Дефект на коремната стена на плода.Предстои ми най-лошото-а сега накъде?

много съжалявам за това,което трябва да преживееш.
 Не знам как е в провинцията,но тук в София аборта протича като раждане и никой няма да иска да те оперира- даже се чудя в провинцията как ще се навият.Моят аборт беше в МД в 20-та седмица и имам ужасни спомени.Мога да разкажа подробно,но не знам дали искаш да знаеш предварително.Не че е задължително и при теб да протече така.А за комисията - ми те няма как да не се съгласят.В стаяти ми имаше момиче,на което и подписаха,а причината беше - правена рентгенова снимка.
 В Токуда условията са мнооого добри,но не знам так протичат нешата-мога да попитам обаче ако искаш.

 Сега виждам,че си от Русе - в Тутракан има един лекар- д-р Бойчев.Казват,че е много добър-може да се свържеш и с него.

Съжелявам мила  знам колко е тежко  аз също минах през всичко това но в по-късен етап от бременноста си бях в края на седмия месец и диагнозата беше Спина бифида и Хидроцефалия , комисията бързо ще реши както е казала angels_zg - те няма как да не се съгласят. Моя аборт по мед.показания беше в Пловдив и също ми предизвикаха раждане по нормален път незнам как е по добре ,аз поне физически се възстанових бързо.

Кураж мила, подкрепата я имаш от нас знам че е много трудно и знам ,че много те боли.

Ами предното ми раждане е със секцио пак по медицински показатели заради миопия. Не знам дали ще може с аборт по родовите пътища, не съм наясно още, казаха ми че на място като ме видят ще решат дали е възможно 'химическо раждане' и тем подобни термини, за които тепърва чувам. Не смея да те моля да ми разкажеш и да преживееш този кошмар отново, но съм пред дилемата дали наистина тук в МД-София са най-добрите специалисти и апаратура по генетика. Сигурна съм, че в проивнцията (в случая Русе, да) ще отреагират по бързо и дори и няма да има нужда да изчаквам да заседава Комисия...Не мога да си представя какво ще е да родя "мъртво" бебче или такова, което непосредствено с раждането няма шанс да оцелее....Благодаря Ви, майчета, че откликнахте, прекланям се пред вашата сила и кураж   

Комисия ще трябва да заседава при всички случаи  където и да решиш да си ,така ми беше казано на мен така било по закон , но не си мисли че ще отнеме много време. Според мен по добре да прецениш къде со по добрите специалисти а не къде ще е по бързо

Да, така е по закон, но доколкото внимателно четох имаш право на избор на заведение, където да се проведе това, стига комисията да е от същото болнично заведение. Така го разтълкувах аз и д-р Димитрова потвърди, че не е задължително да е в МД, но май наистина само там са се специализирали да извършват тази дейност....
Права си,че това е по-важното, но просто като усещам тази жива душица да ритка в мен ми става толкова по-тъжно и по-трудно, а и започва да ме обзема страх за самата себе си, дали ще мине безпроблемно и дали ще има последствия, не дай си Боже...

понеже моите бебенца бяха със спряла сърдечна дейност,не са ме подлагали на комисия.Момичетата от стаята ми обаче,бяха и вдете на комисия и от приемането им в МД до изписването,мина не повече от седмица.Тя комисията не се протаква.
 За самият аборт- едното момиче му сложиха някаква инжекция в корема,другата беше с таблетки във влагалището.
 При мен обаче стана по-сложно.С таблетки нищо не стана-тапата ми падна,получих контракции,но никакво разкритие.Сложиха ми банка с Окситоцин(общо 3 до самият край),а отделно ми вкараха някакъв балон катетър-това е едно маркуче,което е вързано за  шише с вода,което виси от таблата на леглото и ми опъва шийката,за да се получи ракритие.Това означаваше,че 12 часа не можех да мръдна от леглото.Дадоха ми подлога за ходене до тоалетната,но от системите получих разтройство.Добре че майка ми беше в стаята с мен,защото иначе не знам как бих се оправила-прикована за леглото и с разтройство.А сестрите идват веднъж на 3 часа,че и по рядко и нищо не обясняват. Лекарите са много добри,но акушерките-нямам думи.След пълно разкритие ,въпросният катетър пада и поне може да стане човек,но до края вече остава съвсем малко.Започнах много да кървя и майка ми се уплаши и отиде да викне акушерката-тя само и дала един стъклен буркан,там да ми тече кръвта и изобщо не се появи.Самите бебета паднаха в подлогата-чак тогава идват,за да срежат пъпната връв и да ме вземат за кюртаж.С една дума те оставят да се мъчиш като куче.Ако майка ми не беше там,просто не знам как щях да се справя.
 Съвет не мога да ти дам,но в провинцията поне близките ти ще са с теб ако имаш нужда.
 Това,че при мен е било така,не значи че и при теб така ще протече.При другите 2 момичета от стаята ми ,нещата минаха много по-леко и без всички ужасии,които се случиха на мен.

ако искаш,мога да попитам за Токуда-там лекарите са от МД,а условията са мнго добри.Сестрите идват на всеки 30 мин да те виждат и отношението и всичко е на ниво.

Да, разбира се- и Токуда е опция.
Господи, angels_zg, изтръпнах от твоята история...и понеже съм лежала в патология с предната ми бременност и поради болест на дъщеря ми отново в болница за 1 седмица, просто този кошмар ми е още пресен, а и секциото си беше нелека операция...оперирана съм от бучка в гърдата...просто ми е втръснало от това наше здравеопазване, дори и да си платиш ,нямаш гаранция за човешко отношение поне...

много съжалявам,наисти доста си преживяла.
 А забравих да кажа,че в МД ми правиха 2 кюртажа и все пак не бяха изчистили плацентата,направиха ми 3-ти в Токуда и там вече всичко беше наред.
 То си е и до лекар де,защото аз имам и друг аборт ама в 9-та седмица и тогава в МД много добре ми го направи д-р  Хранов-изключително добър лекар!
 Сега звънях на моята лекарка в Токуда,но и е изключен телефона.До довечера със сигурност ще се свържа и ще ти пиша,какви са правилата там.

Ох, страшно ти благодаря- добре, че го има този форум и вас Ще чакам

Мила msbilt,

Много съжалявам, че нашият отбор тук трябва да се увеличи с още един член....
Предстои ти труден период и затова ти желая преди всичко много сили и кураж.
Видях, че си посетила темата, която скоро пуснах по този повод, така че знаеш моите чувства и емоции по въпроса и както разбирам от информацията, която даваш до момента, се налага да се подготвиш за тях.

Що се отнася до предстоящата медицинска намеса, това което аз знам по въпроса е, че практиката е да се предизвика нормално раждане. От гледна точка на здравето на майката, това е по-безопасния начин, отколкото оперативна намеса. От гледна точка на психическо и емоционално състояние е едно много трудно и болезнено изпитание. При мен лично това беше направено с венозно вливане на окситоцин + антибиотик като мярка срещу вече налична или евентуално развиваща се инфекция. Протичането на раждането е строго индивдуално, продължителността също. В твоя случай след като имаш вече едно секцио не мога да кажа какво ще реши комисията - тук ще трябва да се довериш на тяхната преценка, предполага се, че тя е най-компетентна и меродавна. Надявам се заради теб това да е така. Знам, че трябва да се реагира бързо, но ако имаш дори и най-малкото съмнение, направи още една консултация, независима от първата.

Що се отнася до избора на болница и екип - е тук вече наистина се затруднявам. За нито една болница в България, в частност София няма еднозначно мнение. Моят опит е от Майчин дом и е меко казано НЕ добър.  Уж е университетска болница, трябва там да са едни от най-добрите специалисти, но лично аз имам много въпросителни към тях. Откъм битови условия - там е направо скандално.

Искрено се надявам да преминеш успешно физически това изпитание, за психическото - ще е много трудно, аз ако мога да помогна, съм насреща - пиши ми на лични. Прегръщам те.

Недей в МД. Ще ти бъде много трудно и е важно, както да имаш близки хора до теб, така и да има добро отношение на персонала. В МД няма да го намериш. На твое място дори бих отишла на частно, ако имам финансова възможност.
С теб съм.

Разбира се, ще платя, ако това ще ми даде поне малко по-голям процент гаранция, че нещата се протекат щадящо за мен и с добра перспектива за бъдещо зачеване...но едва линякой може някога да ми гарантира такова нещо, бях убедена в това и с първата си бременност и затова не си бях избрала конкретен гинеколог за израждането.
Потрисам се от тези истории за МД макар да знам, че там са големите 'светила' в Б-я, като че ли бих предпочела по близкото и човешко отношение в такъв момент. Близките ми хора и сега са с мен, но вероятно ако замина за провинцията, мъжът ми няма да може да бъде до мен през цялото време, а той ми е най-голямата морална подкрепа и от него черпя сили и кураж, той винаги ми е вдъхвал спокойствие.
Мила froh,
Не мога да ти опиша до колко твоята история и твоите думи написани тук докоснаха душата ми, изчетох темата ти на един дъх и може би при теб дори е било още по-ужасно след като и досега са останали необясними причините за случилото се или си мислиш, че имало малък шанс за спасение...ужасна е вината, която изпитва една майка вътре в себе си..
Въпросът ми е много неприятен, но показват ли бебчето на майката дори и да е починало и правят ли му някаква аутопсия, за да потвърдят или отхвърлят диагноза? Какво правят с него после...просто изтръпвам като си представя тази картина и имам чувството, че ще припадна.

Това,което се налага да преживееш е наистина ужасно и ще ти трябват много сили,а също и човешко отношение.Аз също те съветвам да не ходиш в МД.
Ако има възможност за Токуда мисля,че там ще е най-добре за теб.Поне няма да те подритват като куче,а наистина ще получиш съчувствие и добро отношение.
Кураж,миличка.Дано намериш сили да се изправиш по-бързо на крака. 

Забравих да спомена, че след раждането се прави задължително абразио, което е много важно да се извърши добре и професионално, т.е. зависи много от лекаря. При мен, беше по случайност, го направи д-р Божидар Налбантски. В моя случай той беше единствения, който се държа адектватно и професионално, за което разбира се съм му благодарна

Съжалявам много за това, което ти се случва. В такъв момент думите са слаби... 

Моят аборт беше в края на 17 г.с. след изтекли води, направих го в Тина Киркова. Никога няма да забравя кошмарната нощ, в която чаках да ми предизвикат раждането. Водите продължаваха да изтичат, а бебето беше все още живо и усещах всяко негово движение. Умът ми знаеше, че това е краят, но сърцето ми отказваше да повярва. Опитвах се да плача, а не можех, сълзите потекоха чак на сутринта, когато ме подготвяха за аборта и така и не спряха няколко дни.
На мен ми обясниха, че в този етап на бременността се предизвиква раждане с хапчета, защото система с окситоцин не би постигнала нищо - шийката на матката не е подготвена за раждане, а опит за насилствена дилатация на шийката е опасен за майката. Моята шийка беше абсолютно затворена и толкова стегната, че "плюеше" хапчетата. Раждането предизвикаха с хапчета Цитотек (това било най-ефективното) - сложиха ми 2 в шийката на матката и четвъртинка трябваше да изсмуча. Самите хапчета са спрени от внос обаче, така че едва успяхме да намерим нужната доза, помогна ни лекарят ми.
Първите хапчета взех в 10 ч. сутринта, предизвикаха само хаотични контракции и почти никакво разкритие. Втората доза в 14 ч. вече подейства, контракциите станаха регулярни и до 17.30 всичко приключи. Болките бяха много силни само накрая, когато контракциите бяха на 1-2 минути и много продължителни. При мен всичко си излезе по естествен път - бебето, плацентата, имах и втори плоден сак с мъртъв ембрион. Бебето е още съвсем малко на този етап и няма кой знае какво напъване. После ме упоиха и ми правиха ревизио. Събудих се в стаята след час и половина. От персонала в болницата не мога да се оплача, поне тази психическа травма ми беше спестена. Напротив, само мога да похваля акушерките и санитарката, които ми се паднаха на смяна. Бяха много човечни и мили, окуражаваха ме, помагаха ми, постоянно ме наглеждаха и питаха как съм докато траеха контракциите, а и в дните след аборта. Докато раждах бебето до мен бяха 2 акушерки, санитарка и лекар. Оставиха мъжа ми да седи при мен колкото иска, имах нужда от подкрепа в този момент...
Денят след аборта беше ужасно преживяване за мен, едва тогава осъзнаваш с пълна сила загубата, хормоните ти бушуват, аз не знаех на кой свят се намирам.
Изписват антибиотик за 7 дни + хапчета за спиране на кърмата (Бромокриптин или Парлодел).

Не знам показват ли бебето, аз лично затворих очи и поисках да не ми го показват. Просто не бих понесла и това... После правят хистология, аз все още чакам моята.

Това е. Физически изпитанието се понася, минава и заминава. Психическата травма обаче си остава за цял живот...
Много сила и кураж ти желая. Насреща съм ако имаш нужда от нещо. 

Мила msbilt,

По принцип на този етап от бременността (разбрах, че си в 18 г.с.) се счита, че нашето дете е ембрион, плод, всъщност не минава още за човек по медицинските стандарти !!!!! Правилата са, че ако бебчо е под 500 гр, а в този период то е под това тегло, аутопсия не се прави. Задължително се прави аутопсия, в по-късен етап на бременността, когато бебо е над тези 500 гр. В лаборатията правят само външен оглед на детето (дори не съм сигурна, че наистина го правят), твърдят че ако има видими отклонения и аномалии ги отбелязват в документацията. Иначе изследват плацентата. Моето впечатление е, че се подхожда формално по въпроса.

Що се отнася за бебчо, пак в този период на бременността, зависи от теб, дали ще го видиш или не. Моето мнение по въпроса е, че трябва да го направиш и да си вземеш сбогом. Аз не го направих истински и сега съжалявам много. Не се плаши, та нали това същество е част от теб вече 18 седмици, плът от твоята плът, част от душата ти !!!!

Когато това се случи с мен, се рових много в нета и попаднах на една група жени в немското yahoo, които са обединени от нашия проблем. Там говорят открито за тези неща, всичките им  загубени деца имат имена, при тях има възможност дори и в този период на бременността, да погребат децата си, да имат едно място във физическия смисъл за тях.
Ние сме отново на светлинни години назад.

Жабче,мен също първо с тези хапчета ме пробваха,но не стана нищо,та за това с Окситоцина.

 msbilt,то какво като има светила,като всичко се върши от теб самата.Лекаря избира начина на аборта и после прави кюртажа-всичко друго се поема от теб и акушерките.Така че,какво значение има лекарят тук.
 За бебето-ами нали ти казвам,че в МД ти дават подлога и то пада в нея-та вероятността да не го видиш е минимална.Аутопсия на толкова малък плод не се прави-само хистология.
 За Токуда - там работят с касата,така че за заплащане не се притеснявай.Там със сигурност ще получиш огромно внимание и от лекари и от акушерки.Вече 3 пъти съм лежала там и за мен няма по-добра болница.

Момичета,
Благодаря Ви много за подробните отговори, наистина си обясних много неща сега....
Жабче, знам че с теб се засичахме в априлската тема...много съжалявам за твоята загуба. Аз раждах малката в ТК и съм доволна от екипа там, макар че не го избирах изрично. Още не мога да реша къде да постъпя за тази манипулация- предолагам,че имам време да мисля до понеделник, но ми се струва цяла вечност, дотогава ще изплача реки от сълзи и ще се привързвам все повече към коремчето си...за мен то си е човече, особено след като го видях на 3Д вчера....сълзите се стичат и всяка брънка в мен се свива от болка при мисълта....как ще си взема сбогом, дано не се срина тотално психически.

сега говорих с моята лекарка.Каза,че и в Токуда има комисия и не е проблем да се направи там абортът.Правели го с хапчета и всичко минавало бързо.Но когато и казах,че ти е правено секцио преди 2 г.,тя каза че в такъв случай  може и да е по-добре да се направи в МД.Но все пак ако искаш и в Токуда ще го направят.

Тъкмо се опитвах да се свържа с телефоните в Токуда и все не успявам...благодаря ти за ангажимента към моя случай-тоест в МД ще го направят по оперативен път ли в моя случай, и аз не знам кое е по-добре, объркана съм тотално. В Токуда виждам, че има клинична пътека за това, но все пак колко се заплаща,едва ли всичко е безплатно и само по ЗК? Трябва да реша в най-добрия случай до края на деня днес, защото имам намерение утре да пътувам и до провинцията за още едно мнение, дотук съм събрала вече 3

ми едвали ще е оперативно-това лекаря го решава,но се съмнявам.Просто не е минало много време от секциото и ако възникнат усложнения,там все пак са наистина най-добри специалистите.Въпреки че,2г. не е чак толкова малко време.Тя по принцип каза,че за тях не е проблем да го направят,но  все пак ти да прецениш,къде ще си по-сигурна.Не знам и аз какво да те посъветвам.Защото при мен лекар не е идвал,докато ми трая аборта и накрая ме кюртира,който е на смяна (22.30 ч.),та беше все едно коя е болницата.Но за твоят случай може пък и там да е по-добрият варянт.
 Ти защо не звъннеш на Димитрова и да я питаш,как би протекъл при тях аборта.Аз имам gsm-а и ,ако искаш да ти го дам.
 За Токуда- освен по ЗК ,се плаща и по 3,60 лв. на ден за престой.А дали за самият аборт ще се плаща допълнително-нямам представа.

моята лекарка каза и че не всички дефекти на коремната стена водят до аборт,но пък при теб щом 2-ма лекари са го казали,явно се налага.

msbilt много съжалявам за това, което ти се случва. През 2002 год. аз имам предизвикан аборт на мъртъв плод - в 31 г.с. в Майчин дом. Предпочетох да е в София, нищо, че съм от провинцията. Аз не съм чакала решение на Комисия и самото раждане предизвикаха с таблетки, а в последствие със система окситоцин. Раждането стана през нощта и бях сама в родилна зала, а една акушерка идваше чат-пат да погледне какво става.
Със сигурност, ако раждането е по естествен път ще можеш да мислиш за нова бременност по-скоро - след около 6 месеца, поне на мен така ми казаха тогава. Иначе след една нова операция сега това ще се забави във времето.
Пожелавам ти много сила и дано всичко мине максимално щадящо за теб - и физически и психически.

Incandescent/Ани, благодаря ти, че писа...и за отзивчивостта ти, трогната съм. Съжалявам, че и ти си минала през този ужасен кошмар. Не знам дали при мен след секциото от преди 2 г., ще ми е  възможно да напъвам и заради миопията, която имам от дете (с опасност от отлепване на ретината).... все имам чувството, че много ще ме мотаят в МД и от момента на постъпването до самата манипулация, ще мине седмица, което уж е твърде много, но същевременно има и по-тежки случаи...знам,че винаги може да стане и по-лошо. И без това тази година толкова много ми се насъбра- на дъщеря ми, която също лежа в болница на системи и с гърчове; на майка ми, на к. съвсем наскоро й бе премахната матката заради миома и усложнения с нея; на баща ми, който има рак и операция на сърцето; на баба ми, която си отиде...въобще ако продължавам да изброявам сигурно ще се побъркам, пък и вас покрай мене...трябва да съм силна, заради моята Ася и мъжа ми, с когото няма да се откажем да си имаме още деца.
Ако започна и аз да вярам в уруките и в това, че е трябвало да нося червено конче, просто имам чувството,че ще полудея бавно...
Angels, в Токуда знае ли се кога заседава Комисията им и дали и тя има приемни часове като в МД?

мисля,че нямат такива специални дни-когато имат такъв случай,го обсъждат и решават.Не съм на 100% сигурна,но така мисля.Ако искаш мога да ти дам телефона на моята лекарка и да я разпиташ.

Марина, аз също съм с миопиа от дете / -7 диоптъра към момента /. Второто ми раждане е секцио след диагностика на ретината, но първия път никой не си направи труда да ме пита за такива неща, защото нося контактни лещи. Иначе бебето в тия седмици е малко, а моето независимо, че се роди в 31 г.с. отговаряше едва на 24 г.с. и беше 600 гр - но раждането мина много леко физически, в смисъл, че след дори непълно разкритие на два напъна без мое участие излезе. Съжалявам за подробностите, но мисля, че е по-добре да ти е ясно за какво иде реч, отколкото да си в неведение.
Стискам палци!

Мила msbilt, немога да ти дам съвет къде защото както ти казах по рано аз бях в Пловдив ,моят аборт мина почти както на angel_zg първо таблетки които не подействаха после балон катетър, и после система за предизвикване на контракции всичко продължи около 12часа с болки и напъни родих малкото си момиченце тежеше 1,270кг , но отношението на акушерките и лекарите беше добро и всички бяха много мили и тактични.Посъветваха ме да не я виждам ,че така ще е по добре за мен ,а и аз нямах сили да го направя ,незнам какво да те посъветвам но сега си мисля че щеше да е по добре ако я видя, но все пак това е твое решение.
Виждам че наистина доста ти се е насабрало мила и много съжелявам ако имаш нужда от подкрепа и от приятел аз също съм насреща Разбирам и защо искаш всичкият този кошмар да свърши колкото може по скоро.

msbilt , аз не мога да помогна с нищо, но много съжалявам за това през което минаваш... 
Аз родих сравнително бързо само с таблетките, но моето момченце се роди мъртво /1100гр/. Мисля че това е  индивидуално, а бебенцето ще е много мъничко и специално за очите не вярвам да имаш проблем, защото просто няма да се налага да напъваш както при едно износено по-голямо бебе. Все пак лекарите ще го решат това. Наистина не знам какво успокоително да ти кажа...    Бъди силна 

Искрено ти съчувствам за това,през което преминаваш. Когато преди месец ми правиха амниоцентеза, това ми беше най-големия ужас- да не застана именно пред този избор...  И все пак- единственото добро нещо в цялата ситуация е, че все пак е видяно и няма да износиш цялата бременност и накрая да преживееш голямото разочаование... Когато започнах да пиша в преживели загуба, имаше едно момиче, при което не бяха открили проблема навреме  и си беше родила бебенцето...     http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=127833.0
 За жалост не мога да ти помогна с нищо..освен да ти стискам палци да минеш по-бързо и лесно през цялата манипулация и след това да намериш силите, за да се възстановиш психически- заради най-близките ти хора, живота трябва да продължи...
 

Мила,много съжалявам ,че трябва да преживееш това.Както е писала Ники,единственото положително нещо е ,че проблема все пак е видян,и колкото и да ти е тежко в този момент,поне няма да си живееш в блажено невидение ,както аз си живях 9 месеца.Моето бебе се роди с малформация ,която не беше видяна и го износих до термин.
Прегръщам те силно и ти пожелавам кураж,за да преминеш през това ,стискам палци всичко да мине нормално и да продължиш напред ,заради детенцето ти и семейството ти.

msbilt, много съжалявам, миличка. Не знам какъв съвет да дам, много ми е трудно. На мен ми предизвикаха раждането в Русе, но моето бебче вече беше мъртво. Беше много мъничко 900 гр, а бях в 32г.с. Молих ги да ме упоят и да ме срежат, но ми обясниха, че след нормално раждане ще се възстановя по-бързо и по-рано ще мога да забременея отново, ако искам. Бяха прави. Всичко мина много бързо и 9 месеца по-късно отново бях бременна.
Силно те прегръщам, ако имаш нужда да поговорим, пиши на лични, насреща съм.   

Мила msbilt, много съжалявам за случилото ти се. Ако можеш - аз също бих те посъветвала да родиш нормално, ако лекарите преценят, че е по-добре за теб.
Моят лекар ме убеди, че това е по-добрият вариант и аз му се доверих. Физически бях добре още на сутринта след раждането. За психическото ми състояние и болката - за тях няма нужда да ти пиша. Подкрепям те и те прегръщам - надявам се всичко да мине нормално.

Съжалявам за това , през което минаваш. Жесток избор. Но Лилибон вероятно е права - понякога е по-хуманно да спестим мъките и болката. Казваш, че двама лекари са потвърдили диагнозата т .е. малък е шансът и двамата да грешат.  Съжалявам, мило мамче. 
Писах просто да изразя подкрепа. Не съм компетенетна по въпроса за Софийските болници, макар че последното бебе раждах в МД и в интерес на истината съм много по-доволна отколкото когато раждах в Пловдив. Но пък не познавам другите болници в София.

С цялото си сърце ти желая вътрешна сила. Прегръщам те!

Здравей, много съжалявам за това което преживяваш, писах ти и в темата на froh. Но и тук искам да ти кажа, че много зависи и кой лекар го прави. При мен и двата пъти беше при различни лекари и двата пъти беше с хапчета и система окситоцин, но първият път много болеше, а вторият тези нетърпими болки ми бяха спестени , даже смея да твърдя, че не изпитах почти никаква болка. Първият път нямаше комисия, въпреки че бях 21 г.с., раждането го записаха като спонтанен аборт, а вторият имаше, комисията беше сутринта, а до вечерта родих. Долу-горе и двата пъти престоя в болницата ми беше около 2-3 дни. Относно напъването - то е съвсем слабо тъй, че не се притеснявай за това. Надявам се всичко да мине нормално и силно те прегръщам  .

Момичета...да, казаха,че прогнозата не е добра, даже никак, защото черъвцата са навън към 2/3,  иначе всичко останало като органи на бебето са 'перфектни' като развитие, което още повече ме натъжава.... В момента чакам да се консултирам с още няколко специалиста  ще решим с мъжа ми какво да правим. Още храня надежда... едва ли някой може да ме вини за това. Благодаря ви за подкрепата 

Разбира се! Дори и най-мъничка надежда да има - винаги си струва да се бориш! С цялото си сърце стискам палци нещата да са поправими! Впрочем ти при кои други лекари ще ходиш? За ФМ от момичетата знам, че д-р Марков е много добър! Кураж! Знай, че сме с теб!

Само при Д-р Марков не съм ходила, нямаха часове пък и нямах сили да чакам пред още една врата, преди да съм осъзнала за себе си това, което се случва...ще иша веднага щом има някакво развите- ако имам сили и надежда....

Няма надежда, всички доктори са категорични, че трябва да го махна...моето момченце...мъжът ми също е на мнение, че трябва да се съгласим с тях и че това е правилното решение, тъй като с другото рискуваме всичко, дори да съсипеме цялото си семейство ...довечера ще ме подготвят с хапчета Цитотек и сутринта под упойка ще ме кюретират. Ще пиша веднага щом се чувствам по-добре, благодаря на всички, които бяхте духом с мен

С теб сме!Следях темата,но не съм писала.Много ми е мъчно!

съжалявам мила,с теб съм.

И аз съм с теб! 
Дръж се, мила! 
     

Кураж 

Дано всичко мине леко     

msbilt , няколко пъти започвах да ти пиша, но... думите не идваха... и все се надявах на друг развой. Тъжно е. ..Съжалявам, с теб съм!

Марина мила...незнам какво да кажа...
Знам как искаше и се радваше на това бебче,но бъди силна в името на Ася,заради нея,заради себе си и бъдещето си!
Кураж мила!
Прегръщам те силно и се моля за теб!!!

дано мине леко...дано се спарвиш и продължиш напред въпреки огромната загуба

Дано мине леко...Съжалявам много,че се налага да преживееш всичко това...

Бъди силна

мило майче, мислим за теб
вярвам че по мъничко нашите мисли ще те крепят в този тежък момент
няма думи с които да те утешим и не можем да ти помогнем, но ще те носим в мислите и сърцето си
ти правиш най-доброто и за близките си и най-вече - най-милосърдното за детето си - като го пускаш да си иде без да го караш да се мъчи и да страда
има случаи когато родителите поемат тежкия товар отреден за децата им - твоя е такъв
взе тежко и съдбовно, но вярвам - добро решение
то е добор не за теб но е най-доброто което една обич може да даде на някого - даде мир и покой на малкото и пое тежката съдба която му бе отредена
вярвам че ще се бориш с болката и мъката от загубата му по-лесно, като знаеш че всъщност така ти плащаш това което му бе отредено на него
няма да е лесно, но ти ще се справиш, заради него и заради близките ти които ще имат нужда от теб...и заради бъдещето където те чака всимчко което този път не ти бе дадено

пхрегръдки и ще чакаме да пишеш - винаги ще сме тук когато имаш нужда от нас

catnadeen го е казала най-точно - понякога е по-добре да платиш спестените мъки на рожбата си с цената на твоята болка.
Въпреки това, съжалявам, мило майче. Ще ти бъде тежко, но не бива да губим вяра и надежда - винаги трябва да вярваме, че ще имаме нашите бебета. Съзнавам как звучат тези думи сега. Болката от загубата е така прясна. Но ще дойде ден и ще повярваш във бъдещето. Прегръщам те!

Миличка, много те мисля, дано си физически добре, защото психически само ние си знаем как се чувстваме.  Прегръщам те силно.

С теб сме ,много съжалявам за всичко ,през моето минаваш .Пиши когато искаш .

Момичета, вкъщи съм, т.е. при родителите ми. Слава Богу, мъжът ми и малката са с мен. Думите ви наистина ме докоснаха и тепърва ще осъзнавам тяхната истинност и сила. Благодаря Ви за подкрепата и топлите думи, разплакахте ме, ама нищо, то така ще бъде известно време, а може би винаги ще ми става така...всичко вече свърши в чисто физически план (още един кюретаж вероятно ще има, сега очаквам само да се възстановя  доколкото се може по-нормално...но в душевен план, по-добре да не описвам, защото агонията продължи много дълго, то се беше вкопчило в мен и риткаше до последно, а и беше в 19 г.с...в един момент бях готова да си тръгна и да се откажа, просто вътрешно явно не исках да му причинявам това и затова организмът ми отказваше да го пусне. Казаха ми дори пост-фактум, че малко биха се наели с такъв "голям аборт". 2 дена бях на Цитотек и нищо не стана, само болка, после спазмалогон, дилатация на шийката и останалото ми е като кошмарен сън. Първото което си спомням, че направих още под упойка, но вече влизаща в съзнание и замаяна, е че се мъчех да протегна ръка и обляна в сълзи попитах "къде е бебето ми?".... Трябва да вярвам, че сме взели правилното решение, иначе може да се съсипя психически, а не искам да причинявам това на мъжа ми и на Асюнка. Сега съм сред близките си в провинцията и се съвземам от този кошмар, тук отношението и в АГто е много по-човечно и истинско, а аз точно от това имах нужда в този инфарктен момент в живота ми.
Отново съм благодарна за този форум, защото нямаше да знам много неща, но най-важното-нямаше да знам, че има много мили майчета, които без дори да ме познават са винаги духом с мен!
Почивай в мир, мило мое момченце, мама те обича

msbilt много съжелявам мила , за всичко.

Хубаво е ,че си сред близки сега имаш най-голяма нужда от това плачи и говори с тях ,недей да криеш болката в себе си и да се опитваш сама да се справиш.Взели сте правилното решение.Ти си едно силно мамче.Ако имаш нужда от приятел и от подкрепа аз съм насреща , както и всички момичета тук.
Аз съм сигурна и вярвам ,че твоето ангелче вече е при нашите и са щастливи на едно по - добро място.Вярвай и ти!

 

msbilt, съжалявам, мила. Боли ме за теб. 

Прочетох случайно темата преди няколко дни... Мила Марина, преживяла си нещо много тъжно и силно... Направила си правилния избор, макар да знам, че това няма да ти донесе утеха... Много ми е мъчно за теб, но се надявам скоро да се изправиш на крака и да продължиш напред! Прегръщам те, макар да не те познавам! И дано твоето мило момченце, което е било толкова борбено, сега е добре и бди над вас! 

миличка взела си правилното решение
няма друго такова...аз лично отказвам да разбера родители, знаещи че живота на детето им ще бъде болка, болка и пак болка и наемащи се да го задържат, когато биха могли да направят /според мен/ най-доброто за него като го освободят от мъката му
пак ще кажга - живота не е НА ВСЯКА ЦЕНА
живота трябва да е низ от хубаво и лошо - ако е само лошо и болак и сълзи - що за живот ще е това.....
можеш да мечтаеш за друг изход, за друга съдба и за друг край, но няма място за съмнение че си постъпила добре и правилно! а има и една сентенция че майката най-добре знае кое ще е добро за детето си - не винаги това е така, просто защото не всяка майка е истинска "майка", но в твоя случай е на 100% вярно
прегръдки и се надявам да се пребориш с тъгата и липсата

И аз съм с теб  Взела си най трудното и мъчително решение... но правилното... на истинската, най добра майка!

Не знам какво да напиша.
Съжалявам е изтъркано, банално и вече си го чула сигурно повече пъти, отколкото би могла да понесеш.
 

Миличка,взела си правилното решение,колкото и трудно да ти е да повярваш сега.Хубаво е,че си сред най-близките си хора,които ще ит помогнат да се възстановиш по-бързо.Ние всички също сме с теб и винаги сме на сраща когато ти се говори с някой,който със сигурност ще те разбере.
Аз също няма да ти кажа,че съжалявам,защото от това едва ли ще ти стане по-леко,но знай,че имаш моето приятелско рамо,когато искаш да поплачеш.
Прегръщам те силно 

Присъединявам се към:
    

  Само някой, който е страдал за любим човек, знае и може да резбере как ти се иска да поемеш част от болката му или цялата...за да не страда... Бъди силна! Много силна, и вярвай, че ти си поела болката на едно много скъпо за теб същество. 

Марина, миличка, всяка дума би била слаба ... недостатъчна ... Прегръщам те 

Мила, много съжалявам и аз. Прегръщам те силно и плача с теб. Решението ти е правилно, не го подлагай да съмнения. Наплачи се пред близките, те ще те разберат.

мsbilt,съжалявам,че и ти трябва да изжиивееш загубата на така желано бебче.Сигурна съм обаче ,че това  най-правилното решение.

Пожелавам ти бързо физическо оздравяване и кного кураж да се изправиш пред страховете си и да продължиш напред с нова бременност с щастлив финал.

Прегръщам те и бъдете здрави цялото семейство за да ви е по лек пътя нататък.

Не само трябва да вярваш, че си взела правилното решение. То е именно такова. Момичетата са прави -  по-милосърдно е да спестиш някому болката с цената своята собствена.
Предполагам,че от това не ти става по-леко. И няма. Поне не скоро. Но времето ни дава мъдрост, която в момонета на загубата ни е непонятна. Еден ден ще приемеш тази мисъл - че именно така е трябвало да постъпиш. Че това е било вярното решение. И хуманното...
Прегръщам те силно! Винаги, когато имаш нужда да говориш - пиши тук, споделяй!

Марина съжалявам за твоята загуба но не губи надежда просто прегърни твоята малка Ася тя ще бъде твоята упора сега   

Нямам сили да кажа нищо, освен, че страшно съжалявам    Нека почива в мир душицата 

Момичета, благодаря ви за окуражителние думи....много ми помогнахте да осмисля някои неща наистина...Не мога все още да бъда убедена, че съм взела най-правилното решение, но ще трябва да вярвам силно в това, заради моето психическо здраве и това на семейството ми.
Сега имам малко процедурни въпроси сега след като първоначалния кошмар свърши-по какъв начин да си спра кърмата след като имам ниско кръвно и ме е страх от страничния ефект на този Бромокриптин, който ми изписаха (в момента гърдите ми са станали на бучки като камък и имам коластра, естествено) и също така не ми стана ясно кога да започна да пия хормоналните/противозачатъчни хапове Регулон (пак по рецепта), след като ми дойде мензиса ли?

Аз пих 2 седмици Парлодел 2*1, започнах го веднага след аборта. Кръвното ми е ниско, от Парлодела беше постоянно около 90/60. Ям по 1 шоколад на ден и трая, това е. Други странични ефекти са: замайване, причерняване, нервност и променливо настроение.
Тази седмица, три дни след като го спрях, се сдобих с препълнени гърди, вече не беше коластра, а кърма... Ужасни болки, гърдите огромни и твърди като камък. Изписаха ми Парлодел за още 3 седмици, а моментното състояние овладях по следния начин:

- намален прием на течности - максимум по 1,5 л на ден
- компреси със зелеви листа. Взимаш листо, махаш му жилата, намачкваш го, слагаш го за малко в хладилника и после увиваш гърдата с него. Сменяй през 1-2 часа.
- витамин В6 по 200 мг дневно за 4-5 дни, а и действа добре и укрепващо на нервната система 
- Лецитин 3-4 капсули от 1,000-1,200 мг/ден, докато препълването отшуми напълно, после плавно понижи дозата с по 1 капсула на всеки 1-2 дена, като накрая остане 1 на ден за още около седмица. Лецитинът е хранителна добавка, която действа като емулгатор - не позволява на мастните частици в кърмата да се слепват и да запушат канал.
- чай от салвия (може да добавиш и мента) 4-5 чаши дневно, това ще го продължа повече време, то е естествено средство за спиране на лактацията.
- първата вечер цедих след топъл душ, за да облекча препълването и болката, след цедене може хладен компрес. Изцедих малко, колкото да омекнат малко гърдите и да намаля напрежението и болката. После вече парлоделът си свърши работата. Мерех си температурата сутрин и вечер, за да съм сигурна, че не съм се сдобила с възпаление.
- може да пиеш Парацетамол ако те боли

Противозачатъчни не са ми изписвали. За какво са ти?!  Иначе е логично да ги започнеш след като ти дойде менструацията...

Аз пих Парлодел именно за да не се получи този обратен ефект в продължение на 45 дни! Като го почнах и кърмата спря веднага, но ми казаха,че ако го спра изведнъж и ще тръгне пак. Лекарката ми направи една схема, по която всяка седмица го намалявих до  половинка сутрин и вечер, после четвъртинка 2 пъти дневно,накрая четвъртинка само вечер. Стори ми се много дълго, но пък кърмата не се върна. И аз съм с  ниско кръвно, единствения проблем при мен беше,че ми се спеше много, което в моя случай беше много добре- иначе щях по цели нощи да будувам и да плача...
 Дано бързо се справиш с това, за да не ти напомня непрестанно какво си загубила...Дано намериш силите и да продължиш. 

Жабче мило, благодаря много за изчерпателния отговор, на мен не ми предписаха веднага тези хапчета за спиране на кърмата и тя както с първото ми раждане си дойде на 3я ден след манипулацията...Не мога да се мръна ръцете, без да ме боли. И аз се зачудих на проивозачатъчните, но ми се каза, че трябва да се пазя 6 месеца да не забременея. Аз през живота си не съм вземала никакви контрацептиви от този сорт.
Благодаря ти, KikiNiki, утре смятам направо да помоля гинеколога си за рецепта Достинекс, щом толкова бързо действа и без странични ефекти, цената не ме притеснява, просто искам всичко да свърши по-бързо.

аз пих Бромокриптин с яденето,за да не ми става лошо-проблем не съм имала.Благодарение на това,че го започнах още в деня на аборта,коластра изобщо не ми потече.
 За противозачатъчните - на мен не са ми давали,но по принцип се започват в първият ден на цикъла.

Хм, ами освен и аз да си самоназнача постепенно спиране на Парлодела. 

Противозачатъчни разбирам защо не са ми изписали, то при нас и без това става само с ин витро.  (това в кръга на шегата, но наистина за първи път чувам да се изписват противозачатъчни след аборт) На мен в болницата ми казаха, че 3 месеца са ми предостатъчни за възстановяване, но моят лекар все още не е дал прогноза, иска да ми се възстанови цикъла и тогава ще каже колко да изчакаме.

msbilt и мен ме болеше чак под мишниците и при мърдане на ръцете.  Взимай мерки, да не се сдобиеш с някой мастит. По принцип при проблем можеш да ходиш в болницата без направление до 45 дни след аборта, аз ходих в Тина Киркова оня ден.

След първият аборт пих 10 дни Бромокриптин, след като го спрях кърмата си тръгна, тогава лекарят ми изписа Парлодел по схема. И след около 1 месечен прием кърмата ми спря. При този аборт си взех направо Достинекс- първо взех 2 таблетки, като ги пих по една на ден и след, като ги изпих ми се стори че кърмата  ще тръгне и затова си взех още една. И това беше, мина само с три таблетки и без странични ефекти както първият път.
msbilt , малко трудно се намира Достинекса, но го има, така че опитай се да го откриеш, мисля че в аптеки Санита го има.
Успех. 

само да добавя бабешки метод със стягането - действа

Мила msbilt,
Аз също пих Достинекс - три хапчета по едно на ден. По принцип също съм с ниско кръвно 60/90, но освен световъртеж на моменти други странични ефекти нямаше. Изпих и четвърто хапче по предписание на лекаря ми, но след  два дни почивка. Явно са доста силни - така че най-добре е да се консултираш с лекар за приема им. Иначе наистина действат доста бързо. Стискам палци за бързото ти възстановяване

Момичета, къде намерихте този Достинекс- тук в Русе твърдят, че го няма, не е проблем рецептата. Струва ми се, че просто пропуснахме момента, в който можеше да ми спре кърмата, в сряда беше 'аборта', а в петък вечерта чак започнах хапчетата, защото тогава ми дадоха рецепта за тях , когато вече проблемът беше налице...а знаех, че трябва да пия нещо, но лекарите са заети и не обърнаха внимание на това, или са си мислели, че от само себе си организмът ще спре да я произвежда...

Здравей msbilt,
аз родих в неделя и в понеделник сутринта изпих първото хапче. Лекарят ми повтори поне 4 пъти непременно да си купя още на сутринта. Купих ги от аптеката към АГ-то където раждах в София. Те са много миниатюрни хапчета и едно хапче е 9 лева. 4-тото хапче, за което ти писах, че съм изпила 2 дни по-късно си го купих от квартална аптека в София. Не вярвам никъде в Русе да не може да се открие това лекарство - в аптека към АГ-то провери ли?
Що се касае за спирането на кърмата - изключително важно е да подходиш с много внимание към този проблем, тъй като ако не се увладее навреме освен неописуемите болки и втърдяването може да се стигне и до по-сериозни последици. Моята кърма също слезе на 3-я ден, но до 4 дни след това гърдите ми се нормализираха, което го отдавам на бързото действие на достинекса.

msbilt ,те в аптеката може да нямат,но ги помоли да ти поръчат-по складовете си има.Лошото е,че има 2 вида опаковка-по 2 таблетки(тя е 29 лв. цена на склада) и по 8 таблетки-тя е доста по-евтина,но може да не искат да я заредят и да ти дадът само 2.Питай все пак.

питай а до тогава ако няма решение - моля те пиши за проблема си в кърмаческия - как да не стане проблем докато намериш хапевоте
питах и чакам отговор - а ти наистина потърси, пък ако не може в РУсе - ако трябва ще търсим как от тук да ти ги набавим - мъжа ми утре е починка и мога да се опитам да намеря и да ти пратя по пощата или по куриер да е по-бързо

Намериха ми Достинекс в опаковка по 2 и по 8 в София, малко се колебая кои да взема, защото лекарят ми каза,че две ще ми стигнат. ...Утре ще му ги доставят на мъжа ми в София, но аз сега съм още на прегледи в провинцията, знам,че трябва да ги изпия колкото се може по-скоро, ще видим как ще стане.
Благодаря Ви за всичко  Без вас нямаше да зная,че имам и тази опция.

Момичета, снощи ходих на преглед при гинеколога, който ми направи аборта и май няма да се наложи друг кюртаж! Чак не мога да повярвам, че с една манипулация ми изчистиха всичко, то и не кървях много-само около 3-4 дни, накрая дори не беше обилно....Сега ми казва да спра вече антибиотика (Линкомицин) и да почна Оргаметрил, след което (май след 14 дни беше) изчисли че трябва да ми дойде мензиса. Вие кога заочнахте с Оргаметрила и с другите противозачатъчни средства? Страх ме е да не объркам нещо. Плюс това днес минавам и на Достинекс за кърмата-каза ми да взема 1 хапче сега и след 3 дни другото-общо 2.

писах ти на лично,но да ти кажа и тук.Аз не виждам смисъл да ти предизвикват цикъла сега. Нормално,той трябва да дойде до 40 дни след аборта,ако не -чак тогава се гледа дали има проблем и се предприема нещо.А иначе противозачатъчните се започват от първият ден на цикъла.Аз съм с 2 аборта и ми е позната схемата общо взето.
 Не виждам смисъл да пиеш сега хормони,да ти дойде и да започнеш веднага други хормони.

И аз не виждам смисъл от предизвикване на цикъл. Организмът ти сам трябва да се настрои и цикълът да се възстанови, защо да се насилват нещата. И без това сега са ти объркани хормоните, защо са ти допълнителни...
На мен нищо не са ми предписвали - чакам си чинно цикъла, който кой знае кога ще дойде - по принцип не е от редовните. Иначе кървих 20 дни, сега имам само кафеви зацапвания от време на време. Иначе и моята матка е изчистена идеално - така каза лекарят ми.
Антибиотик аз пих 7 дни.

здравей, patricia75-какво те води насам, благодаря ти за пожеланието    Така и така сме възобновили тази тема- сега покрай мен мои колежки са бременни или родиха, а аз следвам магистратура и преследвам нови цели. Аз се оказах много несериозна по отношение на противозачатъчните и като цяло циклът ми вече идва малко по-късно, а не на 28мия ден като преди и не е толкова обилен като преди. Мислех да почна Ясмин, но просто съм много несериозна, а и не съм се консултирала с гинеколога си...дали не е добре и да си сложа спирала ...от понеделник започвам нова работа и вече не мога да си позволя да забременя в близките година-две...този месец трябваше да се роди момченцето ми ...и през цялото време ми е криво, но пък реших да съсредоточа енергията си в това да осигуря по-добро финансово бъдеще за семейството си- и сега вместо с бебе, се сдобих с нова работа по едно друго стечение на обстоятелствата. Стискайте ми палци 

браво за успехите ти!
много ми е тъжно за този месец...предполагам какво ти е
желая ти успехи. с риск да бъда досадна горещо ще ти препоръчам да не чакаш а да сложиш спирала или да пиеш противозачатъчни - аз забременях нежелбано и неочаквано въпреки че пих ЕСкапеле портив забременяване след полов акт, защото знаех, че е възможно да има пробелм...обаче забременях и защото аз съм пила Ескапеле, защото пиех и сиофор и защото не мога да се справя сама с три породени нито физически, нито финансово....сещаш се какво ми се наложи
а това всичкото щото отлагах във времето щото имах ранички, после изменения, после лекаря бе отпуска, после този преглед-онзи и т.н. и най-накрая стана пробелма

ако наистина не можеш да си ПОЗВОЛИШ дете сега - веднага иди преди да си се оринала в новата работа...иначе последиците са много тежки и неприятни

msbilt, мисля, чудесно е, че започваш нова работа! знам, че би предпочела точно сега да е друго, но човек трябва да е адекватен на настоящето, а не да витае в миналото и да съжалява за несбъдналото се бъдеще. желая ти настоящето да ти носи голямо удовлетворение, а след време какво ще става - никой не знае. 
спиралата е добро и изпитано средство, аз лично я предпочитам пред хапчетата, които не се знае как ще ти понесат.
нагушкай малката анастасия!

Lilibon, пиша ти чак сега, но всеки ден си препрочитам думите ти и ми става много мило,че точно ти си ми писала и то точно с тези думи -да намериш отново смисъла е може би най-трудната част, щом ти си успяла, би трябвало и аз да положа усилието поне...днес ми беше терминът и си поплаках, дори успях да се скарам с мъжа ми, сигурно хормоните ми още не са се регулирали (а така и не успях да отслабна напълно, явно клетките наистина имат памет )
Христос Воскресе- светлина в сърцата и в душите! Гушки и цунки за всички   

  нищо не съм намерила за себе си още. но, нали знаеш, винаги е по-лесно да се дават съвети на другите, отколкото да ги изпълняваш ти самият!  нека твоето бебче обитава светлината и любовта! нека сърцето ти намери покой! а любовта, която прелива от теб да зарадва тези, които са тук и сега и са били до теб във всеки един труден момент!

 

Не знам защо, но като заговори за хората, които са били до мен в трудни моменти- искам да споделя, че с мъжа ми се изпокарахме и отчуждихме напоследък и то много-не знам дали е от момента в който загубихме тази неродена рожба или отпреди това, но просто сега може да се каже, че духовно не сме еднни, не сме заедно и това страшно ме натъжава, и вчерашният празник за мен беше просто една поредна семейна драма...факт е,че в момента съм сама и оставих мъжа ми с детето на село, а  ой пък взе че си счупи крака в навечерието на Великден (ритайки топка) и сега е гипсиран и не може да мръдне от там, а аз имам работа, която смятах да зарежа, но пак се изпокарахме и решихме да прекараме няколко вечери разделени...много ни се насъбра, едва ли сме единствените, но ме е страх, че от онзи момент насам не сме същите и най-вече, че не успявам да сплотя семейството си, а напротив-всичко се разпада..може би не е тук мястото да споделя това, но отново се разчуствах от думите ти....благодая ти    Здраве и любов във Вашето семейство 

msbilt, една загуба колкото сплотява, толкова и разделя. Всеки по различен начин приема и преживява нещата и това неминуемо се отразява на отношенията. И не само ти си тази която трябва да сплотява, всичко е двустранно. Не знам доколко е нормално да се отчуждите и се надявам да е временно, но и ние преживяхме подобни моменти обаче след раждането на Виктория.
Надявам се всичко в семейството ви да се оправи 

Дават ли ти лимони, прави си лимонада. Дават ли ти малко свободни дни насаме със себе си - ами наслади им се!  Няма хора, дето постоянно да искат да се гледат в очите, щом имаш малко ваканция от отговорностите - опитай се да разтовариш, после и на двама ви ще ви е по-весело. А може и той да иска да си почине и да го поглезят?

Ето виждаш ли, аз съм безкраен извор на съвети.  Внимавай, като ме заговаряш.