На какви "сериозни" места сте ходили с деца?

На концерт на Слави с 2-3 годишно дете.

на гробища, на опелото на Криско, тогава бях разбрала, че Лилибон иска позитивно изпращане на малкия, и реших,че децата ще докарат усмивки между сълзите

на интервю за работя - нямаше на кого да го оставя, но пък ме взеха на работя - явно ми е на кадем

На палатка с 5 месечно бебе, в банка с двете деца...
Ако се сетя   още ще допълвам.

На писмен изпит в университета. Виктория беше на 2 г. и 5 месеца. Изпитът продължи 2 часа. Детето трябваше да седи през една маса от мен и да не приказва. И двете издържахме с отличен!

На неофициална вечеря с важни клиенти. Беше в една градина. Виктория още не ходеше на училище. Хапна малко и си придърпа стола под една лампа, където чете Хари Потър цяла вечер. Оттогава тези хора все я дават за пример.

Нееднократно на работа, когато се е налагало да работя извънредно. За първи път - на три месеца...  Един път, когато беше на 2 години, се наложи две денонощия да стои с мене 

Където и да отида с тях, все се оказва, че е място, на което не е подходящо да  заведеш деца. Дори и в кварталния "Плод /зеленчук". Ами така е, като отглеждам две вихрушки...

На служебна вечеря в ресторант Панорама в Кемпински с малката на 4 години. Сервират ни гъши пастет, при което тя започва да крещи - не го искам товааааа, гнусно еее, искам кюфтета!!!

В Американското посолство, за да вадя паспорт на Стиви - беше не 5 месеца, спа през цялото време на 2 часовата процедура.
В Панорамният ресторант на Кемпински, вечеряхме с приятели - пак проспа цялата вечеря, беше на 5 месеца.
Не броя чакането по летища и презокеанските 10 часови полети.

Уф, навсякъде го влача с мен-сериозни, несериозни места, не му правят впечатление на човека. Когато е в добър период-мълчи или се смее, ако е в лош се извинявам и така.
Последният ми пресен пример е в една банка, беше добър и усмихнат, хареса един чичко от охраната и през целият ми престой там си сваляше чорапа и го подаваше на човека да му го обува. После, за добре свършена работа си даваше ръчичката и да му я целуне. И така около час без почивка. Стана ми неудобно, хората обаче много се радваха на цирка, за охраната не знам-не може да работи през това време определено.
Сега трябва да ходя на гинеколог и как ще се оправям там с него не ми се мисли просто.

Май не съм засега.
Предстои ми присъствие на защита на докторска степен и просто няма на кого да оставя хлапето, та как ще стане, не знам... 

Ами пак така-с обуване на чорапи и целуване на ръце.

То по кръчмите вечер не са подходящи за деца, без да са "сериозни" места, ама е пълно с такива.

Янита ти направо "изби рибата"! Как се съсредоточи, бе човек? Направо ти се възхитих! И на детето ти - да не приказвало, на 2г. и 5 месеца Браво и на двете ви!
Аз само  водя детето в Художествената галерия, но той там се държи прилично, освен на едно откриване - искаше да омете масата с почерпките и набързо си излязохме.

На защитата. С 9 месечния си син и съпруга ми. Не мисля, че наруших някакви норми. Хората реагирах все едно това е най-нормалното нещо на света. Някои даже май не забелязаха.

Червена кралице, при теб е от мястото, където живееш, струва ми се. 

На лекция с бебе на 1м. Като се размрънкаше го кърмех. Беше много спокоен. А в един момент на тишина в залата се оригна 

Аз не знам дали схванах , но дъщеря ми говори на две и то доста разбираемо, защо да не говори на две и половина?  
Не водя София на сериозни места, дано не се налага.
п.с. схванах вече 

Вероятно е от мястото, basilisk. Съгласна съм.

Хич не си направих труда да питам или дори да се замисля "разрешено ли е?; според нормите ли е?". Защитата е отворена и можеш да поканиш който си пожелаеш да присъства. Аз поканих и сина си. 

Последно на един коктейл преди месец. Дансингът и оркестърът бяха негови.

Сещам се за първото "светско" мероприятие, на което водихме щерката.
Тече "Сцена на кръстопът", завършващ спектакъл - "Дванайста нощ" на Народния театър, любима пиеса, а отборът баби е на откриване на изложба.

 Решаваме да вземем и малката (3,5г.) на театър, купуваме билети за по-предни места, подковаваме теоретично за сюжета и разликите м/у куклен и драматичен театър, курдисваме я с нова рокля и се занасяме в театъра (по-точно в операта).
Тя супер ентусиазирана, тръпне от нетърпение...

Излиза заместник-кметът, казва си словото, всички пляскат и тя пляска. Излиза Стефан Данаилов, казва си словото, всички пляскат и тя пляска. Почва пиесата, проточва тя врат, зяпа в захлас декори едно-друго. Появяват се актьорите и като викнаха... С едно-две изключения в първите сцени всички виеха като щатни оплаквачки. А акустиката в залата си е добра.
Момата бая се стресна, чак изхлипа и продължи да присмърча тихичко, защото все пак обществено място, едно-друго, разбира ги тя тези работи .  Обаче идват все нови и нови персонажи и се включват активно в древногръцкия хор. Видя тя че работата загрубява и помоли да я взема в мен. Като я гушнах, явно придоби увереност и в тишината след края на един монолог изръкопляска. Хората също започнаха да ръкопляскат, тя се обърна  и триумфално-облекчено ни викна: "И край!".
Обаче актьорите продължават, детето се сащиса и на всяко ръкопляскане взе да пляска и тя френетично и да повтаря "и край", направо като мантра. Хората наоколо се разхилиха, ние се притеснихме, препотихме, едвам дочакахме антракта. Метнахме се двете на едно такси до вкъщи, добре че бабите се бяха прибрали, та им я хвърлих от вратата, обратно в таксито и сколасах за началото на втората част.

А третата част беше на другия ден - идва наш клиент, заговаряме се за кино, за театър и той разказва как предната вечер някакви сноби били докарали бебе в театъра и то ревяло през цялата първа част, а после явно заспало, защото не се чувало повече.

А, и на поредица предизборни събрания също 

Аз май само в банката съм я водила. Искам да я заведа и на връчването на дипломите!

Едното ми око беше все към нея. Тя си подреди листовете и моливите на масата и рисува през цялото време. После на въпроса ми дали е взела изпита объркано отговори: "Не, остана на масата" (говореше за рисунките, които натвори и които зарязахме там.) На връщане заспа в трамвая.

Сега се сещам, че я водехме в Балкантон, където баща й записваше. Била е на 4 г. Седеше си при тон-режисьора по цял ден. Вечер заспиваше на една пейка в коридора.

И на прожекция на Жана д'Арк сме я водили, това през коя година беше?

На експозиция на Шиле в музея на Мунк в Осло, при мерки за сигурност по-сериозни от тези по летищата. Накараха ни да си събуем обувките за да минем през скенера. Сложиха малката (на 10 месеца) в специална служебна количка. Много прилично се държа. Не знам дали броим за сериозно място връх Ботев през зимата, там я качихме когато беше на 5 месеца.

Последно с 4-годишния ми син в банка.
Докато се оправя на гишето , той изчезна - открих го зад бюрото на една кака, искаше и химикалката и обясняваше защо сме там.
На изпит със средния син като бебе  - насрочиха ми друга дата.
Бременна с 3-я на защита - това не се брои. 

С малката това лято се наложи да превеждам по време на неофициална среща на иначе много официален гост. Тя се държа мъжки до момента, в който устани, че майка й говори на непонятен за нея език. Ядоса се, че не можеда ме разбира и взе да се сърди. Добре че официалната съпруга на госта взе нещата в свои ръце - разбирай, награби я и я забавлява, докато се свърши работата. Имала внучка на същата възраст и се оправи перфектно жената, въпреки езиковата бариера.

За остатъка от посещението на високите гости, малката беше поверена на грижите на българоговорящия си баща, далеч от мен.

На театър, когато беше на 5 годинки...заспа !
И когато хората ръкопляскаха, се сърдеше, че било шумно и това не било възпитано.

На сватбата на сестра ми, голямата ми дъщеря беше на 6м. и издържа през цялото време в ресторанта, като дори си спа в количката, въпреки силната музика .

  ми така де, какво ще му пречат на детето.
По темата: не съм ги водила на такива места

Върнах се на работа за около един месец, когато Наско беше на 40 дена.  Беше много забавно да се разхождам по канцелариите в съда и да правя справки по дела с бебе в кенгуру отпред. Добре, че не съм влизала в дела, това вече не можех да направя 

Заведохме сина ни на 2,5 години на парти в българското посолство в една европейска столица .Организаторите (българи), понеже не можеха да ни изгонят,ме накараха да стоя с него в кухнята, че сме щели да пречим. Когато ми писна и излязох всички гости (чужденци) бяха очаровани от присъствието на детето и се скъсаха да се снимат с него.Тогава , като видяха тяхната реакция и нашенците взеха да го дърпат да се снимат с него

Ники,честно да ти кажа смях се със сълзи на приключението ви в банката.

Само като си представя сцената с чорапчето и подаването на ръка.
Ей тия мушмурочета могат да те побъркат.

О, къде ли не.
Оправданието е, че нямаме подръка баби, но всъщност на мен ми харесва да сме заедно, а и тя е на същото мнение.
Редовно й се случва да посещава разни премиери на книги и т.н.,
просто защото на нас ни се налага, а не намираме, че поводът изисква викане на бавачка. Беше на две годинки, когато я взех на среща с Ян Мартел, авторът на "Животът на Пи". Човекът много я хареса
На концерти за възрастни я вземаме, стига програмата да ни се види подходяща. Все пак предпочитам нещо сценично за нея, да има движение
На филм за възрастни я заведох миналата събота - "Всекиму своето кино", триминутни филмчета от световноизвестни режисьори, секс и насилие нямаше, споко.
На работа я вземам редовно, даже съм й оформила кътче. Но в понеделник избих рибата, като я заведох на среща с клиент.
Вярно, че представяхме реклама за детски витамини и тя официално го играеше таргет група, а неофициално им изпи какаото на хората
Въобще аз дълго време бях на принципа "където аз, там и детето". Даже ме бяха познали отдалече, защото "че кой друг ще влиза с количка в Британския съвет" 
Но детето е разбрано, като я гушна и й обясня за какво става въпрос, навсякъде общо взето кротува.

Аааа, да кажа за първия й концерт. Аз съм я готвила яко за него, защото си спомням колко скучно ми беше едно време - исках да й хареса, не да се чуди къде да гледа и какво да прави.
Играли сме игри с инструментите. Разцъквали сме един сайт с много забавни "симфонични" игри. Забавлявали сме се да тичаме "престо", да си влачим краката "анданте" и т.н.
Цялата подготовка се отплати, почна концертът, залата претъпкана (щото коледен и безплатен), ние като по чудо на балкон. До нас някакви официални лица. Аз й шушна в ухото това-онова, да не й е скучно - да си представя тук как тичат кончетата, там как танцуват феичките, дъра-бъра. По едно време решавам да я изпитам как свири оркестърът, престо или анданте. И това дете, доволно от познанията си, като се развика "Престо" и сочи оркестъра, хората се хилят, мислят, че дава акъл на музикантите колко бързо да свирят... 

На лекция, при това пред магистри.
Поставих я на последната банка с моливи и хартия да рисува, тиха и кротка.
До момента, в който тя притича до катедрата, направи пет танцувални крачки и изпя: "Тате, пишка ми се."
Оттогава съм любим преподавател.
 

Темата ви е страхотна!
Не мога да си представя 5-месечно бебе на връх Ботев, браво...
Анда и рам също много ме разсмяха, аз бих била по-страхлива майка сигурно.

А банката сериозно място ли е?Според мен - не, в контекста на тази тема.Да отидеш в банка с дете е като да отидеш в магазин за хранителни стоки.На едното място си купуваш продукти, а на другото банкови услуги.Аз ходя с детето в банката, защото ми се налага и няма на кого да я оставя.Напоследък вади интересни реакции, в момента в който ни дават парите започва да крещи "вече имаме парички" и цялата сияе - все едно до тогава гладни сме стояли    Служителите на банката се подсмихват, но аз не живея от мнението на околните и само се усмихвам.

На кино заедно с първото бебе - като беше на 4 седмици. След това пак - на 8 месеца. На концерт на Sade, като стана на 1 годинка. За музеите и галериите даже не съм си и задавала въпроса дали е прието.
Присъствали са на мои зъболекарски, гинекологични, общи медицински процедури. Нощували са в болницата с нас, когато баща им беше хоспитализиран.
Размазани са ми доста подробности, а и не съм водила кой знае какъв отчет.
Най-трудно ми беше да преодолея психологическия момент, че трябва да се уча да карам кола с бебе на задната седалка. Но и това мина и замина успешно.

Аз закарах дребния в Бразилия на Световен шампионат за решаване на логически задачи. Държа се на ниво и очарова всички гости и състезатели. На награждаването откърти въпреки шумния купон, който завихри самба клуба, поканен от организаторите.

Ами мойте не са съвсем по темата защото са си съвсем в реда на нещата мисля
В банки ,НОИ,социалните,университета,пощата,турнири по шах,топлофикация... и др.
Скоро исках да отидем на отвореният ден на БНТ но не стана

Хм, къде ли не, като няма баби. Никол редовно в университета, за записване на семестрите, на лекции също е идвала, както и на един изпит. Банките не ги броя, както казах - нямаме баби наоколо, мъкнем децата с нас. Малкия преди седмица беше на ревю с нас, истината е че поне 20 минути не мръдна, беше очарован, след това му доскуча и се заигра с професионалния апарат на един фотограф, добре че въпросният нямаше нищо против. А, голямата беше и на дипломното ми ревю. 

Водила съм я с мен до КАТ за подаване на документи, чакахме 4 часа с геройчето без да мрънне. И на гинеколог за моя профилактичен преглед, където от мерак за братче или сестриче го "подкова " гинеколога и той човека искаше да ми проследява бременността, а аз-хъка, мъка, аз такова-само на профилактичен преглед.

Мъжа ми води детето със себе си, като беше член на комисията на изборите. (разбирайте го като цял ден висене)

Аз съм я водила с мен по разни институции (като окръжен съд и т.п.) като изкарвах една камара документи.

П.П. Ах, как можах да забравя! И повече от 1 месец всекидневно с мен (или с баща си) на работа по време на стачката   

На мнооого места:
на работа най-редовно като са болни, на лекции с баткото редовно, на изпит веднъж, из гори и планини, морета, палатки и вили - хем бебета; като ходим по гости винаги са с нас - кой къде свари там заспива. Избягвам по заведения нощем да ги мъкна, то не се е и случвало де.

До една година го водих абсолютно навсякъде.
И до късно.
Проходи ли стана трудно.
Сега за никъде не сме.
Няма такъв случай като стоене на стол или непипане.
Ако има контакти или ключове на достъпно място то не е за нас.

Е, ти ми оправи насторението - което днес си е подвиг   

На сватбата брат ми ходи да си вземе кумовете с малката ми сестра - 7 г.

Като се има предвид,че няма къде да я оставя... влачила съм я навсякъде,където се налага да отида...КАТ за прехвърляне на кола, по сервизи, по лекари...

През цялата втора бременност баткото беше с мен. Когато не можеше да влезе с мен, стоеше отвън при акушерката. Бебката също съм я водила с мен, пак при акушерката.
В банка съм ги водила и двамата, на по-сериозни места май не съм ходила.
Просто няма на кой да ги оставя.

А искам да ви попитам-случвало ли ви се е някъде да ви кажат, че не сте добре дошли там с деца?
На мен ми се случи-докато избирах ресторант за първия РД на сина ми влезнах в един от типа "пица-бар-грил" и управителката направо ми каза, че може да си празнуваме рождения ден при тях ако сина ми е единственото дете, иначе не! Направо се изцъклих, заведението не беше нищо чак толкова луксозно или с много висока категория-беше две звезди и определено не беше това, което търсехме.
Реших да се погавря малко с лелята, казах и, че наистина сина ми ще е единственото дете на РД /вярно е/, но въпреки това съм наела фирма за украса с балони и клоун. Дамата се вбеси тотално и заяви, че на тази "тежка" обстановка балони не подхождат и по-добре да сложим само един балон на масата.
Дълго време след това се чудих какъв им е проблема на тези хора, РД беше в неделя по обяд, съвсем мъртъв период за повечето заведения.