Как се справяте със злоядото си детенце

Не зная колко от майките, имащи проблеми с храненето на децата си, са запознати с педагогическото захранване, но предполагам, че и на тези, които знаят за подхода ще е полезно да си припомня някои неща предпоставящи отношението ни към храната и поведението повреме на хранене.Може би на доста хора съветите ще се сторят крайни(още повече на майките с така наречените злояди деца), но трябва да признаете, че в тях има огромна логика.Всеки здрав човек с ненарушен регулатор на апетита добре знае кога е гладен и кога, не.Децата не правят изключение от правилото.Проблемите се появяват, когато възрастните започнат да натрапват своето мнение за количествата храна и се опитват да контролират положението.Използвам точно думата "опитват", защото в крайна сметка детето не позволява да се стигне до там, ставайки злоядо и манипулирайки по всякакъв начин поведението на родителите.То спира да възприема храната, като необходим източник за сила и живот и вижда в нея само средство, с което възрастните се налагат над него.
Както се казва, пътят към ада е постлан с добри намерения.
За тези които имат търпение да прочетат статията и да потърсят още мнения по въпроса
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=198968.0

Много ми е познато това. Моята до 2 години също беше много злояда. Давах и сироп за апетит на д-р Таис дали от това или просто прояде не знам, но кошмара приключи след този сироп.

Калина е по-скоро капризна. Никога не я гоня с лъжица и чиния в ръка. Чакам я да огладнее и сама да поиска да яде. Предлагам й няколко неща, от които да си избере или направо я питам какво иска да яде. Ако ми се стори неприемливо, започвам да й предлагам неща, които съм счела, че са полезни и все на нещо се спира в един момент. Не я насилвам, оставям я да яде, колкото иска. В градината изобщо не се храни, чак лелята е притеснена. Отдавна обаче спрях да се ядосвам на храненето й.

Мони, спри за известна време сладкото и мисля, че нещата ще си влязат в релси.Дъщеря ми беше така ядеше само "НЕЩО ОТ МАГАЗИН" така ми казваше.Спрях всичко с лъскави опаковки и на третия ден сама поиска супата и основното.Желая ти успех

И на мен нещо такова ми се въртеше, като идея. Ще пробвам. Благодаря!

Трудно е със злоядите, ние още се храним като бебе. Вечер като я прибера и зложа масата за вечеря започват едни циркове и увещания. Даже онзи ден комшийката с малкия бяха на гости и аз им сложих да вечерят при което се започнаха едни ревове от малката. Като я притиснах да яде изяде две хапки и каза че се е наяла, аз настоях да се храни при което тя даже започна да повръща.  Комшийката се видя в чудо. Храни между яденетата не давам. Шоколад само след като се нахрани за награда. Въпреки всичко продължава да е злояда и си върви по -дребничка от връстниците си и тежи 15кг.

И аз съм абсолютно съгласна с Янита. Моето е същото, сигурно още няма 11 килограма, но е жилава и здрава. Никога не съм я насилвала да яде, колкото иска - толкова. Радвам се, че много обича сурови плодове и зеленчуци.
Зрънчовци, чипсове и други боклуци никога не давам, не ги понасям и не мога да разбера хората, които непрекъснато заливат децата си с такива неща. Признавам, че киндерчета и някоя и друга сладка глезотия не и се разминават, особено при бабите.


Не одобрявам това с наградата, гоненето с лъжицата и увещанията.

ivben - какъв е този сироп на Доктор Тайс? За първи път го чувам , а иначе сме опитали много сиропи за апетит,но без резултат...
 
 

маааааааааааалко ми писна от пропагандаторките тук. И от хората, които мислят че теорията е всичко. Била тя руска или с друг произход. Ами НЕ е. Не е. Не е.
Как може да ви се обясни?

А и нали имам и 2-ро дете. Виждам каква е разликата. И ако той ми беше 1-во дете и аз щях да ви бутам в лицето всякакви теории. Ама всякакви, както и всякакви обвинения, че няма злояди деца, само нищо не четящи майки.

Аман. 

Синът ми е злояд и капризен. И аз гоня с лъжицата, храня го, лъжа го да яде пред компютъра. Идеята с "остави го да огладнее" съм я пробвала един -два пъти, но като не огладня цял ден, не ми издържаха нервите. Не давам следобедна закуска, ако случайно не си поиска. Яде по 3 пъти на ден, горе-долу по едно и също време, може и да е минимално количество, но държа поне малко да е хапнал. Плодове доскоро не близваше и му ги пасирах на пюре като на бебе и го прилъгвах да хапне...
С времето си изгради някакъв хранителен режим и вече не е такава мъка. За стимулиране на апетита давам Саностол, на него му действа страхотно. За периода, когато го взима винаги е като "ламя", все едно не е моето дете...

 

Аз тая учителка мога ли да я перфорирам и да я закача на пирон за стената?!?!
Що за педагогически подход!

Това за нормално ли го намирате???

От къде да започна...Може би от там, че не съм се обърнала със съвети персонално към Шани или към когото и да било друг.Напълно съм убедена, че всеки сам избира какво да прави в  живота си.Аз изразявам позицията си по въпроса, като поставям връзка към виждане, което до голяма степен споделям.Не мисля, че това ме превръща в пропагандаторка.Напълно коректно съм започнала поста си с обяснението, че е възможно да има майки запознати с темата(въпреки, че в цитата точно там излиза ... ).Аз давам препратката за тези, които не са срещали този поглед върху нещата.За тези, които имат желание да разполагат с повече информация, когато вземат решение.Другите, които не споделят идеята или на които не им е интересно просто не си губят времето и толкова.
Маааааааааааалко ми идва в повече нападката ти, Шани.Не виждам с какво съм предизвикала такова поведение.Как така ми поставяш квалификации, след като нито тонът ми е груб, нито знаеш нещо за мен???Много те моля спести си обясненията, за това какво е теория, било тя и руска и какво практика.Не само ти си майка на две деца, ако не си забелязала.Защо си решила, че аз не съм се сблъсквала с проблема "неядене", а говоря, хей така, наизуст?Или се познаваме и сме обсъждали всичко, но аз не помня .
Както и да е.Исках да обърна внимание не точно на самото педагогическо захранване(не това е и обсъжданият въпрос), а по-скоро на отношението на възрастните и гледната точка на децата.Аз самата бях злояда, според близките, но добре си спомням, защо бях такава.
Последен факт за размисъл от практиката: Защо там където храната е малко/недостига, го няма луксът - липса на апетит?
Който не споделя мнението ми винаги може да се консултира със специалист или  да избере друго решение.
Не съветвам никого.
Аман от параноя.