По- скоро едното копира светлата, а другото- тъмната ти страна. 
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 19:45 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2007, 23:30 ч.
Децата са копие на родителите си.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Аз не съм забелязала подобно нещо. Познавам много майки с деца, които са коренно различни, така че това изказване ми напълно непонятно и неразбираемо.
Дори и моето дете е:
* дипломат като мен
*когато има цел за някой или нещо, приема моята тактика и винаги си постига своето, къде с добро, къде с лошо
*самоуверено като мен
* чувствително като баща си
* когато не харесва някой, не го крие, точно като мен
*вежливо и учтиво като баба си
Няма нещо, което да му е паднало от небето. От всякъде му личи, че е мое и на баща си дете, а е само на три.
Преди всичко децата са попивателни, което като деца ги прави точно копия.
На който не му харесва, може да си вярва каквото си иска...
Аз съм убедена, че всичко и хубаво и лошо идва от родителите.
Независимо, че дъщеря ми е още много малка откривам някои черти на характера, които са същите като при мен, по други пък прилича на баща си, това са неща, които са вродени, а не възпитани. За себе си съм забелязала, че като бях по-малка поведението ми беше като на баща ми, сега пък като на майка ми и отново смятам, че е вродено, неосъзнато, има някои неща при майка ми, които не харесвам, но несъзнателно правя същите и по-късно се усещам. Така че да има нещо, все пак нали са общи гени, но чак пък копие.
Всяко дете "носи" в себе си по нещо от родителите, дори к не е отглеждано от тях. Копирането на жестове напр. си е част от развитието. Логично е да имитира най-близките, с които общува най-често. Когато живееш с даден човек, дори да не си му дете или родител "добиваш" част от навиците, поведение, изказ, жестове и пр. Копие обаче 
абсолютно невъзможно.
Ако беше - всички еднакви - общ прародител
абсолютно невъзможно. Ако беше - всички еднакви - общ прародител
"Копие" ми звучи пресилено. Дори нереално. Разбира се, че не вярвам в това. Да, приличаме по нещо на нашите родители, най-вече външно. Взимаме, в някаква степен, една или друга вътрешна или външна черта. Само, че не откривам Америка като казвам, че за оформянето на който и да е човек, биологичните му дадености са само малка част от това, което можем да наречем, "виновник за крайния продукт". И Слава Богу, че е така...
Току що го прочетох в една друга тема.
Наистина ли вярвате в това?
Наистина ли вярвате в това?
Но - за успехите и неуспехите, за всичко сме отговорни и виновни ние.
Писнало ми е да гледам чудни деца направени на нищо от родителите си...
А че всяка майка предава отношение, темпарамент, манталитет, това вярвам не го оспорва никой. В този смисъл - да, копия са.
На мен лично ми е достатъчно да видя майката и много точно знам какво да очаквам от детето.
Копие не са. Но със сигурност приличат на тях, като някои неща са придобити, други вродени. Понякога се смайвам голямото ми дете как копира действията на баща си от детството му. Никой н его е учил, няма от къде да го е видял.
Лично аз съм копие на баща ми, като характер. Нямам нищо общо с майка ми...нито физически, нито като разбирания, изобщо...коренно различни сме. Така, че при нас колкото и да се гледа майката, детето няма нищо общо с нея
Лично аз съм копие на баща ми, като характер. Нямам нищо общо с майка ми...нито физически, нито като разбирания, изобщо...коренно различни сме. Така, че при нас колкото и да се гледа майката, детето няма нищо общо с нея
додо,
моята теория е малко по-различна.
Децата са копие на своите чичовци, лели и прочее роднини. Не точно на самите си създатели.
Поне в родата е така...
моята теория е малко по-различна.
Децата са копие на своите чичовци, лели и прочее роднини. Не точно на самите си създатели.
Поне в родата е така...
Съгласна
И при нас е така. Сестра ми неотдавна се чудеше как така моята по характер прилича на нея, а нейните на мен. И се ядосваше, че се е получила тази размяна. Защото моята е отракана и няма срам от нищо, а нейните са свити и срамежливи като мен
По външност обаче нито племенниците ми приличат на мен, нито моята на леля си. Само по характер и то разбира се не напълно.
настрана физическата прилика.... характерът ми е копие на този на баща ми, за мое огромно съжаление, защото той никога не е бил обект за подражание от мен, точно обратното. колкото по- дърта ставам, толкова по- се ужасявам от себе си. и се надявам децата ми да приличат на баща си.
настрана физическата прилика.... характерът ми е копие на този на баща ми, за мое огромно съжаление, защото той никога не е бил обект за подражание от мен, точно обратното. колкото по- дърта ставам, толкова по- се ужасявам от себе си. и се надявам децата ми да приличат на баща си.
Това все едно аз съм го писала, плюс физическата прилика обаче.Колкото и да не одобрявам първосигналните реакции и кибритлийски характер на баща ми, забелязвам че все повече заприличвам на него.
За детето ми не мога да кажа все още, външно си е бащичко, май и душко- добродушко се явява за сега.Зодията също добавя плюсове и минуси.