NikiFin като чета написаното от теб,все едно съм вкъщи.С разлика,че при нас си имаме кака на 5 години.Тя бе най кроткото дете докато се родиха братята и.Сега само викам и няма кой да ме чуе.А ако знаеш,колко мераклии за близнаци срещам по пътя?!Но съм сигурна,че ако дойдат вкъщи бързо ще се откажат.
- Публикувана: 15 ноем. 2007, 10:06 ч.
- Последно мнение: 16 март 2008, 19:25 ч.
Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ
Леле, леле, четох, четох, не знам дали при нас живот и здраве нестата сте се нормалиzират, почти няма да имам кои да ми помага, мъжа ми е раzдраzнителен като се прибере от работа, аз съм си живяла волен живот тук и там, в БГ и в Европа... И сега, дами и господа_БЛИЗНАЦИ 
... Сигурна съм, че нестата, които описвате не са преувеличени. 
... Сигурна съм, че нестата, които описвате не са преувеличени.
Е, Ники, надали децата ми ще израстнат "идиотчета", защото получават достатъчно топлина, любов, прегръдки, разбиране и т.н.
Просто говорим на различен език, защото аз съм спокойна майка и затова имам спокойни деца. За мен те са само и единствено награда, подарък и радост. Никога не съм се нервирала от действията и поведението им, а и описаното от теб никога не ми се е случвало /ревящи, дерящи се бебета/. Защото едно е да си изнервена и изпаднала в истерия, докато друскаш едно полуприпаднало от рев бебе и съвсем друго е да прегръщаш детето си, показвайки му обич и ласка, а не опитвайки се да го накараш да млъкне.
А папането, цицата и честите пелени са необходими на детето горе-долу няколко седмици. После вече идва нуждата от общуването и от личния пример.
И наистина не разбирам какво означава да оставиш детето си да реве, защото моите не саревали, освен ако не са били с пълен памперс.
Честно казано, ако знам, че пак ще ми се падне такова дете, още веднага бих родила мечтаното трето, че дори и четвърто.
За мен всяко действие и поведение на децата е предизвикано в реакция на родителското действие и поведение...
Просто говорим на различен език, защото аз съм спокойна майка и затова имам спокойни деца. За мен те са само и единствено награда, подарък и радост. Никога не съм се нервирала от действията и поведението им, а и описаното от теб никога не ми се е случвало /ревящи, дерящи се бебета/. Защото едно е да си изнервена и изпаднала в истерия, докато друскаш едно полуприпаднало от рев бебе и съвсем друго е да прегръщаш детето си, показвайки му обич и ласка, а не опитвайки се да го накараш да млъкне.
А папането, цицата и честите пелени са необходими на детето горе-долу няколко седмици. После вече идва нуждата от общуването и от личния пример.
И наистина не разбирам какво означава да оставиш детето си да реве, защото моите не саревали, освен ако не са били с пълен памперс.
Честно казано, ако знам, че пак ще ми се падне такова дете, още веднага бих родила мечтаното трето, че дори и четвърто.
За мен всяко действие и поведение на децата е предизвикано в реакция на родителското действие и поведение...
Azaf, не съм имала предвид, че твоите деца ще израстнат идиотчета, а че децата, чийто нужди не се зачитат за застрашени да изранат нещастни и може би не дотам добри хора. С теб се разбрахме, че са ти се паднали кротки деца и си късметлийка. Съгласна съм, че изнервената обстановка в къщи изнервя и децата. Но не е само това - характерът и темпераментът дори не се наследяват според мен и на спокойни родители може да им се падне нервно дете, както и на нервни - спокойни. На майка ми, която е нервничка примерно и се е падноло едно нервно (аз) и едно спокойно - сестра ми. Освен това влиянието е двустранно - ако децата ти са нервни и реват нон стоп и ти, колкото и да си спокойна ще се изнервиш, най-малкото от недоспиване и липса на почивка.
Аз самата не изпадам в истерия, когато децата ми реват, не им викам и не ги друскам или дундуркам, против грубото дундуркане съм. Само ги гушкам и се разхождам щото те не дават да стоя на едно място
Майка ми има навика да ги дундурка, ама като гледам те нямат нищо против, не им пречи дори ги успокоява. Аз само се карам с нея да не ги дундурка, но тя си знае нейното.
Колкото и гадно да звучи, но наистина е кошмарно да ти реват бебетата нон стоп. Моите не реват много през деня, щото майка ми не ги оставя - изпълнява всичките им капризи. Вечер обаче става по-напечено щото са изнервени и Ева реве доста - сигурно все още има колики. И другото е, че нощем много се будят и това може да те побърка.
Аз самата не изпадам в истерия, когато децата ми реват, не им викам и не ги друскам или дундуркам, против грубото дундуркане съм. Само ги гушкам и се разхождам щото те не дават да стоя на едно място
Майка ми има навика да ги дундурка, ама като гледам те нямат нищо против, не им пречи дори ги успокоява. Аз само се карам с нея да не ги дундурка, но тя си знае нейното. Колкото и гадно да звучи, но наистина е кошмарно да ти реват бебетата нон стоп. Моите не реват много през деня, щото майка ми не ги оставя - изпълнява всичките им капризи. Вечер обаче става по-напечено щото са изнервени и Ева реве доста - сигурно все още има колики. И другото е, че нощем много се будят и това може да те побърка.
Lale32, не се шашкай предварително, може Господ да те пощади. Вярвам, че Бог няма да даде на никой от нас по-голям товар отколкото може да носи. Аз явно мога повече пък и съм си го заслужила. Приемам го като урок, защото винаги съм бягала отговорност, не обичам да се грижа за някой и той да зависи от мен и по този начин и аз да завися от него - прекалено много си обичам свободата. Но сега съм я загубила напълно. Всъщност дори и трудно не е толкова лошо - децата носят наистина много щастие.
Всъщност дори и трудно не е толкова лошо - децата носят наистина много щастие.
Най-после да прочета нещо позитивно и от теб!
Спри да се самонавиваш, че си наказана, благословена си! Просто трябва сама да си дадеш сметка за това.
Трудностите са различни при всеки. Сега ти е черно, но след време ще ги разказваш тези истории от смешната страна
Наистина е трудничко да се гледат близнаци,а на тези които имат и по-голяма кака или батко още повече,но това че имаме близнаци наистина е дар божий,наистина сме благословени.Като сме навън с тях постоянно чувам хората как казват мили думи за тях,всеки се усмихва,всеки ги поглежда,аз съм горда,става ми приятно.И на мен се случва да викам по тях,да се карам или да забранявам,но гледам да е колкото си може по-малко,но все пак и ние сме хора и се случва да си изпуснем нервите.Прегръщам ви всички и помнете, те са наши,те са прекрасни! 
Дълго време бях толкова изморена, нервна и неприличаща на себе си, дълго време не можех да разбера какво му е толкова щастливото на това да имаш близнаци, освен че винаги сме в центъра на вниманието и всички ахкат и охкат като видят две еднакви бебета!!! Но постепенно когато децата пораснаха и аз отново станах човек усетих наистина колко съм специална и колко много любов получавам наведнъж!
Момичета, ние наистина сме специални и децата ни са специални, преживяванията ни са специални, трудностите ни са уникални, но знам, че си заслужаваше да мина през всичко за да стигна до двете личица вперени в мен от редичката пеещи деца в градината на празника на мама, до двойните рисунки, двойните сърчица или други подаръчета, които получавах всеки ден след градинка, до тичащите към мен две момиченца след училище.
Момичета, ние наистина сме специални и децата ни са специални, преживяванията ни са специални, трудностите ни са уникални, но знам, че си заслужаваше да мина през всичко за да стигна до двете личица вперени в мен от редичката пеещи деца в градината на празника на мама, до двойните рисунки, двойните сърчица или други подаръчета, които получавах всеки ден след градинка, до тичащите към мен две момиченца след училище.
За мен са благословия. Аз бях спряла да готвя, едва успявах да изгладя. Какво ядеше мъжа ми допреди една година направо не помня. Аз дояждах някакви кашички и пюрета. Ама фигурата стана перфектна. Готвех с двамата в два бр. кенгуро, окачени по мен по специална схема. Ходех несресана с дни. Направо се канех да си купувам памперси. Татенцето след нощна смяна трябваше да спи, за да отиде отново ношна на работа. Първият ден като ги оставих в яслата изпаднах в истерия. От два следобед обикалях, за да дойде времето да си ги прибера. Не помня кога за последен път съм излизала хей така по магазините.
И въпреки това не ми идва отвътре да нарека най-щастливото си и истинско състояние наказание.
И чайче от валериан си купих, че понякога едва издържам. От два дни единия е при баба си. Половино ми е. Самотно ми е. Липсва ми лудницата и търчането.
И въпреки това не ми идва отвътре да нарека най-щастливото си и истинско състояние наказание.
И чайче от валериан си купих, че понякога едва издържам. От два дни единия е при баба си. Половино ми е. Самотно ми е. Липсва ми лудницата и търчането.
А, забравих да ви пиша, че легендата "Като са двечки, поне ще си играят заедно" ме е вбесявала, защото моите никога, ама никога не си играеха заедно, а се караха, дърпаха, скубеха, ревяха, крещяха до доста големи /майките с биещи се деца, които не искат да се отчайват да не четат по-нататък!!!/. Не знам защо но винаги много съм се дразнела от тези изказвания за близнаци: "С един куршум два заека" ????? и "Поне ще си играят". Какви два заека, какво играене, при нас беше такъв бой, такава джунгла, че нямам думи. Бях започнала да си мисля, че тези деца няма да се обичат и че цял живот ще се мразят. Мога да кажа, че едва от 6-7 годишни започнаха наистина да играят заедно и сега като се налага да стоят сами в къщи им е много хубаво, друго е да си имаш компания.
Същата история... На 8 ще станат тези дни, но още се бият и дърлят. Ей така, за спорта!
Ще събера сили тези дни и ще разкажа за нашите патила.
И мен са ме слагали в групата на истеричните майки. И аз се чудя защо съм се ядосвала толкова много като бяха малки. Не съм ли разбирала, че те просто не могат да бъдат други на тази възраст?!
Знам, че си заслужаваше да мина през всичко за да стигна до двете личица вперени в мен от редичката пеещи деца в градината на празника на мама, до двойните рисунки, двойните сърчица или други подаръчета, които получавах всеки ден след градинка, до тичащите към мен две момиченца след училище.
Ще събера сили тези дни и ще разкажа за нашите патила.
Дивана, първата ти книжка я прочетох още бременна и на един дъх! Много ми хареса, но никога до сега не съм имала шанса да ти го кажа
Много ще се радвам скоро да държа в ръцете си и втората ти творба
Мики, благодаря ти много, но всички майки знаем как на теория всичко е лесно, но опрат ли нещата до практиката...
Няма да пиша втора книжка, поне досега не съм мислила по въпроса. Но ще събера сили във форума да опиша нашите патила и най-вече грешките на мамката им на моите диви близнаци.
Няма да пиша втора книжка, поне досега не съм мислила по въпроса. Но ще събера сили във форума да опиша нашите патила и най-вече грешките на мамката им на моите диви близнаци.