Публикувана: 23 ноем. 2007, 12:16 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2008, 14:59 ч.

Дефект на коремната стена на плода.Предстои ми най-лошото-а сега накъде?

14 409
93
1

# 30 24 ноем. 2007, 09:59 ч.

Мнения: 1 369

Искрено ти съчувствам за това,през което преминаваш. Когато преди месец ми правиха амниоцентеза, това ми беше най-големия ужас- да не застана именно пред този избор... И все пак- единственото добро нещо в цялата ситуация е, че все пак е видяно и няма да износиш цялата бременност и накрая да преживееш голямото разочаование... Когато започнах да пиша в преживели загуба, имаше едно момиче, при което не бяха открили проблема навреме и си беше родила бебенцето... http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=127833.0
За жалост не мога да ти помогна с нищо..освен да ти стискам палци да минеш по-бързо и лесно през цялата манипулация и след това да намериш силите, за да се възстановиш психически- заради най-близките ти хора, живота трябва да продължи...
Praynig

# 31 24 ноем. 2007, 10:52 ч.

Мнения: 656

Мила,много съжалявам ,че трябва да преживееш това.Както е писала Ники,единственото положително нещо е ,че проблема все пак е видян,и колкото и да ти е тежко в този момент,поне няма да си живееш в блажено невидение ,както аз си живях 9 месеца.Моето бебе се роди с малформация ,която не беше видяна и го износих до термин.
Прегръщам те силно и ти пожелавам кураж,за да преминеш през това ,стискам палци всичко да мине нормално и да продължиш напред ,заради детенцето ти и семейството ти.

# 32 24 ноем. 2007, 11:05 ч.

Мнения: 366

msbilt, много съжалявам, миличка. Не знам какъв съвет да дам, много ми е трудно. На мен ми предизвикаха раждането в Русе, но моето бебче вече беше мъртво. Беше много мъничко 900 гр, а бях в 32г.с. Молих ги да ме упоят и да ме срежат, но ми обясниха, че след нормално раждане ще се възстановя по-бързо и по-рано ще мога да забременея отново, ако искам. Бяха прави. Всичко мина много бързо и 9 месеца по-късно отново бях бременна.
Силно те прегръщам, ако имаш нужда да поговорим, пиши на лични, насреща съм. bouquet

# 33 24 ноем. 2007, 17:10 ч.

Мнения: 9

Мила msbilt, много съжалявам за случилото ти се. Ако можеш - аз също бих те посъветвала да родиш нормално, ако лекарите преценят, че е по-добре за теб.
Моят лекар ме убеди, че това е по-добрият вариант и аз му се доверих. Физически бях добре още на сутринта след раждането. За психическото ми състояние и болката - за тях няма нужда да ти пиша. Подкрепям те и те прегръщам Hug

- надявам се всичко да мине нормално.

# 34 24 ноем. 2007, 19:10 ч.

Мнения: 3 166

Съжалявам за това , през което минаваш. Жесток избор. Но Лилибон вероятно е права - понякога е по-хуманно да спестим мъките и болката. Казваш, че двама лекари са потвърдили диагнозата т .е. малък е шансът и двамата да грешат. Съжалявам, мило мамче. Sad

Писах просто да изразя подкрепа. Не съм компетенетна по въпроса за Софийските болници, макар че последното бебе раждах в МД и в интерес на истината съм много по-доволна отколкото когато раждах в Пловдив. Но пък не познавам другите болници в София.

С цялото си сърце ти желая вътрешна сила. Прегръщам те!

# 35 24 ноем. 2007, 21:51 ч.

Мнения: 377

Здравей, много съжалявам за това което преживяваш, писах ти и в темата на froh. Но и тук искам да ти кажа, че много зависи и кой лекар го прави. При мен и двата пъти беше при различни лекари и двата пъти беше с хапчета и система окситоцин, но първият път много болеше, а вторият тези нетърпими болки ми бяха спестени , даже смея да твърдя, че не изпитах почти никаква болка. Първият път нямаше комисия, въпреки че бях 21 г.с., раждането го записаха като спонтанен аборт, а вторият имаше, комисията беше сутринта, а до вечерта родих. Долу-горе и двата пъти престоя в болницата ми беше около 2-3 дни. Относно напъването - то е съвсем слабо тъй, че не се притеснявай за това. Надявам се всичко да мине нормално и силно те прегръщам Hug

# 36 25 ноем. 2007, 11:52 ч.

Мнения: 912

Момичета...да, казаха,че прогнозата не е добра, даже никак, защото черъвцата са навън към 2/3, иначе всичко останало като органи на бебето са 'перфектни' като развитие, което още повече ме натъжава.... В момента чакам да се консултирам с още няколко специалиста ще решим с мъжа ми какво да правим. Още храня надежда... едва ли някой може да ме вини за това. Благодаря ви за подкрепата Hug

# 37 25 ноем. 2007, 13:39 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: msbilt в нд, 25 ное 2007, 11:52

Още храня надежда... едва ли някой може да ме вини за това.

Разбира се! Дори и най-мъничка надежда да има - винаги си струва да се бориш! С цялото си сърце стискам палци нещата да са поправими! Впрочем ти при кои други лекари ще ходиш? За ФМ от момичетата знам, че д-р Марков е много добър! Кураж! Hug

Знай, че сме с теб!

# 38 25 ноем. 2007, 14:53 ч.

Мнения: 912

Само при Д-р Марков не съм ходила, нямаха часове пък и нямах сили да чакам пред още една врата, преди да съм осъзнала за себе си това, което се случва...ще иша веднага щом има някакво развите- ако имам сили и надежда....

# 39 26 ноем. 2007, 13:52 ч.

Мнения: 912

Няма надежда, всички доктори са категорични, че трябва да го махна...моето момченце...мъжът ми също е на мнение, че трябва да се съгласим с тях и че това е правилното решение, тъй като с другото рискуваме всичко, дори да съсипеме цялото си семейство ...довечера ще ме подготвят с хапчета Цитотек и сутринта под упойка ще ме кюретират. Ще пиша веднага щом се чувствам по-добре, благодаря на всички, които бяхте духом с мен Hug