Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ

Привет, Ники Фин! Много ме разсмя това, което си написала, ама това е смях през сълзи - нали и аз доскоро бях на подобен хал...Доскоро, защото се върнах на работа - не от желание да си оставя 10-месечните близначки на баби и дядовци, а защото баткото е първи клас и нямаше как да се справя с воденето и вземането му по ред причини, които няма сега да изброя, да не прилича на оправдаване.
Когато обаче се върна назад, към миналия декември, ми се изправя косата - те се родиха по 3 кила, бях с наистина огромен корем, и мислех, че никога няма да мога да заема отново изправен стоеж...
После дойде къпането - всяка вечер по 1 час рев, все едно ще ги колим - а баткото толкова обичаше да е гол, може би защото се роди август... Но тяхното къпане до третия месец беше нещо като инквизиция, слушано отстрани - и аз реввах често, то бе борба, леене на пот...
После кърменето - по 14 пъти на денонощие, това добре, но от първия ден бяхме на смесено хранене, не беше достатъчно кърмата...Кърмя едната, дохранват я, кърмя другата, дохранват я, аз ям като прасе, щото се чувствам изтощена и изцедена ... и така - до след 15 минути, когато идва ред на новото хранене...
Така. И най-голямата мъка - неспането нощем. Мда, друго нищо не заменя нощния сън. А той липсва - и до ден днешен. Пикът тук беше една нощ, когато бях сама с трите деца(такива нощи и дни от раждането им е имало само около 20, но тая никога няма да забравя) - заспаха тримата в една стая, аз да измия съдове, да се изкъпя, да пооправя - към 12 ч. легнах, изтощена, но не би - след 15 минути Димана се разрева неутешимо, събуди и Вики, и се започна един дует... Той продължи дълго, повече от половин час...като накрая ревнах и аз, безсилна...Баткото се събуди, и без малко и той да се разплаче...
Сега аз не спя в една стая с тях, защото все пак ходя на работа. И не ми тежи нищо, така че вече не се оплаквам от децата. Те всъщност, съвсем сериозно, са много кротки и спокойни, само дето нощем не спят все още "като хората"...
Надявам се, че ще те успокоя малко поне. Горе главата, бодрост и мажорност, както се казва!
Като станат на две години, ще си играят едно с друго, и тогава - пей сърце!!! 

Кажете честно, при новината за близнаци. Не се ли уплашихте? Може би и аз ще стана близнашка мама и при новината за това съм много притеснена и уплашена. Имам и по-голямо дете. Искахме второ бебе много. Но ако се две. Много ме притеснява финансовата страна на нещата. Ние живеем само с две заплати. Покрай лечението на вторичния стерилитет и други лични причини сме затънали в заеми. Чувствам в себе си сила да се справя с още едно дете, но мисълта за две много ме плаши. Дори не ства въпрос за грижите по бебетата, знам че там все някак ще се оправим, но с какви средства ще ги изгледам тези деца, какво образование ще им дам? Няма ли да стана една невротизирана и истерична майка, която се съсипва от работа, заедно с баща им. Не искам да си оставям децата, за да ходя на работа докато са малки. Но ако са две нямам да имам друг избор. Имам съседка на етажа с две близначета, които сега са около 4-5 годишни. Тази жена започва да крещи още от 6 часа сутринта. А иначе не е лоша жената. Явно нервите й идват в повече. Моля ви споделете! Много съм притеснена!

Новината за близнаците е най-шокиращата в живота ми, може би защото не очаквах подобен късмет. Никога няма да забравя как на скенера вместо 1, видях цели 2 зародишчета, които си мърдаха. Видях ги на секундата, защото знаех какво трябва да видя, и го видях, но удвоено. Още преди лекарката да проговори да съобщи новината я попитах: Ама те две ли са или аз съм пияна? Изпаднах в паника, шок и т.под. Дори се нахвърлих на мъжа ми да го душа с обвинението, че той е виновен, защото като разбрахме че съм бременна той само се базикаше наляво надясно, че този път са 2, затова ми е толкова голям корема. Ама му беше дежурната шега. Чудех се не му ли писна на всички да разправя, че са две и да си мисли на всичкото отгоре, че шегата му е интересна. Обвиних го, че е предизвикал съдбата. В последствие разбрах, че по-скоро вината е в мен щото в родът ми има близнаци.
А ти не знам що мислиш, че парите са основния проблем. Поне при нас не е така. Здрави нерви и физическа и психическа издръжливост му е майката. И помощ по възможност, може дори да е наложителна (тук вече ако няма баби под ръка, може да стане финансов проблема). Може дори яслата да ти спаси живота

Знеш ли, аз също съм си мислила много пъти тези неща.  Но ме беше срам да си го призная и пред себе си, още повече че 3-4 години съм се мъчила по лекари, за да имам дете. Честно казано се зарадвах много като разбрах,че са две, защото по принцип не мога да имам деца( тези са от инвитро).Плашеше ме и продължава да ме плаши финансовата страна. За другото тогава не мислех, защото живеем при свекърите и има кой да помага. НО...това което дойде ...не бях подготвена изобщо.Не знаех на кой свят се намирам.

При мен беше същото, за спане не може изобщо да се говори, бях изтощена до припадък.Лягах си някой път направо така с дрехите. Изпадах в ужас като трябваше да остана съвсем сама с тях денем или нощем.И направо лошо ми ставаше някой като каже "Ееее, трудничко е, ама двойно щастие " Трудничко ли? Никой който не е гледал две на веднъж да не ми дава съвети как трябвало да съм спокойна и т.н.
Хубавото е, че така продължи до към 6-я месец.После някак стана по-лесно( или повече свикнах). А от 2-3 месеца насам мога да се оправям абсолютно сама с тях Сигурна съм, че и ти ще успееш

Малеее........., дали и за мен съседите така говорят.....? 
Много е вероятно, защото се оправям сама с тях от третия им месец и понякога нервите ми идват вповече.
Иначе, до към 6тия месец  наистина е много много трудно. Дори само адаптацията към новия живот, режим или както го наречем - живота с няколко деца.
Неспането нощем при нас продължи до втората годинка, даже и сега от време на време. Кърменето по 10 пъти през нощта, дундуркане и прочие.
Когато проходят става по-леко, защото вече няма нужда да ги носиш, преместваш и т.н. и да се чудиш как да стане това, като имаш само две ръце. Тогава пък идва проблема с опазването....
Нещата обаче си идват постепенно на мястото, но е факт, че децата са си наша отговорност и бреме и вече живота няма да е безгрижен и няма ние да сме си в центъра на вселената, а този център вече е изместен и разпределен върху няколко малки душици.
Може би към третата годинка нещата се променят в малко по-положителна посока. Сега, на 2,4 годинки нещата са по средата, хем вече разбират, хем си правят каквото си искат, бият се непрекъснато за всичко. Ако пък се разболеят (което се случва често в яслата), става три пъти по-тежко, защото освен всичко са кисели и защото са болни.
Кураж момичета, здрави нерви и положителни мисли! Може би някой ден ще ни се отблагодарят за безсънните нощи...   

Не искам да ми се отблагодаряват за нищо и няма и за какво - аз си върша задълженията, не са ме карали да ги раждам. Ще направя каквото ми е по силите за да се чувстват добре, защото ги обичам, а на за да ми се отблагодаряват, да ме догледат един ден, да се гордея с тях пред хората  и бла бла. Най-голямото щастие за мен е да ги виждам щастливи до края на живота си и да са ми прители. Това ще ми е отплатата за безсънните нощи и всички мъки.

Момичета, да ви кажа честно и аз бях от отбора на истеричките, на вечно крещящите, мразех всичко, мразех себе си, мразех живота, не виждах края на безсънните нощи, въобще не разбирах какво му е толкова прекрасното на това да имаш бебе  Момичетата бяха толкова ревливи, толкова непослушни, че нервите ми не издържаха и наистина ми се наложи известно време да пия успокоителни. Сега като гледам снимки от 1,2,3 годишна възраст гърлото ми се стяга и се чудя как съм могла да крещя и да се карам на тези слънчица с ококорени очички, за които аз съм била всичко, целия свят. Какво толкова са правили, какво толкова са ме ядосвали, че да си изпускам нервите и от напрежение наистина да нямам време да им се порадвам. Защото аз наистина не съм се нарадвала на бебе, не съм се наслаждавала на спокойна разходка в парк с бебе, ръцете ме боляха от носене, от друсане за приспиване и т.н., за таткото как ме издържа  въобще не знам. Сега, ако можех да се върна назад си мисля, че бих реагирала по друг начин, не бих превръщала в световен проблем непрекъснатото катерене по шкафове и маси, бъркане тук и там, тичане насам и натам, неизпълнение на моя "заповед", не бих се нервирала, че нямам време да изчистя, че е разхвърляно, защото емоционалното състояние на децата ни е толкова свързано с нашето, че чак не е за вярване, омагьосания кръг се получава винаги - нервна майка-нервно дете-още по-нервна майка и т.н. до безкрай.
Как да ви успокоя майките с малки близначета  освен да ви кажа, че колкото повече растат, толкова повече се улесняват нещата, проблеми има, но те са по-различни и сякаш човек има повече време да обмисли действията си и да реагира малко по-спокойно. 
А нямате представа какво е усещането като излизат след училище и ги посрещаме на вратата към мен да тичат две съкровища

А, забравих да ви пиша, че легендата "Като са двечки, поне ще си играят заедно" ме е вбесявала, защото моите никога, ама никога не си играеха заедно, а се караха, дърпаха, скубеха, ревяха, крещяха до доста големи /майките с биещи се деца, които не искат да се отчайват да не четат по-нататък!!!/. Не знам защо но винаги много съм се дразнела от тези изказвания за близнаци: "С един куршум два заека" ????? и "Поне ще си играят". Какви два заека, какво играене, при нас беше такъв бой, такава джунгла, че нямам думи. Бях започнала да си мисля, че тези деца няма да се обичат и че цял живот ще се мразят. Мога да кажа, че едва от 6-7 годишни започнаха наистина да играят заедно и сега като се налага да стоят сами в къщи им е много хубаво, друго е да си имаш компания.

Ооо, това с кърменето ми беше най- големият кошмар. И ние бяхме на смесено до петия месец. Имах чувството че по цял ден кърмя, все едно бях крава. Otdelno i AM da prigotvish. А през ноща 15мин ако спят- беше идеално.И аз се оправям сама, но мога само да ти кажа че всичко е на периоди. Ще започнат да се заиграват. Пък и баткото ще помага.

Колкото до новината че са две- на мен ми беше много смешно, защото таткото винаги (8 години) ми е повтарял, че ще имаме близнаци (а в рода нямаме), а аз бях сигурна, че няма да са. Когато лекарката ми каза, че са 2 и мислих, че са се наговорили и си прави майтап. После ми казаха, че е 1 и ми стана много криво. И после като разбрах пак че са 2 и 

P.S Хи-хи, сега прочетох мнението на Мама на Ани и Ники за заиграването. Ами моите си играят. Друг е въпроса, че по някое време играта преминава в яки шамари и скубене.

Моите засега са като вързани, където е единия, там трябва да е другия на 10 см. Това обаче не означава, че си играят и общуват приятно. Непрекъснато са в пререкание и бой за играчки, книжки и за всичко. Факт е, обаче, че не могат един без друг, което е много мило. 

Ами голямото ми дете, момиче е, беше много ревливо като малко. И не мога да кажа, че бях съвсем без помощ, но просто бях на ръба на изтощението от недоспиване. Сега като си представя че може да са две,  направо ме хваща паниката. Първия път изобщо не можах да достигна майките от списанията /има ли такова нещо/, дето са винаги красиви, къщата им е идеална, бебенцата спокойни и усмихнати. У нас беше някакъв ад, ревове, нерви, мръсотия - добре че свекърва ми като идваше ми чистеше банята , слагах някаква супа на котлона колкото мъжо да не умре от глад. Сега съм по възрастна - на 35 год. съм. Осъзната, делова жена, със самочувствие. Представях си спокойната и красива майка от списанията. Сега изведнъж се изправих пред реалността да живеем без моя доход, с две ревливи бебета /да са живи и здрави/, голяма кака, която иска дрешки, уроци по английски, кино и т.н. Хвана ла ме е паниката. Аз съм от майките дето много треперят над децата си. Все се възхищавам на жени, дето гледат по спокойно на майчинството, така и децата са по-самостоятелни. Аз това не можах да го постигна. Все съм в някакво напрежение дали детето е добре, дали се разбира със съучениците си и някакви проблеми дето сама си ги измислям. И сега като си представям, че тези притеснения ще станат тройни не знам дали ще издържа психически.
А финасовата страна наистина ме притеснява, дано не е основателно. Дрешки, памперси, столчета за кола, шезлонги, АМ ако нямам кърма и всичко това двойно. Хайде казах си, че някои от нещата ще ги намеря втора употреба, но не може с всичко така. Бихте ли споделили, ако е удобно, с колко лева горе-долу месечно се оправяте. Изключвам първоначалните големи покупки - колички, креватчета и т.н.
Благодаря ви, че ме изслушахте. Стана много дълго, но вие сте много мили и ми вдъхвате кураж.
Целувки и гушки на дребчовците!!!

Лелееее, чета и не вярвам на очите си.
И мен са ме изкарвали от кожата ми, но никога не съм имала подобни терзания. На мен гледането на близнаци ми се струва далеч по-лесно от гледането на 2 деца на различна възраст, че дори и от гледането на 1 дете.
Но пък никога не съм се шашкала, ако паднат; не съм ги разнасяла из къщи като бебета; не съм имала безсънни нощи; не съм друсала някоя с часове, за да млъкне...
Де да знам. Или на мен са ми се паднали добри деца, или аз съм сбъркана и не се паникьосвам лесно.

Вярно
Аз също имам трудни моменти,но знам че още по трудни идват.Като ме събудят по 15 пъти на нощ си казвам ставам яросна но бебо ще ми се усмихне,всичко минава само като видя пламъчето в очичките.

Не казвам , че моите са лоши , просто някои са по-кротки и тогава е по-лесничко като че ли...А и както казах това беше първите месеци. Сега пак не слушат , но смехът и игрите са повече.
 Сигурна съм, че всички го искаме и много се надявам да се получи и при теб и при мен

Не знам чета и чета повечето казват че когато са кърмили периода им е бил най труден.Аз също съм ги кърмила до 3 месец но се изцеждах и това правеше храненето още по трудно .Но сега бих дала всичко да се върне този период на спокойствие /ядат и спят/ .Да било ми е трудно защото съм била сама и през деня и през ноща .Таткото никога не съм го закачала да става и да оправя децата защото знам че на следващия ден е на работа и за работата му знам колко е трудна и трябва да си  е отпочинал.Сега ме се струва по тежко защото ходят и непрекъснато трябва да съм след тях .Не мага да сготвя те идват при мен и започват да пипат по печката ,страх ме е че за секунда ще ги изпусна и ще стане беля .А когато бяха по-малки в кошарите стояха вързани знам че са там и не вършат някоя беля и можех що годе да изчистя и да сготвя.Сега го няма това спокойствие .Но сега не ги нося непрекъснато  те ходят сами и когато кажа ела тук идват а не е аз да  ходя до тях.Та всеки период си има при нас плюсове и минуси .Безсънието още повече ме мори и преди и сега не мога да се наспя ,будят се нощно време и това e управия от това няма . Не е лесно с две  и който ми каже трудно щети е  но поне наведнъж ще избуташ се нерва страшно много .Ще ги изгледаме но с много нерви докато пораснат.Тога ще разберем щастието да имаш близнаци.

Мога само да ти завиждам. Явно не са ти ревали бебетата по цяла нощ щом не си го забелязала  (освен ако не си ги изолирала в др край на къщата и да спиш в тапи в ушите, та не си ги чула че реват. ). Късметлийка си, радвай се

Просто в болницата още ги бяха "тренирали" да спят по цяла нощ и да не мрънкат много-много.

Ники, дано да е само период и да отмине бързо   .

Момичета,
има една поговорка "майка да имаш, майка да не си" - не я разбирайте буквално.Помислете си колко години вашите майки са били всичко за вас - опора, закрила, пример. Сега е ваш ред да бъдете всичко за децата си. Не е лесно, но но никой не е обещавал да бъде.Аз чаках години да родя, не съм единствената такава. Не мога да кажа, че децата са били кротки, сега вече ги намирам пораснали и доколкото позволява възрастта им добрички и разумни. Но в бебешката възраст ме правеха луда-но въпреки това нямам спомен да съм ги сравнявала с "наказание". Помислете над това - ако можехте да избирате и да се върнет назад бихте ли ги родили отново? Ако отговорът е да - радвайте се на децата си, не всеки може да си позволи това. Децата са радост, не защото трябва да ви радват от сутрин до вечер, а защото сте създали нещо сами - нещо съвършено, човешко същество, което расте, променя се, вие му влияете, учите,насочвате, променяте - усещането е почти божествено. А отговорността - огромна. Замисляли ли сте се колко пъти след като им се накарате заради някоя беля или ги нашляпате, защото са прекалили, а дори не са го разбрали дребните хора идват да се гушкат пак във вас. Тази безрезервна обич ме обезоръжава...Не мога и не искам да си представям живота без тях. Да - ядосвам им се, да - дразня се понякога, да - има моменти, в които ми се иска да забегна на пустинен остров. Но, това са моите деца и аз съм късметлийка - така разсъждавам аз! Не ме е страх от безсънието, от умората, повече ме тревожи как ще се справя. Не дали, а как! Защото не е въпроса да отбиеш номера и да ги избуташ да пораснат - а да ги отгледаш така, че да не си биеш главата след време, защото си пропуснал важни моменти ...Отплеснах се - всъщност исках да ви покажа този текст: 


"Чуй ме, сине. Аз ти казвам тези думи, когато ти спиш; сложил си твоята малка ръчичка под бузата, а светлите ти къдрици са залепнали върху потното ти челце. Аз се промъкнах сам в твоята стая. Преди няколко минути, когато седях в библиотеката и четях вестника, ме заля тежка вълна на разкаяние. И дойдох до твоето креватче със съзнанието за своята вина.
   Знаеш ли за какво си мислех, сине? Аз си изкарах върху теб своето лошо настроение. Скарах ти се, когато се обличаше, за да отидеш на училище, понеже ти едвам-едвам допря до лицето си мократа хавлиена кърпа. Скарах ти се, че не си си изчистил обувките. Сърдито ти викнах, когато хвърли нещо от дрехите си на пода.
   На закуска също се заяждах с теб. Ти си разля чая. Ти лакомо гълташе хапките. Ти седеше с лакти върху масата. Ти прекалено дебело си намаза филията с масло. После, когато тръгна да си поиграеш, а аз бързах да хвана влака, ти се обърна, помаха ми с ръка и ми извика: "Татко, довиждане!", а пък аз свъсих вежди и отговорих: "Изправи си раменете!"
   След това, в края на деня, всичко започна отначало. Вървейки към къщи, аз те видях, когато застанал на колене, ти играеше на топчета. Чорапите ти имаха дупки. Аз те унижих пред твоите приятели, като те заставих да вървиш пред мен към къщи. Чорапите не са евтини и ако ти трябваше да си ги купуваш със собствените си пари, щеше да бъдеш по-внимателен! Можеш ли да си представиш, сине, че това го каза твоят баща!
  Помниш ли как ти влезе в библиотеката, където аз четях - плахо, а в погледа ти имаие болка? Когато те погледнах разсеяно над вестника, раздразнен, че са ми попречили, ти нерешително застана до вратата. "Какво ти трябва?" - попитах аз рязко.
Ти не ми отговори нищо, но поривисто се хвърли към мен, прегърна ме и ме целуна. Твоите ръчички ме стиснаха с любовта, която Бог бе вложил в сърцето ти и която дори моето пренебрежително отношение не бе могло да пресуши. А след това ти си отиде, тропайки с крачета нагоре по стълбата. Та така, сине, скоро след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, отвратителен страх. Какво направи с мен навикът? Навикът да се заяждам, да мъмря — такава бе моята награда за теб, за това, че ти си малко момче. Наистина не може да се каже, че не те обичах, цялата работа е в това, че аз очаквах прекалено много от младостта и те измервах с мярката на моите собствени години.
  А в твоя характер толкова много е силното, прекрасното и искреното. Твоето малко сърце е толкова велико както е изгревът над далечните хълмове. То се прояви в твоя стихиен порив, когато ти се хвърли към мен, за да ме целунеш преди да отидеш да спиш. Нищо друго днес няма значение, сине. Аз дойдох до твоето креватче в тъмното и засрамен паднах на колене!
  Това е слабо изкупление. Аз знам, ти не би разбрал тези неща, ако ти бях казал всичко това, когато се събудиш. Но утре аз ще бъда истински баща! Аз ще ти бъда другар, ще страдам, когато ти страдаш, и ще се смея, когато ти се смееш. Аз ще прехапя езика си, когато той е готов отново да изрече ядосани думи. Аз постоянно ще си повтарям като заклинание: "Той е само момче, едно малко момче!"

  Страхувам се, че мислено аз виждах в теб възрастен мъж. Сега обаче, когато те гледам, сине, как уморено си се свил в креватчето си, аз разбирам, че ти си още дете. Едва вчера ти беше в ръцете на майка си и главичката ти лежеие върху рамото й. Аз изисквах от тебе много, прекалено много..."

Креми, на кого е този текст? Невероятен е! 

 
Благодаря, Креми, това е най-трогващото нещо, което съм чела.

Авторът У. Ливингстон Ларнед, написал го е преди около 20 години(ако не греша).

Това аз ли съм го писала... 
Старая се да съм спокойна и да приемам по-отгоре нещата и си мисля, че по този начин не стресирам децата си. Намесвам се само в крайни случаи опасни за сигурността и здравето, не крещя, въвела съм им някаква дневна система. Въобще решила съм да възпитам себе си на търпение и толерантност...
За безсънните нощи май Господ ни направи подарък да липсват - помня само 2-3 до 40-тия ден. От 4-ти месец спят по цели нощи, от 6-ти си спят сами в стаята. Не гушкам, не клатушкам, не приспивам  Всеки си знае креватчето и на друго място не заспива! През деня са най-обичаните, целувани и гушкани бебета 
Креми, страшен модератор си да знаеш!!!   

Kremi (двойна доза)  този текст е невероятен дори се разплаках докато го четох .Следващия път когато реша да се разкрещя на моите слънца ще прочета този текст .Защото не искам да заприличам на този баща .

и при нас беше така 

azaf, как става тренировката в болницата за да не реват? А може би има и начин да не се будят нощем  Пък в крайна сметка нашите болници да вземат да дадат някой урок на руските ли бяха, украински ли не помня, дето залепват устата на бебетата с тиксо за да не реват. Аз от първата нощ от как родих не съм спала, щото те още тогава си бяха шумни, нищо че се родиха малки и недоносени, имаха си силици да ме тормозят от първата си минута на бял свят. В болницата ме гледаха, че се мъча и сестрите непрекъснато ми предлагаха да ги вземат нощем да ги гледат - тук бебетата си стоят при майките от самото раждане не се отделят, но за близнаци има оферта да ги гледат нощем персонала. Но аз винаги отказвах да ги дам. В БГ знам, че отделят бебетата от майките - това не мога да си го представя - аз ще си открадна децата и ще избягам с тях на секундата и никой не може да ме спре.
Убеждавам се непрекъснато, че е невъзможно да се сравняват бебетата - има кротки, има и ревливи и те нас ни учат как да ги гледаме, а не ние тях. На късметлиите честито, а на другите - дупе да им е яко.
Креми, и мен ме разрева и се сетих как ударих Давидко преди малко, не ми издържаха нервите. Майка ми едва приспа Теди и Давид се разкрещя. Ама пищи и при всеки писък Теди подскача. Казах му няколко пъти да престане, но той прави на яд, гледа ме в очите и пищи нарочно. В същия момент се събуди и Ева. Не издържах и го фраснах. Ама наистина вече не знам как да постъпвам в такива случаи. Давид е ужасно предизвикателен и абсолютно винаги прави обратното на което му се казва. Ако му кажа да не чука, почва още по-силно и така за всичко, изпробва ме. Обикновено го хващам за ръчичка и го водя в стаята му, но този път нямах възможност да го направя и го фраснах. Винаги ми е гадно като го правя, но от друга страна дори сега като мисля трезво уж, ми се струва, че в неговия случай специално си го е  заслужил и съм постъпила правилно. То не е да не разбира от дума, а е умишлено и целенасочено правене на яд. Е такова дете нито съм срещала подобно, нито съм чула да има. Вие как бихте постъпили в такъв случай?

NikiFin, помня някакво интервю с психоложката Мадлен Алгафари от преди години за децата й. Тя сподели тогава, че казва "НЕ" само в много крайни случаи, когато може да се случи нещо лошо. Иначе обяснява, дава пример, поощрява интуицията им и чувството за самосъхранение или дава шанс на опита да ги научи на "нещата от живота".
Аз го прилагам този модел и при мен действа! Много често моите хубавци при "не така, защо правиш това и т.н." правят започнатата беля поне двойна, усмихвайки се широко. Но ако се правя, че не им обръщам внимание - моментално губят интерес и се ориентират другаде. Ако някой им повиши тон, виждам че се стресират и започват да плачат 
Прилагам така да се каже превантивни мерки - изолирам неспящия от спящия овреме, обезопасявам, предлагам алтернативи... но НЕ-то е крайна коригираща мярка. От теб като родител зависи колко и какви действия ще измислиш, за да не се стигне до крясъци и плач.
Ти спокойна ли си, и децата ще са спокойни  Колкото и малки да ни се виждат, тези човечета чувстват и разбират всичко.
А за болницата - има режим да ги хранят на три часа и по-дълго пребиваващите там бебоци свикват на този режим. Постепенно обаче нощните интервали стават по-дълги - на 4, 5, 6 и т.н. часа. Възможно е да се будат от глад (вечер давах каша, която ги засищаше), от зъби (има разни гелчета), от стрес и т.н. Търси причината и после действай. Дейвид също така и ревнува като батко. Я връчи съботно бебоците на баща и баба и прекарай един ден с Дейвид да видиш как ще го кротнеш 

Креми,четох и ревах,има поука от написаното.
NikiFin имаш ли люлка за бебетата?Аз им давах чай за успокоение и сън/звучи гадно ама съдържа лайка маточина и липа/В много краен случай ги галя по веждичките и главичките за да се успокоят.А когато сме навън и реват в количката минавам през най не равните терени,това ги унася.Имала съм случай Николай реве в парка от 1час и не помага нищо,таткото идва с колата и го качва до вкъщи с нея-цели 5мин го вози и той заспива.

Съгласна съм.
И аз действам на принципа, че децата трябва винаги да имат право на избор и "НЕ"-то го замествам с "избери един от тези варианта".

А за болницата ги свикват НЕ с грубости, а по най-елементарен начин. Просто не ги научават на ръце, друскане и т.н.
Моите бяха 1 седмица в кувьози, а после до изписването си бяха 24 ч. с мен. Още тогава неонатолозите ме предупредиха, че малко бебе се взима на ръце, когато се храни, когато се преоблича и ако започне да се дави или повръща. В останалото време просто трябва да усеща присъствието на хора наоколо и да чува гласове, което е достатъчно. Ако плаче, първо проверяваш дали всичко е наред, а после сядаш до него - говориш, галиш, пееш и т.н.
И въпросния режим - колкото и добро да е храненето "на поискване", режимът дава сигурност и спокойствие на децата. Моите наддаваха много малко и през деня ги хранех на 2,5 ч. /това беше режимът още от кувьоза/, като през нощта оставаха 6 ч. стомахчетата им да си починат и задължително тези 6 ч. съвпадаха с нощните часове и при загасено осветление. Така пък свикнаха да спят спокойно нощно време, както и да не ги е страх от тъмното.
Въпросът е да не се нервираш и да приемаш децата не като безмозъчни палави зверчета, а като умалени човешки същества, които просто трябва да се научат на житейските уроци, правейки грешки, бели и глупости.

Mikki, съгласна съм, че вината,че Давид буди близнаците не е само негова, а по-скоро наша, и по-точно на майка ми, на която милион пъти съм обяснила да приспива и да оставя бебетата да спят в др стая, когато Давид е в къщи. Но на нея така и е сгодно просто. Мъчно ми е, че заради дъртата зла вещица детето си го отнесе - ще се погрижа да я разкарам от тук час по-скоро.
За режимът на 3 часа - и моите деца в болницата също ги свикваха на този режим да ядат и така се хранеха, точно на 3 часа. Но проблемът не е в това да ги храниш на 3 часа. Проблемът е, че между тези 3 часа те просто си реват - не знам от глад или от какво. И то така реват, че не може да не ги вземеш (те си бяха с мен, не са ги изолирали от първата секунда на бял свят). Спят в едно креватче, не може да не вземеш едното ако реве щото дъни ушите на другото, как да оставиш децата да се мъчат по този начин. Храненето под режим нищо не означава, щото бебета реват не само от глад явно.
Едно е да мрънка - тогава ясно че няма да го вземаш. Но друго е да пищи истерично, не е човешко просто. И в ковиоз да бяха сигурно пак щяха да си пищят. И милите в такъв случай наистина ли ги оставят да си пищат захвърлени сами в ковиозите   Това за мен е непростима жестокост към беззащитните същества. Не ми се мисли, че точно така процедират в болниците и това е техния начин да НЕ ГИ НАУЧАВАТ на ръце. Толкова гадно ми се вижда, че дори не мога да повярвам, че го правят, наистина не мога. Това е подобно мъчение на залепването на устата с тиксо.
Гоца, имам всякакви чайове за успокояване, за храносмилане... но бебоците не искат и да ги лизнат. А за рева в количката вече ви казах защото ги вземам - защото ме е страх да не си повредят слуха взаимно лежейки едно до друго - аз самата едва издържам да ми пищат на ухото като ги нося. Освен това съм пробвала няколко пъти да ги оставям да си реват в количката. Но те просто никога не спират. Ева спира за около минута да си поеме въздух и да набере сили и продължава отново. По половин час съм я оставяла и не спира. Накрая се смиля над горкия Теди, който лежи до нея ококорен все едно е изпадннал в шок от неописуемия шум в ушите си. Движение на количката нито по равни нито по неравни терени помага когато Ева иска да я вземат и да и сложат цицата в устата - няма против да си я дъвче нон стоп, не само ами и държи да го прави и е невероятно упорита - пищи докато не си я получи. Многократно съм кърмела в движение - Ева в слинга или в кенгурото завита с одеало през главата и ядяща докато ние се разхождаме. А люлка помага, но в много редки случаи. Използвам количката като люлка примерно когато Ева спи и леко се размърда, преди да се е събудила и ревнала ако я хвана и я залюшкам в количката и тя млъква и продължава да спи. Но това далеч не работи винаги  - обикновено си иска да си получи това, което си е решила и друсането не помага.

azaf , не е нужно да учиш едно бебе на ръце, като до държиш. Ако питаш мен стига му един път да го  вземеш и накърмиш и да види кво е добро   и после отърване нема - иска си цицата и това е. Освен това Ева и Теди ги носим еднакво. Защо тогава Теди е значително по-кротък, често заспива в креватчето си сам с бибата, докато на Ева това никога не и се е случвало. Тя не приема биба, даже още повече се нерви като и я дам. Заспива или на ръце, а когато е много уморена или и аз не знам какво си иска цицата. Затова и е проблем на майка ми понякога да я успокои и след като се помъчи половин час и ми я носи да я слагам на цица, нищо че тъкмо е яла и аз не искам да я храня уж да и създам режим. Според мен не може да научиш едно новородено бебе да иска цица само когато е гладно, защото самото то едва ли осъзнава, че е гладно и реве от глад. Май по-често реват за успокоенито, което само цицата им дава, което се потвърждава от опита ми с Ева и приспиването и който споменах по-горе и е повече от ясно, че не може да реве от глад след като тъкмо е яла не ами и преяла, но пак си иска цицата и край. Единственият начин да спре да я иска е да я отбия и няколко дни да реве и да не си я получи и така да се отучи от нея. Друг вариант не виждам.
А това, което "специалистите" учат Още тогава неонатолозите ме предупредиха, че малко бебе се взима на ръце, когато се храни, когато се преоблича и ако започне да се дави или повръща., за мен е неправилно и противоестествено - бебето ми има нужда от успокоение, от цица, ама де неонатолозите се бутат и учат, че не било така както казва природата, а както те твърдят. Прекалено голямо им е самочувствието и амбициите да се борят с природата. То сигурно затова някои деца израстват "идиотчета" с времето - щото елементарните им природни нужди са били пренебрегвани благодарение на "учени хора". Разбирам да не носиш на ръце едно спокойно и усмихнато дете. Но да оставиш друго ревящо просто да си реве докато се измори за мен това няма нищо общо с майчинско поведение, напротив - прекалено жестоко и нечовешко е. В крайна сметка, ако нямаш възможност да дадеш на едно дете това, от което има нужда за кво си го раждал? При това бебетата нямат кой знае кви нужди, освен от любов, утеха, цица, папане, сменяне на пелени, топлинка  и ... май толкоз. За това не са нужни пари или специални условия, а само майчински инстинкт

NikiFin като чета написаното от теб,все едно съм вкъщи.С разлика,че при нас си имаме кака на 5 години.Тя бе най кроткото дете докато се родиха братята и.Сега само викам и няма кой да ме чуе.А ако знаеш,колко мераклии за близнаци срещам по пътя?!Но съм сигурна,че ако дойдат вкъщи бързо ще се откажат.

Леле, леле, четох, четох, не знам дали при нас живот и здраве нестата сте се нормалиzират, почти няма да имам кои да ми помага, мъжа ми е раzдраzнителен като се прибере от работа, аз съм си живяла волен живот тук и там, в БГ и в Европа... И сега, дами и господа_БЛИЗНАЦИ  ... Сигурна съм, че нестата, които описвате не са преувеличени. 

Е, Ники, надали децата ми ще израстнат "идиотчета", защото получават достатъчно топлина, любов, прегръдки, разбиране и т.н.
Просто говорим на различен език, защото аз съм спокойна майка и затова имам спокойни деца. За мен те са само и единствено награда, подарък и радост. Никога не съм се нервирала от действията и поведението им, а и описаното от теб никога не ми се е случвало /ревящи, дерящи се бебета/. Защото едно е да си изнервена и изпаднала в истерия, докато друскаш едно полуприпаднало от рев бебе и съвсем друго е да прегръщаш детето си, показвайки му обич и ласка, а не опитвайки се да го накараш да млъкне.
А папането, цицата и честите пелени са необходими на детето горе-долу няколко седмици. После вече идва нуждата от общуването и от личния пример.
И наистина не разбирам какво означава да оставиш детето си да реве, защото моите не саревали, освен ако не са били с пълен памперс.
Честно казано, ако знам, че пак ще ми се падне такова дете, още веднага бих родила мечтаното трето, че дори и четвърто.
За мен всяко действие и поведение на децата е предизвикано в реакция на родителското действие и поведение...

Azaf, не съм имала предвид, че твоите деца ще израстнат идиотчета, а че децата, чийто нужди не се зачитат за застрашени да изранат нещастни и може би не дотам добри хора. С теб се разбрахме, че са ти се паднали кротки деца и си късметлийка. Съгласна съм, че изнервената обстановка в къщи изнервя и децата. Но не е само това - характерът и темпераментът дори не се наследяват според мен и на спокойни родители може да им се падне нервно дете, както и на нервни - спокойни. На майка ми, която е нервничка примерно и се е падноло едно нервно (аз) и едно спокойно - сестра ми. Освен това влиянието е двустранно - ако децата ти са нервни и реват нон стоп и ти, колкото и да си спокойна ще се изнервиш, най-малкото от недоспиване и липса на почивка.
Аз самата не изпадам в истерия, когато децата ми реват, не им викам и не ги друскам или дундуркам, против грубото дундуркане съм. Само ги гушкам и се разхождам щото те не дават да стоя на едно място  Майка ми има навика да ги дундурка, ама като гледам те нямат нищо против, не им пречи дори ги успокоява. Аз само се карам с нея да не ги дундурка, но тя си знае нейното.
Колкото и гадно да звучи, но наистина е кошмарно да ти реват бебетата нон стоп. Моите не реват много през деня, щото майка ми не ги оставя - изпълнява всичките им капризи. Вечер обаче става по-напечено щото са изнервени и  Ева реве доста - сигурно все още има колики. И другото е, че нощем много се будят и това може да те побърка.

Lale32, не се шашкай предварително, може Господ да те пощади. Вярвам, че Бог няма да даде на никой от нас по-голям товар отколкото може да носи. Аз явно мога повече пък и съм си го заслужила. Приемам го като урок, защото винаги съм бягала отговорност, не обичам да се грижа за някой и той да зависи от мен и по този начин и аз да завися от него - прекалено много си обичам свободата. Но сега съм я загубила напълно. Всъщност дори и трудно не е толкова лошо - децата носят наистина много щастие.

Най-после да прочета нещо позитивно и от теб!
Спри да се самонавиваш, че си наказана, благословена си! Просто трябва сама да си дадеш сметка за това.
Трудностите са различни при всеки. Сега ти е черно, но след време ще ги разказваш тези истории от смешната страна

Наистина е трудничко да се гледат близнаци,а на тези които имат и по-голяма кака или батко още повече,но това че имаме близнаци наистина е дар божий,наистина сме благословени.Като сме навън с тях постоянно чувам хората как казват мили думи за тях,всеки се усмихва,всеки ги поглежда,аз съм горда,става ми приятно.И на мен се случва да викам по тях,да се карам или да забранявам,но гледам да е колкото си може по-малко,но все пак и ние сме хора и се случва да си изпуснем нервите.Прегръщам ви всички и помнете, те са наши,те са прекрасни!

yoana77, и на мен така ми подвикват, че съм била много щастлива с тази армия и т.под. Но това са хора без деца или поне никога пробвали с близнаци. Като срещна мами с близнаци основното, което правим е да се оплакваме взаимно колко ни е трудно. 

Дълго време бях толкова изморена, нервна и неприличаща на себе си, дълго време не можех да разбера какво му е толкова щастливото на това да имаш близнаци, освен че винаги сме в центъра на вниманието и всички ахкат и охкат като видят две еднакви бебета!!! Но постепенно когато децата пораснаха и аз отново станах човек усетих наистина колко съм специална  и колко много любов получавам наведнъж!
Момичета, ние наистина сме специални и децата ни са специални, преживяванията ни са специални, трудностите ни са уникални, но знам, че си заслужаваше да мина през всичко за да стигна до двете личица вперени в мен от редичката пеещи деца в градината на празника на мама, до двойните рисунки, двойните сърчица или други подаръчета, които получавах всеки ден след градинка, до тичащите към мен две момиченца след училище.

За мен са благословия. Аз бях спряла да готвя, едва успявах да изгладя. Какво ядеше мъжа ми допреди една година направо не помня. Аз дояждах някакви кашички и пюрета. Ама фигурата стана перфектна. Готвех с двамата в два бр. кенгуро, окачени по мен по специална схема. Ходех несресана с дни. Направо се канех да си купувам памперси. Татенцето след нощна смяна трябваше да спи, за да отиде отново ношна на работа. Първият ден като ги оставих в яслата изпаднах в истерия. От два следобед обикалях, за да дойде времето да си ги прибера. Не помня кога за последен път съм излизала хей така по магазините.
И въпреки това не ми идва отвътре да нарека най-щастливото си и истинско състояние наказание.
И чайче от валериан си купих, че понякога едва издържам. От два дни единия е при баба си. Половино ми е. Самотно ми е. Липсва ми лудницата и търчането.

Мисля, че малко се "хванахте за думата" Всеки обича децата си, независимо колко му е трудно и аз съм сигурна, че NikiFin не го е употребила ( наказание ) в буквалния смисъл на думата.

Същата история... На 8 ще станат тези дни, но още се бият и дърлят. Ей така, за спорта!
Ще събера сили тези дни и ще разкажа за нашите патила.
И мен са ме слагали в групата на истеричните майки. И аз се чудя защо съм се ядосвала толкова много като бяха малки. Не съм ли разбирала, че те просто не могат да бъдат други на тази възраст?!

Е за това щастие живея и аз!!!


Дивана, първата ти книжка я прочетох още бременна и на един дъх! Много ми хареса, но никога до сега не съм имала шанса да ти го кажа 
Много ще се радвам скоро да държа в ръцете си и втората ти творба   

Мики, благодаря ти много, но всички майки знаем как на теория всичко е лесно, но опрат ли нещата до практиката...

Няма да пиша втора книжка, поне досега не съм мислила по въпроса. Но ще събера сили във форума да опиша нашите патила и най-вече грешките на мамката им на моите диви близнаци.

Допира до тялото на другия потребност за тях. Боричкането и лудуването вдигат адреналина. Моят начин за справяне е да поставя таткото по средата и да тормозат него - така не се бият помежду си. Ама той нещо се дърпа.

Момичета, а как мога да намеря книжката на Дивана? Извинявам се, ако въпросът ми не е за тук!

Много пъти съм се питала къде бъркам и в мен ли е грешката, защо не успявам да се справя с децата си? Защо има деца, които си седят на 20см от майка си и не гъкват или пък вкъщи си играят и занимават спокойно дълго време, а майка им си върши каквото реши...? Също така, защо другите деца спят спокойно по цели нощи, а моите не? Къде бъркам? Аз ли съм най-глупавата, неспособната, нервната от всички.....? Не смятам, че е така и че грешката е в мен. Моето заключение е, че просто човек си се ражда с характера и както при възрастните няма еднакви хора, така и децата са различни от самото си раждане. Затова съм твърдо несъгласна с твърдението - нервна майка-нервно дете и обратното.
Искрено завиждам на всички вас, които сте случили с кротки деца. Едва ли може някой да разбере какво е да ставаш 20тина пъти на нощ в продължение на две години и междувременно да си на 100% активен и в кондиция през целия ден и пак и пак....... Сега децата ми са на 2,4 годинки и вече се чувствам човек, ставам само 5-6 пъти нощем. 
Четейки мисля, че може би когато минат 5-6-7 години ще гледам от друг ъгъл, тогава много неща се забравят и вече се гледа с друго око на миналото и трудностите, свързани с него, но засега ми остава само да се радвам, че децата ми са живи и здрави, че растат и се развиват нормално и да се надявам, че ще дойде и при нас момент, в който думата "НЕ" ще се използва само в критични ситуации....   

Нека каже как го е употребила, защото аз като буквално я приемам.
Което от друга страна не се връзва с по-нататъшните постове

По принцип две деца предразполагат към двойни грижи, не мисля, че бременна с близнаци жена е очаквала положението да е песен след раждане. И нанагорното идва, защото ухажването и обгрижването от близкитевнезапно се прехвърля на бебетата.

По мое мнение ситуацията с породените деца е много по-тежка. Вместо да се драматизира, човек се организира и се справя.

Ще ми се темата да е провокирана от моментно изтощение, в противен случай е направо грехота такова отношение към ситуацията

Извинявам се че и аз питам но много се заинтригувах за книгата на Дивана някои можели да даде повече информация за какво се разказва в книгата и от къде можем да сия купим.

Ето я книгата: БЛИЗНАЦИ ВКЪЩИ. Но нямам представа дали още може да бъде намерена по книжарниците

http://knigi.get.bg/index.html?act=books&query=%D0%91%D0%9B% … D0%B5%D0%BD%D0%B5
Тук не пише да е изчерпан тиража 

Благодаря за информацията ще се опитам да я намеря и да си я купя.Много малко книги има за близнаците  в България преведени дори почти никакви няма .

записвам се да следя темата.утре ще попиша

Поръчах си книгата от книжарница "Пингвините" www.pe-bg.com

Izvinete, che pisha na latinitsa, no dnes nesto ne e nared vuv foruma! Na nemski ima mnogo literatura, ste si porucham 2 knizhki i kato gi izcheta, ste spodelja nai-interesnite momenti. Kraino vreme e da zapochna da se obrazovam teoretichno po vuprosa! Prijatna vecher!

кои са немските книги?

          Има я в книжарница "Хеликон" - срещу Халите в Пловдив.

Мерси много за информацията .Обадих се на моя позната която работи в книжарница и мия поръча ,чакам  с нетърпение да ми  е донесе .Ако знаете други книги на български за близнаци моля кажете ми.

NikiFin,ти си ГЕРОЙ !!! Чувствала съм се така хиляди пъти,само,че с тази разлика,че нямам близнаци,а момченце на 8 и момиченце на 10м. Така,че на теб ти е 100пъти по-трудно,имайки предвид ситуацията...А таткото изобщо ли не ви помага ,откъде накъде ще се нагърбваш сама с всички трудности от всякъкъв характер сама,след като в крайна сметка децата са общи?!!!? Я го строй малко,че никак,ама никак не е честно,а да не говорим,че си има и съответноте институции,до които според поведението му може да се допре,или не

Здравей!Езвинявай за любопитството, но имат мнго хубави гръцки имена, в Гърция ли живееш?Аз също имам нещо гръцко, но съм от София и мената няма да съ гръцки.

Обичам, когато се дава акъл за "институции и мерки", без да се чете! НикиФин никъде не е казвала, че таткото изобщо не им помага. През деня човека работи, а вечер поема грижите за големият им син! Майка й също е там и помага! Предлагам да се спре  със спекулациите и търсенето на теле под вола

Рита Хаберкорн "Какво трябва да знаят родители и педагози за близнаците (Was Eltern und Pädagogen wissen müssen *Zwillinge" (1996) спец. литература

и

Ева Мария Харден "Двама наведнъж струват по малко (Im Doppelpack billiger)" (раzкаzи от личен опит)

Това са единствените две книги, които открих в местната библиотека, а в най голямата книжарница имало литература само по поръчка  . След като ги прочета смятам да поръчам малко по актуални Заглавия.

Майка ми, която от дълги години е библиотекар състо потвърди, че това била една от областите със сравнително малко литература.

Lale32, мерси много  покрай тези намерих още няколко

Здравей, Поликсения! И добре дошла при нас! Виждам, че си към края вече, та преди всичко много късмет и успех  Много се радвам, че ще си имаме още една двойка бебчета с българо-гръцка жилка  Имената на децата са гръцки, защото баща им е грък. По-точно са кръстени на двамата дядовци (баща ми е Димитър)  Живеем в София, но често пътуваме до Гърция.
Момичета, извинявайте за спам-а
 

Здравей Мики!наистина съм към края и доста ми тежи , а ти кога ще раждаш? Значи баща ми е грък, но аз съм.бащата на девойките е българин, момичета са за сега. А аз преди често ходех до Солун, а вие от къде сте?
Надявам се всичко да мине ок с раждането

Кала е сте, кориця?

И моят татко е грък, а Солун ми е най-любимото мчсто на света.
 

И аз съжалчвам за спама, но не се сдържах.

Хахаха, като ти прочетох поста направо се почувствах бременна Дали да не взема да напиша писъмце на Дядо Коледа? 
Моите сладки и любими "наказания" са почти 20-месечни.
Азафче, приятно ме изненада с татко си. И той ли е като нашия "бабА" най-добрия, готиния и грижовен на света? 
НикиФин, огърчихме ти темата... шъ исфиняваш мноооого пак    Има ли подобрение ситуацията?

супер много се радвам,че не съм явление пиши ми на лични или да си направим тема направо

Приемам забележката за недостатъчно внимателното прочитане на началото  на темата,но не и обвиненията за "спекулации" и "търсене на теле под вола".Така ми прозвуча,съжалявам,сякаш почти няма на кого да разчита.Нищо против таткото нямам,нито против семейството като цяло Извинявай,NikiFin,ако с мнението си не само не съм ти помогнала,но и съм те натоварила допълнително Пожелавам много здраве,уют,разбирателство и обич и на теб,и на цялото ти семейство! 

тинтириминтири, всъщност не е съвсем да си разбрала неправилно, защото от мъжа ми има още какво да се очаква по грижите за близнаците. За големия ми син наистина почти изцяло го е поел, но за бебоците тия дни дори се карахме и човекът започна да се старае сериозно - определено знае как да направи добро впечатление когато го притисна.
Но мамка му, наистина е кошмар с 2 несгодни бебета, на които хобито им е да реват. Особено нощем, това неспане вече почти 9 месеца е убийствено. И най-тъпото е, че (понеже майка ми си тръгна и имам детегледачка, която идва през деня да ми помага) и през деня вече не може да се спи, защото бебоците лазят из цялата къща, като хлебарки са и няма как да и ги оставям и двете, тя не може да се разкъса милата. Взе даже откача от стрес и бебешки рев и стана традиция да пие хапчета притв главобол всеки ден. Като за капак и Ева реши, че иска да съм нон стоп пред очите и та когато дори за малко се наложи да и ги оставя и двете и Ева не спира да реве  . Ами от много гледани точки гледано си е живо наказание това близнаците, и за околните и за самите тях, щото едва ли му е гот на едното да реве, докато мама дундурка другото

Толкова ли тежко ще става  !? NikiFin, не знам как да ти помогна. Дано един ден децата ни отчетат какво сме правили за тях, и ни обичат така, както ние тях.
Аз нямах деца пет години и страдах ужасно много. Сега когато ги имам, и когато ми е много тежко, плача хем от умора, хем от радост, че ги имам. Гледам ги сама през деня, само едни път в седмицата идва майка ми за една нощ и половин ден, но и на това съм благодарна. Не знам обаче как ще се справям сама като проходят  . Мъжът ми ми помага след работа и уикенда, грижи се за тях много. Дано имаме сили да се справим.
А на такива майки като теб се възхищавам. Имаш моята виртуална подкрепа   . Аз много искам да имам момиченце, дано да имам сили да отгледам двамата разбойника, за да не се откажа от мечтата си !

Хайде, и аз да ви се оплача.
От 2-3 дни не сме спали, двамата реват през половин час - явно зъби ги мъчат, нямат нито един. Единия даже така пищи, все едно го дерат жив. Най-интересното е обаче, че двамата са дълбоко заспали, и изведнъж ревват - все едно са се наговорили. Няма дори секунда закъснение, да кажеш, че примерно единия е събудил другия. И соетветно, и дваата трябва да станем, за да дундуркаме и двамата.
Снощи в 4.00 часа баща им вика: "Ей сега мама отваря продавалника и пуска обява, че подарява близнаци. Ще ви пишем, че сте кротки".
Абе най-тежко е според мен да се издържи на неспането нощем - аз първите 3 месеца нямам спомен да съм спала. Ако може де се наспиш като хората през нощта, някак си на сутринта не всичко изглежда толкова ужасно
Абе да са ни живи и здрави децата, пък като попораснат малко и ще почнем със шамарите - това ме крепи

Нали се шегуваш?

Значи май аз трябва да благодаря на Господ и на всички светии, че не съм имала подобни проблеми.
Е, Еса е невероятен инат и от известно време се е научила да "играе театър" и да се дере (т.е. крещи) с всички сили, ако нещо не е на нейната, ама неспане, ревове и непрестанно ходене по мен не е имало никога. Даже искам още 2 накуп, ама май е важна и гледната точка на майката - ако повярваш, че е трудно, наистина става трудно; ако си оптимист, гледането е песен.


Тази сутрин, след поредното тръшкане на Еса, че ще си остане да се наспи и после сама ще иде на градина  , ми се въртяха същите мисли - "Искам да я подаря на някого."

Въобще не се шегувам. Вярвам във възпитателната сила на боя! Разбира се, трябва да е строго дозиран, щото ако се прекали, няма ефект. 

  Ееееее, най-после някой да си го каже откровено, щото иначе никой не посяга на децата си тука

  Аз си признавам, че не съм издържала и съм ги удряла, но съжалявам след това и определено не смятам да използвам шамарите като метод на възпитание. За съжаление понякога просто нямам време да се обяснявам тъй като бързо трябва да спра едната която тича към улицата, а другата посяга да пипне ауспуха на туку що изгасена кола. А да удряла съм и леко шамарче на тази която е ухапала туку що сестра си, но досега не съм забелязала тези ми опити да са дали някакво резултат, с други методи постигам по-голям успех 

Все едно аз съм го писала.
Аааа, удряла съм по дупето и като решат с часове да обикалят голи из къщи, а аз ги гоня с гащите в ръка  .
Ама резултатът е единствено надуване на гайдата, та гледам да избягвам този метод - само ако ми се "отметне случайно ръката".

За зъбите препоръчвам дентокинд хомеопатични.Аз от 4 дни ги изоставих сами в тяхната стая,нищо не се промени освен че разстоянието е по голямо,като спят без да се будят аз се плаша и ставам,че може и да не съм ги чула няма сън.Чудех се защо баща ми все идва в 7ч сутрин да ми приказва след дискотека а то защо било,връща си човека.Някой да е забелязал че когато реват бебетата и лекичко  ги тупкаш по памперсите спират,е там е центъра.Аз от 17-20,3 не издържам мрънкането,идва ми повече а като спят както сега ми се иска да са будни.

Съжалявам, но не мога да се съглася - нито със заглавието, нито с по-голяма част от мненията. Не смятам за нормално две деца да се дерат непрекъснато, системно да не спят през нощта и да подлудяват всички около себе си. Без упрек, но може би в себе си трябва да се вгледаме, а не да се оплакваме от децата си и да ги наричаме "наказания". Децата са наша проекция и макар с различен (див или кротък) темперамент, те са "управляеми", особено с верния подход.
А, и още нещо - боят не помага, не разчитайте много на него. Пробвано.

  ......
И ние имахме тежка нощ, мъчат ни зъби, събудиха се много рано и се почна едно мрънкане и реване на два гласа.Същото ми мина и на мен през ума  - да им кажа " Пускам обява за близнаци"  ,обаче ме досрамя от майка ми и си премълчах.Тя, жената дойде малко да помогне, че това неспане и мен ме побърква, вече съм    Перко Наумов отвсякъде.
  Гоца, и моите мрънкат яко между 17 - 20 ч., не знам въобще някой може ли да го издържа това мрънкане, понякога е по-зле и от плач - монотонно и не спира................

здравейте момичета

за първи път чета тази тема... аз като разбрах че чакам близнаци- то не беше радост, то не беше чудо.....
ама като прочетох първите няколко статии  почнах да се замислям дали наистина ще се оправя и дали наистина е повод за такава радост ????
не че се съмнявам ама като гледам какво става ми настръхва косата 

Майче, аз пък в началото бях много шашната като разбрах, че бебета са две, точно защото имам няколко познати семейства с близнаци и виждам колко им е трудно. Но като видиш пък бебчетата и ги гушнеш, разбираш, че всичко си заслужава! Сега колкото повече време минава, толкова повече се мобилизирам и знам, че трябва да се справим. Просто няма друг начин! Само децата да са живи и здрави и щастливи! Пък и нали затова са форумите - като истерясаме съвсем, влизаме тука и мрънкаме, където има кой да ни разбере

  Аз пък никога не съм се оплаквала и не мисля, че се гледат чак толко трудно близнаци. Разбира се имало е моменти когато не съм издържала, но е по-скоро от това, че буквално вече година и половина съм нонстоп с тях. Всичко е донякъде до нагласа и очаквания на майката също така. Зависи си и от бебетата разбира се. Моите обаче не бяха от най-кротките, но се справих. Всъщност нямаме избор .
  Вечер е съвсем нормално това състояние на малките, тогава са превъзбудени от всичко случило се през деня, изморени и изнервени и постоянно мрънкат. До годинката някъде заради това вечерите ми основно минаваха излегнала се на спалнята с две сучещи бебета, това беше единствения начин да си почивам и да не ги слушам как постоянно мрънкат и ревят. Като пораснат постепенно този проблем отшумява.
  А радостта от две бебета наведнъж мисля че няма защо да я описвам   . И вчера един мъж, който ме засече навън ми се усмихна и каза да са живи и здрави. 

Не е толкова страшно спокойно, всичко минава и заминава, въпреки че колкото повече растат  близнаците проблемите стават повече, но те вече са от друго естество. На мен също по някога ми е писвало и не съм могла да си намеря място, но това го има при всеки не е само при нас майките с близнаци. Моите момченца като бебета си бяха по- спокойни но сега са буйна младост, изпълнени с толкова много енергия че цял ден не могат да я изразходят
Децата не са "наказание", те са смисъла на живота ни и ние сме тези които трябва да им дадем това от което имат нужда - любов, грижи и многоооо търпение.

И аз преди да родя, го гледах това заглавие доста критично, още повече, че чаках децата си от 10 години....Да Ronya, думата "наказание" е малко прекалена, но дали ти смяташ за нормално или не, това е просто факт, чие две деца могат с часове нон стоп да реват и когато имат колики примерно вечер искат да бъдат разнасяни, точно тогава на края на деня между 17.00- и 00,00,
когато ти вече нямаш никакви сили и току що си установила, че не си свалила и пижамата от сутринта, дрехите не си успяла да извадиш от пералнята, още не си си взела душ, който поради същите причини си пропуснала и предишния ден, хапнала набързо /с прекъсване поне няколко пъти, разбира се/, краката ти се подкосяват, потиш се като в сауна, кръста боли и при всеки опит да седнеш, бебето в ръцете ти надава още по-силен писък, сещаш се за капките против колики, които вече е изпило без резултат, а тежко ти ако в този момент няма втори човек, който да разнася другото бебе...
На съвет "създай режим за хранене", казвам ела и го създай ти и всеки, който ми е бил на гости, повярвай ми много бързо се отказва да дава такива съвети!
Всеки организъм е индивидуален  и не мога да оставя 3 часа гладно едно бебе, което поема вместо определените за възръстта му 120 мг, само 70мг, е да налага ми се да ги храня непрекъснато,
а пък другото е лакомо и го прекъсвам, ако не повръща и е в състояние да изяде 140мг.
Децата "НЕ СА Управляеми", те се раждат с различен Характер, Ген, Организъм и т.н. Ние всички сме различни!

Много ми хареса това заключение! Но пък аз съм убедена, че всички знаят, че е тежко с близнаци, но се правят на ударени. Особено тези, които имат свои деца. Някакси хем ни се възхищават, хем не искат да го кажат. Някои дори ги е яд, че се справяме сами с две бебета. Поне при мен е така. Забелязала съм едно такова поведение от майки с едно бебе, оплакват се, оплакват се, и като им кажа, че при мен всичките тези проблеми са двойни-млъкват. Има и такива, които казват: Ох, ние с едно не можем да се справим, а ти сама две гледаш.
Онзи ден в Южния парк, както може да предположите хората ни заглеждаха, едни ме поздравяваха, както казва Айла по-горе, други правеха коментар: леле, как ли е с две, ние с едно не можем, трети пък ми говореха зад гърба: Ох, милата, колко ли и е тежко  . А на коментарите от рода на: Е, решила си въпроса с поколението от един път, отвръщам: не съм, даже искаме още едно бебе, и те се вцепеняват .
Общо взето свикнах, и отвръщам с усмивка на поздравите. Даже ми е кеф! 

Хм... Роня, много е лесно да се дават оценки и съвети отстрани. Но мисля, че никой човек няма право да прави това. Разбира се, имаш право на мнение - за това е форума, но не и да определяш "нормално" и "ненормално". Честно казано, моите момичета бяха и са относително кротки. Не са ревали (май нямаха колики или поне аз не разбрах...), спяха относително стабилно и въпреки това се чувствах изтощена в началото. Не мога даже да се представя какво е към това изтощение да се насложи и непоносимото чувство на пищящо от болка бебе (и още едно, което нямаш трета и четвърта ръка, за да гушнеш). Децата се раждат различни и стават различни хора след това. И като бебета са различни... не съди по своя опит за другите.

Значи Есма, за да обощя и за да съм сигурна, че правилно съм те разбрала: нямам право да давам съвети, нямам право да давам оценки, не мога дори за себе си да определям кое е нормално и кое  - не, както и не мога да съдя по своя опит за другите.

Още нещо??

И не давам съвети и оценки отстрани - и аз съм в кюпа.
И въобще не ми е лесно.

Роня, ами общо взето правилно си разбрала. Друго няма по този въпрос. Съвети се дават само ако са поискани и то е добре да са с повече разбиране към искащия, отколкото с изтъкване на даващия ги. За оценките си разбрала съвсем добре. За правилното- не и когато се отнася до чуждия живот. И да, не можеш да съдиш за това кое и добре и възможно за децата на другите въз основа на опита ти с твоите деца. Ти също си с близнаци, но не си живяла със семействата на тези, които търсят подкрепа... така че - там си отстрани. Казах, че е лесно да се дават съвети, не че за всичко ти е лесно.  Всичко най-добро 

PS: А, и не съм съгласна, че децата са наша проекция. Те са реалност, не проекция и са различни същества.

Ейй, Ronya, златна ти уста!!!
Дано да са моя проекция децата - значи ще са умни, красиви, ЕнтЕлегентни и кротки като мен.
Засега само на красота са го докарали, ама то на мъж красота не се гледа, както знаем 

Есма, не смятам да споря повече. Имам мнение и го изразявам, това е и целта на форума и конкретната тема. Не смятам, че е само място, където едни оплакват тежката си орис на близнашки майки, наричат децата си "наказание", собствената си майка "дърта зла вещица", а други им съчувстват.
И не разбирам от позицията си на кой ти съдиш мен, моето мнение, разрешаваш и раздаваш забрани какво може и какво - не.
Аз говоря от моя опит, ти - от своя и така е с всички тук.
Естествено, че универсални рецепти няма, както и мнения, които да допаднат на всички. Това не извинява обаче липсата на толерантност, нали?