Току що го прочетох в една друга тема.
Наистина ли вярвате в това?
Наистина ли вярвате в това?
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 19:45 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 23:30 ч.
Децата са копие на родителите си.
Да, на 100 %.
И имам си доказателство за това.
И имам си доказателство за това.
А ще го споделиш ли с останалите?
Не съвсем. Физически - от всекиго по нещо. Характер - май все лошите черти.
Не говоря за физика.
Защо приемаш, че само лошите черти се взимат от родителите?
Току що го прочетох в една друга тема.
Наистина ли вярвате в това?
Наистина ли вярвате в това?
Но - за успехите и неуспехите, за всичко сме отговорни и виновни ние.
Писнало ми е да гледам чудни деца направени на нищо от родителите си...
А че всяка майка предава отношение, темпарамент, манталитет, това вярвам не го оспорва никой. В този смисъл - да, копия са.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Не съвсем. Физически - от всекиго по нещо. Характер - май все лошите черти.
Не говоря за физика.
Защо приемаш, че само лошите черти се взимат от родителите?
Всъщност като си спомня колко "бясна" бях като дете, добре, че и двамата ми сина не са такива.
Никое от децата ми не е мое копие - нито физически, нито като темперамент.
Слава Богу!
Най-големият ни син много прилича на баща си - и това е причина за доста от конфликтите между тях. За щастие, баща му осъзна, че се опитва да пречупи в сина ни точно своите черти и започна да се държи много по-премерено.
Слава Богу!
Най-големият ни син много прилича на баща си - и това е причина за доста от конфликтите между тях. За щастие, баща му осъзна, че се опитва да пречупи в сина ни точно своите черти и започна да се държи много по-премерено.
Наследственост, домашно възпитание( или лиса на такова), социална среда, образование всичко оказва влияние при изграждането на личността. Да се получи копие е малко вероятно. Дори да е много близо детето винаги ще притежава нещо повече от родителя на когото прилича или нещо няма да му достига.
А че всяка майка предава отношение, темпарамент, манталитет, това вярвам не го оспорва никой. В този смисъл - да, копия са. На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Каспър го е казала по-добре и от мен.....
В много отношения нямат нищо общо с мене. Понякога се запитвам, дали ако бяхме се срещнали при други обстоятелства, а не като родител-деца, щяхме да бъдем приятели, и не мога да отговоря категорично. Но ги обичам, старая се да ги опознавам, и да подсигурявам обстановка, която да провокира развитието им във всяко отношение. Това означава и доста четене и други форми на самообразоване на моменти, защото не винаги мога да разчитам на собствен опит или интуиция.
Хората живеещи заедно и обичащи се рано или късно започват да си влияят един на друг и понякога у тях се откриват сходни черти. Не сте ли срещали възрастни двойки, които някак си си приличат и сякаш наистина са родени един за друг.
Но според мен сходството не би трябвало да се бърка с прилика и особено с пълна такава.
Всяко дете е индивидуалност която трябва да се развива и уважава. Е разбира се и насочва в правилната посока поне в началото. Но само дотолкова, колкото да изтъкне силните страни на детето и да намали влиянието на слабостите му.
Външната прилика не винаги значи прилика и в характерите.
Но според мен сходството не би трябвало да се бърка с прилика и особено с пълна такава.
Всяко дете е индивидуалност която трябва да се развива и уважава. Е разбира се и насочва в правилната посока поне в началото. Но само дотолкова, колкото да изтъкне силните страни на детето и да намали влиянието на слабостите му.
Външната прилика не винаги значи прилика и в характерите.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Аз не съм забелязала подобно нещо. Познавам много майки с деца, които са коренно различни, така че това изказване ми напълно непонятно и неразбираемо.
Смятам, че са копия да, до една голяма степен, но това рядко проличава в началните години. Може да стане и след 60-те години даже; никога не съм смятала, че майка ми има нещо общо с баба ми, но сега понякога не мога да разпозная коя от двете какво е казала и как реагира. И аз доскоро приличах на баща ми, сега на майки ми, зависи в кой период от живота си сме.
Безспорно всяко дете си е индивидуално, но винаги остава и носи нещо от родителите. И то не малко.
зависи от родителите. ако те полагат усилия само да ги насочват и оставят свобода на децата си да търсят сами отговори на въпросите, децата не стават копия на родителите си. ако ги контролират, не им дават "да дишат" самостоятелно, много ясно че децата ще станат техни копия, просто нямат друг избор.
Аз мисля, че е така, наблюдавайки Калоян.
Вече се опитва да гради характер и го проявява при всяка възможност. Да се развива самостоятелно, за подобно нещо е твърде рано, като че ли, но се опитва човекът, ние се стараем да го насърчаваме в опитите му и да не му мачкаме крилцата, но поразително ми заприличва на мен самата като дете със всичките му добри и лоши черти. Майка ми едно време, когато я вбесявах ми казваше, че всичко се връща, вероятно е била права.
Може би тук имат нещо общо и зодиите обаче
И тримата сме една зодия, а с Калоян сме родени в съседни дни, може би затова разпознавам толкова мои черти в него.
луда работа
Вече се опитва да гради характер и го проявява при всяка възможност. Да се развива самостоятелно, за подобно нещо е твърде рано, като че ли, но се опитва човекът, ние се стараем да го насърчаваме в опитите му и да не му мачкаме крилцата, но поразително ми заприличва на мен самата като дете със всичките му добри и лоши черти. Майка ми едно време, когато я вбесявах ми казваше, че всичко се връща, вероятно е била права.
Може би тук имат нещо общо и зодиите обаче
И тримата сме една зодия, а с Калоян сме родени в съседни дни, може би затова разпознавам толкова мои черти в него.
луда работа
Често децата копират или коренно променят поведението си, спрямо това на родителите, в зависимост от това, дали родителят е пример за подражание за тях или пример ... как не трябва да се постъпва. Аз съм смесица от двете - хем приличам, хем не. Но има и една част от мен, която не подлежи на контрол и определено е наследена от баща ми. От майка нямам почти нищо. За децата ми е рано да се каже 
Може да се каже, че е вярно дотолкова, доколкото с възрастта децата се превръщат в известна степен или в позитив, или в негатив на родителите си. Съгласна съм с Лекси, че родителското поведение или се копира подсъзнателно (говоря по-скоро в зряла възраст), или се отрича. Естествено, факторът индивидуалност съществува.
Аз не приличах на майка ми външно, но ми се случи да се возя в асансьор с нейни бивши колеги, които ме разпознаха като дъщеря й по маниера ми на поведение и на изказ
Аз не приличах на майка ми външно, но ми се случи да се возя в асансьор с нейни бивши колеги, които ме разпознаха като дъщеря й по маниера ми на поведение и на изказ
Ами зависи от гледната точка 
Зависи кой какво разбира под копие на родителите. Изключвам физическите данни. Мисля, че характера се формира от средата. Ако моето дете живее при други родители малко вероятно е да е като мен Децата попиват жестове, походка, думи. Затова Александра прилича и на мен и на баща си. Може да си мислим всичко, но децата виждат и незабележимите дори и за нас жестове. Та в тоя смисъл са наше смесено копие Но ако погледнем, че всяко човешко същество е уникално това променя нещата. Спрямо тази индивидуалност човек попива и пречупва другите. Така се получават различни хора
Аз в моята дъщеря намирам черти от характера и на мен и на баща й. Например нетърпелива е като мен. Гръмогласна като мен
Прави си оглушки като баща си 
Ей такива неща.. но според мен те са попити от нашето поведение
Зависи кой какво разбира под копие на родителите. Изключвам физическите данни. Мисля, че характера се формира от средата. Ако моето дете живее при други родители малко вероятно е да е като мен Децата попиват жестове, походка, думи. Затова Александра прилича и на мен и на баща си. Може да си мислим всичко, но децата виждат и незабележимите дори и за нас жестове. Та в тоя смисъл са наше смесено копие Но ако погледнем, че всяко човешко същество е уникално това променя нещата. Спрямо тази индивидуалност човек попива и пречупва другите. Така се получават различни хора Аз в моята дъщеря намирам черти от характера и на мен и на баща й. Например нетърпелива е като мен. Гръмогласна като мен
Прави си оглушки като баща си Ей такива неща.. но според мен те са попити от нашето поведение 
Имам две деца и двете са коренно различни-едното миличко,добричко,любвеобвилно,нежна душица от всякъде.Малкото е буйно и темпераментно,с постоянно променящо се настроение и мнооооого инатливо.Ако са наше копие защо са толкова различни?
Не вярвам в това.
Не вярвам в това.
Сигурно едното е копие на баща си, другото - на майка си.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Аз не съм забелязала подобно нещо. Познавам много майки с деца, които са коренно различни, така че това изказване ми напълно непонятно и неразбираемо.
Дори и моето дете е:
* дипломат като мен
*когато има цел за някой или нещо, приема моята тактика и винаги си постига своето, къде с добро, къде с лошо
*самоуверено като мен
* чувствително като баща си
* когато не харесва някой, не го крие, точно като мен
*вежливо и учтиво като баба си
Няма нещо, което да му е паднало от небето. От всякъде му личи, че е мое и на баща си дете, а е само на три.
Преди всичко децата са попивателни, което като деца ги прави точно копия.
На който не му харесва, може да си вярва каквото си иска...
Аз съм убедена, че всичко и хубаво и лошо идва от родителите.
Независимо, че дъщеря ми е още много малка откривам някои черти на характера, които са същите като при мен, по други пък прилича на баща си, това са неща, които са вродени, а не възпитани. За себе си съм забелязала, че като бях по-малка поведението ми беше като на баща ми, сега пък като на майка ми и отново смятам, че е вродено, неосъзнато, има някои неща при майка ми, които не харесвам, но несъзнателно правя същите и по-късно се усещам. Така че да има нещо, все пак нали са общи гени, но чак пък копие.
Всяко дете "носи" в себе си по нещо от родителите, дори к не е отглеждано от тях. Копирането на жестове напр. си е част от развитието. Логично е да имитира най-близките, с които общува най-често. Когато живееш с даден човек, дори да не си му дете или родител "добиваш" част от навиците, поведение, изказ, жестове и пр. Копие обаче абсолютно невъзможно.
Ако беше - всички еднакви - общ прародител
абсолютно невъзможно. Ако беше - всички еднакви - общ прародител
"Копие" ми звучи пресилено. Дори нереално. Разбира се, че не вярвам в това. Да, приличаме по нещо на нашите родители, най-вече външно. Взимаме, в някаква степен, една или друга вътрешна или външна черта. Само, че не откривам Америка като казвам, че за оформянето на който и да е човек, биологичните му дадености са само малка част от това, което можем да наречем, "виновник за крайния продукт". И Слава Богу, че е така...
Току що го прочетох в една друга тема.
Наистина ли вярвате в това?
Наистина ли вярвате в това?
Но - за успехите и неуспехите, за всичко сме отговорни и виновни ние.
Писнало ми е да гледам чудни деца направени на нищо от родителите си...
А че всяка майка предава отношение, темпарамент, манталитет, това вярвам не го оспорва никой. В този смисъл - да, копия са.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Копие не са. Но със сигурност приличат на тях, като някои неща са придобити, други вродени. Понякога се смайвам голямото ми дете как копира действията на баща си от детството му. Никой н его е учил, няма от къде да го е видял.
Лично аз съм копие на баща ми, като характер. Нямам нищо общо с майка ми...нито физически, нито като разбирания, изобщо...коренно различни сме. Така, че при нас колкото и да се гледа майката, детето няма нищо общо с нея
Лично аз съм копие на баща ми, като характер. Нямам нищо общо с майка ми...нито физически, нито като разбирания, изобщо...коренно различни сме. Така, че при нас колкото и да се гледа майката, детето няма нищо общо с нея
додо,
моята теория е малко по-различна.
Децата са копие на своите чичовци, лели и прочее роднини. Не точно на самите си създатели.
Поне в родата е така...
моята теория е малко по-различна.
Децата са копие на своите чичовци, лели и прочее роднини. Не точно на самите си създатели.
Поне в родата е така...
Съгласна
И при нас е така. Сестра ми неотдавна се чудеше как така моята по характер прилича на нея, а нейните на мен. И се ядосваше, че се е получила тази размяна. Защото моята е отракана и няма срам от нищо, а нейните са свити и срамежливи като мен
По външност обаче нито племенниците ми приличат на мен, нито моята на леля си. Само по характер и то разбира се не напълно.
настрана физическата прилика.... характерът ми е копие на този на баща ми, за мое огромно съжаление, защото той никога не е бил обект за подражание от мен, точно обратното. колкото по- дърта ставам, толкова по- се ужасявам от себе си. и се надявам децата ми да приличат на баща си.
настрана физическата прилика.... характерът ми е копие на този на баща ми, за мое огромно съжаление, защото той никога не е бил обект за подражание от мен, точно обратното. колкото по- дърта ставам, толкова по- се ужасявам от себе си. и се надявам децата ми да приличат на баща си.
Това все едно аз съм го писала, плюс физическата прилика обаче.Колкото и да не одобрявам първосигналните реакции и кибритлийски характер на баща ми, забелязвам че все повече заприличвам на него.
За детето ми не мога да кажа все още, външно си е бащичко, май и душко- добродушко се явява за сега.Зодията също добавя плюсове и минуси.
Да, на 100 %.
И имам си доказателство за това.
И имам си доказателство за това.
Горе-долу и при нас стоят така нещата
Според мен човек просто се ражда някакъв, с определени заложби, темперамент и т.н. Това е генната му обремененост - но от кого какво е наследил е друг въпрос. Характера, обаче е друго нещо. Той се изгражда наполовина в семейството и наполовина във външната среда (училище, общество). И приликите идват точно от тук. Малките деца определено копират всичко; копират хора, които по някакъв начин са им направили впечатление. обикновено това са майката и бащата, но могат да са и роднини или познати. И идва един момент, в който започват да приличат на мама, тати или друг.
Моя син например копира баща си за много неща: начин на говорене, тон, жестове, походка...но забелязвам, че има и много мои черти в характера: емоционален, чувствителен, ГОЛЯМА уста, цирльо.
Сина на приятелката ми пък е абсолютно физическо и емоционално копие на баща си. Те са ни съседи, познавам ги добре, а и с приятелката ми си споделяме...
По отношение на приликата има два основни момента:
1. това, което детето само си избира за модел на подражание
2. това, което родителя му налага ( и в негативен и позитивен аспект)
Децата са и не са копие на своите родители. Едни повече, други по-малко.
Моя син например копира баща си за много неща: начин на говорене, тон, жестове, походка...но забелязвам, че има и много мои черти в характера: емоционален, чувствителен, ГОЛЯМА уста, цирльо.
Сина на приятелката ми пък е абсолютно физическо и емоционално копие на баща си. Те са ни съседи, познавам ги добре, а и с приятелката ми си споделяме...
По отношение на приликата има два основни момента:
1. това, което детето само си избира за модел на подражание
2. това, което родителя му налага ( и в негативен и позитивен аспект)
Децата са и не са копие на своите родители. Едни повече, други по-малко.
Мисиз Дел Форси , казала си всичко по въпроса !
Имам лошия навик все да се опитвам да обобщавам и да балансирам
По много неща приличам и на двамата си родители. Сега, вече като голяма си давам сметка кои качества са хубави и кои не (според моята ценностна система, де ) и лошите такива се опитвам да ги контролирам. Но в детството копирането става несъзнателно. Ако майката е не особено подредена и не много голяма чистница, детето свиква да живее в такава среда и за него това е нормално. И ако се окаже пък, че на половинката майката е била фурия в кухнята...ей ти ги проблемите в брака
Затуй едно време родителите са избирали зетя/ снахата и са разучавали приозхода и родата му/и. А сега 
Не съм съгласна с твърдението. Децата са отделни личности и дори в един момент да са решили да стават "копие" на родителите си, външната среда си казва своето, а тя не може да се повтори. Освен това има подсъзнателти реакции, върху които не можем да влияем и "копираме".
Мисиз Дел Форси, - просто допълних външната среда като фактор на влияние.
Мисиз Дел Форси,
- просто допълних външната среда като фактор на влияние.
Родителите ми имат доста различно мнение от мен за това кои са най-важните неща в живота. Не знам кой е крив и кой прав, но преки прилики не намирам в момента. Нито те биха си живели живота като мен, нито аз като тях. Нямам против да съм копие на майка ми като външност - много е красива - но от характера се надявам да не съм наследила много
... ще ме прощавате, но характера си е баш ген. Никакви влияния, никаква среда, никакво възпитание. Чист и неподправен ген. Дали е този на създателя или е на някой близък роднина - няма значение.
Прощавай ти
ама гена се влияе от външните фактори, в една или друга посока. Всеки си има някакви заложби (за характер говоря, не за таланти) и влиянието на средата (родители, роднини, училище и т.н.) доразвиват или потискат тези заложени от гените неща.Това, което ти е заложено генетически, то си е в теб. Но дали ще се развие, в каква сила и кога - зависи вече от средата, в която живееш.
А какво значение всъщност има дали са или не са?
Ми хем има, хем и няма
Ами за гена и средата може да се спори.Аз и мъжът ми редовно спорим по този въпрос.Той е на мнение,че детето е чист лист и попива като гъба обкръжаващата го среда,пример на поведение и т.н.Аз мисля,че гените са основа та на характера и върху тази основа вече може да се работи,да се развива дадено качество,но нищо повече.Имаме две деца,коренно различни като характер,до такава степен,че чак се чудя как е станало така.Визуално двамата си приличат много обаче.
Ами за гена и средата може да се спори.Аз и мъжът ми редовно спорим по този въпрос.Той е на мнение,че детето е чист лист и попива като гъба обкръжаващата го среда,пример на поведение и т.н.Аз мисля,че гените са основа та на характера и върху тази основа вече може да се работи,да се развива дадено качество,но нищо повече.Имаме две деца,коренно различни като характер,до такава степен,че чак се чудя как е станало така.Визуално двамата си приличат много обаче.
ХаПсилютно