Здравейте мами. Като чета отговорите за разбирателството с бащите започвам да се успокоявам. Ани вижда баща си през 3 дни/просто в другите той работи до 2-3 през нощта/, Не се намесва във възпитанието ми, само я подкрепя каквото и да поиска. Все била голяма, да съм я оставела на мира, да не съм и поставяла правила, да не я търся постоянно. Разбират се по ежедневните неща и от друго не се интересува. Не му прави впечатление пушенето, само споделя, че му изчезват цигари, но не прави забележки. Може би защото в рода му всички пушат - от зародиш през бременна, бебе и баба. През септември бях 10 дни в болница за операция и никаква реакция, че я няма цяла нощ. Била му казала, че е при приятелка. А за изнасянето - явно порастват вече и трябва да свикваме. Не се ли страхувате, че ако отидат да учат в чужбина няма да се върнат?
- Публикувана: 22 ноем. 2007, 15:22 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2007, 12:15 ч.
Тийнейджърите VI
Не се ли страхувате, че ако отидат да учат в чужбина няма да се върнат?
Ох, не ме настъпвай по болното място
Страхувам се разбира се, но не смея да го спирам, ако действително иска така, че после цял живот това ще му тежи. Аз самата съм била ограничена от родителите в това отношение и непрекъснато си мисля, че може би всичко е щяло да е другояче, ако не ме бяха спряли
.Иначе, аз съм от майките-квачки, дето ужасно искат децата да са им непрекъснато до тях, да ги предпазват...
в чужбината де...Ива, в лайстунгите ли сте?
Да
, постигнато без дори минута частни уроци 
, да видим дали ще е за добро. 