На какви "сериозни" места сте ходили с деца?

Червена кралице, при теб е от мястото, където живееш, струва ми се. 

На лекция с бебе на 1м. Като се размрънкаше го кърмех. Беше много спокоен. А в един момент на тишина в залата се оригна 

Аз не знам дали схванах , но дъщеря ми говори на две и то доста разбираемо, защо да не говори на две и половина?  
Не водя София на сериозни места, дано не се налага.
п.с. схванах вече 

Вероятно е от мястото, basilisk. Съгласна съм.

Хич не си направих труда да питам или дори да се замисля "разрешено ли е?; според нормите ли е?". Защитата е отворена и можеш да поканиш който си пожелаеш да присъства. Аз поканих и сина си. 

Последно на един коктейл преди месец. Дансингът и оркестърът бяха негови.

Сещам се за първото "светско" мероприятие, на което водихме щерката.
Тече "Сцена на кръстопът", завършващ спектакъл - "Дванайста нощ" на Народния театър, любима пиеса, а отборът баби е на откриване на изложба.

 Решаваме да вземем и малката (3,5г.) на театър, купуваме билети за по-предни места, подковаваме теоретично за сюжета и разликите м/у куклен и драматичен театър, курдисваме я с нова рокля и се занасяме в театъра (по-точно в операта).
Тя супер ентусиазирана, тръпне от нетърпение...

Излиза заместник-кметът, казва си словото, всички пляскат и тя пляска. Излиза Стефан Данаилов, казва си словото, всички пляскат и тя пляска. Почва пиесата, проточва тя врат, зяпа в захлас декори едно-друго. Появяват се актьорите и като викнаха... С едно-две изключения в първите сцени всички виеха като щатни оплаквачки. А акустиката в залата си е добра.
Момата бая се стресна, чак изхлипа и продължи да присмърча тихичко, защото все пак обществено място, едно-друго, разбира ги тя тези работи .  Обаче идват все нови и нови персонажи и се включват активно в древногръцкия хор. Видя тя че работата загрубява и помоли да я взема в мен. Като я гушнах, явно придоби увереност и в тишината след края на един монолог изръкопляска. Хората също започнаха да ръкопляскат, тя се обърна  и триумфално-облекчено ни викна: "И край!".
Обаче актьорите продължават, детето се сащиса и на всяко ръкопляскане взе да пляска и тя френетично и да повтаря "и край", направо като мантра. Хората наоколо се разхилиха, ние се притеснихме, препотихме, едвам дочакахме антракта. Метнахме се двете на едно такси до вкъщи, добре че бабите се бяха прибрали, та им я хвърлих от вратата, обратно в таксито и сколасах за началото на втората част.

А третата част беше на другия ден - идва наш клиент, заговаряме се за кино, за театър и той разказва как предната вечер някакви сноби били докарали бебе в театъра и то ревяло през цялата първа част, а после явно заспало, защото не се чувало повече.

А, и на поредица предизборни събрания също 

Аз май само в банката съм я водила. Искам да я заведа и на връчването на дипломите!

Едното ми око беше все към нея. Тя си подреди листовете и моливите на масата и рисува през цялото време. После на въпроса ми дали е взела изпита объркано отговори: "Не, остана на масата" (говореше за рисунките, които натвори и които зарязахме там.) На връщане заспа в трамвая.

Сега се сещам, че я водехме в Балкантон, където баща й записваше. Била е на 4 г. Седеше си при тон-режисьора по цял ден. Вечер заспиваше на една пейка в коридора.

И на прожекция на Жана д'Арк сме я водили, това през коя година беше?

На експозиция на Шиле в музея на Мунк в Осло, при мерки за сигурност по-сериозни от тези по летищата. Накараха ни да си събуем обувките за да минем през скенера. Сложиха малката (на 10 месеца) в специална служебна количка. Много прилично се държа. Не знам дали броим за сериозно място връх Ботев през зимата, там я качихме когато беше на 5 месеца.

Последно с 4-годишния ми син в банка.
Докато се оправя на гишето , той изчезна - открих го зад бюрото на една кака, искаше и химикалката и обясняваше защо сме там.
На изпит със средния син като бебе  - насрочиха ми друга дата.
Бременна с 3-я на защита - това не се брои. 

С малката това лято се наложи да превеждам по време на неофициална среща на иначе много официален гост. Тя се държа мъжки до момента, в който устани, че майка й говори на непонятен за нея език. Ядоса се, че не можеда ме разбира и взе да се сърди. Добре че официалната съпруга на госта взе нещата в свои ръце - разбирай, награби я и я забавлява, докато се свърши работата. Имала внучка на същата възраст и се оправи перфектно жената, въпреки езиковата бариера.

За остатъка от посещението на високите гости, малката беше поверена на грижите на българоговорящия си баща, далеч от мен.

На театър, когато беше на 5 годинки...заспа !
И когато хората ръкопляскаха, се сърдеше, че било шумно и това не било възпитано.

На сватбата на сестра ми, голямата ми дъщеря беше на 6м. и издържа през цялото време в ресторанта, като дори си спа в количката, въпреки силната музика .

  ми така де, какво ще му пречат на детето.
По темата: не съм ги водила на такива места