Историята хем е смешна, хем е тъжна. Не знам как да реагирам.
Преди седмица имаха в училище състезания по четене. Темата беше Пипи дългото чорапче, заради честванията на 100 годишнината на Астрид Линдгрен.
Толкова се запали по историята, че изгледа и филмчето по телевизията. Мислех, че и е минал меракът.
Вчера ходихме до Икеа да гледам за един рафтчета за стаята им, но понеже не ги купихме, минахме само през ресторанта и след това тръгнахме да се връщаме обратно към входа.
Точно до ресторанта беше рафта с книгите за деца, които предлагат там. Мирел забеляза веднага изданието на Пипи и го грабна. Аз тръгнах да го разглеждам, за да видя, дали е оригиналното или е ново и понеже не бях впечатлена от новите илюстрации и казах да остави книгата и че ще и потърся в ибей старото издание.
Дори и за миг не се усъмних, че тя няма да остави книгата. Излязохме от магазина, минахме през паркинга, докато стигнем до нашата кола и точно до колата аз виждам в ръцете и книгата.
Вряла вода ме заля!
Казах и само, че е откраднала книгата и че съм и обидена, че не е редно така да се прави, че книгата трябва да се плати. Книгата не беше скъпа, за местния стандарт 8 евро са нищо. Бях готова даже да дам повече, за да я има, щом я иска, но не така...
Откакто сме се прибрали не се интересува от нищо друго освен от книгата - чете в несвяст, не я интересува нищо друго. Забрави телевизия, рисуване, кукли и тн.
Объркана съм.
Не знам дали да я наказвам. От една страна си отглеждам мое копие - книжен плъх, от друга страна не трябва да толерирам подобна постъпка.
Дали да се радвам или да се ядосвам?
Кажете вие какво бихте направили в подобна ситуация.