Каква е тази любов

Чела ли си книгата "Не без дъщеря ми" ?Ако не си прочети я ! Имах приятелка,която беше женена за такъв човек и после се превърна в робиня....Добре,че избяга и се върна с детето...

Е еее Деси,какво единомислие.....   

И аз веднага се сетих за книгата, но реших да го спестя.

Не е любов. Обсебване е. Опитай се да мислиш разумно, въпреки че в главата ти е каша. Както казаха момичетата преди мен, освен, че никога не си го виждала наживо, е и арабин. Нищо лично против арабите, но културата им е коренно различна от нашата. Да ти сваля звезди в скайпа е едно, а да се озовеш сама в арабска държава... не ми се мисли честно казано. А и не мисля, че би могла да заведеш детето си там без съгласието на баща му. Пък на мястото на бащата никога не бих го дала!

Мда, наистина този форум е може би най-неподходящото място за търсене на съвет.

Според мен трябва да си отговориш на няколко въпроса: дали Аби не е нещо интересно и вълнуващо, което се е поизгубило през годините с приятеля ти и дали не копнееш за тръпка и разнообразие по принцип, а не точно за него! Фактът, че все пак не си го виждала дори (а личното впечатление е коренно различно след запознанства по и-нет, знам го от опит) за мен означава, че това не е точно любов - някакво увлечение и тръпка - да...

Единственият съвет, който мога да ти дам е: в никакъв случай не тръгвай за Тунис! Покани го в Бг да се видите, да се опознаете и после пак мисли!

Интересен е начина на мислене на жените все повече се убеждавам.
При един мъж е важно (на първо място)как си съвпадат в леглото с половинката.
А една жена не е повлияна от букет,бонбони, внимание, а от някакви си разговори на един екран.
Май са ти малко задачите и не знаеш какво да правиш със свободното си време.

Преди доста години се запознавах с различни хора чрез интернет.
Повярвай ми - има огромна разлика между интернет и реалността.
Да не говорим, че ти познаваш много малка част от човека и то само това, което той иска да ти разкрие.
Този е и в друга държава. Защо той не се премести в България заради теб? А ти ще тръгнеш с детето?
Ужасно рисково, налудничево, даже и глупаво е да тръгнеш с човек, който не познаваш, да нараниш човек, с който си била щастлива 8 години и който е баща на детето ви.
Разбира се - решението е твое, но не забравяй, че от него зависи бъдещето на още поне 3-ма човека. Детето, сегашния ти приятел и тунизиеца.

Радко пиша в дом и семейство, но сега просто не можах да се въздържа.
Според мен не заминавай!
Това е друг свят, арабският, там жените са много обичани но и много обезличавани. Дори да се ожените, после откъде ще си сигурна , че той няма да покани следващата скайп дама, арабите могат да имат много жени, а и ако вече си има?
Една моя приятелка си имаше гадже сириец, после разбра че той в Сирия си има жена и дете, но за него това беше нормално.И за семейството му е нормално че той има ново увлечение.
Ако не си влюбена вече в приятеля си, се раздели с него, но да заминеш за Тунис, а с детето,е лудост, майка ти знае ли?

Това е несериозно....!!!!   И безотговорно!!!!!     

Детето трябва да има право да избира в подобни ситуации, когато има безрасъдни родители.

Съжалявам, не искам да те обиждам ! 

Тази мацка, нещо ни метна с тази тема......

Защо пък форума да е неподходящ да потърси съвет?Точно тук има толкова жени,със толкова съдби,истории,минали през какво ли не в живота си,допускали грешки и поучили се от тях,точно тук смятам че би могла да се отрезви и да погледне малко по реално на нещата.
Мисля че всички знаем,че на думи особено мъжете са перфектни,но тук има още нещо,става въпрос не просто за мъж,а за арабин.Аз лично не съм чула история подобна на твоята,само че при която жената е заминала в "Арабия" да е завършила добре,поне аз не съм чувала,всичко което знам е,че стъпиш ли там,нещата се преобръщат на 180 градуса и тогава се чуди човек какво по дяволите прави там.Родена съм в такава страна,знам от нашите сума ти случаи с такива преживявания,че да се чудиш наистина ли има такъв живот.Все пак имала съм връзка с арабин,но тук, не там,толкова особен човек едва ли ще срещна в живота си.Няма да ти казвам че си луда,защото само ти си знаеш точно как стоят нещата,но погледнато през моите очи,не мисля че е разумно тооолкова много да рискуваш,имаш добър мъж както ти казваш,имаш дете което е основна причина да се замислиш доста сериозно,може ли да зарежеш всичко и да тръгнеш към неизвестното,нито го познаваш,нито познаваш родината му,отиваш там и си сама.Щом толкова те обича и всичко би направил за теб,ами да заповяда на родна земя,тук,при теб,срещнете се,общувайте,виж за какво става въпрос,ако дори решиш да живееш с него,живейте тук,защо там?Незнам просто мен ме е страх чак от такива крайности,застраховай се по най-добрия начин,не му се поднасяй на тепсия,за да не съжаляваш.Успех ти желая и много щастие,независимо от всичко което ти предстои!!!

Ох.. конкретно на въпроса ти каква е тази любов - ами никаква!
Ако ти се правят върховни глупости - замини!
Защо не се поинтересуваш малко за психологията на тези и-нет запознанства? Тези чувства са измамни и нереални,този човек не си го виждала!
Имаш глава на раменете си ... май..опитай се да я използваш!

Направи едно просто нещо кажи така:
"Ако ме обичаш и искаш да се ожениш за мен, трябва да се оженим в българия. Също така трябва да станеш християнин тук за да получа благословията от баща ми и да се венчая в църква. "

ако се съгласи, добре. но гаранция 99.99999999999% няма да се съгласи.

А и не си ли на ясно арабите с по колко жени живеят едновременно?Ако се ожени за теб за 1-ви пьт,после идват следващите.Има и друг вариант:само една жена с поне 10 родени от нея деца.Родителите ми живяха и работиха 6год.в такава дьржава,та им знам манталитета на арабите.

"малко отчаяна",явно имаш поне малко доверие на тук пишещите,щом споделяш... за това помисли сериозно,вземи напредвид съветите.
Явно няма да мирясаш докато не изживееш тази история,но поне не прави грешката да заминеш и то с детето си.Искай среща тук-в Бг ... и не забравяй,че си се влюбила в едни красиви думи. Думите не са реални действия!
Пиши как се развиват нещата.