На какви "сериозни" места сте ходили с деца?

Върнах се на работа за около един месец, когато Наско беше на 40 дена.  Беше много забавно да се разхождам по канцелариите в съда и да правя справки по дела с бебе в кенгуру отпред. Добре, че не съм влизала в дела, това вече не можех да направя 

Заведохме сина ни на 2,5 години на парти в българското посолство в една европейска столица .Организаторите (българи), понеже не можеха да ни изгонят,ме накараха да стоя с него в кухнята, че сме щели да пречим. Когато ми писна и излязох всички гости (чужденци) бяха очаровани от присъствието на детето и се скъсаха да се снимат с него.Тогава , като видяха тяхната реакция и нашенците взеха да го дърпат да се снимат с него

Ники,честно да ти кажа смях се със сълзи на приключението ви в банката.

Само като си представя сцената с чорапчето и подаването на ръка.
Ей тия мушмурочета могат да те побъркат.

О, къде ли не.
Оправданието е, че нямаме подръка баби, но всъщност на мен ми харесва да сме заедно, а и тя е на същото мнение.
Редовно й се случва да посещава разни премиери на книги и т.н.,
просто защото на нас ни се налага, а не намираме, че поводът изисква викане на бавачка. Беше на две годинки, когато я взех на среща с Ян Мартел, авторът на "Животът на Пи". Човекът много я хареса
На концерти за възрастни я вземаме, стига програмата да ни се види подходяща. Все пак предпочитам нещо сценично за нея, да има движение
На филм за възрастни я заведох миналата събота - "Всекиму своето кино", триминутни филмчета от световноизвестни режисьори, секс и насилие нямаше, споко.
На работа я вземам редовно, даже съм й оформила кътче. Но в понеделник избих рибата, като я заведох на среща с клиент.
Вярно, че представяхме реклама за детски витамини и тя официално го играеше таргет група, а неофициално им изпи какаото на хората
Въобще аз дълго време бях на принципа "където аз, там и детето". Даже ме бяха познали отдалече, защото "че кой друг ще влиза с количка в Британския съвет" 
Но детето е разбрано, като я гушна и й обясня за какво става въпрос, навсякъде общо взето кротува.

Аааа, да кажа за първия й концерт. Аз съм я готвила яко за него, защото си спомням колко скучно ми беше едно време - исках да й хареса, не да се чуди къде да гледа и какво да прави.
Играли сме игри с инструментите. Разцъквали сме един сайт с много забавни "симфонични" игри. Забавлявали сме се да тичаме "престо", да си влачим краката "анданте" и т.н.
Цялата подготовка се отплати, почна концертът, залата претъпкана (щото коледен и безплатен), ние като по чудо на балкон. До нас някакви официални лица. Аз й шушна в ухото това-онова, да не й е скучно - да си представя тук как тичат кончетата, там как танцуват феичките, дъра-бъра. По едно време решавам да я изпитам как свири оркестърът, престо или анданте. И това дете, доволно от познанията си, като се развика "Престо" и сочи оркестъра, хората се хилят, мислят, че дава акъл на музикантите колко бързо да свирят... 

На лекция, при това пред магистри.
Поставих я на последната банка с моливи и хартия да рисува, тиха и кротка.
До момента, в който тя притича до катедрата, направи пет танцувални крачки и изпя: "Тате, пишка ми се."
Оттогава съм любим преподавател.
 

Темата ви е страхотна!
Не мога да си представя 5-месечно бебе на връх Ботев, браво...
Анда и рам също много ме разсмяха, аз бих била по-страхлива майка сигурно.

А банката сериозно място ли е?Според мен - не, в контекста на тази тема.Да отидеш в банка с дете е като да отидеш в магазин за хранителни стоки.На едното място си купуваш продукти, а на другото банкови услуги.Аз ходя с детето в банката, защото ми се налага и няма на кого да я оставя.Напоследък вади интересни реакции, в момента в който ни дават парите започва да крещи "вече имаме парички" и цялата сияе - все едно до тогава гладни сме стояли    Служителите на банката се подсмихват, но аз не живея от мнението на околните и само се усмихвам.

На кино заедно с първото бебе - като беше на 4 седмици. След това пак - на 8 месеца. На концерт на Sade, като стана на 1 годинка. За музеите и галериите даже не съм си и задавала въпроса дали е прието.
Присъствали са на мои зъболекарски, гинекологични, общи медицински процедури. Нощували са в болницата с нас, когато баща им беше хоспитализиран.
Размазани са ми доста подробности, а и не съм водила кой знае какъв отчет.
Най-трудно ми беше да преодолея психологическия момент, че трябва да се уча да карам кола с бебе на задната седалка. Но и това мина и замина успешно.

Аз закарах дребния в Бразилия на Световен шампионат за решаване на логически задачи. Държа се на ниво и очарова всички гости и състезатели. На награждаването откърти въпреки шумния купон, който завихри самба клуба, поканен от организаторите.

Ами мойте не са съвсем по темата защото са си съвсем в реда на нещата мисля
В банки ,НОИ,социалните,университета,пощата,турнири по шах,топлофикация... и др.
Скоро исках да отидем на отвореният ден на БНТ но не стана

Хм, къде ли не, като няма баби. Никол редовно в университета, за записване на семестрите, на лекции също е идвала, както и на един изпит. Банките не ги броя, както казах - нямаме баби наоколо, мъкнем децата с нас. Малкия преди седмица беше на ревю с нас, истината е че поне 20 минути не мръдна, беше очарован, след това му доскуча и се заигра с професионалния апарат на един фотограф, добре че въпросният нямаше нищо против. А, голямата беше и на дипломното ми ревю. 

Водила съм я с мен до КАТ за подаване на документи, чакахме 4 часа с геройчето без да мрънне. И на гинеколог за моя профилактичен преглед, където от мерак за братче или сестриче го "подкова " гинеколога и той човека искаше да ми проследява бременността, а аз-хъка, мъка, аз такова-само на профилактичен преглед.

Мъжа ми води детето със себе си, като беше член на комисията на изборите. (разбирайте го като цял ден висене)

Аз съм я водила с мен по разни институции (като окръжен съд и т.п.) като изкарвах една камара документи.

П.П. Ах, как можах да забравя! И повече от 1 месец всекидневно с мен (или с баща си) на работа по време на стачката   

На мнооого места:
на работа най-редовно като са болни, на лекции с баткото редовно, на изпит веднъж, из гори и планини, морета, палатки и вили - хем бебета; като ходим по гости винаги са с нас - кой къде свари там заспива. Избягвам по заведения нощем да ги мъкна, то не се е и случвало де.

До една година го водих абсолютно навсякъде.
И до късно.
Проходи ли стана трудно.
Сега за никъде не сме.
Няма такъв случай като стоене на стол или непипане.
Ако има контакти или ключове на достъпно място то не е за нас.