Как да се обърна към теб незнам. Не си малка, за да не знаеш, че виртуалната ЛЮБОВ е като да изпиеш чаша вино или вода в нета. Нищо че съм баба, но ако бях на твоето място не бих предприела толкова безотговорна и рискова постъпка, не само по отношение на дъщеря си , ами и към самата мен. Казваш, че обичаш бащата на детето си. Ами тогава не го лишавай от него, а и ти не се лишавай от един обичащ те мъж, заради една несъществуваща любов.
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 17:29 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2008, 17:05 ч.
Каква е тази любов
Боже, не мога да повярвам какви наивни хора има 
Но защо с детето?Не е честно нито спрямо детето,нито пък спряо баща му.[/b]
Живота си е твой можеш да правиш с него каквото си поискаш, но няма да е честно да лишиш детето от собствения му баща само заради една твоя прищявка. Не разбирам какъв ти е проблема 
Имаш мъж, който казваш че те обича, уважава те, подкрепяте във всичко (неща, за които много жени биха ти завидяли). Да кажеш, че живееш с някакъв мъж, дето те тормози и те бие да те разбере човек, ама ей на аз не мога да те разбера и тва е 
Излишно е да ти казвам, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Премисли всичко добре преди да предприемеш каквото и да било. И размисли най-вече върху въпроса: За каква любов може да става въпрос, особено пък в скайпа, където може да влезе всеки средно статистически идиот и да се изкара перфектния мъж? 
И през ум да не ти минава да направиш каквато и да е сериозна стъпка без да се видиш преди това с него! Имала съм много скайп и форумни и всякакви интернетски познанства, флиртове и каквото се сетиш и ти гарантирам не 100, а 1000 процента, че срещата на живо няма нищо общо с чата в скайп. Да харесаш някой на живо след такава връзка в скайп си е цяла шестица от тотото - и ти го казвам от позицията на опита.
Иначе и моето семейство скайп го развали, така че хич и не ме учудва историята ти (само че бившия ми се залетя по една кифла, аз моите заигравки ги почнах след това да го видя що е туй чудо дето ми разби брака)
Ако имаш поне малко мозък в главата ще направиш каквото те е посъветвал Лабрадор.
Иначе и моето семейство скайп го развали, така че хич и не ме учудва историята ти (само че бившия ми се залетя по една кифла, аз моите заигравки ги почнах след това да го видя що е туй чудо дето ми разби брака)
Ако имаш поне малко мозък в главата ще направиш каквото те е посъветвал Лабрадор.
Имам нужда от съвет и не знам към кого да се обърна.Моля за помощ 
....
....
Ако всичко е така, както го описваш и аз щях да имам нужда от съвет, и аз нямаше да знам какво да правя, за туй съвет не мога да ти дам.
Присъединявам се обаче към всички, които са те посъветвали: не взимай прибързани решение, не в емоционалното състояниени в което си сега, и се виж с Аби, в България! Но внимавай! Една, първата среща може да те помете съвсем, така че и тогава, изчакай, успокой се. Нали е казал, че ще те чака, ако трябва цял живот? Take your time!!!
Според мен трябва да си отговориш на няколко въпроса: дали Аби не е нещо интересно и вълнуващо, което се е поизгубило през годините с приятеля ти и дали не копнееш за тръпка и разнообразие по принцип, а не точно за него! ...
Това е много вярно. При всички случаи след осем години съжителство /без значение със или без брак/ нещата не са същите като в началото - няма я същата тръпка, същите емоции.... Но това не означава, че няма обич. Е, ти най-добре си знаеш каква е ситуацията в твоето семейство. От моя гледна точка аз не бих предприела подобна стъпка. Но пък знае ли човек.....?! Убедена съм, че колкото повече премисляш "за" и"против", толкова повече се колебаеш и в едната и в другата посока. Но мисля, че на първо място трябва да бъде мисълта за детенцето ти.
и аз веднага се сетих за Бети Махмуди.Освен книга, има и филм.
Мен ако питаш, никога не бих тръгнала.Още повече с детето.В крайна с/ка то си има и баща, а и неможеш да кажеш все едно е някаква вещ "Взимам си детето и отивам" Според мен е временно увлечение. Ако утре харесаш някой от гърция, после от америка, после австрия при всички ли ще тичаш и ще "мъкнеш" детенце с теб. То с какво е длъжно???
Мен ако питаш, никога не бих тръгнала.Още повече с детето.В крайна с/ка то си има и баща, а и неможеш да кажеш все едно е някаква вещ "Взимам си детето и отивам" Според мен е временно увлечение. Ако утре харесаш някой от гърция, после от америка, после австрия при всички ли ще тичаш и ще "мъкнеш" детенце с теб. То с какво е длъжно???
Сега пък да взема аз да се учудя на някои съфорОмки, а? 
Много пък лесно давате квалификации и определяте какви са жените, които пишат тук. Ако всички дружно бяхме плеснали с ръце и подкрепили авторката да отпраши към Тунис, щяхме да сме истински приятелки, може би?
Лично аз винаги съм била далеч от мисълта да се правя на идеална. В случая просто това е нещото, което мисля по темата. И далеч не смятам за нормално да подкрепя подобно тъпо поведение. Напротив - смятам, че е безотговорно, лицемерно, аморално и още 100 епитета, които ще спестя за момента
Много пък лесно давате квалификации и определяте какви са жените, които пишат тук. Ако всички дружно бяхме плеснали с ръце и подкрепили авторката да отпраши към Тунис, щяхме да сме истински приятелки, може би?
Лично аз винаги съм била далеч от мисълта да се правя на идеална. В случая просто това е нещото, което мисля по темата. И далеч не смятам за нормално да подкрепя подобно тъпо поведение. Напротив - смятам, че е безотговорно, лицемерно, аморално и още 100 епитета, които ще спестя за момента
По интернет на много мъже им идват медени думи на сърцето,говорят и омайват,кълнат се в любов.На живо нещата обаче са коренно различни.Преди години имах 1-2 нетски флирта и положението след срещата бе силно разочароващо.Огромен риск е да тръгнеш за арабска държава при човек когото познаваш от интернет!А с дете вече пък е направо абсурдно!Не ти ли е минавало през главата,че този човек може да има някакви лоши намерения,прикрити зад сладките думи?Как ще рискуваш живота и безопасността си?Кажи му,че искаш да дойда в Бг,ако наистина те обича,ще го направи.Ако не дойде,значи не си заслужава!
Ами нека той да дойде, като е толкова мераклия и джентълмен, да поседи, да се поопознаете... откъде- накъде ти ще ходиш? Вие още не сте се видяли на живо, не сте правили секс /и там може да има "изненади", и то не задължително приятни /, ти вече хукна с детето за Тунис да се жените 
Недей така лекомислено, авантюрата си е авантюра, ама да зарежеш всичко ей така е наивно. И мъжа ти казваш е чудесен...
Свали розовите очила и действай трезво и хитро. Че да не паднеш накрая от 2 стола на земята
Виртуално всичко изглежда много прекрасно, но действителността често е друга.
Освен това, както са ти казали, детето не може да напусне страната, без съгласието на бащата. Все пак и той има право на глас.
Вие още не сте се видяли на живо, не сте правили секс /и там може да има "изненади", и то не задължително приятни /, ти вече хукна с детето за Тунис да се жените Недей така лекомислено, авантюрата си е авантюра, ама да зарежеш всичко ей така е наивно. И мъжа ти казваш е чудесен...Свали розовите очила и действай трезво и хитро. Че да не паднеш накрая от 2 стола на земята
Виртуално всичко изглежда много прекрасно, но действителността често е друга.
Освен това, както са ти казали, детето не може да напусне страната, без съгласието на бащата. Все пак и той има право на глас.
Здравейте.
Благодаря ви за отделеното време.
Всъщност след като изчетох мненията ви, започнах още повече да се колебая.
Връзката с приятеля ми, наистина не е същата каквато беше преди - сега е много по - силна от тогава, когато се запознахме и тн.Той е изключително мил, но и изключително непредсказуем, което може би е едно от основните неща, заради, което сме заедно толкова време.Имам в предвид - аз не мога да живея ''скучно'' - работа,вкъщи,детето и мъжа.Трябва ми ''екшън'' постоянно, за да се чувствам добре и с него се получава.Всеки ден е едно приключение.
А ''моят арабски принц'' е съвсем друга натура(поне така изглежда) - иска повече уют и спокойствие и по - малко екшън и непредвидени неща...Не съм сигурна, дали въобще ще си допаднем, ако се срещнем, просто в момента се чувствам адски привлечена от него.Чувствам се влюбена и виновна, затова, че ''изневерявам'' на приятеля ми по този начин(това ми е за първи път).Там е работата, че ако чакам ''моят арабски принц'' да дойде, няма да го дочакам...той е малко бедничък и едва ли следващите даже няколко години ще успее да ''събере'' нужната сума, за да успее да дойде(не става въпрос за транспортни разходи, ако иска да напусне страната трябва да представи 5000Е това го знам, защото поживяхме с приятеля ми в Тунис преди време - там си има такъв закон, за тунизийците).Та затова аз мисля за заминаване.И не мисля за брак - тук видях няколко от вас мислят, че съм решила да се омъжвам за него.Не, просто споделих, че ми е предложил брак.
И така - той не може да дойде, аз се чувствам притеснена да отида(с детето няма проблем да замина - тя си носи моите имена, исках да е така и приятелят ми се съгласи, макар и не съвсем охотно,така че не ми трябва разрешение да я изведа от страната).
Чела съм ''Не без дъщеря ми'', както и ''Една арабска принцеса разказва'', знам че е различно, че манталитета на арабите е друг и може би това е една от причините още да не съм хукнала.Не ме е страх, че ще ми се случи нещо като в книгите, просто не съм сигурна, че ще успеем да се разберем с Аби.Тунис все пак една доста съвременна държава, и на моменти съм се чувствала там, като в Европа.
Да го карам да си сменя религията би било гадно, както и за мен би било гадно да ме кара аз да сменя моята.А ако той поисдка това от мен и аз не се съглася, това би ли означавало че не го обичам достатъчно?
Добре, нямам повече време в момента за писане, но мисля, че започна да се оформя вече моето решение.Мисля да замина.Не за Тунис.Някъде.И поне месец да бъда далече от всичко и от всички.Така поне ще разбера кой ми липсва и на кой държа.
Благодаря за съветите.
Благодаря ви за отделеното време.
Всъщност след като изчетох мненията ви, започнах още повече да се колебая.
Връзката с приятеля ми, наистина не е същата каквато беше преди - сега е много по - силна от тогава, когато се запознахме и тн.Той е изключително мил, но и изключително непредсказуем, което може би е едно от основните неща, заради, което сме заедно толкова време.Имам в предвид - аз не мога да живея ''скучно'' - работа,вкъщи,детето и мъжа.Трябва ми ''екшън'' постоянно, за да се чувствам добре и с него се получава.Всеки ден е едно приключение.
А ''моят арабски принц'' е съвсем друга натура(поне така изглежда) - иска повече уют и спокойствие и по - малко екшън и непредвидени неща...Не съм сигурна, дали въобще ще си допаднем, ако се срещнем, просто в момента се чувствам адски привлечена от него.Чувствам се влюбена и виновна, затова, че ''изневерявам'' на приятеля ми по този начин(това ми е за първи път).Там е работата, че ако чакам ''моят арабски принц'' да дойде, няма да го дочакам...той е малко бедничък и едва ли следващите даже няколко години ще успее да ''събере'' нужната сума, за да успее да дойде(не става въпрос за транспортни разходи, ако иска да напусне страната трябва да представи 5000Е това го знам, защото поживяхме с приятеля ми в Тунис преди време - там си има такъв закон, за тунизийците).Та затова аз мисля за заминаване.И не мисля за брак - тук видях няколко от вас мислят, че съм решила да се омъжвам за него.Не, просто споделих, че ми е предложил брак.
И така - той не може да дойде, аз се чувствам притеснена да отида(с детето няма проблем да замина - тя си носи моите имена, исках да е така и приятелят ми се съгласи, макар и не съвсем охотно,така че не ми трябва разрешение да я изведа от страната).
Чела съм ''Не без дъщеря ми'', както и ''Една арабска принцеса разказва'', знам че е различно, че манталитета на арабите е друг и може би това е една от причините още да не съм хукнала.Не ме е страх, че ще ми се случи нещо като в книгите, просто не съм сигурна, че ще успеем да се разберем с Аби.Тунис все пак една доста съвременна държава, и на моменти съм се чувствала там, като в Европа.
Да го карам да си сменя религията би било гадно, както и за мен би било гадно да ме кара аз да сменя моята.А ако той поисдка това от мен и аз не се съглася, това би ли означавало че не го обичам достатъчно?
Добре, нямам повече време в момента за писане, но мисля, че започна да се оформя вече моето решение.Мисля да замина.Не за Тунис.Някъде.И поне месец да бъда далече от всичко и от всички.Така поне ще разбера кой ми липсва и на кой държа.
Благодаря за съветите.
