Дефект на коремната стена на плода.Предстои ми най-лошото-а сега накъде?

Марина мила...незнам какво да кажа...
Знам как искаше и се радваше на това бебче,но бъди силна в името на Ася,заради нея,заради себе си и бъдещето си!
Кураж мила!
Прегръщам те силно и се моля за теб!!!

дано мине леко...дано се спарвиш и продължиш напред въпреки огромната загуба

Дано мине леко...Съжалявам много,че се налага да преживееш всичко това...

Бъди силна

мило майче, мислим за теб
вярвам че по мъничко нашите мисли ще те крепят в този тежък момент
няма думи с които да те утешим и не можем да ти помогнем, но ще те носим в мислите и сърцето си
ти правиш най-доброто и за близките си и най-вече - най-милосърдното за детето си - като го пускаш да си иде без да го караш да се мъчи и да страда
има случаи когато родителите поемат тежкия товар отреден за децата им - твоя е такъв
взе тежко и съдбовно, но вярвам - добро решение
то е добор не за теб но е най-доброто което една обич може да даде на някого - даде мир и покой на малкото и пое тежката съдба която му бе отредена
вярвам че ще се бориш с болката и мъката от загубата му по-лесно, като знаеш че всъщност така ти плащаш това което му бе отредено на него
няма да е лесно, но ти ще се справиш, заради него и заради близките ти които ще имат нужда от теб...и заради бъдещето където те чака всимчко което този път не ти бе дадено

пхрегръдки и ще чакаме да пишеш - винаги ще сме тук когато имаш нужда от нас

catnadeen го е казала най-точно - понякога е по-добре да платиш спестените мъки на рожбата си с цената на твоята болка.
Въпреки това, съжалявам, мило майче. Ще ти бъде тежко, но не бива да губим вяра и надежда - винаги трябва да вярваме, че ще имаме нашите бебета. Съзнавам как звучат тези думи сега. Болката от загубата е така прясна. Но ще дойде ден и ще повярваш във бъдещето. Прегръщам те!

Миличка, много те мисля, дано си физически добре, защото психически само ние си знаем как се чувстваме.  Прегръщам те силно.

С теб сме ,много съжалявам за всичко ,през моето минаваш .Пиши когато искаш .

Момичета, вкъщи съм, т.е. при родителите ми. Слава Богу, мъжът ми и малката са с мен. Думите ви наистина ме докоснаха и тепърва ще осъзнавам тяхната истинност и сила. Благодаря Ви за подкрепата и топлите думи, разплакахте ме, ама нищо, то така ще бъде известно време, а може би винаги ще ми става така...всичко вече свърши в чисто физически план (още един кюретаж вероятно ще има, сега очаквам само да се възстановя  доколкото се може по-нормално...но в душевен план, по-добре да не описвам, защото агонията продължи много дълго, то се беше вкопчило в мен и риткаше до последно, а и беше в 19 г.с...в един момент бях готова да си тръгна и да се откажа, просто вътрешно явно не исках да му причинявам това и затова организмът ми отказваше да го пусне. Казаха ми дори пост-фактум, че малко биха се наели с такъв "голям аборт". 2 дена бях на Цитотек и нищо не стана, само болка, после спазмалогон, дилатация на шийката и останалото ми е като кошмарен сън. Първото което си спомням, че направих още под упойка, но вече влизаща в съзнание и замаяна, е че се мъчех да протегна ръка и обляна в сълзи попитах "къде е бебето ми?".... Трябва да вярвам, че сме взели правилното решение, иначе може да се съсипя психически, а не искам да причинявам това на мъжа ми и на Асюнка. Сега съм сред близките си в провинцията и се съвземам от този кошмар, тук отношението и в АГто е много по-човечно и истинско, а аз точно от това имах нужда в този инфарктен момент в живота ми.
Отново съм благодарна за този форум, защото нямаше да знам много неща, но най-важното-нямаше да знам, че има много мили майчета, които без дори да ме познават са винаги духом с мен!
Почивай в мир, мило мое момченце, мама те обича

msbilt много съжелявам мила , за всичко.

Хубаво е ,че си сред близки сега имаш най-голяма нужда от това плачи и говори с тях ,недей да криеш болката в себе си и да се опитваш сама да се справиш.Взели сте правилното решение.Ти си едно силно мамче.Ако имаш нужда от приятел и от подкрепа аз съм насреща , както и всички момичета тук.
Аз съм сигурна и вярвам ,че твоето ангелче вече е при нашите и са щастливи на едно по - добро място.Вярвай и ти!

 

msbilt, съжалявам, мила. Боли ме за теб. 

Прочетох случайно темата преди няколко дни... Мила Марина, преживяла си нещо много тъжно и силно... Направила си правилния избор, макар да знам, че това няма да ти донесе утеха... Много ми е мъчно за теб, но се надявам скоро да се изправиш на крака и да продължиш напред! Прегръщам те, макар да не те познавам! И дано твоето мило момченце, което е било толкова борбено, сега е добре и бди над вас! 

миличка взела си правилното решение
няма друго такова...аз лично отказвам да разбера родители, знаещи че живота на детето им ще бъде болка, болка и пак болка и наемащи се да го задържат, когато биха могли да направят /според мен/ най-доброто за него като го освободят от мъката му
пак ще кажга - живота не е НА ВСЯКА ЦЕНА
живота трябва да е низ от хубаво и лошо - ако е само лошо и болак и сълзи - що за живот ще е това.....
можеш да мечтаеш за друг изход, за друга съдба и за друг край, но няма място за съмнение че си постъпила добре и правилно! а има и една сентенция че майката най-добре знае кое ще е добро за детето си - не винаги това е така, просто защото не всяка майка е истинска "майка", но в твоя случай е на 100% вярно
прегръдки и се надявам да се пребориш с тъгата и липсата

И аз съм с теб  Взела си най трудното и мъчително решение... но правилното... на истинската, най добра майка!

Не знам какво да напиша.
Съжалявам е изтъркано, банално и вече си го чула сигурно повече пъти, отколкото би могла да понесеш.
 

Миличка,взела си правилното решение,колкото и трудно да ти е да повярваш сега.Хубаво е,че си сред най-близките си хора,които ще ит помогнат да се възстановиш по-бързо.Ние всички също сме с теб и винаги сме на сраща когато ти се говори с някой,който със сигурност ще те разбере.
Аз също няма да ти кажа,че съжалявам,защото от това едва ли ще ти стане по-леко,но знай,че имаш моето приятелско рамо,когато искаш да поплачеш.
Прегръщам те силно