГ ей да ви кажа липсва ми мъжо обаче такъв кеф и спокойствие няма никъде,направо нищо чудно че вече 2 месеца седя тук. 
а като се върна като си помисля че пак трябва да се съобразявам със разни глупости 
лошо ми става.
а като се върна като си помисля че пак трябва да се съобразявам със разни глупости лошо ми става. трудно се живее,изкарах така две години и едва не се разведох
Действително съжителството с родители доста често води до това, за съжаление.
И нашата връзка беше пред край, бяхме без пари, не можехме да се изнесем, но някак си успяхме да го направим и се благодаря на Бога, защото това спаси семейството ми. Но пък трудностите сплотяват едно семейство както нищо друго.
Ние живеем на 300км от родителите на мъжа ми и на 3000км от моите родители.
Такива проблеми не сме имали, живеем сами още от самото начало. Но със сигурност мога да кажа, че за да просъществува такова съжителство без големи сътресения са нужни много компромиси от всички страни. Най-хубавото обаче е да се изнесете и да си живеете самостоятелно.
Моите свекър и свекърва са изключителни хора, много ги обичам и уважавам, до сега лоша дума не сме си казали, нито пък някога с нещо са ме засегнали. Надявам се, че аз тях също не съм засегнала. Но въпреки това, когато им ходим на гости за няколко дни, все още чувствам някакво напрежение. Може би от това, че не мога да се почувствам у дома си /то и как да стане, като си ходим един път на два месеца, за по два дни/, може би защото и те си имат някакви установени ежедневни норми, които са различни от нашите. За това бих казала, че проблеми няма тогава, когато всеки си живее отделно и се води според собствените си разбирания, без да се налага да се съобразява с друг, освен съпруга разбира се.
Такива проблеми не сме имали, живеем сами още от самото начало. Но със сигурност мога да кажа, че за да просъществува такова съжителство без големи сътресения са нужни много компромиси от всички страни. Най-хубавото обаче е да се изнесете и да си живеете самостоятелно.
Моите свекър и свекърва са изключителни хора, много ги обичам и уважавам, до сега лоша дума не сме си казали, нито пък някога с нещо са ме засегнали. Надявам се, че аз тях също не съм засегнала. Но въпреки това, когато им ходим на гости за няколко дни, все още чувствам някакво напрежение. Може би от това, че не мога да се почувствам у дома си /то и как да стане, като си ходим един път на два месеца, за по два дни/, може би защото и те си имат някакви установени ежедневни норми, които са различни от нашите. За това бих казала, че проблеми няма тогава, когато всеки си живее отделно и се води според собствените си разбирания, без да се налага да се съобразява с друг, освен съпруга разбира се.
Мечтая за мой дом....без дразнители!Да си ходя гола ако щеш по цял ден,но без да се притеснявам ще влезе ли някой,няма ли....
Недей мечта, направи си го! Цялата енергия, която изразходваш в оплюване на хората, които са ти дали покрив над главата, впрегни за нещо полезно. Реализирай мечтата си.
Как се живее - Чудесно!!! 
Не липсват емоции. Като не се вижда перспектива за самостоятелен дом - ми обърнете го във Ваша полза. Аз успях да науча свеки да не ми изхвърля кафето ( че дори и тя почна да си разнася чашата от стая в стая по цял ден), да ми готви любимите манджи (е от време на време ми слага люта чушка), да простира пералнята (не както аз искам), свекър ми сутрин да си седи под юрганчето докато ние тръгнем на работа и след това да влиза в банята. Ама от време на време са от полза. Като ме нервират - броя до сто и обратно и не си го слагам на сърце. От всяка ситуация извличам полза. Всяко зло за добро. Това е живота.
Успех на всички при преодоляване на камъчетата по пътя на живот.
Не липсват емоции. Като не се вижда перспектива за самостоятелен дом - ми обърнете го във Ваша полза. Аз успях да науча свеки да не ми изхвърля кафето ( че дори и тя почна да си разнася чашата от стая в стая по цял ден), да ми готви любимите манджи (е от време на време ми слага люта чушка), да простира пералнята (не както аз искам), свекър ми сутрин да си седи под юрганчето докато ние тръгнем на работа и след това да влиза в банята. Ама от време на време са от полза. Като ме нервират - броя до сто и обратно и не си го слагам на сърце. От всяка ситуация извличам полза. Всяко зло за добро. Това е живота.Успех на всички при преодоляване на камъчетата по пътя на живот.
Ужасно според мен! 
Ние от 2 години живеем с тях и.....не ми харесва,но няма как-поне за сега!
Мисията невъзможна както казва zori13...
Мечтая за мой дом....без дразнители!Да си ходя гола ако щеш по цял ден,но без да се притеснявам ще влезе ли някой,няма ли....
Ние от 2 години живеем с тях и.....не ми харесва,но няма как-поне за сега!
Мисията невъзможна както казва zori13...
Мечтая за мой дом....без дразнители!Да си ходя гола ако щеш по цял ден,но без да се притеснявам ще влезе ли някой,няма ли....
напълно съм съгласна с теб и моята мечта е същата ,но и аз на този етап не мога да си позволя собствен дом .
Не се живее.
Че аз съм си герой...ама,хич не е лесно 
Ох пак темичка по болната ми тема.
Полудявам вече!
Не мога повече, честно ви казвам! Добре че в офиса ми е тихичко, та да мога да си почина по време на работа колкото и абсурдно да звучи това.
Аз мразя да викам. А като се върна вкъщи - свекървата вика, свекъра кудкудяка непрекъснато и дава акъл, детето им приглася - въобще лудница е меко казано.
На всичкото отгоре апартамента го изплащаме ние с мъжа. Сумата не е голяма, но...
Трябва да измислям някакви страшни комбинации за собствено жилище.
А ми се иска и второ дете.
Въобще - мама миа.
Полудявам вече!
Не мога повече, честно ви казвам! Добре че в офиса ми е тихичко, та да мога да си почина по време на работа колкото и абсурдно да звучи това.
Аз мразя да викам. А като се върна вкъщи - свекървата вика, свекъра кудкудяка непрекъснато и дава акъл, детето им приглася - въобще лудница е меко казано.
На всичкото отгоре апартамента го изплащаме ние с мъжа. Сумата не е голяма, но...
Трябва да измислям някакви страшни комбинации за собствено жилище.
А ми се иска и второ дете.
Въобще - мама миа.
Как ви се струва този вариант? Имахми собствен дом и го продадохме, свекърите - също и построихме голяма къща с всички луксове, но живеем ЗАЕДНО. Те имат доходи 80 лв. на месец и ние поемаме всички разходи. Свекърите са страшно властни и гръмогласни и викат за всичко. В кухнята не готвя откакто сме заедно защото не можели да ядат "такива неща". Ще ви кажа само последния коментар от тяхна страна - "Нещо не ви е в ред сексуалния живот защото...". Да познавате по-голяма глупачка от мен?????????
Да познавате по-голяма глупачка от мен?????????
Не.
Как ви се струва този вариант? Имахми собствен дом и го продадохме, свекърите - също и построихме голяма къща с всички луксове, но живеем ЗАЕДНО. Те имат доходи 80 лв. на месец и ние поемаме всички разходи. Свекърите са страшно властни и гръмогласни и викат за всичко. В кухнята не готвя откакто сме заедно защото не можели да ядат "такива неща". Ще ви кажа само последния коментар от тяхна страна - "Нещо не ви е в ред сексуалния живот защото...". Да познавате по-голяма глупачка от мен?????????
Как ви се струва този вариант? Имахми собствен дом и го продадохме, свекърите - също и построихме голяма къща с всички луксове, но живеем ЗАЕДНО. Те имат доходи 80 лв. на месец и ние поемаме всички разходи. Свекърите са страшно властни и гръмогласни и викат за всичко. В кухнята не готвя откакто сме заедно защото не можели да ядат "такива неща". Ще ви кажа само последния коментар от тяхна страна - "Нещо не ви е в ред сексуалния живот защото...". Да познавате по-голяма глупачка от мен?????????
Кажи че ти ядеш всичко да готви тя.
И всеки път като правите секс и кажи...Снощи правихме секс,нали не бяхме достатъчно шумни.
Как ви се струва този вариант? Имахми собствен дом и го продадохме, свекърите - също и построихме голяма къща с всички луксове, но живеем ЗАЕДНО. Те имат доходи 80 лв. на месец и ние поемаме всички разходи. Свекърите са страшно властни и гръмогласни и викат за всичко. В кухнята не готвя откакто сме заедно защото не можели да ядат "такива неща". Ще ви кажа само последния коментар от тяхна страна - "Нещо не ви е в ред сексуалния живот защото...". Да познавате по-голяма глупачка от мен?????????
Ти да не си мазохистка? Ако не си- съчувствам ти най-искрено и не, не познавам по-голяма глупачка от теб (това последното го пиша с добри чувства, не се заяждам).
Как ви се струва този вариант? Имахми собствен дом и го продадохме, свекърите - също и построихме голяма къща с всички луксове, но живеем ЗАЕДНО. Те имат доходи 80 лв. на месец и ние поемаме всички разходи. Свекърите са страшно властни и гръмогласни и викат за всичко. В кухнята не готвя откакто сме заедно защото не можели да ядат "такива неща". Ще ви кажа само последния коментар от тяхна страна - "Нещо не ви е в ред сексуалния живот защото...". Да познавате по-голяма глупачка от мен?????????
И кой я даде мъдрата идея?
Трудно се живее, много трудно...Даже се чудя живот ли да го нарека изобщо или живуркане...
Дотук 5 години сме под един покрив с моите свекита. Има и някои добри моменти в това съжителство, но като цяло негативите са много повече, и в един момент цялото напрежение избива нанякъде.
Дотук 5 години сме под един покрив с моите свекита. Има и някои добри моменти в това съжителство, но като цяло негативите са много повече, и в един момент цялото напрежение избива нанякъде.
Трудно се живее, много трудно...Даже се чудя живот ли да го нарека изобщо или живуркане...
Дотук 5 години сме под един покрив с моите свекита. Има и някои добри моменти в това съжителство, но като цяло негативите са много повече, и в един момент цялото напрежение избива нанякъде.
Дотук 5 години сме под един покрив с моите свекита. Има и някои добри моменти в това съжителство, но като цяло негативите са много повече, и в един момент цялото напрежение избива нанякъде.
И аз живях със свекър и свекърва 10 години.Май съм рекордьорка.Но уверявам ви това не е живот.От 1 година с мъжа ми сме отделно ,но още се стряскам и чувам гласовете им ,а те са много грамогласни.Сега живеем като младоженци и се радваме един на друг,а и бебе имаме 3 дете и е чудесно.Моя съвет живейте отделно ,колкото и да са добри свекитата живота си е ваш.Успех.
Ние също живеем сами още от самото начало, но когато сме оставали за дни "у тях" - това е бил най- големия ми кошмар. Дори съм сънувала това понякога.
Въпреки това мисля, а и си мечтая, че може да се живее с родители под един покрив, стига те да са разбрани хора, а и младите също. Понякога се получава доста добре. Аз съм била свидетел на такива случаи.
Въпреки това мисля, а и си мечтая, че може да се живее с родители под един покрив, стига те да са разбрани хора, а и младите също. Понякога се получава доста добре. Аз съм била свидетел на такива случаи.
Ужасно е!!! Ако почна да говоря няма да ми стигне и ден да се оплача от всичко...
Ако почна да говоря няма да ми стигне и ден да се оплача от всичко... В момента сме "едно голямо задружно семейство"общо сме 7 човека вкъщи,и нали знаете всеки с характера си!Кога всичко е спокойно,кога не...иска се МНОГО компромиси!
е, вземи си мъжа и децата
Живяхме заедно точно 4 години, три месеца и два дни! Записала съм си го! И горчиво съжалявам дори за това кратко време, в което сме били заедно! Защото отношенията ни никога повече няма да бъдат същите! Докато живеехме с тях минахме през всички ТЕХНИ изпитания - здравословни, работни и каквито се сетиш! Обратното така и не се случи! Благодарна съм им обаче, защото: докато живеехме при тях, успяхме да си купим жилище и да го ремонтираме! Не съм им благодарна, защото за това време натрупах мноооого болка и горчивина, които няма как да забравя! Обвинявам се, защото не трябваше да го допускам! Трябваше още от началото да сме сами, дори до ден днешен да нямахме собствено жилище, със сигурност щяхме да имаме други, по-важни неща!
Та съветът ми е: НИКОГА ЗАЕДНО с ничии родители! Щом човек решава да създава семейство, това трябва да е първото му изискване към него самия и към партньора му! Да си правят двамата сметката! Защото играта свекърва-снаха се играе по гадни правила, м-да! И няма значение колко интелигентна е снахата или свекървата, това от собствен опит!
Та съветът ми е: НИКОГА ЗАЕДНО с ничии родители! Щом човек решава да създава семейство, това трябва да е първото му изискване към него самия и към партньора му! Да си правят двамата сметката! Защото играта свекърва-снаха се играе по гадни правила, м-да! И няма значение колко интелигентна е снахата или свекървата, това от собствен опит!
Забравих да ви пиша, че моята майка живя с нас около месец и половина и мога да ви кажа, че се разбира с мъжа ми по- добре отколкото с мен. Жената е страшно тактична и никога не ни е товарила с нейни ядове, а и сваля ризата от гърба си за нас. До сега - осем години- толкова ни е помагала финансово без да се замисля тя ще има ли какво да яде на следващия ден. Баща ми също помага, ама е един характер...
Забравих да ви пиша, че моята майка живя с нас около месец и половина и мога да ви кажа, че се разбира с мъжа ми по- добре отколкото с мен. Жената е страшно тактична ...
И при нас беше същото!Но АЗ пощурях!По - добре отделно!
Ужасно е! 
Аз издържах цели 8г.Нервите са ми опънати до край.Но остава още малко за да се насладя на рая.Купихме си жилище(с хиляда заема) и след около 2-3седмици ще се нанесем.Пожелавам на всички такова щастие 
Аз издържах цели 8г.Нервите са ми опънати до край.Но остава още малко за да се насладя на рая.Купихме си жилище(с хиляда заема) и след около 2-3седмици ще се нанесем.Пожелавам на всички такова щастие От твоите уста в божиите уши
живея 2 години със свекървата и нямам проблеми...за сега
Абе и аз първите 2 год. живях добре и нямах проблеми ама като се появи сина ми на бял свят ела да видиш - всеки ти дава акъл.Все те мислят за малък и че не можем да се справим сами ,ами как да се справиш като те не ти позволяват и все се мешат там дето не им е работата!
Да се живее заедно с родителите (независимо чии) продължително време и трудно и за съжаление отношенията постепенно се оптягат. Най-добре е всеки да си знае дома, а "задружното семейство" да се събира по празниците.
Майка ми е живяла при тях т.нар. ми баба и дядо близо година. Това не бе било живот. Представяте ли си да спят младоженци на ъглови легла малко преди аз да се родя са си купили спалня. И "баба ми и дядо ми "търсели кусури за всяко нещо, което си купували, което е необходимо за едно младо семейство. Не стига че и лев не са им дали, а изказват мнения и дават акъли.И много други неща има, но няма да ги споменавам. Какво нахалство. Е в крайна сметка се изнесли нашите на квартира
малко преди аз да се родя са си купили спалня. И "баба ми и дядо ми "търсели кусури за всяко нещо, което си купували, което е необходимо за едно младо семейство. Не стига че и лев не са им дали, а изказват мнения и дават акъли.И много други неща има, но няма да ги споменавам. Какво нахалство. Е в крайна сметка се изнесли нашите на квартира Цитат
като че ли избивате комплекси май?
ako iska6 da si 4ovek li4nost da razbere6 dali ti i saprugati ste semeistvo ne 4akai izleste na kvartira.ako na men ne varva6 pro4eti u4ebnika po psixologia ne si pri4inavai tazi tozi tormoz v 21 vek tova e sme6no i galko.6te pozvoli6 li na 4ygdi xora da ti sma4kat individualnasta .semeinia givat se givee sas smelos i ako sega namate pari za kvartira sled vreme parite koito ste spestili 6te gi dadete po doktori za6toto givota se givee sega v momenta.zatvorete si o4ite za mig i si predstavete kak 6te mine edin va6 den sami i6te razbere6 4e trabva da vzeme6 re6enie moge bi problema ne e v palnata ka6ta a moge bi nakoi e straxlivec?
ТРУДНО се живее,аз изкарах една година.
Аз изкарах малко повече от година.Не е лесно да се съобразяваш ежедневно със всичко и да се чудиш нощем като отидеш до тоалетната какво да облечеш и след секса как да притичате до банята, без да разбудите къщата и без да се разминете с някой в коридора.И това е най-малкото.
И друго - вде жени трудно делят една кухня.
Мили момичета, от опита на моите 30 години семеен живот със свекър и свекърва искам да ви кажа-МОЛЯ ВИ не живейте с родителите си след като сте създали семейство. Аз живях със свекъри свекърва, зълва и девер с техните деца и една година и с майката на свекърва ми. Просто се чудя на себе си с какъв акъл съм го направила. Нито разбрах от семеен живот, нито от меден месец... Не можеш да прегърнеш мъжа си, нито да се разхождаш из къщи както ти е удобно, нито даже да се скараш като хората. Излизахме в парка за да се изясняваме като се скараме, защото в къщи беше невъзможно. За секс пък да не говорим-всяка стая беше спалня, а от нашата се минаваше през хола за да отидеш до банята и непремено ще се сблъскаш с някой който ще те пита къде отиваш. Това съжителство се отрази на брака ми и въобще на отношенията с мъжа ми. Сега имам син и дъщеря и се моля като се оженят един ден /време им е вече/ да не направят таза грешка като нас. Склонна съм ние с мъжа ми да отидем на квартира или да си купим гарсониера, но да не пречим на децата си да изградят свое семейство. Не че ние сме лоши, но сме различни поколения и неминуемо ще се месим в отношенията на младите без да се усетим дори. Свекърва ми е още с нас и виждам как е.
Мили момичета, от опита на моите 30 години семеен живот със свекър и свекърва ...
Трудно, колкото и да се уважавате идва моманта, в който навиците и начина наживот на едното се сблъскват с тези на другото и неминуемо се появяват проблеми. Освен разликата в годините и разбиранията между 2 поколения също се явява проблем.
Казали са го хората и е истина- Две семейства под 1 покрив не могат да живеят.
Казали са го хората и е истина- Две семейства под 1 покрив не могат да живеят.
Цитат
Цитат на: мушкато в вторник, 20 ноември 2007, 16:33
Мили момичета, от опита на моите 30 години семеен живот със свекър и свекърва ...
О Боже! Ти си доказателството, че женското търпение е безгранично. Дори не искам да си представям такъв живот
Мили момичета, от опита на моите 30 години семеен живот със свекър и свекърва ...
О Боже! Ти си доказателството, че женското търпение е безгранично. Дори не искам да си представям такъв живот
Поздравления за търпението. Трябва ти златен медал.
На мен при предстой точно това след седмица - Живот под един покрив със свекър и свекърва! Как ще се справя - идея си нямам - аз моите си родители не мога да търпя. Освен това се местя и в друг град, а за да е пълна картинката това са родителите на вторият ми съпруг при които ще заведа да живее и моята три годишна дъщеричка от първвият ми брак! Честно казано съм повече от притеснена, направо съм ужасена. Те са свестни хора - имат си един син и треперят над него (вече и над трима ни), но аз съм мноооого крив характер ....... и незнам. Давайте съвети как да се справя...............
На мен при предстой точно това след седмица - Живот под един покрив със свекър и свекърва! Как ще се справя - идея си нямам - аз моите си родители не мога да търпя. Освен това се местя и в друг град, а за да е пълна картинката това са родителите на вторият ми съпруг при които ще заведа да живее и моята три годишна дъщеричка от първвият ми брак! Честно казано съм повече от притеснена, направо съм ужасена. Те са свестни хора - имат си един син и треперят над него (вече и над трима ни), но аз съм мноооого крив характер ....... и незнам. Давайте съвети как да се справя...............
Стискаш зъби и си изправяш характера. Позитивна нагласа.
На мен при предстой точно това след седмица - Живот под един покрив със свекър и свекърва! Как ще се справя - идея си нямам - аз моите си родители не мога да търпя. Освен това се местя и в друг град, а за да е пълна картинката това са родителите на вторият ми съпруг при които ще заведа да живее и моята три годишна дъщеричка от първвият ми брак! Честно казано съм повече от притеснена, направо съм ужасена. Те са свестни хора - имат си един син и треперят над него (вече и над трима ни), но аз съм мноооого крив характер ....... и незнам. Давайте съвети как да се справя...............
Цитат
На мен при предстой точно това след седмица - Живот под един покрив със свекър и свекърва! Как ще се справя - идея си нямам - аз моите си родители не мога да търпя. Освен това се местя и в друг град, а за да е пълна картинката това са родителите на вторият ми съпруг при които ще заведа да живее и моята три годишна дъщеричка от първвият ми брак! Честно казано съм повече от притеснена, направо съм ужасена. Те са свестни хора - имат си един син и треперят над него (вече и над трима ни), но аз съм мноооого крив характер ....... и незнам. Давайте съвети как да се справя...............
Все пак си има и някои предимства, погледнато от друга страна:
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
Така че не си счупваш крачетата да вършиш всичко това сама или с мъжа.
Мойта хубавица със сигурност няма да живее с нас, защото ще наследи поне един апартамент.
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
Така че не си счупваш крачетата да вършиш всичко това сама или с мъжа.
Мойта хубавица със сигурност няма да живее с нас, защото ще наследи поне един апартамент.
Все пак си има и някои предимства, погледнато от друга страна:
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
-Има кой да ти обяснява как точно се чисти
-Има кой да те учи как да пуснеш пералнята и колко дрехи да сложиш в нея, щото "ако са много няма да се изперът, ако са малко ще разбиеш лагера"
-Има кой.... избирай си сама нататък
Все пак си има и някои предимства, погледнато от друга страна:
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
Това че има кой, не означава непременно, че ще го върши. По-вероятно е след като го е вършил цял живат и му е писнало, а ако и ти живееш в къщата му, да очаква ти да започнеш да го правиш вместо него
Но напълно съм съгласна, че наистина има кой да дава изобилие от съвети 
Все пак си има и някои предимства, погледнато от друга страна:
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
Това че има кой, не означава непременно, че ще го върши. По-вероятно е след като го е вършил цял живат и му е писнало, а ако и ти живееш в къщата му, да очаква ти да започнеш да го правиш вместо него
Но напълно съм съгласна, че наистина има кой да дава изобилие от съвети Точно това стана с мен, затова и не издържах много.
Не бих го понесла втори път, костваше ми доста нерви.
Това че има кой, не означава непременно, че ще го върши. По-вероятно е след като го е вършил цял живат и му е писнало, а ако и ти живееш в къщата му, да очаква ти да започнеш да го правиш вместо него Mr. Green Но напълно съм съгласна, че наистина има кой да дава изобилие от съвети Mr. Green
Точно това стана с мен, затова и не издържах много.
Не бих го понесла втори път, костваше ми доста нерви.
Еми ще се самооблужвате, безплатна слугиня няма, това е
-Има кой да ти намира непрекъснато кусури на манджите
-Има кой да ти обяснява как точно се чисти
-Има кой да те учи как да пуснеш пералнята и колко дрехи да сложиш в нея, щото "ако са много няма да се изперът, ако са малко ще разбиеш лагера"
-Има кой.... избирай си сама нататък
-Има кой да ти обяснява как точно се чисти
-Има кой да те учи как да пуснеш пералнята и колко дрехи да сложиш в нея, щото "ако са много няма да се изперът, ако са малко ще разбиеш лагера"
-Има кой.... избирай си сама нататък
Хм 
....като ви чета, не мога да разбера, сигурно съм от друга планета аз
16 години живях сама в София, после се запознах с мъжа ми, родих дете и септември се прибрах най-после от този ад (София). Живея в апартамента на свекър и свекърва ми - аз и детето - синът им остана за още неопределено време в София. Той милия само 2 години е там и още не му е писнало.
Та по темата - тези хора ме гледат като тяхно дете, грижат се и за мен и за малкото. Аз съм по цял ден на работа, бавачката идва чак на обяд, те готвят, те пазаруват, те всичко!!!
Не мога да си кривя душата - много хубаво си живея с тях. Аз ги уважавам като родители на мъжа ми, те мен като майка на детето му и сме много добре.
....като ви чета, не мога да разбера, сигурно съм от друга планета аз 16 години живях сама в София, после се запознах с мъжа ми, родих дете и септември се прибрах най-после от този ад (София). Живея в апартамента на свекър и свекърва ми - аз и детето - синът им остана за още неопределено време в София. Той милия само 2 години е там и още не му е писнало.
Та по темата - тези хора ме гледат като тяхно дете, грижат се и за мен и за малкото. Аз съм по цял ден на работа, бавачката идва чак на обяд, те готвят, те пазаруват, те всичко!!!
Не мога да си кривя душата - много хубаво си живея с тях. Аз ги уважавам като родители на мъжа ми, те мен като майка на детето му и сме много добре.
toni_ls , не си от друга плането. Това, което е при теб е нормално взаимоотношение. Мечтая за такова.
Да ви се оплачя ли, че синът ми е вече четвърти месец , а свекър ми не е дошъл да го види, въпреки много покани, които му отправих и това че детето носи неговото име и фамилия - от мое уважение към него. Човекът нямал време, защото имал няколко кози и кокошки на село и имал много работа.
Да ви се оплачя ли, че синът ми е вече четвърти месец , а свекър ми не е дошъл да го види, въпреки много покани, които му отправих и това че детето носи неговото име и фамилия - от мое уважение към него. Човекът нямал време, защото имал няколко кози и кокошки на село и имал много работа.
Лесно, бих казала ,ако го искате. Те имат един начин на живот, вие искате да са на вашето мнение. Трудно е, защото ,вие искате да стане веднага. Да , ама те не са готови за промяна. Говоря за тях, защото не съм свекърва. И какво, аз съм тъща. И при мен има промяна. Идва човек с други нрави,с друго поведение,с друго възпитание. И той , и ние трябва да се приемем един с друг. Хора с различни характери, с различни възприятия към живота..С различни интереси. Нооо, Трябва да се опитаме и ние, и вие младите, да намерим Лесния път в съвместния живот. Мисля, че не е трудно. Само трябва да го искаме. Никой не е лош. Ние г о правим такъв с поведението си
о правим такъв с поведението си 
Все пак си има и някои предимства, погледнато от друга страна:
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
Така че не си счупваш крачетата да вършиш всичко това сама или с мъжа.
Мойта хубавица със сигурност няма да живее с нас, защото ще наследи поне един апартамент.
- Има кой да готви
- има кой да пазарува
- има кой да чисти
- има кой да гледа детето или да го прибира по-рано от градина
Така че не си счупваш крачетата да вършиш всичко това сама или с мъжа.
Мойта хубавица със сигурност няма да живее с нас, защото ще наследи поне един апартамент.
.Детето не може да гледа,защото е вечно уморена и заета,а като я вземе горе я разплаква и детето набързо идва при мен.
Абсолютно не се виждам да живея в такъв филм на ужасите.
В интерес на истината, живяла съм у тях 2-3 седмици, докато се освободи квартирата, която бяхме капарирали. Планирано беше 1 само, но хората се забавиха.
В интерес на истината, живяла съм у тях 2-3 седмици, докато се освободи квартирата, която бяхме капарирали. Планирано беше 1 само, но хората се забавиха.
Не бих живяла с никой друг освен с мъжа ми и детето. Никой - нито майка, баща, баби, дядовци, свекита, лели, чичовци. Винаги съм била самостоятелна. От 10 години живея сама, от три с мъжа ми. Не обичам някой да ми дава тон в живота. Нашите го знаят и не го правят. Уважават мнението ми, дори да е противоположното. Те също не биха живели с нас, баща ми винаги е казвал "младите семейства трябва да живеят отделно и сами" и знам колко е категоричен в това.
Аз по този въпрос мога само да подкрепя мнението, че най-добре е да се живее отделно. Ние с моя мъж се оженихме тази година след осем годишна връзка. За осем години само един път съм спала у тях и майка му каза пред вратата, че направил публичен дом. Проблема при нея беше, че сестрата на мъжа ми беше болна от множествена склероза и почина преди 5 г. Майка и я боготвореше и даже казваше на мъжа ми - ти трябваше да си болен на мястото на сестра си - представяте ли си една майка да каже такова нещо на другото си дете. А мъжа ми въпреки всичко продължава да им помага и да ги уважава. Само, че аз не мога след всичко чуто и видяно от тях. Знам, че е много тежко на един родител да преживее такова нещо, но да изкарва всичко върху другото си дете за мен е ненормално. Та като казахме че ще се женим и тя много държеше първата брачна нощ да спим у тях, само че аз бях категорична че няма да стане и си спахме в хотела където беше сватбата. Въпреки всичко аз винаги също им помагам и съм се правила, че нищо не чувам и виждам. Влизам им в положението, но да живеем задно с тях просто и дума да не става. С мъжа ми живеем сами в моята къща и нямаме проблеми. Така че момичета колкото по-далеч, по - добре. Даже сега за Коледа три дни ще сме на почивка и много се кефя, че на тази Коледа няма да съм със свеки и да и слушам едни и същи глупости всеки път.
Определено трудно. Ние отначало живяхме 5 месеца при свекървата, аз бях вече бременна и трябваше да деля едно домакинство със свекървата, зълвата и бабата на мъжа ми. На 6-тия месец не издържах и се преместихме за известно време у моите родители, докато си намерим квартира. Сега вече 12 години живеем самостоятелно и съм много доволна от този факт. Мисля, че всяко семейство трябва да живее отделно независимо от това, колко са добри и разбрани родителите.
Ние живеем с тях от 4г., сега съм бременна и не знам какво да правим. Те имат пространство,но ние сме в една стая и бебо ще е с нас. Има цигарен дим, който много ни дразни.Варианта с наемите не ме устройва. Можем да се преместим на къщата , но тя е на 30 км от Сф и е необзаведена. Как мислите ще е по добре за бебо?
Нали ти отговориха в другата тема...Имаш варианти-прецени кое е най-доброто. поставена пред същата дилема преди 11 години избрах свекърите-не можех да въртя домакинство, бях бременна, а и жилището им беше ново, красиво и удобно.
Само след 1,5 години се изнесохме доброволно-с бебето, в тяхното старо жилище, където имаше всичко необходимо за един нормален живот.Вярно, мебелите бяха протрити, плочките-модел от соц-а,но бяхме сами.И като се почнаха едни купони, детенцето забрави да се глези, а аз разбрах, че да поддържаш къща не е китайско писмо.Така,че прецени сама...
На въпроса-трудно се живее,изисква се такт,търпение, компромис, добро възпитание,...и също малко дипломация и манипулативност.Едва ли човек обаче може да живее по тези правила дълго време...
Само след 1,5 години се изнесохме доброволно-с бебето, в тяхното старо жилище, където имаше всичко необходимо за един нормален живот.Вярно, мебелите бяха протрити, плочките-модел от соц-а,но бяхме сами.И като се почнаха едни купони, детенцето забрави да се глези, а аз разбрах, че да поддържаш къща не е китайско писмо.Така,че прецени сама...
На въпроса-трудно се живее,изисква се такт,търпение, компромис, добро възпитание,...и също малко дипломация и манипулативност.Едва ли човек обаче може да живее по тези правила дълго време...
Приятелката ми живее със свекърва,при което след раждането на бебето стана немислима ,за мен, ситуация.Вмомента майка и слугува/буквално/ в къщата на свеки ,защото тя е стара аристократка,а дружка ми -бедно девойче от краен квартал,от което в момента се очаква да се държи като новоизлюпена баровка.Та мама гледа бебе,чисти къща,готви... слугинаж,срещу май някаква мижава сума.
И не мога да разбера как можеш да подложиш на подобно унижение майка си!?
Та и това е начин на живот със свекърва.
И не мога да разбера как можеш да подложиш на подобно унижение майка си!?
Та и това е начин на живот със свекърва.
Приятелката ми живее със свекърва,при което след раждането на бебето стана немислима ,за мен, ситуация.Вмомента майка и слугува/буквално/ в къщата на свеки ,защото тя е стара аристократка,а дружка ми -бедно девойче от краен квартал,от което в момента се очаква да се държи като новоизлюпена баровка.Та мама гледа бебе,чисти къща,готви... слугинаж,срещу май някаква мижава сума.
И не мога да разбера как можеш да подложиш на подобно унижение майка си!?
Та и това е начин на живот със свекърва.
И не мога да разбера как можеш да подложиш на подобно унижение майка си!?
Та и това е начин на живот със свекърва.
Абсолютно не се виждам да живея в такъв филм на ужасите.
В друг свят живее вече момичето,там чувства няма ,има пари.Така го разбира ,затова е драпала,постигнала го е и е готова да го задържи на всяка цена.А цената в случая я плаща друг.
В друг свят живее вече момичето,там чувства няма ,има пари.Така го разбира ,затова е драпала,постигнала го е и е готова да го задържи на всяка цена.А цената в случая я плаща друг.
Жалко за момичето след като не осъзнава, че майка и не е прислужница .. Но пък вероятно и майка и си има вината с особения начин на възпитание.. Доста са майките възпитаващи по логиката : намери си мамо мъж с парици, не се наказвай като мен
Ние живеем с тях от 4г., сега съм бременна и не знам какво да правим. Те имат пространство,но ние сме в една стая и бебо ще е с нас. Има цигарен дим, който много ни дразни.Варианта с наемите не ме устройва. Можем да се преместим на къщата , но тя е на 30 км от Сф и е необзаведена. Как мислите ще е по добре за бебо?
Ако очакваш да изпратим свекърите ти в необзаведената къща, за да се ширите с бебо наготово, забрави!
Вие с мъжа ти какво правихте 4 години, та не му осигурихте на това дете нито дом, нито поне мебели в къщата на село?
Що не накараш свеки и да ти роди детето, тъй и тъй сте седнали да чакате наготово...
Здравейте и от мен !Реших и аз да се вкюча в тази тема ,защото и ние жиевеем със свкървата и свекъра!!!Значи не искам да парадирам че съм голяма чистофайница ,но моята свекърва не може да ми стъпи и на макия пръст!Най-вече че има куче -то мирише не се къпе абе кво да виразправям!!!!И още нещо!Цитирам свкървата ,,Ние не ядем леща,защото не мога да я зготвя,,!!!На 57 години и да не можеш да готвиш просто незнам какво да кажа!!!!Значи мен не ме бърка да зготвя кактъо го и правя,но на нея чалъмите са и големи!!!!Абе най-добре отделно.Надявам се скоро да си вземем жилище и да сме си сами!!!!!!
Като забременях първият път бяхме в свеки .Малкия като стана на 6 месеца вече беше нетърпимо хванах мъжо и отидохме да живеем в нас.Там станаха проблеми с баща ми и излязохме на квартира.3 години си ми беше супер, но вдигнаха наема и мъжът ми реши, че ще ни идва много нанагорнище (само той работи) и се върнахме пак при свеки.Брата на мъжо искаше да се изнесе (апартамента не е от най- големите) при приятелката си, която живее сама в собствено жилище, но свеки направи сцени с рев и не го пусна понеже нямал какво да занесе там ( а ние като се изнасяхме при положение, че всичко е купувано от моят мъж, тя все повтаряше като си вземем нещата те на какво щяли да стоят ) оставихме почти всичко и си купувахме нови мебели въпреки, че сме с малко бебе на ръце.Това майната му но мъж ми доста се обиди от това делене и сега се е зарекъл, че и една вилица няма да остави като се махаме.За тези 3 години сме се виждали само по празниците и собственият й син не искаше да я чува изобщо.Като се върнахме сега аз в началото имах доброто желание да се разбираме, всичко мое съм го предоставила за ползване , тя като е на работа чистя , готвя и т.н. гледам да помогна, но пак не се получи.На втория месец вече беше обтегнала отношенията ни с постоянното си месене, нахлуване в стаята ни.Една вечер дори ми вдигна скандал защо съм затворила вратата на стаята (бях къпала малкия , а вече беше захладняло) , всъщност не го каза на мен ами на мъжо вика" Жена ти, затваря под носът ми" постоянно тъпче малкия с всякакви мазнотии и аз като направя забележка все едно ме няма.Постоянно трябва да следя какво се готви тъй като онзи ден едно свинско месо се беше вмирисало и вместо да го изхвърли тя го изми, прибра го във фризера и след това го сготви и нагости детето ми с него...
И на мен не ми е приятно да я разнасям по форумите, както някой биха се изразили, но .....вече много ми идваНе ми пука за друго, а има доста още неща.Не ми дреме, че трима (скоро 4-ма човека) ни е навряла в една супер малка стая.Не ми пука, че е изключително мързелива (това са думи на синът й, не само мои) , но това, че малкия качи 2 килограма за 2 седмици като се пренесохме и всяка вечер го боляха крачетата не мога да го премълча.реакцията на моята забележка беше естествено, че аз съм лудата
Стига толкова, че си загубих словореда.Живот и здраве скоро има вероятност да се изнесем в наше си жилище и сме решили да ограничим контактите с нея особенно на бебето, тъй като й нямам грам доверие.Тя много си пада по бабешките методи за гледане на бебе и малкия едвам го опазвах от нея, макар, че не съм успяла напълно- веднъж ми каза, че мен като ме нямало в стаята тя си правела каквото си знае с детето ми...Еми как да го оставя при такъв човек
ПП: Откакто съм бременна ме е попитала точно веднъж как е бебето.Виждам я как понякога не понася синът ми , да не споменавам, че веднъж му блъсна играчките от масата ( бяха наредени доста неща в другата стая и уж играеха двамата ) и понеже моят син се хвърлил върху нейният и тя се развика и се чуха някакви блъскания.Ние с мъжо помислихме , че малкия нещо блъска, пък тя му хванала играчките и ги заблъскала в земята
Много дълго стана, извинявам се за което
И на мен не ми е приятно да я разнасям по форумите, както някой биха се изразили, но .....вече много ми идваНе ми пука за друго, а има доста още неща.Не ми дреме, че трима (скоро 4-ма човека) ни е навряла в една супер малка стая.Не ми пука, че е изключително мързелива (това са думи на синът й, не само мои) , но това, че малкия качи 2 килограма за 2 седмици като се пренесохме и всяка вечер го боляха крачетата не мога да го премълча.реакцията на моята забележка беше естествено, че аз съм лудата
Стига толкова, че си загубих словореда.Живот и здраве скоро има вероятност да се изнесем в наше си жилище и сме решили да ограничим контактите с нея особенно на бебето, тъй като й нямам грам доверие.Тя много си пада по бабешките методи за гледане на бебе и малкия едвам го опазвах от нея, макар, че не съм успяла напълно- веднъж ми каза, че мен като ме нямало в стаята тя си правела каквото си знае с детето ми...Еми как да го оставя при такъв човек
ПП: Откакто съм бременна ме е попитала точно веднъж как е бебето.Виждам я как понякога не понася синът ми , да не споменавам, че веднъж му блъсна играчките от масата ( бяха наредени доста неща в другата стая и уж играеха двамата ) и понеже моят син се хвърлил върху нейният и тя се развика и се чуха някакви блъскания.Ние с мъжо помислихме , че малкия нещо блъска, пък тя му хванала играчките и ги заблъскала в земята
Много дълго стана, извинявам се за което
Ние живеем с тях от 4г., сега съм бременна и не знам какво да правим. Те имат пространство,но ние сме в една стая и бебо ще е с нас. Има цигарен дим, който много ни дразни.Варианта с наемите не ме устройва. Можем да се преместим на къщата , но тя е на 30 км от Сф и е необзаведена. Как мислите ще е по добре за бебо?
Е мила ти какво очакваш - в името на младото семейство свекърите да се изнесат от дома си ли...ако бяха твоите родители щеше ли са очакваш да се изнесат.
от самото начало живеем сами, надявам се така и да продължи. Всеки трябва да си знае къщата. Както казва свекърва ми - не трябва няколко поколения да живеят под един покрив. Мисля, че е права. Много ги уважавам, но ако сме 24 часа заедно, все някога ще се изпокараме, в това съм 100% сигурна.Не ми е приятно някой да ми се бърка в каквото и да е било. Обичам например като стана /след като се належа/ да си се разхождам по пижама, да си мия чиниите, когато аз реша и много други неща, които няма да мога да правя ако живеем с още някой. Така сме си СУПЕР.
``Как се живеее със свекър и свекърва под един покрив!``--------------Никак!Просто не е живот.Независимо дали е майка,свекърва,тъща,баба.........и т.н.Няма такива положения-на 3 смени ще работя,за да вържа 2-та края,но като се прибера да си опна крачетата,както и където искам.А за домакинството да не говорим...............някъде бях прочела``Няма архитект,който да е измислил 1 кухня за 2 жени!``
Няма нужда да се живее с тях или с тъщата и тъста под един покрив. Ако едно семейство не може да си намери друго място за живеене, то за какво изобщо става въпрос - за две деца, които искат да си играят на семейство, но ако може друг да готви и да гледа децата?
50 хил. евро а това за готвенето и гледането на децата, не не ги гледат /те още работят 
А свекървата казва КОЙТО ИМА ДЕЦА ДА СИ ГИ ГЛЕДА. А на тебе не ти е опряло яйцето на ..... затова си на това мнение 
Децата са си ваши, ваша е и отговорността. Не е нейна вината, че нямате пари за жилище или, че ти не можеш да започнеш работа. Ако те, или твоите родители искат да ви помогнат, лошо няма, но не са ви длъжни. Няма нужда да се живее с тях или с тъщата и тъста под един покрив. Ако едно семейство не може да си намери друго място за живеене, то за какво изобщо става въпрос - за две деца, които искат да си играят на семейство, но ако може друг да готви и да гледа децата?
50 хил. евро а това за готвенето и гледането на децата, не не ги гледат /те още работят/ аз си ги гледам, затова не мога и да почна работа, пък да се тегли заем е невъзможно за сега. А изводът е че децата си имат майка да ги гледа, но мъжо няма пари за самостоятелен дом А свекървата казва КОЙТО ИМА ДЕЦА ДА СИ ГИ ГЛЕДА. А на тебе не ти е опряло яйцето на ..... затова си на това мнение Как така реши, че не ми е опирало? Децата си ги гледаме сами и живеем самостоятелно още от времето преди да се оженим официално.
А ти направо си кажи, че става въпрос за 50 000 Е. В такъв случай изобщо не разбирам защо се оплакваш, като сте сложили на едната страна на кантара парите, а на другата семейната си самостоятелност и сте избрали парите.
А свекървата казва КОЙТО ИМА ДЕЦА ДА СИ ГИ ГЛЕДА. А на тебе не ти е опряло яйцето на ..... затова си на това мнение
Децата са си ваши, ваша е и отговорността. Не е нейна вината, че нямате пари за жилище или, че ти не можеш да започнеш работа. Ако те, или твоите родители искат да ви помогнат, лошо няма, но не са ви длъжни. Няма нужда да се живее с тях или с тъщата и тъста под един покрив. Ако едно семейство не може да си намери друго място за живеене, то за какво изобщо става въпрос - за две деца, които искат да си играят на семейство, но ако може друг да готви и да гледа децата?
50 хил. евро а това за готвенето и гледането на децата, не не ги гледат /те още работят/ аз си ги гледам, затова не мога и да почна работа, пък да се тегли заем е невъзможно за сега. А изводът е че децата си имат майка да ги гледа, но мъжо няма пари за самостоятелен дом А свекървата казва КОЙТО ИМА ДЕЦА ДА СИ ГИ ГЛЕДА. А на тебе не ти е опряло яйцето на ..... затова си на това мнение Как така реши, че не ми е опирало? Децата си ги гледаме сами и живеем самостоятелно още от времето преди да се оженим официално.
А ти направо си кажи, че става въпрос за 50 000 Е. В такъв случай изобщо не разбирам защо се оплакваш, като сте сложили на едната страна на кантара парите, а на другата семейната си самостоятелност и сте избрали парите.
Отговорила съм пряко, но това не ти хареса. Живеенето под един покрив е избор, който вие сте направили срещу пари. На човек за тези неща му опира това, което си приготви и си направи сметката. За мен изводът е, че на теб ти се иска и омлет да си направиш, но и яйцата да са здрави. Може да използваш още по-голям шрифт, да го оцветиш още по-ярко, за да ми кажеш, че не разбирам това, което знаеш, че много добре разбирам.
А свекървата казва КОЙТО ИМА ДЕЦА ДА СИ ГИ ГЛЕДА. А на тебе не ти е опряло яйцето на ..... затова си на това мнение
Децата са си ваши, ваша е и отговорността. Не е нейна вината, че нямате пари за жилище или, че ти не можеш да започнеш работа. Ако те, или твоите родители искат да ви помогнат, лошо няма, но не са ви длъжни. така ще сме квит
А ние като си създаваме нови наши семейства май сме им длъжни да ги гледаме а?Те ще ни опяват после че не ги поглеждаме нали! Един слънчев за нас ден ще им кажем да се спасяват, защото ние не сме им длъжни така ще сме квит
така ще сме квит И друго, родителите са си отгледали децата, така че ти за какъв дълг говориш? И разбира се, че не си длъжна да ги гледаш, това е избор, който всеки сам за себе си взема.
Квартирите са скъпи, нали? Пък и трябва да се купуват разни неща, мебели, уреди...
всичко плачеше за ново и кой мислиш че го обновява аз, колко уреди изобщо нямаше по начало да не говорим /прахосмукачка, автоматична пералня, фризер и пр. .../ Квартирите са скъпи, нали? Пък и трябва да се купуват разни неща, мебели, уреди...
всичко плачеше за ново и кой мислиш че го обновява аз, колко уреди изобщо нямаше по начало да не говорим /прахосмукачка, автоматична пералня, фризер и пр. .../А някой да се е сетил да ти каже, че собствено не означава безплатно?
Свекърва ти ако иска може и да се изсере (извинете, но такава е приказката) на мебелите си, може да ги насече на трески, а ако иска и златен обков да им сложи. Това не е твоя работа. Купи си къща, купи си мебели, пък прави каквото искаш.
mamamamamama не се пали толкова. RadostinaHZ е права. Щом си достатъчно възрастен за да създадеш семейство и дете, би трябвало да си и достатъчно отговорен и да помислиш как и къде ще отглеждаш това дете. Съжителството между две поколения е доста трудно. Дори и най-прекрасните хора се изнервят от опашката за сутрешен душ и от дребни наглед неща, които с времето се превръщат в дразнител. Изборът да подмениш обзавеждането също е бил твой и показва, че хората са разбрани щом са позволили да им подмениш мебелите.
Колкото до изказването ти, за това че ще искат някой ден ти да ги гледаш - то също е въпрос на личен избор. Защо мислиш, че ще ти опяват? Може да са щастливи от едно телефонно обаждане или пък дори и от това да нямат нужда.
Колкото до изказването ти, за това че ще искат някой ден ти да ги гледаш - то също е въпрос на личен избор. Защо мислиш, че ще ти опяват? Може да са щастливи от едно телефонно обаждане или пък дори и от това да нямат нужда.
Купи си къща, купи си мебели, пък прави каквото искаш.
Защото не са свекърът и свекървата в твоята къща, че да не можеш да си на спокойствие и да имаш повод на недоволство, а ти си в тяхната. Когато съм на гости на родителите на мъжа ми не се оплаквам, а се съобразявам с реда там, независимо дали и колко ми харесва. Мисля, че същото трябва да важи и за теб, защото ти си под чуждия покрив и ако не ти харесва можеш да си събереш багажа и да се изнесеш.
Има една приказка: Една кухня,колкото и да е голяма за две домакини е малка!
Аз също съм живяла две години при свекър и свекърва.Бях омразила къщата. Днес,след като тях вече ги няма на този свят по ирония на съдбата живеем в тази къща. Но тогава бях благодарна,че има на кого да оставям детето. Само че те злоупотребиха с нашето търпение и благодарност и доста яко се скарахме. Добре,че на мъжа ми му предложиха ведомствено жилище,че се изнесохме. След това станах $най-добрата$ снаха!
Аз също съм живяла две години при свекър и свекърва.Бях омразила къщата. Днес,след като тях вече ги няма на този свят по ирония на съдбата живеем в тази къща. Но тогава бях благодарна,че има на кого да оставям детето. Само че те злоупотребиха с нашето търпение и благодарност и доста яко се скарахме. Добре,че на мъжа ми му предложиха ведомствено жилище,че се изнесохме. След това станах $най-добрата$ снаха!
Защото не са свекърът и свекървата в твоята къща, че да не можеш да си на спокойствие и да имаш повод на недоволство, а ти си в тяхната. Когато съм на гости на родителите на мъжа ми не се оплаквам, а се съобразявам с реда там, независимо дали и колко ми харесва. Мисля, че същото трябва да важи и за теб, защото ти си под чуждия покрив и ако не ти харесва можеш да си събереш багажа и да се изнесеш.
Извинете, но едно е да си на гости за определено време, друго е да живееш с тях нон стоп, без да знаеш колко ще продължи.те да си живеят както преди, а ти да се съобразяваш с всичко и всички, и накрая ти пак си кривата.
Пък и да поемеш и някой техни задължения, какато при мен стана, това никой не би го изтърпял.
ужас!!!!На нас малко ни остана стискайте палци да вземем заем и да се махам от тук че направо Извинете, но едно е да си на гости за определено време, друго е да живееш с тях нон стоп, без да знаеш колко ще продължи.те да си живеят както преди, а ти да се съобразяваш с всичко и всички, и накрая ти пак си кривата.
Пък и да поемеш и някой техни задължения, какато при мен стана, това никой не би го изтърпял.
[/quote]
Ето, точно така се живее. И все си длъжна.
разрешението на такива наудобства е много лесно - наемане на жилище и използване на звънеца. Така никой не е длъжен да се съобразява с другия или да му поема задълженията.
Чета, чета и напрират в мен следните въпроси....Как така двама порастнали и отговорни хора, които са готови да създадат семейство и оглеждат деца живеят в дома на родителите на единия от двамата при положение, че твърдят,че това прави живота им нетърпим и ужасен? Кое е нещото, което ви задържа в 'чуждия дом', след като там трябва да се съобразявате със собствениците му, с техните навици и порядки и с тяхната намеса в личния ви живот и пространство (независимо,че сте там за по- дълго, а не на гости)? Защо продължавате да стоите там, ако 'това не е живот', ако непрекснатите скандали и ежедневните битовизми( заради други хора, пък макар и роднини) се отразяват пагубно на отношенията ви с любимия човек? Струва ли си изобщо да стоите там, ако положението наистина е нетърпимо? Кое е това, което ви спира да напусните този дом и да създадете свой(не непременно собствен), в който да сте самостоятелни и спокойни, и в който да си създадете комфорт и уют?
П.П. Моля, не ми отговаряйте 'по финансови причини'. Няма как животът 'със свекър и свекърва под един покрив' да струва повече от спокойствието, здравите нерви и сплотеното и щастливо семейство.
П.П. Моля, не ми отговаряйте 'по финансови причини'. Няма как животът 'със свекър и свекърва под един покрив' да струва повече от спокойствието, здравите нерви и сплотеното и щастливо семейство.
Защото, колкото и парадоксално да звучи, жилището е мое!
Теглихме заем за купуването му преди две години, въпреки моите протести. Щото мъжа ми се направи на много отговорен. И е твърдо против изнасяне под наем.
Сега чакам да стъпя на постоянен трудов договор пак да теглим заем. Ама дали ще ни дадат достатъчно за апартамент в Младост?
Теглихме заем за купуването му преди две години, въпреки моите протести. Щото мъжа ми се направи на много отговорен. И е твърдо против изнасяне под наем.
Сега чакам да стъпя на постоянен трудов договор пак да теглим заем. Ама дали ще ни дадат достатъчно за апартамент в Младост?
За младо семейство, пък и за всяко такова - далече от свекър и свекърва, същото важи и за майка и баща! Повярвайте ми! Моят съпруг не спираше да отчита колко добре сме направили, че своевременно сме се отделили само трима с детето, макар и на квартира. До скоро все това повтаряше, докато беше жива свекърва ми. Но когато родителите на единия или другия вече имат належаща нужда да им се помага, било, защото е останал само единият, било по други причини, преценката за общия покрив/ не за общия дом/ е много различна! Ако единият от нас трябва да "тича" сутрин и вечер, другият - на обяд, за почивни дни изобщо не става въпрос, не искам да коментирам какво следва. Родителите си остават родители/ за всеки от нас/ завинаги! И критериите се променят с годините ни. Иначе идеалният вариант е - всяко поколение да живее отделно, със своите си виждания и разбирания! Друг е въпросът може ли завинаги всичко да е идеално...
Чета, чета и напрират в мен следните въпроси....Как така двама порастнали и отговорни хора, които са готови да създадат семейство и оглеждат деца живеят в дома на родителите на единия от двамата при положение, че твърдят,че това прави живота им нетърпим и ужасен? Кое е нещото, което ви задържа в 'чуждия дом', след като там трябва да се съобразявате със собствениците му, с техните навици и порядки и с тяхната намеса в личния ви живот и пространство (независимо,че сте там за по- дълго, а не на гости)? Защо продължавате да стоите там, ако 'това не е живот', ако непрекснатите скандали и ежедневните битовизми( заради други хора, пък макар и роднини) се отразяват пагубно на отношенията ви с любимия човек? Струва ли си изобщо да стоите там, ако положението наистина е нетърпимо? Кое е това, което ви спира да напусните този дом и да създадете свой(не непременно собствен), в който да сте самостоятелни и спокойни, и в който да си създадете комфорт и уют?
П.П. Моля, не ми отговаряйте 'по финансови причини'. Няма как животът 'със свекър и свекърва под един покрив' да струва повече от спокойствието, здравите нерви и сплотеното и щастливо семейство.
П.П. Моля, не ми отговаряйте 'по финансови причини'. Няма как животът 'със свекър и свекърва под един покрив' да струва повече от спокойствието, здравите нерви и сплотеното и щастливо семейство.
При мен лъжата,че свекърва ми ще напусне жилището след някалка месеца, и така 2 години.
Е толкова издържах.
Пък и мъжа ми не беше съгласен да отидем на квартира, за кредити не можеше да става и дума.Доходите на бележка не бяха достатъчни за банките. тогава-преди 4 години към днешна дата
Сега не е проблем, но свекървата вече я няма- сама напусна жилището и живее в друго.
Аз не бих издържала такъв живот. Затова с мъжа ми работихме години навън за да си купим дом макар и доста скромен.
Сега не искаме да живеем в БГ затова се местим наново и пак отначало започваме всичко обаче пък сме си само двамата и не се съобразяваме с никого. Затова и едва сега си позволяваме дете макар да сме заедно от повече от 8 години. Не мога да си представя да създадем дете без да имаме дори и малка финансова стабилност или поне една гарсониера но когато си затворя вратата аз знам, че сме сами. И под наем сме живели и ни е било трудно но и през ум не ми в минало да се събираме с някои от родителите.
Всичко си има цена спокойствието струва много но го оценяваш високо.
Момичета, кураж и не се примирявайте не си заслужават изгубените години в живот, който не Ви радва.
Сега не искаме да живеем в БГ затова се местим наново и пак отначало започваме всичко обаче пък сме си само двамата и не се съобразяваме с никого. Затова и едва сега си позволяваме дете макар да сме заедно от повече от 8 години. Не мога да си представя да създадем дете без да имаме дори и малка финансова стабилност или поне една гарсониера но когато си затворя вратата аз знам, че сме сами. И под наем сме живели и ни е било трудно но и през ум не ми в минало да се събираме с някои от родителите.
Всичко си има цена спокойствието струва много но го оценяваш високо.
Момичета, кураж и не се примирявайте не си заслужават изгубените години в живот, който не Ви радва.
Не мога да си ни представя в такава картинка-аз там-НИКОГА! Имам една приказка-на еден град разстоняние е най-добре. Нашите живеят в нашия квартал, но рядко се виждаме-най-вече в събота или неделя за по час, два. Неговите живеят в западна България. Не са лоши хора. Майка му е готина, но не бих живяла под един покрив с тях. Не защоно не ги харесвам, а защото всяка жена си е господарка на къщатата и аз там ще съм като на гости постоянно-няма да мога да се отпусна и дишам спокойно. Сега сме на квартира. Така е по-добре, отколкото при нечии родители, дори и нашите.
Никой от двама ни не може да издържи повече от седмица с родителите (независимо чии). Явно твърде дълго, че и от самото начало сме живяли сами, за да понесем без поражения едно съвместно съжителство с родителите. Родителите ни също са доволни от това положение, защото могат да се радват на внуците си на спокойствие.
Ами ние живеем със свекървата и с бабата на мъжът ми, която всяка година по празниците се разболява, за да я вземе дъщеря й. Свекървата е много добра и много ни помага, само че както са казали и други преди мен най - добре сами. Тя също казва, че така ще е най - добре, не се меси...,но.. Нито мога да се отпусна да си ходя както си искам, нито можем да правим с мъжа нещо, както си искаме. От стаята, в която спим се влиза в спалнята на бабите и познайте...трябва нощно време да се ослушваме, защото баба му става до тоалетна абе ужас. И понеже ме буди аз спя при малката. Спалня не можем да си купим, защото няма къде да сложим ъгловите легла, които са в детската, а пък в хола има един дърт диван който също нямало къде да иде. 
И аз си мечтая за жилище, това е най - голямата ми мечта, дано някога се сбъдне. Но ако имате възможност за самосотятелно жилище изобще не се колебайте.
Свекървата е много добра и много ни помага, само че както са казали и други преди мен най - добре сами. Тя също казва, че така ще е най - добре, не се меси...,но.. Нито мога да се отпусна да си ходя както си искам, нито можем да правим с мъжа нещо, както си искаме. От стаята, в която спим се влиза в спалнята на бабите и познайте...трябва нощно време да се ослушваме, защото баба му става до тоалетна абе ужас. И понеже ме буди аз спя при малката. Спалня не можем да си купим, защото няма къде да сложим ъгловите легла, които са в детската, а пък в хола има един дърт диван който също нямало къде да иде. И аз си мечтая за жилище, това е най - голямата ми мечта, дано някога се сбъдне. Но ако имате възможност за самосотятелно жилище изобще не се колебайте.
И аз поживях малко с родителите на мъжа ми. Те решиха да вземат зелени карти и да дойдат при нас да помагат Честно казано повече ние на тях помагаме, защото не знаят езика, но това е друга тема 
.
Като пристигнаха, някакси не ставаше да ги зарежем сами, та поживяха при нас 4-5 месеца докато се преместят в отделен апартамент. Те са кротки хорица, помагаха с малкия, свекър ми готвеше, чистеше, разглези ме направо. Свекърва ми хич не я бива в домакинската работа, така че никога не ми е правила забележки за каквото и да е.
Не са се месили въобще и съвети не са ми давали за нищо, освен ако не ги питам.
Не ми беше приятно само това,че трябваше да се съобразявам с тях. Не можем да си викнем, да се скараме като хората. Все трябва да се пази тишина и т.н. Сигурна съм,че и те самите не са се чуствали напълно комфрортно.
Колкото и да са добри хората, не става да се живее под един покрив. Всеки трябва да си има лично пространство за да живее спокойно.
Честно казано повече ние на тях помагаме, защото не знаят езика, но това е друга тема . Като пристигнаха, някакси не ставаше да ги зарежем сами, та поживяха при нас 4-5 месеца докато се преместят в отделен апартамент. Те са кротки хорица, помагаха с малкия, свекър ми готвеше, чистеше, разглези ме направо. Свекърва ми хич не я бива в домакинската работа, така че никога не ми е правила забележки за каквото и да е.
Не са се месили въобще и съвети не са ми давали за нищо, освен ако не ги питам.
Не ми беше приятно само това,че трябваше да се съобразявам с тях. Не можем да си викнем, да се скараме като хората. Все трябва да се пази тишина и т.н. Сигурна съм,че и те самите не са се чуствали напълно комфрортно.
Колкото и да са добри хората, не става да се живее под един покрив. Всеки трябва да си има лично пространство за да живее спокойно
.
Да живея със свекър и свекърва не мога дори да си го помисля .Моята я виждам само по празници и рожденни дни . Като се задържи повече от 3-4 часа и почва да ме хваща нервата,защото или ще изръси някаква простотия ,или ще съсипе тотално повода с коментари.А свекърчето е памук,защото е далече от нас и много рядко се виждаме.
Абе хората са си го казали -Колкото по-далече,толкова по-добре за младите.
Вече 14-15 години го практикувам .
.Моята я виждам само по празници и рожденни дни . Като се задържи повече от 3-4 часа и почва да ме хваща нервата,защото или ще изръси някаква простотия ,или ще съсипе тотално повода с коментари.А свекърчето е памук,защото е далече от нас и много рядко се виждаме.Абе хората са си го казали
-Колкото по-далече,толкова по-добре за младите.Вече 14-15 години го практикувам
.
2 години живяхме така: свекър,свекърва,зълва,аз,мъжът ми и детето ни.УЖАС!!!След ,което се преместихме на квартира-не обзаведена!!! Имахме само климатик,защото беше зима,телевизор и газов котлон и спалня-за тримата.За 2 години си купихме почти всичко-на изплащане.И сега предпочитам да ядем понякога само яйца или филий с маргарин.Но ако знайте какъв ни е кеф?
Гледам си детето както си искам,командвам си мъжът,когато ми екеф си чистя и готвя,и не се съобразявам с никой.(освен със семейството си) А там за малко щяхме да се разделим!!!
Търси алтернатива!!!
Гледам си детето както си искам,командвам си мъжът,когато ми екеф си чистя и готвя,и не се съобразявам с никой.(освен със семейството си) А там за малко щяхме да се разделим!!!
Търси алтернатива!!!
,най-вероятно накрая ще се "разведа" 2 години живяхме така: свекър,свекърва,зълва,аз,мъжът ми и детето ни.УЖАС!!!След ,което се преместихме на квартира-не обзаведена!!! Имахме само климатик,защото беше зима,телевизор и газов котлон и спалня-за тримата.За 2 години си купихме почти всичко-на изплащане.И сега предпочитам да ядем понякога само яйца или филий с маргарин.Но ако знайте какъв ни е кеф?
Гледам си детето както си искам,командвам си мъжът,когато ми екеф си чистя и готвя,и не се съобразявам с никой.(освен със семейството си) А там за малко щяхме да се разделим!!!
Търси алтернатива!!!
Гледам си детето както си искам,командвам си мъжът,когато ми екеф си чистя и готвя,и не се съобразявам с никой.(освен със семейството си) А там за малко щяхме да се разделим!!!
Търси алтернатива!!!
здрасти ,
Там където са младите не трябва да са старите... в 1 стая да сте... но да сте сами.... Спорех преди с една приятелка...ама много били свестни.... е сега дава зор да отиват под наем... За да се обичате бъдете на далече.... понеже кръвта вода не става... всеки ще го заболи ако половинката му говори против родителите му....
Там където са младите не трябва да са старите... в 1 стая да сте... но да сте сами.... Спорех преди с една приятелка...ама много били свестни.... е сега дава зор да отиват под наем... За да се обичате бъдете на далече.... понеже кръвта вода не става... всеки ще го заболи ако половинката му говори против родителите му....
Трудно е и коства много нерви..... .Ние живеем с майката на милото,сестра му и нейния приятел.Имало е моменти,в които ми се е искало да крещя с пълно гърло!!!!Не мога да правя каквото си поискам,все някой се меси,нямаш лично пространство.Напр. онзи ден след баня си се мажех с лосионче в стаята и майка му нахлу(тя няма навика да чука).Стана ми много тъпо-вярно че не видя нещо,което не е виждала ,но въпроса опира по-скоро до личното пространство.Не мога да стоя постоянно на заключена врата.
И още много примери мога да дам,но мисля че е излишно....
Затова нямам търпение да дойде момента да заживеем самостоятелно!
.Ние живеем с майката на милото,сестра му и нейния приятел.Имало е моменти,в които ми се е искало да крещя с пълно гърло!!!!Не мога да правя каквото си поискам,все някой се меси,нямаш лично пространство.Напр. онзи ден след баня си се мажех с лосионче в стаята и майка му нахлу(тя няма навика да чука).Стана ми много тъпо-вярно че не видя нещо,което не е виждала ,но въпроса опира по-скоро до личното пространство.Не мога да стоя постоянно на заключена врата.И още много примери мога да дам,но мисля че е излишно....
Затова нямам търпение да дойде момента да заживеем самостоятелно!
Вече се обърках - в Пакистан ли сме, в Европа ли?! Хора, в Германия на 18 ти бият един силен седесарски в задника и се оправяш в живота, затова тук сме на принципа - " Да са живи и здрави старите, докато пораснат младите!" и ниищо не става от нас. Направо ми настръхна косата - 7 /СЕДЕМ/, че и ако ви хване всички "рядкото щастие" ще настане ега ти и веселбата. Просто нямам думи! Ама що ли се и обаждам! 
Хора, в Германия на 18 ти бият един силен седесарски в задника и се оправяш в живота, затова тук сме на принципа - " Да са живи и здрави старите, докато пораснат младите!" и ниищо не става от нас. Направо ми настръхна косата - 7 /СЕДЕМ/, че и ако ви хване всички "рядкото щастие" ще настане ега ти и веселбата. Просто нямам думи! Ама що ли се и обаждам!
Вече се обърках - в Пакистан ли сме, в Европа ли?! Хора, в Германия на 18 ти бият един силен седесарски в задника и се оправяш в живота
Хора, в Германия на 18 ти бият един силен седесарски в задника и се оправяш в животаАууу, ма к'во говориш? Че тук децата ги кърмят докато навършат поне 60 години, ти кво си мислиш?
Тати носи, мама меси, да живей, живей труда!
Най-малкото което е,че са две различни поколения.Аз живях една с тях,не се месеха много ама все се намираше нещо да ме дразнят.От как се махнаха ми е супер и по-малко се караме с моя.
Не се живее нито със дъщеря и зет, нито със снаха и син.
Всеки да си знае дома и ангажиментите.
Защо си мислите, че на нас ни е приятно да ви дандуркаме?
Знаете ли колко е хубаво когато най-накрая всичките ти ангажименти са ангажирани?
Знаете ли колко е хубаво когато можете да обърнете внимание само на бащата на децата си?
Да си говорите, да си мълчите дори...
Ами много е приятно! Страхотно е!
Всеки да си знае дома и ангажиментите.
Защо си мислите, че на нас ни е приятно да ви дандуркаме?
Знаете ли колко е хубаво когато най-накрая всичките ти ангажименти са ангажирани?
Знаете ли колко е хубаво когато можете да обърнете внимание само на бащата на децата си?
Да си говорите, да си мълчите дори...
Ами много е приятно! Страхотно е!
И ние сме в една къща, на различни етажи, уж с различни домакинства, ама...
На нашия етаж понаправихме ремонти, понакупихме мебели, но ...
Не е лесно...
За мен е много трудно, защото тук в селото на мъжа ми нямам и много познати и изобщо съм малко изолирана от моя свят. А най-ми е гадно, че съпругът ми изобщо не разбира защо ми е трудно да се приспособя към обстановката и вечното присъствие на родителите му... вече повече от 3 години А те не ни се месят и гледат да помагат, ама ... това си е: две жени, две идеи за живота, за отглеждането на деца, за чистенето и пр.
И там е работата, че имаме възможност да живеем отделно, а аз дори навремето предпочитах да сме тук... сега съжалявам, но като че ли е късно да се преместим вече... след като сме си изградили нещо като дом...
На нашия етаж понаправихме ремонти, понакупихме мебели, но ...
Не е лесно...
За мен е много трудно, защото тук в селото на мъжа ми нямам и много познати и изобщо съм малко изолирана от моя свят. А най-ми е гадно, че съпругът ми изобщо не разбира защо ми е трудно да се приспособя към обстановката и вечното присъствие на родителите му... вече повече от 3 години А те не ни се месят и гледат да помагат, ама ... това си е: две жени, две идеи за живота, за отглеждането на деца, за чистенето и пр.
И там е работата, че имаме възможност да живеем отделно, а аз дори навремето предпочитах да сме тук... сега съжалявам, но като че ли е късно да се преместим вече... след като сме си изградили нещо като дом...
Оооо.. какъв живот е това! Това е мечтата на всяка снаха. Винаги цари мир и хармония. Няма скандали и сръдни. Абе, голям кеф.
Знаете ли как се калява стомана? Съжителството с родители е един от трудните, може би, житейски уроци.
Това не е живот, ви казвам. Това е постоянна борба за територия. Да. Грозно звучи, но е така. Всеки ден е едно голямо изпитание. Сблъсък на характери и настроения. Дори хората да са прекрасни идва ден, когато започват да си вадят очите. Това са три поколения (с детето). Всеки си иска своето. Няма угодия.
От известно време живеем сами и разбрах, че бракът можел да бъде и хубаво нещо.
Знаете ли как се калява стомана? Съжителството с родители е един от трудните, може би, житейски уроци.
Това не е живот, ви казвам. Това е постоянна борба за територия. Да. Грозно звучи, но е така. Всеки ден е едно голямо изпитание. Сблъсък на характери и настроения. Дори хората да са прекрасни идва ден, когато започват да си вадят очите. Това са три поколения (с детето). Всеки си иска своето. Няма угодия.
От известно време живеем сами и разбрах, че бракът можел да бъде и хубаво нещо.
Оооо.. Този тип свекита са ми любими. Мойта е такава. Много добронамерена и не натрапчива. Винаги в услуга. Дава ми свобода на действие. И всякакви други благини. Но ако нещата не станат така както тя е решила става - олеееее.
Свекърът е много добър човек. Много го обичам, макар и да е сърдитко. Евала за търпението. Ама то друг тип човек не би могъл да издържи.
Уча се как съжителстват лицемерие и сърдечност. Ако не си пряк участник, би било доста забавно
Свекърът е много добър човек. Много го обичам, макар и да е сърдитко. Евала за търпението.
Ама то друг тип човек не би могъл да издържи.Уча се как съжителстват лицемерие и сърдечност. Ако не си пряк участник, би било доста забавно
Вече се обърках - в Пакистан ли сме, в Европа ли?! Хора, в Германия на 18 ти бият един силен седесарски в задника и се оправяш в живота, затова тук сме на принципа - " Да са живи и здрави старите, докато пораснат младите!" и ниищо не става от нас. Направо ми настръхна косата - 7 /СЕДЕМ/, че и ако ви хване всички "рядкото щастие" ще настане ега ти и веселбата. Просто нямам думи! Ама що ли се и обаждам!
Хора, в Германия на 18 ти бият един силен седесарски в задника и се оправяш в живота, затова тук сме на принципа - " Да са живи и здрави старите, докато пораснат младите!" и ниищо не става от нас. Направо ми настръхна косата - 7 /СЕДЕМ/, че и ако ви хване всички "рядкото щастие" ще настане ега ти и веселбата. Просто нямам думи! Ама що ли се и обаждам!
Какав е тоя коментар бе?Замисляла ли си се понякога че на хората им е адски трудно,но нямат никаква алтернатива!!!!!!
Сигурна ли си? Помисли пак!
Защо да няма друга алтернатива? За квартири не си ли чувала? Ама нямало пари - къде си тръгнала тогава да си играеш на семейство? Щом нямаш пари да осигуриш покрив над главата на детето си, на какво отгоре имаш претенции към чуждите хора, които са го направили навремето за собствените си деца?
Я пораснете вече! Няма цял живот мама и тати да ви дундуркат - вас, че и дечурлигата ви!
Докога???
Какав е тоя коментар бе?Замисляла ли си се понякога че на хората им е адски трудно,но нямат никаква алтернатива!!!!!!
Сигурна ли си? Помисли пак!
Защо да няма друга алтернатива? За квартири не си ли чувала? Ама нямало пари - къде си тръгнала тогава да си играеш на семейство? Щом нямаш пари да осигуриш покрив над главата на детето си, на какво отгоре имаш претенции към чуждите хора, които са го направили навремето за собствените си деца?
Я пораснете вече! Няма цял живот мама и тати да ви дундуркат - вас, че и дечурлигата ви!
Докога???
Уф, ама много сте крайни бе!
Нито една от форумките не се оплакваше, че свекърите й са лоши, напротив - казваха, че не са лоши хора, ама няколко поколения съжителстват трудно. А и, ако не ме лъжат очите, точно таква е темата: "Как се живее...", та за някои хора отговорът е "трудно". Ако за вас е "лесно", чувствайте се свободни да споделите, но не нападайте другите...
И разбира се, че всеки прави избор и компромиси... и ако всеки в Бг чакаше да си направи дом преди да се жени и да има деца, изобщо нямаше да има бебета...
Ако животът на няколко поколения в една къща беше лесен, всички щяха да се натискат да живеят заедно.
Като се обърка йерархията и като всеко поколение иска да е началник може да стане страшно. Според мен, освен ако семейството не е застрашено от гладна смърт, по-добре младите да се изнесат на квартира. По-добре с по-нисък стандарт на живот и материални лишения, отколкото да се смразяват хората помежду си. Всичко може да се купи от магазина, пари се печелят, но веднъж развалени роднинските отношения трудно се оправят.
Като се обърка йерархията и като всеко поколение иска да е началник може да стане страшно. Според мен, освен ако семейството не е застрашено от гладна смърт, по-добре младите да се изнесат на квартира. По-добре с по-нисък стандарт на живот и материални лишения, отколкото да се смразяват хората помежду си. Всичко може да се купи от магазина, пари се печелят, но веднъж развалени роднинските отношения трудно се оправят.
малииииииииииииииии аз няма да мога да изкарам и 3 дена. не че са лоши хора, просто мястото на всяко семейство е в собствената му къща. не мога да деля обща тоалетна, баня и кухня. ние ядем и готвим по коренно различен начин. когато бях бременна с дъщеря ми се преместихме от квартирата при майка ми за една година, докато си купим апартамент и щях да направя аборт. брат ми си беше домъкнал няква и двамата нищо непипаха, та аз бременна чистех по цял ден, а майка ми естествено н астраната на брат ми. що ли похабих толкоз нерви тогава за какво ли не, 3 пъти влизах в болница с ужасяващи контракции. трябваше да послушам мъж аси и да си седим в квартирата с хлебарките щеше да ми е спокойничко. само да мога да върна нещата но не би. дост авреме се самообвинявах че съм навредила на бебето, но добре че всичко завърши добре. махнахме се от всички и сега сме щастливи с децата. според мен никой не трябва да прави компромиси и да живее с други хора !
"Сигурна ли си? Помисли пак!
Защо да няма друга алтернатива? За квартири не си ли чувала? Ама нямало пари - къде си тръгнала тогава да си играеш на семейство? Щом нямаш пари да осигуриш покрив над главата на детето си, на какво отгоре имаш претенции към чуждите хора, които са го направили навремето за собствените си деца?
Я пораснете вече! Няма цял живот мама и тати да ви дундуркат - вас, че и дечурлигата ви!Докога??"
Ай сиктир бе!Коя си ти че да ме съдиш едва ли не и да ми казваш че не съм осигурила покрив над главата на детето си и да ме поучаваш за квартири?!От каде на къде ще съдиш хора който не познаваш даже и ще ми кажеш че съм си играела на семейство????Ти да не си ми видяла сем.?Само едно ще ти кажа како Сийке:аз на детето си съм му осигурила апартамент,и за да го довърша седим ей тука и съжителстваме с куп ей такива като тебе.И не съм се примирила с една тъпа квартира,защото нямам намерение да сурна детето си по такива цял живот и да му дам да яде хляб и сол.А сега кой си играе на семейство,а?Май ти!И още нещо-това как и на каква цена сме го направили с мъжа ми си е наша грижа.Но има хора който колкото и да искат нямат възможност да идат даже и на квартира,за който съм чувала не съм от Пакистан!!!Нямат защото нямат даже какво да ядат.И какво ще ми кажеш че е трябвало да не раждат и да не създават семейство ли?Ами то ако чакаш всичко да ти е идеално значи никога няма да бъде.И другото което е че темата е как се живее,а не кой колко е глупав или кой кво е постигнал!А тия от сорта тати носи,мама меси ги разправяй на някой друг.Когато имаш купено жилище от собственния си труд и постигнеш сама всичко съм съгласна да ми ги разправяш тия поговорки.Не да ми викате-Ние живеем сами!А мама и тате да ти дават пари за тока или за водата.То работата същата тогава и за месенето и за дондуркането! 
Защо да няма друга алтернатива? За квартири не си ли чувала? Ама нямало пари - къде си тръгнала тогава да си играеш на семейство? Щом нямаш пари да осигуриш покрив над главата на детето си, на какво отгоре имаш претенции към чуждите хора, които са го направили навремето за собствените си деца?
Я пораснете вече! Няма цял живот мама и тати да ви дундуркат - вас, че и дечурлигата ви!Докога??"
Ай сиктир бе!Коя си ти че да ме съдиш едва ли не и да ми казваш че не съм осигурила покрив над главата на детето си и да ме поучаваш за квартири?!От каде на къде ще съдиш хора който не познаваш даже и ще ми кажеш че съм си играела на семейство????Ти да не си ми видяла сем.?Само едно ще ти кажа како Сийке:аз на детето си съм му осигурила апартамент,и за да го довърша седим ей тука и съжителстваме с куп ей такива като тебе.И не съм се примирила с една тъпа квартира,защото нямам намерение да сурна детето си по такива цял живот и да му дам да яде хляб и сол.А сега кой си играе на семейство,а?Май ти!И още нещо-това как и на каква цена сме го направили с мъжа ми си е наша грижа.Но има хора който колкото и да искат нямат възможност да идат даже и на квартира,за който съм чувала не съм от Пакистан!!!Нямат защото нямат даже какво да ядат.И какво ще ми кажеш че е трябвало да не раждат и да не създават семейство ли?
Ами то ако чакаш всичко да ти е идеално значи никога няма да бъде.И другото което е че темата е как се живее,а не кой колко е глупав или кой кво е постигнал!А тия от сорта тати носи,мама меси ги разправяй на някой друг.Когато имаш купено жилище от собственния си труд и постигнеш сама всичко съм съгласна да ми ги разправяш тия поговорки.Не да ми викате-Ние живеем сами!А мама и тате да ти дават пари за тока или за водата.То работата същата тогава и за месенето и за дондуркането!
Ай сиктир бе!Коя си ти че да ме съдиш едва ли не и да ми казваш че не съм осигурила покрив над главата на детето си и да ме поучаваш за квартири?!От каде на къде ще съдиш хора който не познаваш даже и ще ми кажеш че съм си играела на семейство????Ти да не си ми видяла сем.?Само едно ще ти кажа како Сийке:аз на детето си съм му осигурила апартамент,и за да го довърша седим ей тука и съжителстваме с куп ей такива като тебе.И не съм се примирила с една тъпа квартира,защото нямам намерение да сурна детето си по такива цял живот и да му дам да яде хляб и сол.А сега кой си играе на семейство,а?Май ти!И още нещо-това как и на каква цена сме го направили с мъжа ми си е наша грижа.Но има хора който колкото и да искат нямат възможност да идат даже и на квартира,за който съм чувала не съм от Пакистан!!!Нямат защото нямат даже какво да ядат.И какво ще ми кажеш че е трябвало да не раждат и да не създават семейство ли? Ами то ако чакаш всичко да ти е идеално значи никога няма да бъде.И другото което е че темата е как се живее,а не кой колко е глупав или кой кво е постигнал!А тия от сорта тати носи,мама меси ги разправяй на някой друг.Когато имаш купено жилище от собственния си труд и постигнеш сама всичко съм съгласна да ми ги разправяш тия поговорки.Не да ми викате-Ние живеем сами!А мама и тате да ти дават пари за тока или за водата.То работата същата тогава и за месенето и за дондуркането!
Ами то ако чакаш всичко да ти е идеално значи никога няма да бъде.И другото което е че темата е как се живее,а не кой колко е глупав или кой кво е постигнал!А тия от сорта тати носи,мама меси ги разправяй на някой друг.Когато имаш купено жилище от собственния си труд и постигнеш сама всичко съм съгласна да ми ги разправяш тия поговорки.Не да ми викате-Ние живеем сами!А мама и тате да ти дават пари за тока или за водата.То работата същата тогава и за месенето и за дондуркането! Е, що си се разхленчила тогава тука? Като не щеш да се суркаш по квартири, ще си налягаш парцалките и ще целуваш ръката на хората, които са те приютили в дома ти! А не да ги плюеш по форумите.
Относно тези, които нямат условия, но държат да се размножават, бих посъветвала да си помислят следващия път, преди да протестират срещу циганите и тяхното свръхпроизводство. Аз лично разлика съществена не виждам в манталитета им. Едните чакат на държавата, други - на мама и тати. Т.е. - все се чака на някого.
А за мен не бери грижа - и на квартира съм живяла, и собствено жилище сме си купили, с много лишения и труд, без да чакаме помощ от никого. Но не съм живяла в чужд дом, в който за благодарност да оплюя стопаните му.
Че кой хленчи бе човек?Ти изобщо четеш ли?Да си видяла някъде да пиша нещо за някой от близките ми,или да плуя някой?!Казвам само че трудно се живее така и много компромиси трябва да се правят.Но обикновено се получава така че се правят само от едната страна!Никой не сам плюла,а това че някой го е направил си има причина.Дай като ХОРАТА са те приютили в дома си да им лижеш подметките,а те да са ти на главата отгоре. 
Какви парцалки да налягам бе жена?Докато си оправя моята къща ще стоя тука,но чак да лижа,извинявай!Ти ако си от тия,браво! Ми то по тая твоята логика тогава и като ти дойде свекито на гости и почне да ти се меси и дава съвети пак си трай и лижи подметки,защото тая жена мъж ти е дала!!! аааааааааааааа!И какви са тия сравнения за циганите и размножаването?Ти размножаваш ли?Лощо за тебе ако така приемаш и детето си и живота си!А разликата между ромите и нас знаеш ли коя е?Че те имат по 5-6 и верно чакат от държавата,ама не си остават само с чакането!А на какво чакаш ти ми е много интерестно щом не е на държавата,не е на мама и тате? не ми казвай на себе си защото аман от хвалби по тия форуми!Ох и за труда бихме поспорили доста...."с много труд и лишения-на виж купихме си!"Купихме си ама друг път,купиха ни!Или ако е с кредит може!Ама тия дето някой ще седне да ми разправя че и кредит връщат сами и се издържат без помощта не го вярвам!А за мен не се тревожи,няма нужда да ме поучаваш.И така като чета и др теми в който си писала не ми се струва че си от хората който ще прекланят глава пред хората дето са ги приютили или ще си мълчат!Не си прави реклама!Не е тука мястото!И отвори тема кой на кой помага,и кой на кой се зъби и не е благодарен например,че много се отклонихме от темата на жената!
Брех, толкова млада, пък толкова нервна!
Успокой топката малко, моме, тепърва ще ти трябват тези нерви.
Живот и здраве, да си оправите жилището, да си родите още едно детенце - момченце, пък да ви порасне голям, здрав българин, да ви доведе снаха вкъщи, пък ха дано имате късмет да е с по-здрави нерви.
Че нервна свекърва и нервна снаха в една къща...
ПП Ох, как ме сърбят пръстите да ти напиша, че наистина сме си изплащали сами кредитите и то не само един, ама няма - жал ми е за хората около теб, като те гледам колко лесно палиш...
Дишай дълбоко, помага!
Успокой топката малко, моме, тепърва ще ти трябват тези нерви.
Живот и здраве, да си оправите жилището, да си родите още едно детенце - момченце, пък да ви порасне голям, здрав българин, да ви доведе снаха вкъщи, пък ха дано имате късмет да е с по-здрави нерви.
Че нервна свекърва и нервна снаха в една къща...
ПП Ох, как ме сърбят пръстите да ти напиша, че наистина сме си изплащали сами кредитите и то не само един, ама няма - жал ми е за хората около теб, като те гледам колко лесно палиш...
Дишай дълбоко, помага!
На път съм да повърна от тази лична драма...
.....................
Ох и за труда бихме поспорили доста...."с много труд и лишения-на виж купихме си!"Купихме си ама друг път,купиха ни!Или ако е с кредит може!Ама тия дето някой ще седне да ми разправя че и кредит връщат сами и се издържат без помощта не го вярвам!
Ох и за труда бихме поспорили доста...."с много труд и лишения-на виж купихме си!"Купихме си ама друг път,купиха ни!Или ако е с кредит може!Ама тия дето някой ще седне да ми разправя че и кредит връщат сами и се издържат без помощта не го вярвам!
И що не го вярваш, а
Щото ти не го можеш ли? Айде стига завист, ми се стегни и работи. Неспособността пък и претенциите, че всички са некадърни, вече е прекалено.
Панева, от Вашата драма!
Ама Вие си знаете.
Разковничето (или "ключа от бараката" дет' се казва) е простотия и проклетия, ама мнооого простотия да знаИш.
"Толкос" много, че чак трогателно!
Ама Вие си знаете.
Разковничето (или "ключа от бараката" дет' се казва) е простотия и проклетия, ама мнооого простотия да знаИш.
"Толкос" много, че чак трогателно!
Да м....ние си знаем!На никой не му е лесно да живее в такава драма,но идва един момент в който ти без да искаш се оказваш в същата и даже не си и подозирала.Винаги си казвала:АЗ,НИКОГА!!!И в един момент тарсиш някакво решение,но няма!Не ти искам нито съжалението,нито да те трогна.Аз казвам моето мнение,защото съм била в такава ситуация и знам какво ми е коствало!А когато на някой му се иска да чуе една хубава дума,макар и от непознати,а чува само упреци и простотии,се отчайва от живота.Понякога на човек му е нужно малко,съвсем малко за да има НАДЕЖДА!Това че ти си добре,а имаш хорското нещастие за драма и трагедия значи си много,много далеч от човечността,истината от живота и горчивината от него,миличка!Занчи просто ти си многооооооо далеч от реалността на хората и с една дума не си човек!Щом не можеш да приемеш(не да почувстваш болката на отсрещния)а само да я приемеш като факт.Никой няма нужда от съдници за собствения си живот!За да пусне авторката тази тема,може би е искала тайно да чуе че има и други като нея!Не си ли се замисляла какво щеше да правиш ти ако беше в тая ситуация??НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА!!!!!!!!!А като не ти се гледат трагедии иди и си пусни някой латино сериал,или ако ти се повръща си вземи кофа!Не може всеки да се прави на велик и да бяга от реалността!Животът е такъв!!!!!Харесва или не това е,не можеш да избягаш от реалността!
.....................
Ох и за труда бихме поспорили доста...."с много труд и лишения-на виж купихме си!"Купихме си ама друг път,купиха ни!Или ако е с кредит може!Ама тия дето някой ще седне да ми разправя че и кредит връщат сами и се издържат без помощта не го вярвам!
Ох и за труда бихме поспорили доста...."с много труд и лишения-на виж купихме си!"Купихме си ама друг път,купиха ни!Или ако е с кредит може!Ама тия дето някой ще седне да ми разправя че и кредит връщат сами и се издържат без помощта не го вярвам!
И що не го вярваш, а
Щото ти не го можеш ли? Айде стига завист, ми се стегни и работи. Неспособността пък и претенциите, че всички са некадърни, вече е прекалено.
Радвам се за всички и както казах била съм в такова положение и зная какво е!И не че не го мога !Това какво мога и какво не,не е мястото да обсъждам в някав форум!Не мисля че тука е мястото някой дето даже не ми е видял очите да ми казва какво мога и какво не!Ако някой има комплекси да ходи да си ги изкарва другаде!А за некъдърността и претенциите е прекалено да.Много майки казаха че живеят в това положение!Но това не ги прави некъдърни!Точно това искам да кажа!Напротив!!!!ЕВАЛА!ЕВАЛА защото ако беше някоя глезла или префърцунена щеше да се разведе......защото дори и да иска човек понякога няма избор!Мисля че темата много се изостри и смятам да информирам модератор!