КАЖЕТЕ МИ КЪДЕ БЪРКАМ?

Подкрепям напълно мнението,че годините и визята не трябва да са водещи при избора на кадри в една фирма. Ми ние от септември месец търсиме "секретарка" като заплащане , осигуровки, допълнителни пари за храна и транспорт се дават от 8,30 до 17,00 работно време и отпуски всичко си е както трябва да бъде в една голяма фирма с претентции.

Еми няма такова късане на нерви по интервютата...написала момата отличен немски ма на интервюто става ясно,че тя видиш ли в забавачкта го била учила От къде тия хора с това самочувствие,че и не ги е срам направо незнам.....

Е, то и аз съм разочарована когато уж търсят човек с отличен немски,а се окаже,че отличния немски няма никакво приложение на практика и по-върви да речем да поназнайваш турски,за да се разбереш с клиентите

Е, не съм съгласна с това, че не трябва да има критерии за външен вид, възраст и пол при подбор на персонал. В крайна сметка, един работодател търси най-подходящия служител за определената работа. И като най-подходящ, той си има пол, възраст, квалификация и други строго определени характеристики. Еми, нормално е да търсиш точно този човек. И ако нямаш време за безбройни интервюта с огромен брой хора откликнали на неконкретната обява, по-добре е, директно да напишеш изискванията си, които така или иначе ще приложиш, като интервюираш хората.

Аз, например, бягайки от предразсъдъците вече 2 пъти влизам в магазин за дамско бельо, където има доста интересни модели, но си излизам, без дори да пробвам нещо, защото продавача е мъж. Може и да е любезен, но изобщо не ми се разговаря с него на теми от рода - кой сутиен ще стои най-добре на малкият ми бюст.
Все пак човек не е само професионалист на работното си място.

А примера с перфектната секретарка на 50 г. не е удачен, защото нея не я дискриминират - както казахте, шефът и никога няма да я пусне.
Сигурно, ако някой си търси секретарка, която само стои зад бюрото и вдига телефона - да, може и да не напише възраст в изискванията си. Но обикновено секретарката е лицето на фирмата - за всички клиенти е по-приятно да ги посрещне млада, привлекателна, усмихната дама, отколкото такава на средна възраст, но с много добър машинопис и три езика.

Абе с няколко поста от тази тема ми стана ясно защо само в българските филми има 25-годишни актриси, на които е възложена роля да играят образ, който първо е полудете, после млада жена, а към края - старица. Всичко било от липса на предразсъдъци и дискриминационни подбуди...

Освен възраст все пак хората имат редица други характеристики. Може да си на 20 години да изглеждаш като черво,а да си на 50 години ,но в добре издържан външен вид и с излъчване. Определено много повече бих се зарадвала да ме посрещне секретарка от втория тип.
Лошото е,че не можеш да забраниш на някой да те дискриминира по външен вид. Там нещата са повече от субективни, винаги.
Аз имам едно питане, според вас уместно ли е на интервю работодателя да се интересува от професията на родителите на кандидата и защо? Благодаря предварително!  

Не, не е нормално да се интересува от такива неща работодателя, още по-малко на интервю.
Ти защо питаш?

По мое скромно мнение-има работни места,които наистина служебните задължения трябва да се изпълняват от по млад персонал,но не отричам и факта ,че има 50 годишни жени ,които изглеждат на 35-40 и също могат да заемат работнато място(като изключим работните места за момичета с вид на тинейджърки).  

Защо си мислите, че секретарките просто посрещат клиенти???
Това е последното и най- маловажно нещо което вършим...
Всички можем да се киприм и усмихваме ама от минимум 30 - 40 избират само една . На моето интервю имаше многоооо накипрени и многоооо предизвикателни, ама явно им липсваха важни качества...
Все пак прочетете една длъжностна характеристика ...   

Не става въпрос нито за накипрени ,нито за предизвикателни-секретарката трябва да има приличен външен вид,независимо на колко години е или може би не е така?

Питам,защото ме питаха така на едно интервю. Оказа се,че майка ми познава жената на работодателя,още от едно време,когато са работили в една фирма и въпросната дама е била наместена на работа с връзки,а заради нея са били уволнени кадърни хора. Като ме попитаха какво работят родителите ми,те много бързо си навързаха нещата и мисля,че точно за това и не избраха мен за свободната позиция,при положение,че бяхме две кандидатки,а другото момиче се отказа. много странно протече всичко. Жената на работодателя,уж не можела да дава мнение,макар че работи за мъжа си,а на второто интервю ми задава въпроси тя и даже отбеляза,че страшно съм приличала на майка си
В крайна сметка не е ли по-важно какъв си ти самия,а не с какво се занимават родителите ти. Ако професията на моите родители не се нрави на някой, това какво общо има с мен?

Ясно, разбрах.
Колко каза, че плащаш на вашата юристка?   

И още нещо, Валентина. Специалистите по човешки ресурси твърдят, че служителите не напускат компанията, а напускат началника си. Ако си в състояние, помисли върху това.
Ако се научиш да си по-сдържана, по-малко самодоволна и премерена в оценките и квалификациите, които раздаваш, може пък да имаш успех   

red smiling cat, въобще не  еуместно да те пита такива неща на интервю, поне не на първо. Пускам това уточнение, защото когато моят шеф провежда последното интервю - второ в 99% от случаите, към края разговорът придобива съвсем приятелски тон, човекът вече знае, че е избран за длъжността. тогава се заформят едни разговори за някакви интереси и любими занимания през уикенда, кой клуб бил по-хубав, брат ти с какво се занимава и т.н. тогава мисля, че въобще не е нестандартно, но по всяко време, на което и да е интервю, ако кандидатът смята, че клони към дискриминационна опасност, може да подхвърли някоя шеговита реплика или да намери друг начин да подчертае, че не вижда нищо общо на тези въпроси с длъжността.

margarete, разбира се, че не трябва да правят само това - кафета, усмивки. Но трябва да подчертая, че сме имали дълги години секретарки, които единствено това са можели да правят добре и тъжното е, че са вярвали, че това ще правят цял живот. Аз също съм започнала от секретарка, една моя колежка също - в нашата фирма обаче. В един момент момичето е добре да погледне напред, да реши, с кое й е интересно да се занимава и да започне да гради дори една мини кариера - с 1-2 стъпълца. Може да си перфектната секретарка и шефът ти да не иска да се разделя за нищо на света с теб, но утре съдбата може да ни извърти номер, шефът ти вече да не ти е шеф, да се наложи да си търсиш нова работа, а като секретарка с 20-годишен стаж няма да може да очакваш да ти отворят много врати, вече ще има много по-енергични хора или поне така възприемани заради възрастта и външния си вид, а когато работодателят държи на имидж, не може никой да му се сърди, че избира най-доброто за себе си. В този ред на мисли, мисля че точно секретарката има идеалната възможност да направи поне 1 стъпка по-нагоре в настоящата си фирма, там всички вече й имат доверие, знаят въозможностите й, най-лесно е. И колкото по-отрано се впуска секретарката да помогне на някой колега, да даде страничен и добър съвет по време на проект, толкова по-рано ще й се предостави възможността да се развива - работодателите обичат да са сигурни в избора си, за тях е по-лесно да повишат някого, отколкото да се чудят взели ли са правилното решение с назначаването на нов човек.

Това защо, имаш някакъв съвет за да го сменяме ли? Честно, има ли нещо, което трябва да ни притеснява?  


Благодаря за комплимента, но аз не съм работодателят. Дори се запознавам с кандидатите след последното им интервю, заедно с всички мои колеги, когато шефът мине да ни представи новият колега.  

От години пазарувам козметика от 50-60 годишен човек. С жена му (и тя на подобна възраст), държат два съседни магазина като тя продава в този с масова козметика, а мъжът и в съседния за по-луксозна такава. Е, няма цена този човек!

Изобщо не съм съгласна, че възрастта трябва да е определеща за дадена професия...е, стига инструкторът по аеробика да не е жена пред пенсия...или пилот на самолет 18-годишен хлапак (като последното е изключено да се случи)