Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ

  Ееееее, най-после някой да си го каже откровено, щото иначе никой не посяга на децата си тука

  Аз си признавам, че не съм издържала и съм ги удряла, но съжалявам след това и определено не смятам да използвам шамарите като метод на възпитание. За съжаление понякога просто нямам време да се обяснявам тъй като бързо трябва да спра едната която тича към улицата, а другата посяга да пипне ауспуха на туку що изгасена кола. А да удряла съм и леко шамарче на тази която е ухапала туку що сестра си, но досега не съм забелязала тези ми опити да са дали някакво резултат, с други методи постигам по-голям успех 

Все едно аз съм го писала.
Аааа, удряла съм по дупето и като решат с часове да обикалят голи из къщи, а аз ги гоня с гащите в ръка  .
Ама резултатът е единствено надуване на гайдата, та гледам да избягвам този метод - само ако ми се "отметне случайно ръката".

За зъбите препоръчвам дентокинд хомеопатични.Аз от 4 дни ги изоставих сами в тяхната стая,нищо не се промени освен че разстоянието е по голямо,като спят без да се будят аз се плаша и ставам,че може и да не съм ги чула няма сън.Чудех се защо баща ми все идва в 7ч сутрин да ми приказва след дискотека а то защо било,връща си човека.Някой да е забелязал че когато реват бебетата и лекичко  ги тупкаш по памперсите спират,е там е центъра.Аз от 17-20,3 не издържам мрънкането,идва ми повече а като спят както сега ми се иска да са будни.

Съжалявам, но не мога да се съглася - нито със заглавието, нито с по-голяма част от мненията. Не смятам за нормално две деца да се дерат непрекъснато, системно да не спят през нощта и да подлудяват всички около себе си. Без упрек, но може би в себе си трябва да се вгледаме, а не да се оплакваме от децата си и да ги наричаме "наказания". Децата са наша проекция и макар с различен (див или кротък) темперамент, те са "управляеми", особено с верния подход.
А, и още нещо - боят не помага, не разчитайте много на него. Пробвано.

  ......
И ние имахме тежка нощ, мъчат ни зъби, събудиха се много рано и се почна едно мрънкане и реване на два гласа.Същото ми мина и на мен през ума  - да им кажа " Пускам обява за близнаци"  ,обаче ме досрамя от майка ми и си премълчах.Тя, жената дойде малко да помогне, че това неспане и мен ме побърква, вече съм    Перко Наумов отвсякъде.
  Гоца, и моите мрънкат яко между 17 - 20 ч., не знам въобще някой може ли да го издържа това мрънкане, понякога е по-зле и от плач - монотонно и не спира................

здравейте момичета

за първи път чета тази тема... аз като разбрах че чакам близнаци- то не беше радост, то не беше чудо.....
ама като прочетох първите няколко статии  почнах да се замислям дали наистина ще се оправя и дали наистина е повод за такава радост ????
не че се съмнявам ама като гледам какво става ми настръхва косата 

Майче, аз пък в началото бях много шашната като разбрах, че бебета са две, точно защото имам няколко познати семейства с близнаци и виждам колко им е трудно. Но като видиш пък бебчетата и ги гушнеш, разбираш, че всичко си заслужава! Сега колкото повече време минава, толкова повече се мобилизирам и знам, че трябва да се справим. Просто няма друг начин! Само децата да са живи и здрави и щастливи! Пък и нали затова са форумите - като истерясаме съвсем, влизаме тука и мрънкаме, където има кой да ни разбере

  Аз пък никога не съм се оплаквала и не мисля, че се гледат чак толко трудно близнаци. Разбира се имало е моменти когато не съм издържала, но е по-скоро от това, че буквално вече година и половина съм нонстоп с тях. Всичко е донякъде до нагласа и очаквания на майката също така. Зависи си и от бебетата разбира се. Моите обаче не бяха от най-кротките, но се справих. Всъщност нямаме избор .
  Вечер е съвсем нормално това състояние на малките, тогава са превъзбудени от всичко случило се през деня, изморени и изнервени и постоянно мрънкат. До годинката някъде заради това вечерите ми основно минаваха излегнала се на спалнята с две сучещи бебета, това беше единствения начин да си почивам и да не ги слушам как постоянно мрънкат и ревят. Като пораснат постепенно този проблем отшумява.
  А радостта от две бебета наведнъж мисля че няма защо да я описвам   . И вчера един мъж, който ме засече навън ми се усмихна и каза да са живи и здрави. 

Не е толкова страшно спокойно, всичко минава и заминава, въпреки че колкото повече растат  близнаците проблемите стават повече, но те вече са от друго естество. На мен също по някога ми е писвало и не съм могла да си намеря място, но това го има при всеки не е само при нас майките с близнаци. Моите момченца като бебета си бяха по- спокойни но сега са буйна младост, изпълнени с толкова много енергия че цял ден не могат да я изразходят
Децата не са "наказание", те са смисъла на живота ни и ние сме тези които трябва да им дадем това от което имат нужда - любов, грижи и многоооо търпение.

И аз преди да родя, го гледах това заглавие доста критично, още повече, че чаках децата си от 10 години....Да Ronya, думата "наказание" е малко прекалена, но дали ти смяташ за нормално или не, това е просто факт, чие две деца могат с часове нон стоп да реват и когато имат колики примерно вечер искат да бъдат разнасяни, точно тогава на края на деня между 17.00- и 00,00,
когато ти вече нямаш никакви сили и току що си установила, че не си свалила и пижамата от сутринта, дрехите не си успяла да извадиш от пералнята, още не си си взела душ, който поради същите причини си пропуснала и предишния ден, хапнала набързо /с прекъсване поне няколко пъти, разбира се/, краката ти се подкосяват, потиш се като в сауна, кръста боли и при всеки опит да седнеш, бебето в ръцете ти надава още по-силен писък, сещаш се за капките против колики, които вече е изпило без резултат, а тежко ти ако в този момент няма втори човек, който да разнася другото бебе...
На съвет "създай режим за хранене", казвам ела и го създай ти и всеки, който ми е бил на гости, повярвай ми много бързо се отказва да дава такива съвети!
Всеки организъм е индивидуален  и не мога да оставя 3 часа гладно едно бебе, което поема вместо определените за възръстта му 120 мг, само 70мг, е да налага ми се да ги храня непрекъснато,
а пък другото е лакомо и го прекъсвам, ако не повръща и е в състояние да изяде 140мг.
Децата "НЕ СА Управляеми", те се раждат с различен Характер, Ген, Организъм и т.н. Ние всички сме различни!

Много ми хареса това заключение! Но пък аз съм убедена, че всички знаят, че е тежко с близнаци, но се правят на ударени. Особено тези, които имат свои деца. Някакси хем ни се възхищават, хем не искат да го кажат. Някои дори ги е яд, че се справяме сами с две бебета. Поне при мен е така. Забелязала съм едно такова поведение от майки с едно бебе, оплакват се, оплакват се, и като им кажа, че при мен всичките тези проблеми са двойни-млъкват. Има и такива, които казват: Ох, ние с едно не можем да се справим, а ти сама две гледаш.
Онзи ден в Южния парк, както може да предположите хората ни заглеждаха, едни ме поздравяваха, както казва Айла по-горе, други правеха коментар: леле, как ли е с две, ние с едно не можем, трети пък ми говореха зад гърба: Ох, милата, колко ли и е тежко  . А на коментарите от рода на: Е, решила си въпроса с поколението от един път, отвръщам: не съм, даже искаме още едно бебе, и те се вцепеняват .
Общо взето свикнах, и отвръщам с усмивка на поздравите. Даже ми е кеф! 

Хм... Роня, много е лесно да се дават оценки и съвети отстрани. Но мисля, че никой човек няма право да прави това. Разбира се, имаш право на мнение - за това е форума, но не и да определяш "нормално" и "ненормално". Честно казано, моите момичета бяха и са относително кротки. Не са ревали (май нямаха колики или поне аз не разбрах...), спяха относително стабилно и въпреки това се чувствах изтощена в началото. Не мога даже да се представя какво е към това изтощение да се насложи и непоносимото чувство на пищящо от болка бебе (и още едно, което нямаш трета и четвърта ръка, за да гушнеш). Децата се раждат различни и стават различни хора след това. И като бебета са различни... не съди по своя опит за другите.

Значи Есма, за да обощя и за да съм сигурна, че правилно съм те разбрала: нямам право да давам съвети, нямам право да давам оценки, не мога дори за себе си да определям кое е нормално и кое  - не, както и не мога да съдя по своя опит за другите.

Още нещо??

И не давам съвети и оценки отстрани - и аз съм в кюпа.
И въобще не ми е лесно.

Роня, ами общо взето правилно си разбрала. Друго няма по този въпрос. Съвети се дават само ако са поискани и то е добре да са с повече разбиране към искащия, отколкото с изтъкване на даващия ги. За оценките си разбрала съвсем добре. За правилното- не и когато се отнася до чуждия живот. И да, не можеш да съдиш за това кое и добре и възможно за децата на другите въз основа на опита ти с твоите деца. Ти също си с близнаци, но не си живяла със семействата на тези, които търсят подкрепа... така че - там си отстрани. Казах, че е лесно да се дават съвети, не че за всичко ти е лесно.  Всичко най-добро 

PS: А, и не съм съгласна, че децата са наша проекция. Те са реалност, не проекция и са различни същества.