Вече 5 години сме женени и живеем самостоятелно, а свекърите още не могат да свикнат с това и ни тровят. То на това не се издържа, камоли да живея с тях, равносилно на: сама да си се 
- Публикувана: 13 ноем. 2007, 14:19 ч.
- Последно мнение: 17 март 2008, 23:05 ч.
Как се живеее със свекър и свекърва под един покрив!
Ние също живеем сами още от самото начало, но когато сме оставали за дни "у тях" - това е бил най- големия ми кошмар. Дори съм сънувала това понякога.
Въпреки това мисля, а и си мечтая, че може да се живее с родители под един покрив, стига те да са разбрани хора, а и младите също. Понякога се получава доста добре. Аз съм била свидетел на такива случаи.
Въпреки това мисля, а и си мечтая, че може да се живее с родители под един покрив, стига те да са разбрани хора, а и младите също. Понякога се получава доста добре. Аз съм била свидетел на такива случаи.
Ужасно е!!! 
Ако почна да говоря няма да ми стигне и ден да се оплача от всичко... 
Ако почна да говоря няма да ми стигне и ден да се оплача от всичко... 
Аз издържах цели 8г.Нервите са ми опънати до край.Но остава още малко за да се насладя на рая.Купихме си жилище(с хиляда заема) и след около 2-3седмици ще се нанесем.Пожелавам на всички такова щастие 
В момента сме "едно голямо задружно семейство"общо сме 7 човека вкъщи,и нали знаете всеки с характера си!Кога всичко е спокойно,кога не...иска се МНОГО компромиси!
е, вземи си мъжа и децата
Живяхме заедно точно 4 години, три месеца и два дни! Записала съм си го! И горчиво съжалявам дори за това кратко време, в което сме били заедно! Защото отношенията ни никога повече няма да бъдат същите! Докато живеехме с тях минахме през всички ТЕХНИ изпитания - здравословни, работни и каквито се сетиш! Обратното така и не се случи! Благодарна съм им обаче, защото: докато живеехме при тях, успяхме да си купим жилище и да го ремонтираме! Не съм им благодарна, защото за това време натрупах мноооого болка и горчивина, които няма как да забравя! Обвинявам се, защото не трябваше да го допускам! Трябваше още от началото да сме сами, дори до ден днешен да нямахме собствено жилище, със сигурност щяхме да имаме други, по-важни неща!
Та съветът ми е: НИКОГА ЗАЕДНО с ничии родители! Щом човек решава да създава семейство, това трябва да е първото му изискване към него самия и към партньора му! Да си правят двамата сметката! Защото играта свекърва-снаха се играе по гадни правила, м-да! И няма значение колко интелигентна е снахата или свекървата, това от собствен опит!
Та съветът ми е: НИКОГА ЗАЕДНО с ничии родители! Щом човек решава да създава семейство, това трябва да е първото му изискване към него самия и към партньора му! Да си правят двамата сметката! Защото играта свекърва-снаха се играе по гадни правила, м-да! И няма значение колко интелигентна е снахата или свекървата, това от собствен опит!
Забравих да ви пиша, че моята майка живя с нас около месец и половина и мога да ви кажа, че се разбира с мъжа ми по- добре отколкото с мен. Жената е страшно тактична и никога не ни е товарила с нейни ядове, а и сваля ризата от гърба си за нас. До сега - осем години- толкова ни е помагала финансово без да се замисля тя ще има ли какво да яде на следващия ден. Баща ми също помага, ама е един характер...
Забравих да ви пиша, че моята майка живя с нас около месец и половина и мога да ви кажа, че се разбира с мъжа ми по- добре отколкото с мен. Жената е страшно тактична ...
И при нас беше същото!
Но АЗ пощурях!По - добре отделно!