Тийнейджърите VI

За телефоните
Има два: Лууп - с лимит 15лв. и Мтел с лимит 5лв.
Един път надвиши - плати си го от джобните 

Мойта още е наказана 
Ама утре отпускам края лекичко - отива на двудневна екскурзия.

Не пиша за подаръците - другите,
че май чете тук 

Ето едната идея

Накарах я да позира за моделите
и за щастие съм уцелила - хареса комплекта 

Ако ви се гледат снимки ще ви пусна линка
на Кравката - че и моя милост се маскира на модел 

Мина, това твоята дъщеря ли е? Браво, красавица голяма!   
Пускай! 

И тука да си кажа -на мама златното, хубаво дете !
Мина, направо нямам думи .....
Ама много и отива синьо  .
Пускай линка ,че това си заслужава да се види .
За втъжняването на тинейджърския живот се научих скоро.
Преди не ми се е налагало ,обаче аз бързо се уча .
Днес получих и сметката за телефона -точно 15 лева ,значи мое и така.

Алексчееее,
нали са си наши - мамини циганета 
А за телефона - МОЕ,
за жалост и при възрастните е така,
като им бръкнеш пряко в джоба - става 

Благодаря ви за милите думи 

Сийчице,
и как' ти Минолина се мъдри там 
ей ги тук 

Видях ви вече, изрових профила на Кравката и оттам...     Много сте хубави всички, пу-пу-пу. 

Мина, страхотни хубавици сте! Все едно не сте майка и дъщеря, а две сестри.

По въпроса за китарите, баща му свири много хубаво на китара и искаше да го учи , ама тинейджърът не ще и туй. Много ни е мъчно, ама май не му е интересно точно защото баща му свири и в къщи винаги е имало китара.

А тоя номер с наказването да не седят на компютъра или на скайпа как го правите? Аз като съм на работа той си го пуска и си седи колкото си иска. Някаква парола ли слагате или разчитате на тяхната лоялност?

Стефани, точно където ти е казала писи-миси има магазин на със спортни стоки на Диел. Панталоните са 80-120 лв, или поне дамските бяха толкова, мъжките може да са леко по-скъпи, но при всички случаи наполвина на Бъртън. Обувки като за начало можете да вземете от пазара на стадион Юнак, пък като дойде време и нови ще купите.

По въпроса за китарата - като беше Пепи в четвърти клас ме заврънка лудо за уроци по китара. Бях против, не задруго, ами познавам си човека. Като не стане нещо от раз, се отказва. В крайна сметка склоних. Читалището беше сравнително далеч, на тази възраст нямаше как да ходи сам, аз го водех и го връщах. Мати тогава беше около годинка и не ме питайте какви комбинации съм измисляла, за да напасна режима на малкия с воденето и връщането. През зимата даже един път колата ми не запали и беше голям зор: бебе в кошница, китара и Петър Учителят беше много доволен от него, музикален бил и имал данни, ръцете му били идеални за китарист. Да, ама не. След няколко месечно ходене на китара и като видя, че трябва да се упражнява, се отказа. От тогава вече повече от две години китарата събира прах и заема място. Преди няколко месеца му предложих да я продадем, не ми е за парите, колкото ме е яд, че събира прах, а пък и аз много се ентусиазирах да свири и го водех с мерак. Не дава. Щял да свири пак, но кога не е ясно  Така, че браво на всички деца, които искат да се занимават с музика, дори и само за удоволствие и за разширяване на собствения кръгозор.  
Между другото миналата година ме врънкаше и за електрическа китара, на нея вече щял да свири сериозно. Отказах категорично, първо да ми докаже, че ще напредне на класическата и тогава се съгласявам на електрическа. Ми отказа се, не иска да се доказва, иска само да получава каквото му скимне.  

Мина, много хубави тия плетени работи. А девойчето още по, по, най.   Да ти е жива и здрава тинейджърката.

Галче, днес говорих с двама преподаватели, с намерението да изберем един от двамата. Та мъжът (който ми се стори по-сериозен и отговорен от двамата) твърдеше, че китарата не е инструмент за деца, а за по-зрели тийнове. Искало се сила и т.н., не запомних всичките му доводи. Беше доволен също, че не е прекалено голям и "имало хляб в него" от гледна точка на възрастта му. Та оттук си правя извода, че точно годините на 7-8-9 клас са най-подходящи за начало на заниманията с китара.
Сега сме в дилема кой от двамата преподаватели да изберем. Синът ми иска да е при препоръчаната от приятелите му учителка, която ще се съобразява с желанията му и няма да набляга на класическата китара, а повече на песнички и т.н. - нещо, което устройва идеално един тийн. От друга страна мъжът ми направи впечатление на по-строг, принципен и амбициозен. При него няма да има концерт по желание, а ще се работи здраво. Което мен ме устройва повече. От друга страна, знам и за неминуемия период на разочарование, който ще настъпи в един момент, когато започнат досадните упражнения и от тази гледна точка жената ще поддържа по-добре интереса му... Абе, доста се чудя, но май разумът ми показва, че мъжът е по-верният избор (ако успея да убедя сина си, а той като че почна да се вслушва в доводите ми.)  Пък каквото сабя покаже... 
В крайна сметка, нали всичко е за удоволствие. 

Как`Сийке, послушай сина си. По-добре да ходи с мерак да подрънква песнички, отколкото насила да повтаря упражнения. От опит ти го казвам. На нас един познат ни беше намерил такава учителка, обаче ние с мъжа ми като се запънахме, че искаме сериозни занимания и така май спомогнахме за отказването му. Мисля, че много сбъркахме. Ако след време учителката все още подържа интереса му, може да се пробваш да му препоръчаш отново по-сериозният учител. Освен това може да му свалиш от нета и китарни изпълнения, аз бях намерила едни много приятни албуми с испанска китара, и да ги пускаш чат-пат за фон, за да го зарибиш. Тази музика е в популярен стил и е лека за слушане.

Мина, дъщеря ти е голяма чаровница, да ти е жива и здрава.

Как`Сийке, дано изберете правилния вариант. Не бих си позволила да дам съвет, въпреки че имам голям опит и с двата варианта. Ния ходи на пиано от 4 годишна, сега е на 13 и продължава.  В София започна при  страхотна учителка в читалище Петър Берон, която за нещастие почина млада. По това време, реших да я пробвам в музикалното като частна ученичка, не за да става професионалист, а за да получи най-добрата подготовка уж. Тогава учителката й ми каза, че тя не е за там, волен дух е, артистична и няма да позволи да я ограничат в по-строгите рамки на свирене по 2 часа на ден и без край повторения. И може би, ако не се бяхме разделили толкова рано с тази невероятна жена, щях да я послушам. Но не би. Приеха я в музикалното, падна й се най-големият цербер, взаимно не можеха да се понасят, да не говорим колко време се инвестира в свирене, нерви, мъкнене по уроци, но на края на годината все се мобилизираше и изкарваше отличен на изпитите. От там се преместихме в Саудитска Арабия, и пак имахме късмет, че в компаунда до нас живееше една ексцентрична американка, която веднага й допадна, започнаха да учат джаз, импровизации, пълен кеф. Тогава разбрах, че това е, което й трябва. Но сега в Бахрейн, не мога да го обясня на учителката й, рускиня, която пак държи на всички гами, изпити, в резултат на Ния й писна, една година ходи без всякакво желание, изобщо не свиреше, на края й казах, че няма смисъл да продължава и ако  иска, да спира. Тя се запъна  обаче от чист инат и сега подрънква по малко между уроците. От една страна е хубаво учителят да е строг и да изисква, от друга е нож с две остриета, при положение, че ще свири за удоволствие. Успех!

Ох, още се чудя... 
Това, което ме притеснява е, че дамата ми се видя малко несериозна. Докато мъжът вдъхваше повече доверие. Явно си върши задълженията съвестно, стана въпрос, че лично ще го обучава и в солфеж, че ще му дава упражнения, които свалял от Интернет, изобщо, дава вид на ентусиаст, който работи и за удоволствие. Докато тя... Малко чиновнически вид имаше. Фактът, че не я сварихме на работното място, а на клюки с колежки...
Ясно ми е, че синът ми няма да ходи дълго на уроци. Затова ми се ще сякаш да получи максималното, което може да се научи като теория и практика, преди да го хване мързелът. Дай боже да си запази желанието и да се занимава сериозно за по-дълго време, но аз се подготвям за най-лошия вариант, пък каквото стане. 
А песнички вече дрънка с приятели по скайпа. 

Гледам за китари говорите  Винаги съм се "кефела " на мъж , свирещ на китара - правилно са се ориентирали децата . Браво и на майчетата им . А моят е музикален " инвалид " 
Минааа , много ти е хубава щерката - пу, пу, пу ... Ще бъда добра свекърва
Честит рожденик ( вече сложи " тийн " след годинките ) на Камъче ! Да е много здрав и успех на изпитите след 7 клас 

Камъче,честит ти рожденик     
Пожелавам му упоритост ,за да следва мечтите си!
Смелост -да ги отстоява!
Търпение- да ги постигне!
А на теб -много здраве и здрави нерви .
  

Как' Сийке, бързам да ти споделя, докато още се чудиш...ние решихме преди време, че китарата е хоби и в качеството на такава, ще се минимизира времето, което и се отделя. Повярвай ми, дори и когато сам се занимава у дома пак е много времето, а какво остава за занимания с учител. В нет-а има толкова много инфо и програми, че е достатъчно и сам да се научи - поне при нас така се случи и вече записахме в студио няколко парчета на Мейдън, Металика и Депеш мод...Много се запалват по тези китари и другите занимания остават по - назаден план ......аз да си кажа, пък вие си знаете най-добре 
Камъченце, да ти е честит рожденика и да му се случат куп хубави неща до следващия рожден ден! Весел празник на цялото семейство и да се отчетете с хубав подарък 

На "Старите кучета"  в темата, ситуацията им е позната 

Ох - днес имат екскурзия до Витоша, за два дни ............
С целия ни акъл, баща и я кара към училище.
Ох, дано даскалите да ги е по-шубе от нас 
На тоя сняг, как ще тръгнат - незнам 
Ама и ние сме едни родители-откачалници 

Докато пишех,
ми звънна мъжа ми - гледал гумите на автобуса 

Много ви благодаря на всички за милите думи

Старите хора казват
"Пази Боже да те стигнат, мислите на майката!"