Не мога да си ни представя в такава картинка-аз там-НИКОГА! Имам една приказка-на еден град разстоняние е най-добре. Нашите живеят в нашия квартал, но рядко се виждаме-най-вече в събота или неделя за по час, два. Неговите живеят в западна България. Не са лоши хора. Майка му е готина, но не бих живяла под един покрив с тях. Не защоно не ги харесвам, а защото всяка жена си е господарка на къщатата и аз там ще съм като на гости постоянно-няма да мога да се отпусна и дишам спокойно. Сега сме на квартира. Така е по-добре, отколкото при нечии родители, дори и нашите. 
Свекървата е много добра и много ни помага, само че както са казали и други преди мен най - добре сами. Тя също казва, че така ще е най - добре, не се меси...,но.. Нито мога да се отпусна да си ходя както си искам, нито можем да правим с мъжа нещо, както си искаме. 
Спалня не можем да си купим, защото няма къде да сложим ъгловите легла, които са в детската, а пък в хола има един дърт диван който също нямало къде да иде. 
И аз си мечтая за жилище, това е най - голямата ми мечта, дано някога се сбъдне. Но ако имате възможност за самосотятелно жилище изобще не се колебайте. 
. 
.Моята я виждам само по празници и рожденни дни 
. Като се задържи повече от 3-4 часа и почва да ме хваща нервата,защото или ще изръси някаква простотия 
,или ще съсипе тотално повода с коментари.А свекърчето е памук,защото е далече от нас 
,най-вероятно накрая ще се "разведа"