Как се справяте със злоядото си детенце

абсолютно НЕвярно. И дори бях подела този метод, когато срещах една позната, чието дете го бяха приели с обезводняване и за 3-4 дни го оживаха със системи. От тогава не смея да експериментирам и съм гонела и съм правела и циркове и челно стойки, само и само да хапне нещо. Тъй, че недей така бързо с подобни съвети.
На кого не му е било до главата, той не се е видял в чудо от злоядо дете. 

П.П: като бебе на 3-4м. я оставих 9 часа гладна, белким огладнее. Еми НЕ огладня. Какво повече да си говорим. Давах й да смуче биберон и през 3 мин. го дърпах и слагах пишето с АМ-то. И тя така по инерция смукваше 1-2 пъти. После се осъзнаваше и надаваше див писък. Процедурата се повтаря, до изпиване на 1/2 от дозата й и на всяко едно хранене.

Мило момиче,
Не се притеснявй за детето, особено ако сокчетата са прясно изцедени. Цялата ни фамилия сме били злояди като деца.
Като съм била бебе, са ми запушвали носа, за да си отворя устата. Почти след всяко хранене съм връщала поръчката. Сестра ми на 1 год. е била 7,200 кг. Майками казва, че я било срам да я води по улиците. Племеникът ми беше 8,00 кг. на 1 год. Мене до 3 клас са ме хранили в уста, докато някой ми чете приказка и още.... и още много има. Всички сме живи и здрави и сега си ядем всичко.
Дъщеря ми държеше в устата от закуска до обяд. Не го дори изплюваше, за да не й сложи някой нещо в устата, а аз бях майка на 19 години и се плашех като теб, че не яде, че това ще й отслаби организма. Е вече тя е на 13 години, не яде всичко, но е едно нормално дете. От опит знам, че при повече плодове и сокове детето ми / чукам на дърво/ се опазва от вирусите. Тя знае, че само чипсът е ограничен, а деня не може да мине без плодове.

Извинете!
Обърках "цитата". Посланието ми беше предназначено за ГИНЧЕТО

моя син е на 2 г и е 10 кг, от една година не е качил и грам
в яслата яде малко повече, в къщи изобщо, най- много парченце салам или кашкавал 
злояд е, дребен е, но е здрав, жизнен и палав
понякога ми иде да полудея, понякога не ми пука дали яде
но никога не го храня, яде сам и колкото си реши

Дъщеря ми тежи 10кг с дрехите и е висока за възрастта си - 91см. Не ми изглежда толкова слаба.
И определено не е толкова злояда, колото капризна. Успявам да я нахраня като гледаме книжки, филмче или я забавлявам по някакъв друг начин. Ако я остава сама на столчето да се храни, след третата лъжичка вече се е нахранила. Оставям я да си хапва и между храненията когато пожелае - най-често гризе кашкавал (изяжда около 0.500кг  на седмица) или ябълка.
Хапва по-често, но по малко, вече почто спрях да се притеснявам че не яде по много. Явно това й е достатъчно, защото е жизнено и буйно дете, и има енергия за трима.

Миличка, искрено ти съчувствам, знам от опит какво е да имаш злоядо дете... Колко рев от безсилие съм изревала - аз си знам.
На най-добрата ми приятелка детенцето на 1 годинка тежеше точно колкото моят тежеше на 3 и половина (15 кг). Не ядеше нито плодове, нито зеленчуци, за месо да не говорим, хемоглобинът му винаги страхотно нисък... Кошмар.

ВСИЧКО съм опитала - и с молби, и с телевизия, отвличане на вниманието, заплахи, крещене, насилване, изнудване... Канила съм на гости деца, които се хранят добре - дано види от тях, ама неее.
Накрая се докарахме дотам, че само като видеше яденето се напъваше и започваше да повръща...

И ако щеш вярвай - това минава.
В момента, в който спряхме да го караме да яде - прояде! Ама трябва да си от желязо, наистина. Вие сядате, ядете - детето не иска и остава без храна. Повярвай, присядаше ми всеки залък, който хапвах, а детето стоеше и гледаше... И така...

Не му даваш НИЩО до следващото ви сядане на масата.
Ама наистина нищо, дори солетка, ако ще и да ти реве от глад. И не го питаш иска ли нещо за ядене.
Много внимавай някой да не те "саботира" - жалостива баба или леля, които тайно да мушкат в устата на детето шоколадче или нещо друго! Така нищо няма да се постигне.

На следващото хранене може пак да не поиска да яде - оставете го пак, без да му предлагате повече.
Знам колко е жестоко и какво ще ти струва, но има чудодеен резултат.
Нашият звяр издържа така няколко дни, през които аз бях все едно в ада.
Накрая започна да сяда с нас и да хапва по 1-2 лъжички. Ако не иска повече и казва, че се е нахранил - не настоявай, казвай "добре, щом не искаш" - и веднага махаш чинията от масата. Не предлагай повече.
Без молби, без нищо, само спокойно.
Нещата си идват на мястото, щом детето разбере, че има избор и че няма да го насилват.
Ще прояде. Бавно става и изисква да си твърда като скала, но  - ще стане!
Стискам ти палци и чакам да се похвалиш!

Здравейте,
Синът ми който до скоро беше едно супер не капризно дете за ядене и ядеше с охота почти всичко от известно време въобще не иска да се храни. Първо се почна с отказ от всякакво месо, казваше, че не може да го дъвчи... след това почна за почти всичко да си измисля подобни причини. Преди 3 седмици тръгна на дет. градина. Там въпреки изричното ми предупреждение да не го насилват на втория ден едната учителка го натъпкала на обяд и той повърнал. Два дни след това на път за детската повърна в колата докато ядеше кекс, а на другия ден отново на закуска. Оставих го вкъщи и до вечерта беше с хрема и кашлица / такъв вирус имаха в детската/. До като беше болен пиеше основно сокове. Миналия четвъртък почна лека полека да хапва, но само суха храна. И в детската ми казаха, че яде много малко. Освен това от известно време казва, че го боли корем. Забелязах, че го казва обикновено след като е изпил доста сок. Сега обаче си мисля дали и друго като хапне не почва да го боли коремчето и затова да не иска да яде. Мисля си, че може и на нервна почва да е, защото сутринта като разбра, че няма да ходи на детска и си яде без проблем. Ох, направо не знам какво да правя. Давайте идеи, моля. Мисля си дали да не се консултираме и с дет. гастроентеролог или с психолог?

това какво означава , че като разбере че ще си е в къщи и цял ден си яде така ли?
ако е така не е за гастро

И аз съм в отбора.
Но май останових че аз не съм наред  При мен яденето е ад, но от известно време я оставям за няколко часяа на майка ми - и нищо подобно... детето си яде, даже мислех че ме мотка нещо, но единия път мъжа ми си беше в къщи и се опулил като видял как е изяла всичко без грам молби, приказки, песни, филми, реклами... челни стойки и театри.
Днес стана така и на обяд със заспиването, аз я приспивам по 1 час и повече, а днес майка ми и каза "хайде нани" и отидохме в другата стая - след 5 мин спеше дълбоко 
Нямам обяснение  така се обичаме повече. Аз също я хранех насила да си призная резултата беше - тя отвратена все повече и повече, а аз на ръба на нервна криза.

Ами не целия ден, но примерно си яде без проблем на закуска, а другите дни хапва 2 залъка и това му е. Той уж закусва вкъщи и го водим малко по късно на детска, но като цяло почти не закусва.

виж му гърлото,когато ги боли също не искат да се хранят! Това със сигурност е по-добрия вариант,отколкото да е травмиран от градината,но и това е възможно-ако трябва оставете го изв естно време вкъщи!

Здравей, Мони.Разбрах, че не яде на закуска, обяд и вечеря, а ако му дадеш нещо сладко също ли отказва.

Децата ни манипулират намирайки много точно най-слабите ни места.
Дъщеря ми също е трудна по отношение на яденето. По-скоро е на периоди, понякога яде много, след това може с дни да не иска. И точно в тези "злояди" периоди ставам нервна, избухлива, настоявам да се храни и тя още повече ми прави напук, смее ми се "ехидно" и съвсем не яде.
После, като мине периода, си казвам, че трябва да съм по-спокойна, да я оставям сама да решава, да се съобразявам повече с желанията й/тя все пак вече не е бебе/, ама... засега не успявм съвсем.
Пожелавам ти спокойствие, знам колко е трудно.

Ами честно казано сладко не отказва, особено шоколад. Бисквити, солети и т.н. също са му любими.