Как се живеее със свекър и свекърва под един покрив!

  • 24 243
  • 224
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 463

 
Цитат
И при нас беше същото!
 Но АЗ пощурях!

По - добре отделно!

Ооооо, със сигурност е по- добре отделно. МИнаги се намира нещо, за което да се спречкаме. И майка ми е на същото мнение.

# 76
  • Мнения: 243
Ужасно е! newsm45Аз издържах цели 8г.Нервите са ми опънати до край.Но остава още малко за да се насладя на рая.Купихме си жилище(с хиляда заема) и след около 2-3седмици ще се нанесем.Пожелавам на всички такова щастие dancing

От твоите уста в божиите  уши Praynig Praynig Praynig

# 77
живея 2 години със свекървата и нямам проблеми...за сега


Абе и аз първите 2 год. живях добре и нямах проблеми ама като се появи сина ми на бял свят ела да видиш - всеки ти дава акъл.Все те мислят за малък и че не можем да се справим сами ,ами как да се справиш като те не ти позволяват и все се мешат там дето не им е работата!

# 78
  • Мнения: 5 001
Да се живее заедно с родителите (независимо чии) продължително време и трудно и за съжаление отношенията постепенно се оптягат.  Най-добре е всеки да си знае дома, а "задружното семейство" да се събира по празниците.
И аз така мисля  Peace

# 79
Майка ми е живяла при тях т.нар. ми баба и дядо близо година. Това не бе било живот. Представяте ли си да спят младоженци на ъглови легла   #Crazy малко преди аз да се родя са си купили спалня. И  "баба ми и дядо ми "търсели кусури за всяко нещо, което си купували, което е необходимо за едно младо семейство. Не стига че и лев не са им дали, а изказват мнения и дават акъли.И много други неща има, но няма да ги споменавам. Какво нахалство. Е в крайна сметка се изнесли нашите на квартира

# 80
  • София
  • Мнения: 5 074
Що ли намесвате  БОГ ? Мисля, че не трудно да живеете с родители, щом досега сте го правили. Тогава, когато са ви трябвали. Но когато отлетяхте, защо ли са ви? Моите уважения. Искате самостоятелност, като че ли избивате комплекси май?

# 81
  • Мнения: 463
Цитат
като че ли избивате комплекси май?
Мисля, че доста от хората, дали мнението си тук, искат да кажат единствено, че когато се съберат две семейства да живеят на едно място става едва ли пренаселено /в повечето случаи/, преди това не са живели заедно и всеки си има свой тертип и от това се получават недоразумения и неразбирателства, а в днешни времена, при това напрегнато ежедневие, на човек му е нужно съвсем малко, за да прелее чашата- да се изнерви.

# 82
  • Мнения: 4
кошмар голям е ние живяхме там около 6-7 мес и се изнесохме невъзможно е не се издържа

# 83
ako iska6 da si 4ovek li4nost da razbere6 dali ti i saprugati ste semeistvo ne 4akai izleste na kvartira.ako na men ne varva6 pro4eti u4ebnika po psixologia ne si pri4inavai tazi tozi tormoz v 21 vek tova e sme6no i galko.6te pozvoli6 li na 4ygdi xora da ti sma4kat individualnasta .semeinia givat se givee sas smelos i ako sega namate pari za kvartira sled vreme parite koito ste spestili 6te gi dadete po doktori za6toto givota se givee sega v momenta.zatvorete si o4ite za mig i si predstavete kak 6te mine edin va6 den sami i6te razbere6 4e trabva da vzeme6 re6enie moge bi problema ne e v palnata ka6ta a moge bi nakoi e straxlivec?

# 84
  • Мнения: 356
ТРУДНО се живее,аз изкарах една година.

Аз изкарах малко повече от година.Не е лесно да се съобразяваш  ежедневно със всичко и да се чудиш нощем като отидеш до тоалетната какво да облечеш и след секса как да притичате до банята, без да разбудите къщата и без да се разминете с някой в коридора.И това е най-малкото.
И друго - вде жени трудно делят една кухня. ooooh!

# 85
  • Мнения: 742
Трудно и за двете страни. Точно толкова трудно, колкто и с родители.

# 86
  • Мнения: 317
Ами трудно! Компромиси - това е! Аз си мечтая за собствено жилище, но кой знае кога ще се случи. Не за друго, а за да сме си сами и да си правя каквото поискам, да си подредя както искам и т.н.

# 87
  • Мнения: 730
Аз лично не мога да живея заедно с тях.

# 88
  • Мнения: 10
Мили момичета, от опита на моите 30 години семеен живот със свекър и свекърва искам да ви кажа-МОЛЯ ВИ не живейте с родителите си след като сте създали семейство. Аз живях със свекъри свекърва, зълва и девер с техните деца и една година и с майката на свекърва ми. Просто се чудя на себе си с какъв акъл съм го направила. Нито разбрах от семеен живот, нито от меден месец... Не можеш да прегърнеш мъжа си, нито да се разхождаш из къщи както ти е удобно, нито даже да се скараш като хората. Излизахме в парка за да се изясняваме като се скараме, защото в къщи беше невъзможно. За секс пък да не говорим-всяка стая беше спалня, а от нашата се минаваше през хола за да отидеш до банята и непремено ще се сблъскаш с някой който ще те пита къде отиваш. Това съжителство се отрази на брака ми и въобще на отношенията с мъжа ми. Сега имам син и дъщеря и се моля като се оженят един ден /време им е вече/ да не направят таза грешка като нас. Склонна съм ние с мъжа ми да отидем на квартира или да си купим гарсониера, но да не пречим на децата си да изградят свое семейство. Не че ние сме лоши, но сме различни поколения и неминуемо ще се месим в отношенията на младите без да се усетим дори. Свекърва ми е още с нас и виждам как е.

# 89
  • Мнения: 24 467
Баси, де да знам, нямам куража да се пробвам.

Общи условия

Активация на акаунт