При нас таткото и щерката са си направо "Copy" - "Paste".
Понякога имам чувството, че детето не е от мен
Понякога имам чувството, че детето не е от мен
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 19:45 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 23:30 ч.
Децата са копие на родителите си.
Да, на 100 %.
И имам си доказателство за това.
И имам си доказателство за това.
Горе-долу и при нас стоят така нещата
Според мен човек просто се ражда някакъв, с определени заложби, темперамент и т.н. Това е генната му обремененост - но от кого какво е наследил е друг въпрос. Характера, обаче е друго нещо. Той се изгражда наполовина в семейството и наполовина във външната среда (училище, общество). И приликите идват точно от тук. Малките деца определено копират всичко; копират хора, които по някакъв начин са им направили впечатление. обикновено това са майката и бащата, но могат да са и роднини или познати. И идва един момент, в който започват да приличат на мама, тати или друг.
Моя син например копира баща си за много неща: начин на говорене, тон, жестове, походка...но забелязвам, че има и много мои черти в характера: емоционален, чувствителен, ГОЛЯМА уста, цирльо.
Сина на приятелката ми пък е абсолютно физическо и емоционално копие на баща си. Те са ни съседи, познавам ги добре, а и с приятелката ми си споделяме...
По отношение на приликата има два основни момента:
1. това, което детето само си избира за модел на подражание
2. това, което родителя му налага ( и в негативен и позитивен аспект)
Децата са и не са копие на своите родители. Едни повече, други по-малко.
Моя син например копира баща си за много неща: начин на говорене, тон, жестове, походка...но забелязвам, че има и много мои черти в характера: емоционален, чувствителен, ГОЛЯМА уста, цирльо.
Сина на приятелката ми пък е абсолютно физическо и емоционално копие на баща си. Те са ни съседи, познавам ги добре, а и с приятелката ми си споделяме...
По отношение на приликата има два основни момента:
1. това, което детето само си избира за модел на подражание
2. това, което родителя му налага ( и в негативен и позитивен аспект)
Децата са и не са копие на своите родители. Едни повече, други по-малко.
Мисиз Дел Форси , казала си всичко по въпроса ! 
Имам лошия навик все да се опитвам да обобщавам и да балансирам
По много неща приличам и на двамата си родители. Сега, вече като голяма си давам сметка кои качества са хубави и кои не (според моята ценностна система, де ) и лошите такива се опитвам да ги контролирам. Но в детството копирането става несъзнателно. Ако майката е не особено подредена и не много голяма чистница, детето свиква да живее в такава среда и за него това е нормално. И ако се окаже пък, че на половинката майката е била фурия в кухнята...ей ти ги проблемите в брака
Затуй едно време родителите са избирали зетя/ снахата и са разучавали приозхода и родата му/и. А сега 
Не съм съгласна с твърдението. Децата са отделни личности и дори в един момент да са решили да стават "копие" на родителите си, външната среда си казва своето, а тя не може да се повтори. Освен това има подсъзнателти реакции, върху които не можем да влияем и "копираме".
Мисиз Дел Форси,
- просто допълних външната среда като фактор на влияние.
Мисиз Дел Форси,
- просто допълних външната среда като фактор на влияние. 
Родителите ми имат доста различно мнение от мен за това кои са най-важните неща в живота. Не знам кой е крив и кой прав, но преки прилики не намирам в момента. Нито те биха си живели живота като мен, нито аз като тях. Нямам против да съм копие на майка ми като външност - много е красива - но от характера се надявам да не съм наследила много
... ще ме прощавате, но характера си е баш ген. Никакви влияния, никаква среда, никакво възпитание. Чист и неподправен ген. Дали е този на създателя или е на някой близък роднина - няма значение.
Прощавай ти
ама гена се влияе от външните фактори, в една или друга посока. Всеки си има някакви заложби (за характер говоря, не за таланти) и влиянието на средата (родители, роднини, училище и т.н.) доразвиват или потискат тези заложени от гените неща.Това, което ти е заложено генетически, то си е в теб. Но дали ще се развие, в каква сила и кога - зависи вече от средата, в която живееш.
А какво значение всъщност има дали са или не са?
Ми хем има, хем и няма
