Ако сте бременна в рискова възрастова група, бихте ли направили генетични изслед

Точно тази мисъл ми минава и на мен.
Добре де, а ако резултатите дадат, че плода е генетично обременен,
какво ще направите?

Това май малко измества темата, но не съвсем.

Бих си направила всички изследвания ако съм в рискова група. Не бих могла да кажа как бих постъпила ако има нещо в резултатите....дано не ми се наложи.

Аз съм на 38 и си направих амниоцентеза. Два пъти ме отлагаха докато ми я направят, понеже съм с отрицателен резус фактор и предна плацента. След това докато ми излезнат резултатите умрях от страх, но ако се наложи, пак бих постъпила така.
Аз съм с проблемно забременяване и най-вероятно това е единствения ми шанс да имам биологично дете, но не можех да рискувам да направя живота на осиновения си син тежък и да го лиша от грижи, които ще трябва да отделя за едно увредено дете. Не бих го направила - достатъчно време никой не се е грижил за него. В България да гледаш увредено дете е много трудно и се възхищавам на майките, които го правят.

Ами аз точно затова си направих първо нохална транслуценция и после веднага - амниоцентеза. Исках да науча резултатите навреме, ако се окаже че има проблем и щях да направя аборт в края на 3 месец. По принцип оптималното време за правене на амнио е изчислено и с тази цел.
А ако след няколко дена, като родя, се окаже, че все пак детето има някакъв проблем - ще си преглътна сълзите и ще си го гледам някак. Но поне съм спокойна, че съм се опитала максимално да взема мерки, доколкото зависи от мен.

Прекланям се пред майки като теб...
По темата - на 32г съм, очаквам трето дете и мислех за амниоцентеза, но се уплаших от минималния риск да загубя бебка. Ходя на ФМ, правих БХС, пазя се максимално...
Много се надявам всичко да е наред 

Бих направила такива изследвания.

На 35 г. съм и затова при настоящата бременност подхождам доста внимателно. Досега съм направила 1 фетална морфология и БХС освен редовните ултразвукови прегледи (4 досега) и стандартните изследвания. Всичко показва до тук, че бебето е добре. Все пак предстои ми още една ФМ другата седмица. Ако има някакви индикатори, няма да се поколебая за амниоцентеза, но нямам смелост да си я направя ей така, за всеки случай.

И аз съм напълно съгласна с това мнение.

Бих си направила тези изследвания дори и да не съм в рискова група, защото не искам да обричам едно малко същество на хилядите гадости които трябва да преживее, ако е болно! Правих бхс и ако имаше лош резултат щях да си направя и амниоцентеза! Пожелавам на майката да роди здраво и хубаво бебче и да няма усложнения / но аз лично не бих се подложила на тази неизвестност/

Предполагам, че бих си направила тези изследвания. Въпреки  че съм страхлива, страхът от неизвестността е по-голям и вероятно затова бих се подложила на всички необходими медицински процедури.

Дори да не съм в рискова група бих си направила изследвания.
Не знам дали е въпрос на отговорност или не, но за мен нещата трябва да са ясни. Щом медицината позволява предотвратяване на някои проблеми, защо да си играя на тото и да чакам да видя какво ще стане. Понякога нещата са поправими дори по време на самата бременност.

Родих на 31 първото си дете и си направих всички необходими изследвания,не бих родила увредено дете,за второто ако мина 35 ще си направя и амниоцинтеза

Първото си дете родих на 32,не съм си правила никакви изследвания,освен задължителните.През цялата бременност бях позитивно настроена и знаех,че моето момиченце е здраво и нормално.Второто родих на 34,отново нищо от изброените специфични изследвания.
Може би,ако първото дете е с някакви аномалий е препоръчително тя / за собствено успокоение / да ги направи.

Ако някой ден имам трето дете, то ще е в такава възрастова група. Тогава бих направила неинвазивните изследвания - БХС и фетална морфология и едва ако наистина има много сериозни съмнения за аномалия, тогава бих прибягнала до амнио. Дали ще задържа бременността зависи много от това за какво става въпрос - има жени, които избират да направят аборт заради заешка и вълча уста примерно, което е абсолютно лечимо (аз не бих го направила). Ако става въпрос за Даун, бих се замислила... би било много трудно, но някак тази диагноза не е несъвместима с един сравнително нормален живот, ако не е комбинирана с тежки сърдечни увреждания и т.н. ... затова не знам дали бих имала силите да направя аборт. А какво да кажем за случаи, когато детето е със сърдечно или бъбречно увреждане, заради които е ясно, че след раждането ще трябва да изтърпи операции, да се търсят донори и т.н., но има шанс както да живее нормално, така и да почине след огромно вложение на сили, любов и средства от страна на семейството?
Никога не можеш да дадеш ясен отговор на такива въпроси - не и докато съдбата не те постави реално в тази ситуация. Затова за мен изследванията са с много противоречива стойност... регистрираш аномалия, без да дадеш възможности. Единствената възможност е толкова брутална и жестока, че понякога не можеш да я приемеш.
При несъвместимо с живота увреждане или такова, което би предизвикало живот с много болка (психическа и физическа) - аненцефалия, Даун съпътстван с физически увреждания, както и някои от другите генетични заболявания, които амниото открива и които не дават възможност за нормален живот - най-вероятно бих направила аборт.

Ще родя второто си дете ве4е навършила 38г и не,не съм си направила генети4ни изследвания,защото кръвните са безмислени,а амниото е опасно-моя приятелка заради последното изгуби детето си минути преди да разбере,4е вси4ко е нормално.Моля се да ми е добре детето,пък ...