Целта на образованието

Кабо Алма, много ти благодаря, че вербализира усещането ми   

Хм. Накара ме да се замисля. От една страна много хора изпадат в дупка, след като се пенсионират (вероятно дори всички, които са обичали работата си и са били ценени в нея). Излизането от тази дупка наистина е въпрос на умения, които човек трябва да е придобил в ранна възраст, но си мисля, че в голяма степен се вписват в описаното от мен - въпрос на търсене и намиране на области и дейности от интерес, на които да се посветиш, на приятели, на любими хора.

От друга страна със сигурност съм пропуснала нещо, тъй като очаквам от образователната система да дава на децата почти толкова, колкото им дава семейството (в крайна сметка времето, което детето прекарва на двете места, е равно) - може би могат да се добавят:
- умение да губи;
- умение да се справя с промяна;
- умение да намира изява и да се чувства полезно в различни обстоятелства и в различни роли;
- умение да постига хармония със себе си и с това, което има (ха-ха, ако някой може да те "научи" на това, направо си е за Нобелова награда)...

За мен тези неща зависят в по- голяма степен от родителското влияние.

Im_im, със сигурност зависят и от родителското влияние. Но предвид факта, че много често детето е извън родителското в по-голямата част на деня, мисля, че образователната система има какво да допринесе. Има варианти различни.
Например (не казвам, че ми харесва - със смесени чувства съм) - в Америката ги въртят децата да са в различен клас всяка година. Да свикват.
В Канадата ги карат да ходят да дават доброволен труд - изисква се определен брой часове преди дипломирането. Отделно, някои ВУЗ-ове имат свои си изисквания за типа и часовете доброволен труд.
Човек вижда много неща, вижда се в различни роли, в различни ситуации. У нас, като тръгнеш от 1-ви клас, ако не смениш училището, си играеш една роля - я черната овца, я бялата (такава вероятно е била ситуацията с въпросния пенсионер).

Съгласна съм напълно, че нашата образователна система и в средното и във висшето образование набляга главно на "наливането" на знания, а практическите умения и "социалната интелигентност" са почти напълно игнорирани.

Как така хем доброволен труд,хем изискване?Не6то не ми се връзват?
Разбирам го като доброЗОРен труд.

Глупости, Кабо Алма. На единствения въпрос, който зададох лично на теб (в две изречения, за улеснение), въпрос, свързан с твоята интересна формулировка, ти не се потруди да ми отговориш, за да мога и аз да дам съгласие, несъгласие, гледна точка за тъкмо твоята формулировка. Втори не съм ти задавала. 

А за възрастните, позицията на ученик и въпросите, препоръчвам за прочит тази книга:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=23474 - двама възрастни си задават непрекъснато въпроси и никой не се чувства изпитван. Много странно защо?!

Иса, понеже на тебе всичко ти е много ясно, с риск да ти заоблача яснотата, мога само да ти кажа, че целта на темата беше да споделя поантата на моите шестгодишни не особено стандартни пътешествия из света на възпитанието и образованието (за никого не е тайна силният ми интерес в тази област). Струва ми се единственият истински принос, които като индивид бих могла да дам тук и където и да било другаде, са собствените ми възгледи. Да чете научни трудове всеки може и сам. "Цената" за споделянето на моите възгледи, която си бях определила, беше да се събуди малко мислене (включително и моето) и истинската, неподправена гледна точка на всички участници - пак в името на мисленето. А за това помагат именно въпросите.

Аз допуснах две грешки. Първата е, че си въобразих, че може да се получи ползотворен диалог чрез ясни двупосочни въпроси с много хора едновременно. Твърде висш пилотаж наистина.
Втората ми грешка е, че допуснах една "новобранка", която си очертава територията чрез заяждане, пристрастия и игра на "добри и лоши", да ми оспами темата. Жалко.


Разполагайте с темата свободно. Лично аз не се чувствам адекватна на нея вече. Искрено благодаря на всички, които си направиха труда да си помислят по въпроса и моля да приемете моите извинения, но гневът ми неочаквано за мен взе връх и ми унищожи благородната идея. Няма смисъл да се пъна повече. 

ПП: Наистина недоумявам защо все някой има претенции за позиционирането на другиго, при условие, че другигото нито е нагрубил, нито е обидил когото и да било, по какъвто и да било начин. Честно ви казвам, калъпирането (това си е моя дума, с която се гордея) може да ме влуди неистово! Да го направя, ама по вашия начин. Е, няма да стане! (леле, пяна ми тече от устата, запомнете този момент....)

Все пак, го дължа на всички, които искрено се интересуват:

За мен, целта на образованието е да възпита свободни хора. Само свободният човек може да разбере смисъла на живота. Само разбралият смисъла на живота може да борави с него несамоунищожително.

Останалото е "Как?", но и то не е малко.

Всъщност смятах, че горното е целта. Оказала съм се права.   

Това, което мен ме подразни го е казала много ясно Кабо Алма.

Много бързо е порастнала тази тема. За съжаление нямам време в момента да чета, а сигурно има интересни мнения.
Основния въпрос е от кое образование: началното, основното, средното, висшето?
От началното очаквам децата да получат елементарна грамотност, да четат добре, да пишат горе-долу грамотно, да използват елементарните аритметични действия и мисля че толкова стига.
От основното очаквам преди всичко да даде насока дали едно дете трябва да продължи по-натам с образованието си и в каква насока.
Към средното имам вече значително по-високи изисквания. На този етап задължително трябва да се е развило аналитичното мислене, вътрешната инициативност, самостоятелното мислене, креативност (никаква българска дума не ми идва на ум, извинете), да бъдат открити талантите на едно дете и не на последно място е нужно да се натрупа и малко фактология. Не знам как е в момента в българското образование, но по мое време прекалено се залагаше на фактологията и много малко се развиваха останалите неща.
Целта на висшето образование е да изгради специалист, а не пенкилер. За да се изгради специалист, той трябва да се образова в много специфични дисциплини. Останалата обща култура би трябвало да я носи от предходните степени на образованието. А пък ако не я носи, не би трябвало униврситета да е място за наваксване. Така и не разбграх как може един химик да учи философия в университета.  И имам толкова много примери за безумиците в БГ университети, че мога да пиша до утре.

Писах, писах и забравих най-важното. Някъде там сред всичките тия нива на образованието, би трябвало да се изгради и ценностната система, макар тя да е основна отговорност на семейството. И също, това което особено липсва на българското образование- социалната компетентност или умението да се работи и живее с други човешки същества.
Това е моят идеал за образование, за съжаление все още не съм успяла да намеря място където да е осъществен. 

Хубави цели сте оформили. Съгласна съм с повечето от тях. Вяра добре е разделила основните етапи в образованието.
А за да бъдат постигнати поне половината от целите, за които говорим, трябват здрави основи.
Много е важно човекът, който ще бива образован да е подготвен за това. А тази подготовка се осъществява в семейството и тя не е само до първи клас, тя е постоянна. Още трябват и добре подготвени образователи, които да знаят какво целят.
Учениците трябва да знаят, защо ходят на училище, трябва да имат цел и да я преследват, а не само да отбиват време. Учителите трябва да предразположат учениците си към знанието, да ги накарат да мислят и да искат още. Горните две неща в момента не са изпълними навсякъде. Причини много. И не на последно място(без да политизирам) тези, които са отговорни за контрола по изпълнение на този процес не бива да спират и едните(ученици) и другите(учители) да преследват тези цели.

Замалко да се обидя на "Глупости, Кабо Алма", но допуснах, че за теб моята позиция може и да изглежда глупава. Не се обидих. 
Обаче се учудих, че точно ти, Деметра, ти, която винаги си говорила за разбиране и приемане на чувствата на другите, реагираш с такава нетърпимост към моите чувства. Защото ставаше дума точно за чувства. Да, не отговорих на въпросите ти, точно защото, когато влязох отново в темата, видях как реагираш на тези, които си правят труда да ти отговорят - просто отново им задаваш въпрос. Това породи нежеланието ми да участвам в така позиционирания разговор. Очевидно, не само моята реакция е била такава. Само че аз се опитах да ти обясня чувствата си - точно понеже смятам дискусията за важна и имам желание да участвам в нея. Но не и от позиция, която ми е некомфортна.
Сега, като се размислих, разбирам и твоите чувства - нещата не тръгнаха точно по начина, по който си си го представяла - вероятно известно време си планирала как ще структураш дискусията, как ще поведеш мисленето на аудиторията в желаната от теб посока, в кой момент ще споделиш своята гледна точка... - и когато не се получи точно, както си го планирала, ти се разгневи - поради голямата значимост на темата за теб. Съжалявам за това, но когато имаш работа с живи хора, трябва да отчиташ и техните чувства, и това, че може би в този момент не са на същата вълна, като теб, че е много вероятно и да разберат мотивите ти погрешно. Но ти това го знаеш. Затова спирам с изясняването на отношенията. Съжалявам, ако съм те накарала да се почувстваш зле, не това беше целта ми. Напротив. И стократно повече ще съжалявам, ако се откажеш от разговора за целта на образованието, защото наистина имаш много да кажеш по въпроса.

И понеже вече и ти сподели своя възглед, съм готова да отговоря на въпросите ти.
Откъде да бъде взета тази  сравнително пълна, систематизирана и адекватна картина на света? От досегашния опит на обществото, в което расте детето. Някой по-напред в темата беше писал, че това е предаване на културата от поколение на поколение - в голяма степен съм съгласна с това. Всяко общество има своя картина на света и целта на образованието е да я предаде на следващото поколение.
Тази картина една ли е? Не, не е една. И това също е част от пълнотата на картината. Изглежда малко абсурдно, но то е като да гледаш едновременно отвътре и отвън. Да, много е важно да предадем на децата си нашата картина. Това им дава самоидентичност, чувство за принадлежност към някаква общност. Същевременно е много важно да ги научим, че има и други гледни точки - и да знаят, че те имат право да изберат тези други гледни точки. Тук вече стигаме до целта, която ти си формулирала:
Но според мен, това е цел на възпитанието, а не на образованието. Двете неща не съвпадат в моите представи, въпреки че се пресичат.

Кабо Алба, добре де, ти го възпитаваш у дома като свободен човек, а то после бива помляно в училищната мелница. Винаги си представям в такъв момент месомелачката от филма "Стената" на Пинк Флойд.
Затова може би говори и Деметра за възпитание чрез образование.
В крайна сметка ние можем като родители да си вършим добре работата, но образователната система да развали и малкото,което сме постигнали.
Аз донякъде например се радвам, че щерката е непукист. Иначе досега (вече 2 клас) да е развила какви ли не фобии и да сънува всяка вечер кошмари заради прелестната си учителка, която иска да ги вкара отсега в калъп.
Много ме е яд на тукашната система!

Кабо Алма, не ме разяриха чувствата ти, а опитите ти да ме тълкуваш. И продължаваш да го правиш. Не планирам нищо освен домашния ритъм и нямам очаквания в живота. Никакви. Ключово освобождение, което получих през последната година.
Всъщност не би трябвало да ти се сърдя дори и за тълкуването. Ти имаш извинение - "професионалното" изкривяване от спесифичната ситуация и годините в нея. И аз вървя натам. И все пак аз не съм Ка, Бо, Ал или Ма.  Нито ти си ми Ал, Ив или Бо.

За чувствата мога да ти кажа, че са ми до болка познати. Това е скапаният ученически комплекс, подарък от образователната система, на която сме отрочета. И аз си го имам. Затова ти препоръчвам да прочетеш Тринайсетте диалога.

По темата, образованието е единствено и само възпитание. Възпитание с по-различни похвати, когато е извън дома и в различна социална среда от домашната.  Образование е също, когато детето се научава да си мие зъбите например.

Всички опити на образованието да се отдели от възпитанието или да се "извиси" над него рано или късно завършват с криза в образованието.

Е, отнесе го тогава на общо основание. 
И недей да ревеш, че темата ти излиза в "Нови отговори". Може и да си намериш нещо интересно.