Целта на образованието

От образованието или от училището?

За съжаление, нямам отговори, но имам много въпроси.
Ще ми е интересно да прочета други мнения.

Нещо не ми е ясна конкретиката на въпроса, но вероятно в процеса на обсъждане ще се изясни.
Като цяло целта на образованието е да образова Детето да има знания с теоритична и практическа насоченост, които да му помогнат да се реализира и чувства пълноценно.
Образованието е твърде широко понятие. С различна измеримост през различните периоди от човешкия живот. А "знанието" се развива при системно обучение, к не е свързано само с детската градина, училището или университета.

 Кабо Алма, точно това щях и аз да попитам... Но да кажем, че има предвид училището.
 За мен е важно училището да допълва домашното възпитание на децата, не само да дава информация и знание. Така, както аз си представям училището, трябва освен стандартните знания (нивото и количеството на които, са съвсем отделна, още по-голяма тема), да им предлага много и най-разнообразни извънкласни форми, чиято цел трябва да е да допълва и подпомага чисто учебния процес и такива, чиято цел е да разтоварва и забавлява. Иска ми се, учителите да се грижат както за преподаването, така и за това да са пример за децата за възпитание, държание и общуване. Иска ми се да има много социални работници и психолози, които да се грижат за средата, в която децата прекарват по-голяма част от дните си (,което да включва помощ и за тях, и за педагогическия персонал). Иска ми се на децата да се предлага образование, адекватно на времето и нуждите на съвременния свят, което ще рече нова и модерна база и пособия, много спортни съоръжения, зали за културни занимания, салони...(абе, представям си нещо като американските колежи от най-високо ниво ...ееееех, мечти...).

  С други думи, искам децата да получават от училището много повече от стандартните знания, предлагани им само в учебниците. И дори сега има възможности да се подобрят нещата, но трябва много воля и желание и от страна на училищната администрация и персонала, и от страна на родителите, които да настояват и помагат, и от страна на по-висшите инстанции.

Понеже въпросът ме зачовърка, а Деметра още не се е включила, ще се опитам най-общо да си отговоря - за образованието, все пак, не за училището.
Според мен целите на образованието основно са две
- да даде на децата сравнително пълна, систематизирана и адекватна картина на света
- да даде на децата увереност, че те могат да опознаят тази картина със собствени сили или с помощ, която знаят откъде да получат

От образователната система най-точно казано. Нека да приемем, че градината и училището са добри въплъщения на образователната система, каквито всъщност би трябвало да бъдат. Идеята ми не е да нищим добро ли е училището или лошо, а по-скоро на какво трябва да се явява въплъщение.

Смятам, че всяко уважаващо себе си образование трябва да има стистема, философия, ако щете, на която да стъпва. Система, която да има достатъчно дълбока основа, тъй щото да не се разпадне, тъй щото да е стабилно и даващо добро във всеки един момент (дори, когато изживява трудни моменти). Всъщност всяка образователна система се явява такава според замисъла на автора си, когато авторът има градивна цел (имена на автори на образователни системи - бол, няма да изреждам  )

Не искам да кажа, айде йок, сега всички ще измисляме образователни системи, но съм сигурна, че съзнанието за целта на образованието (независимо какво представлява това съзнание) е повече от полезно. Дори бих казала задължително за всеки търсещ родител (а всички в една или друга степен сме търсещи).

Разбирате ли, ние непрекъснато искаме проявленията на въпросните въплъщения на системата - градините и училищата - да правят това или онова, да бъдат такива или онакива, организирани така или иначе. Но "това или онова", "такива или онакива" представлява методиката, начина на осъществяване. Каква е обаче целта на това, което ще се осъществява в случая? Какво целим?

Въпросът не е никак лесен предвид начина, по който сме свикнали да мислим и да се отнасяме към живота (в по-голямата часто то времето  ). На мен ми отне много дълго време да формулирам целта за себе си.

Правилно ли ще бъда, ако кажа, че за теб целта на образованието е детето да получи знания с теоритична и практическа насоченост?
И още един въпрос - какво значи за теб "да се реализира". Как точно разбираш реализацията?

Разбирам те добре. Но с каква цел да се направи всичко това?

Откъде да бъде взета тази  сравнително пълна, систематизирана и адекватна картина на света? Тази картина една ли е?

Да научи децата ни да мислят...

Деметра, след такова задълбочаване по този, според мен, доста общ въпрос, би ли споделила с нас как все пак формулира целта за себе си? Целта на образователната с-ма се явява на практика и желаният резултат от прилагането й - а той е Образование за всички, к се възползват от нея.
Ще се повторя  - целта на образованието е да Образова! И това не важи само за децата. "Реализация" - не само професионална, а всичко, к човек влага в общия смисъл на осъществяване, постигане, удовлетвореност.
Теоретично не познавам нито една образователна с-ма, както и евентуалните им автори. Със сигурност обаче съм се възползвала от наличната в  РБългария Каква е тя теоретично и кой е авторът й?

Какво значи да образова?

Целта на образованието за мен е да знаят колко е 2+2, но в различните му аспекти - т.е. да развият способността си да оглеждат нещата от всички страни и сами да преценят доколко тяхната гледна точка съвпада с тази на околните.
Много болна тема ми е...

Защо не отговори на въпросите ми? Не мисля, че ще е полезно за някого ако темата се превърне в избистряне съдържанието на определени термини.
Според мен "да образова" - да дава знания. По този начин обаче се завъртаме в затворен кръг

По-добре поразкажи за видовете образователни с-ми и за това как и защо си формулирала целта за себе си.

Но не искаш да споделиш формулираната от тебе цел с нас... 

Вижте, темата е неизчерпаема. Най-добре е дасе прочете една книга с научна теория по въпроса, с доводи за и против, с история на образованието. Или един учебник по педагогика.

Най-общо, образованието предава културата на една епоха и, в частност, на една нация, на новите членове на последната - нещо като паметуване и репродуциране на културата - т.е. преподават се не само знанията (точни+хуманитарин науки), но и ценностите, начинът и нормите на поведение в обществото, както и причините за тези норми. Образованието поддържа културата жива.

За мен например "да образова" не означава "да дава знания". Затова те питам. Опитвам се да разбера товята гледна точка. За мен даването на знания е само едно от средствата за образоване.

За това как и защо съм формулирала целта за себе си, аз разказвам чрез въпросите, които задавам. Подобни "общи" теми, както ги наричаш ти, са всъщност общи само, ако ги гледаш отстрани. Действително са много по-дълбоки, отколкото си мислиш и до тях не се достига чрез "даване на знания", а чрез изживяване. Като задавам въпроси, възникнали от дадена теза или съждение, вместо да давам готови отговори, аз помагам на своя събеседник да изживее тезата си или съждението си като задълбочава собственото си разбиране по въпроса. Тъй като това е взаимен процес, същото се случва и с мен и с моята формулировка, която също се движи, развива се и се задълбочава. Обогатяваме се взаимно, така да се каже.


А за това дали е по-добре да разказвам за образователните системи, като автор на темата смятам, че нямам това предвид.

Напротив, тъкмо това правя. Просто форматът е друг. 

Да научи детето ми да мисли, да търси само верните решения и да разбере, че няма един верен отговор, а много. Да не мисли с шаблони и клишета, да не приема всеки отговор или факт предоставен му на готово от авторитет като абсолютната истина...

Това казано синтезирано. Мога и да се разпростра, разбира се.

С голямо съжаление установих, че колкото и да възпитавам детето си у дома на разни неща, обучението налага своя печат и 'разваля' някои от нещата, на които аз най-много държа.  

Според мен се получава най-елементарна обща култура.

Нямам в момента време да 4ета темата,но попаднах на ето това при време:
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-11-10&article=210676

Гледната ми точка е чисто практическа. Не съм експерт в теорията. За мен, а предполагам и за др мами като мен е важно с-мата да дава резултат. Ако в тази тема ще се "обогатяваме" теоретично и ще "Изживяваме" тезите си, се извинявам за практичния си подход!

Би ли ми обяснила какво разбираш под резултат? Какъв би трябвало да е той? Не е заяждане,наистина ми е интересно какво мислиш по въпроса.

Деметра, пускам линк към нашата тема - Възгледи за образованието в чужбина

Не смятам, че темата цели научни отговори, а тъкмо живата култура - отговорът, който е в нас, тук и сега, в годината две хиляди и седма, а не в научната теория.

А как може една цел да е неизчерпаема? Неизчерпаемата цел може ли да бъде постигната? Въпросът в темата е конкретен - за целта на образованието, не за образованието по принцип.


Вечерна, чудесна идея. Споделеният опит там може да помогне за размишленията върху целта на образованието.

Тоест ти смяташ, че целта на образованието е да се получи елементарна обща култура, така ли да разбирам? 

Неизчерпаема е темата, не целта. Но и целта на образованието е в развитието, в този смъсл - да, неизчерпаема е и въпреки това постоянно се постига. Щом има кулура, значи има образование. Дали се постига по съвършен начин - не мисля, че съществува нещо съвършено на земята, а настоящата тема не зная точно какъв отговор търси, аз давам моя, но явно се търси нещо съвършено. Няма да сатне.

Дейвид Линч винаги си е бил малко чалнат. До известна степен разбирам за какво става въпрос. Още преди много време съм обхождава сайта на въпросния университет. Не искам да отхвърлям изцяло или да приемам безрезервно предлаганото там, но ми изглежда странно. До известна степен ме притеснява посоката, която може да поеме една реализация в БГ. Засега съм резервирана и бих проучила нещата по-задълбочено.

за очакванията от образованието - зависи от възрастта на човека и културните му особености. Знанието никога не е в някакъв чист вид, защото е оцветено от културни и исторически влияния. Като цяло идеята ми е за по-малко наливане в главата и повече свобода и учене чрез опита. За малките деца - времето, прекарано в училище да е кратко (да учат от 9 до 13-14 ч) и през останалото време да се занимават с каквото пожелаят според интересите си, но извън училище (изкуства или спорт) и по възможност поне част от времето да е на принципа на самоорганизацията (без някой възрастен да определя какво и как). Учебният материал да е от някаква основа (напр. 30%) и останалото да е надграждане от самото дете чрез опита. За целта може да се измислят много игри и задачи, които децата да правят с ръцете и главите си.

Относно шаблоните и клишетата - ние мислим в шаблони и клишета, защото така икономисваме време и ресурси. Друг въпрос е, че в БГ това е приело уродливи черти от близкото ни минало.
Много зависи за чия полза става въпрос. Сега образованието обслужва производството и индивидът не е от особено значение, стига да се научи да произвежда хладилници. Ако се фокусираме върху ползата за индивида, това е съвсем друга работа.

Да,това имах предвид....но да поясня,че говоря за средното образование.
Учи се най-основното -получава се нещо като старт,основа за по-нататъшна реализация.

Резултатът следва да е образовани индивиди - деца или не Имам предвид, че това тр да се цели като последица от "прилагането" на образователната с-ма. Всички искаме той да е успешен, сполучлив, да знаят.

Настоящата тема търси конкретния отговор на всеки един човек, който отразява неговия си светоглед. Благодаря ти, че даде своя.

Добре, но какво е "успешен" и "сполучлив"? И какво "да знаят" според теб? 

Същото ме интересува и мен.
Какво значи всъщност образован?
Кой е необразован.
Всеки има някакви критерии, очаквания, но как да се постигнат?

Вечерница,

ОБРАЗОВАН - Синоними
начетен, културен, учен, просветен, книжовен, дипломиран
развит, изтънчен


Мога да се досетя за целите, които се преследват с тази тема, но това не оправдава грубостта, която взе да избива. 

Деметра, да не пишеш някакво най-общо казано "съчинение"  и тук да сондираш мнения? Не разбирам с какво всичко това ще е полезно и най-вече на кого? Защо не искаш да обясниш това, както и цялостната ти позиция по въпроса?
Мога да продължа да отговарям със синоними, да тълкуваме понятия, но е безСмислено.
Всяка мама знае за себе си и за детето й кой резултат определя като "успешен" и "сполучлив".

Къде видя грубост в моя постинг, моля?
Не ми вади синоними на речника.
Защо трябва да тръгваме с тежката артилерия, когато се опитваме да водим нормална дискусия.
Нямам ли право да знам какво Мама Сання разбира под образован, за да мога правилно да разбера позицията и?
Предварително казах, че питам без да се заяждам.
Мама Сання, Деметра със сигурност не пише трактат на тази тема.
Децата и са още малки и и предстои сблъсък с образователната система.
Нямаме ли право да си изясним какво ние искаме за децата и какво да изискваме от системата?

Вечерница, за съжаление не виждам дискусия в тази тема. 

Или поне не на там води начина, по който ти и Деметра задавате въпросите, на някои от вече отговорилите на въпросите по темата.
Дискусия се води с човек, който иска да дискутира. Простото задаване на въпроси на всеки отговор, от рода на: "А какво значи това за теб..." или "А какво разбираш под..." не води на там.

За мен подхода е груб. Дискусия се води, когато е ясно и твоето или на Деметра мнение и спорим по различните им аспекти.  А аз никъде не го видях... и дори вече съжалявам, че се включих в тази 'дискусия' - та сега ще ми излиза сред нови мнения

И какви са целите на темата? Нещо се обърках.

Това по-горе не се ли брои за мнение точно по темата?
Явно или си чела по диагонал или бързаш да търсиш под вола теле.
Дъщеря ми е във втори клас и съм се сблъскала с тукашната образователна система.
Пуснах линк и към темата в Родители в чужбина, където нашироко съм коментирала за образованието и тн.
Нали си говорим за целта на самото образование - какво искаме да получи детето ни, какво трябва да знае, за какво ще е готово в живота от това образование.

Вечерница, и какво изяснихте до тук? Иса е права, че подходът не е точен и пахне на нещо друго...

Интересна тема. Изреждам, без да степенувам по важност:

1. Обща култура

Да даде на децата ми общата култура на ниво, което е съеизмеримо с времето и мястото, в което живеят. В нашия случай минимум: правилен писмен и говорим български език, практическа математика (да знаят четирите аритметични действия, проценти, дроби, лица и обем на фигури), основни теоретични познания в различни области от науката и изкуството, един от международните езици на разговорно ниво.

2. Лични качества:

Да ги направи любознателни. Да им помогне да се докоснат до света от различни аспекти, на теория и на практика. Да им покаже, че няма една истина и да ги поощри да търсят.

Да ги направи творчески личности. Да ги поощри да творят и да разсъждават. Да ги научи да представят мислите и идеите си по различни начини.

Да им помогне да осъзнаят интересите си и да ги развиват, без да им натрапва да се занимават с нещо повече отколкото е необходимо за целта на точка 1, но и без да ги принуждава да се профилират на твърде ранен етап.

Да ги поощри да бъдат упорити и уверени в себе си.

3. Умения за общуване и екипна работа

Да създаде среда, благоприятна за изграждането на добри междуличностни умения - създаване и поддържане на приятелства, общуване/работа с авторитети, общуване/работа с не-приятели, справяне в конфликтни ситуации, приемане на различни хора/гледни точки и т.н.

4. Да допринася за здравето на децата

Да създаде среда, благоприятна за физическото им развитие. Да се съчетава ученето със свободното времето и с времето за спорт и активни занимания.


Доста са. Сигурно, ако помисля, ще се сетя и още. Не казвам, че всичко това трябва да се постигна само със средствата на образователната система, но определено трябва да е сред нейните цели.

Първото е вероято, но второто е абсурдно с оглед, че поне с Деметра си комуникирам най-приятелски...

Само дето: "Сократ ми е скъп, но истината ми е по-скъпа"  

[/quote]
Нали си говорим за целта на самото образование - какво искаме да получи детето ни, какво трябва да знае, за какво ще е готово в живота от това образование.

[/quote]

От написаното от Деметра не останах с това впечатление....
Съвсем добронамерено, за малко   - какво е "готово" и "получи". /моля не ми отговаряй/
Авторката на темата тр. да уточни някои неща, ако държи да продължим някакъв сериозен разговор.

Хора, що търсите под вола теле????? Нали знаете, че на Demetra мненията са обикновено доста дългички. Проявете малко търпение, докато дойде Моментът

Хора, какъв е този панически страх от задаването на въпроси?  Ние не сме ученици, а възрастни хора... надявам се.

"Всички сме ученици в училището на живота". Не считам за подходящо "панически страх". Дали остана ? на който не отговорих, за разлика от теб напр... Отговори моля на мойте въпроси

Не съм чела отговорите по темата, така че извинете ако има дискусия и я прекъсвам ....


1. Едно дете трябва да се научи да работи в екип
2. Да задава въпроси
3. Трябва да се научи да ползва източници на информация- книги, енциклопедии ... да се оправя в библиотеката
4. да експериментира
5. да отстоява позицията си и да я защивата с аргументи...
6. Да се научи да води спор, дискусия ...
7. да се научи да учи и да забравя ...
8. да се научи да развива многостранно случайни теми
9. да говори пред аудитория
10. да мисли логично
11. да мисли художествено, абстрактно
13. да се самооценява
14. на постоянство
15. да се състезава
16. да губи
 
 И да се запознае в общи линии с планетата Земя и нейните обитатели ... а също и с останалите планети 

Мария, много интересна гледна точка. 

А според теб целта на образованието може ли да бъде тъй обхватна, че да улови не само творческо-активния период на човека, но и този след шейсетте? Струва ми се, че ние - понеже сме тъкмо в най-силния си творчески си период, сякаш пренебрегваме момента, в който се излиза от него.
Понякога ми изглежда тъй сякаш някъде лентата се къса. Не на едно място дори.
Имам близък, който цял творчески живот е бил на върха - завидна обща култура, директор на предприятие, материално удовлетворен, успяващ и преуспяващ ог гредна точка на професионални постижения и по соц. време и след това. Сега, когато излезе в пенсия е съсипан. Той изгуби смисъла на живота сякаш. Стана неудовлетворен, свъсен стар мърморко, недоволен от нищо и от никого. Промени се тъй изведнъж, все едно се яви друг човек пред нас.
Чудя се дали дали целта на образованието може да бъде такава, че образованието, което човек получи да озари и да му помага през целия му живот по някакъв начин. 

Това е много важно умение наистина. Лао Дзъ го е казал много красиво:

"За да добиеш знания, всеки ден прибирай по нещо.
За да добиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо."

Кой ти мисли за пенсия? При този начин на живот и отговорности не ми минава през ум дори какво ще правя като се пенсионирам (ако имам късмет).

Още- да изгражда чувството си за естестика, да се научи на точните претенции и изисквания към Света и себе си ...

Значи се разбрахме, нали?



Защо да не ти отговарям? Като ще водим дискусия, то нека да познаваме противника. Хайде да не е противник, а съдискусител, защото в крайна сметка всички сме в една лодка - майки, които искат най-доброто за децата си.
Като ще спорим, поне да обосноваваме собствената си позиция така, че и отсрещната страна да я разбере.
Не си мисли, че съм искала "да те притисна в ъгъла". Наистина ми е интересно какво мислите за образованието като институция.
Навремето бяхме "строй се, преброй се" - всички навряни в един калъп.
Сега дори и калъп няма. Не говоря само за България, виждам какво е дереджето и тук.
Ако не си настоятелен и не преследваш целта, наречена "образование", така както ти сам я разбираш, нищо няма да постигнеш.
Аз лично не искам детето ми да е смачкано от системата. Искам да има собствено мнение, да може да го защити и да обори отсрещната страна.
Това учи ли се в училище? Къде се учи? Как се учи?
Това са все въпроси, свързани с израстването на децата ни.

Вечерница,
естествено, че дискутираме, форум е все пак. Радвам се, че се изразяваш непосредствено. Имах предвид, че не е нужно да ми разясняваш какво според теб означава "искаме да получи детето ни" и "готово в живота". Разбирам и исках да подчертая, че не е необх. да тълкуваме всяка втора дума. От това темата само губи.

Аз не възприемам образованието като институция. Да уточня все пак, та да не изпадаме в тъпи спорове. Според мен думата "институция" се е наложила в разговорния език със значението си на ведомство, учреждение.

Да научи децата да   се занимават систематизирано с определена материя, да мислят, да си задават въпроси и да търсят отговори. Да ги дисциплинира до известна степен.

Да не вярва сляпо в заключенията, да осмисля обстоятелствата, които ги предхождат.

"Който трупа знания, трупа печал" - Еклесиаст
За съжаление е вярно.

Не страх, Деметра, по-скоро е съпротива срещу позиционирането в дискусията. Когато едната страна само задава въпроси, а другата само отговаря, отговарящият започва да се чувства като изпитван. И понеже наистина сме възрастни хора, не сме склонни да заставаме в тази позиция на ученици. Защото ако ти не даваш своята реакция - съгласие, несъгласие, друга гледна точка - отсрещната страна не се чувства равнопоставена.
Иначе въпросите са много полезно нещо - и за питащия, и за отговарящия.

Но ти така или иначе вече взе да излизаш от позицията (замалко да напиша позата  ) на изпитващ, така че може би беше излишно лирическото ми отклонение.

Затова казвам децата повече да играят. Решаването на квадратни уравнения е полезно дотолкова, че се получава ново знание. Важни са и знанията, получени от опита. Играта на готвене в пясъчника е също толкова важна, колкото и събирането и членуването. Компютърните игри подпомагат ориентирането в пространството. Образованието като организирана система може да предложи източниците, в които е събрано голямо количество знание от различни времена и хора, които иначе са се предавали само на ограничен брой ученици. В правенето на таратор има знание като при писането на роман. Просто знанието е различно, но е полезно.

Ще опитам да бъда максимално кратка- за мен целта на образованието се изразява в предоставяне на информация по начин, подходящ да бъде запаметена, разбрана и възпроизведена при необходимост и  обучение на децата сами да търсят такава и да я използват в нужния момент по нужния начин. Последното на практика означава обучение в мислене.

Кабо Алма, много ти благодаря, че вербализира усещането ми   

Хм. Накара ме да се замисля. От една страна много хора изпадат в дупка, след като се пенсионират (вероятно дори всички, които са обичали работата си и са били ценени в нея). Излизането от тази дупка наистина е въпрос на умения, които човек трябва да е придобил в ранна възраст, но си мисля, че в голяма степен се вписват в описаното от мен - въпрос на търсене и намиране на области и дейности от интерес, на които да се посветиш, на приятели, на любими хора.

От друга страна със сигурност съм пропуснала нещо, тъй като очаквам от образователната система да дава на децата почти толкова, колкото им дава семейството (в крайна сметка времето, което детето прекарва на двете места, е равно) - може би могат да се добавят:
- умение да губи;
- умение да се справя с промяна;
- умение да намира изява и да се чувства полезно в различни обстоятелства и в различни роли;
- умение да постига хармония със себе си и с това, което има (ха-ха, ако някой може да те "научи" на това, направо си е за Нобелова награда)...

За мен тези неща зависят в по- голяма степен от родителското влияние.

Im_im, със сигурност зависят и от родителското влияние. Но предвид факта, че много често детето е извън родителското в по-голямата част на деня, мисля, че образователната система има какво да допринесе. Има варианти различни.
Например (не казвам, че ми харесва - със смесени чувства съм) - в Америката ги въртят децата да са в различен клас всяка година. Да свикват.
В Канадата ги карат да ходят да дават доброволен труд - изисква се определен брой часове преди дипломирането. Отделно, някои ВУЗ-ове имат свои си изисквания за типа и часовете доброволен труд.
Човек вижда много неща, вижда се в различни роли, в различни ситуации. У нас, като тръгнеш от 1-ви клас, ако не смениш училището, си играеш една роля - я черната овца, я бялата (такава вероятно е била ситуацията с въпросния пенсионер).

Съгласна съм напълно, че нашата образователна система и в средното и във висшето образование набляга главно на "наливането" на знания, а практическите умения и "социалната интелигентност" са почти напълно игнорирани.

Как така хем доброволен труд,хем изискване?Не6то не ми се връзват?
Разбирам го като доброЗОРен труд.

Глупости, Кабо Алма. На единствения въпрос, който зададох лично на теб (в две изречения, за улеснение), въпрос, свързан с твоята интересна формулировка, ти не се потруди да ми отговориш, за да мога и аз да дам съгласие, несъгласие, гледна точка за тъкмо твоята формулировка. Втори не съм ти задавала. 

А за възрастните, позицията на ученик и въпросите, препоръчвам за прочит тази книга:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=23474 - двама възрастни си задават непрекъснато въпроси и никой не се чувства изпитван. Много странно защо?!

Иса, понеже на тебе всичко ти е много ясно, с риск да ти заоблача яснотата, мога само да ти кажа, че целта на темата беше да споделя поантата на моите шестгодишни не особено стандартни пътешествия из света на възпитанието и образованието (за никого не е тайна силният ми интерес в тази област). Струва ми се единственият истински принос, които като индивид бих могла да дам тук и където и да било другаде, са собствените ми възгледи. Да чете научни трудове всеки може и сам. "Цената" за споделянето на моите възгледи, която си бях определила, беше да се събуди малко мислене (включително и моето) и истинската, неподправена гледна точка на всички участници - пак в името на мисленето. А за това помагат именно въпросите.

Аз допуснах две грешки. Първата е, че си въобразих, че може да се получи ползотворен диалог чрез ясни двупосочни въпроси с много хора едновременно. Твърде висш пилотаж наистина.
Втората ми грешка е, че допуснах една "новобранка", която си очертава територията чрез заяждане, пристрастия и игра на "добри и лоши", да ми оспами темата. Жалко.


Разполагайте с темата свободно. Лично аз не се чувствам адекватна на нея вече. Искрено благодаря на всички, които си направиха труда да си помислят по въпроса и моля да приемете моите извинения, но гневът ми неочаквано за мен взе връх и ми унищожи благородната идея. Няма смисъл да се пъна повече. 

ПП: Наистина недоумявам защо все някой има претенции за позиционирането на другиго, при условие, че другигото нито е нагрубил, нито е обидил когото и да било, по какъвто и да било начин. Честно ви казвам, калъпирането (това си е моя дума, с която се гордея) може да ме влуди неистово! Да го направя, ама по вашия начин. Е, няма да стане! (леле, пяна ми тече от устата, запомнете този момент....)

Все пак, го дължа на всички, които искрено се интересуват:

За мен, целта на образованието е да възпита свободни хора. Само свободният човек може да разбере смисъла на живота. Само разбралият смисъла на живота може да борави с него несамоунищожително.

Останалото е "Как?", но и то не е малко.

Всъщност смятах, че горното е целта. Оказала съм се права.   

Това, което мен ме подразни го е казала много ясно Кабо Алма.

Много бързо е порастнала тази тема. За съжаление нямам време в момента да чета, а сигурно има интересни мнения.
Основния въпрос е от кое образование: началното, основното, средното, висшето?
От началното очаквам децата да получат елементарна грамотност, да четат добре, да пишат горе-долу грамотно, да използват елементарните аритметични действия и мисля че толкова стига.
От основното очаквам преди всичко да даде насока дали едно дете трябва да продължи по-натам с образованието си и в каква насока.
Към средното имам вече значително по-високи изисквания. На този етап задължително трябва да се е развило аналитичното мислене, вътрешната инициативност, самостоятелното мислене, креативност (никаква българска дума не ми идва на ум, извинете), да бъдат открити талантите на едно дете и не на последно място е нужно да се натрупа и малко фактология. Не знам как е в момента в българското образование, но по мое време прекалено се залагаше на фактологията и много малко се развиваха останалите неща.
Целта на висшето образование е да изгради специалист, а не пенкилер. За да се изгради специалист, той трябва да се образова в много специфични дисциплини. Останалата обща култура би трябвало да я носи от предходните степени на образованието. А пък ако не я носи, не би трябвало униврситета да е място за наваксване. Така и не разбграх как може един химик да учи философия в университета.  И имам толкова много примери за безумиците в БГ университети, че мога да пиша до утре.

Писах, писах и забравих най-важното. Някъде там сред всичките тия нива на образованието, би трябвало да се изгради и ценностната система, макар тя да е основна отговорност на семейството. И също, това което особено липсва на българското образование- социалната компетентност или умението да се работи и живее с други човешки същества.
Това е моят идеал за образование, за съжаление все още не съм успяла да намеря място където да е осъществен. 

Хубави цели сте оформили. Съгласна съм с повечето от тях. Вяра добре е разделила основните етапи в образованието.
А за да бъдат постигнати поне половината от целите, за които говорим, трябват здрави основи.
Много е важно човекът, който ще бива образован да е подготвен за това. А тази подготовка се осъществява в семейството и тя не е само до първи клас, тя е постоянна. Още трябват и добре подготвени образователи, които да знаят какво целят.
Учениците трябва да знаят, защо ходят на училище, трябва да имат цел и да я преследват, а не само да отбиват време. Учителите трябва да предразположат учениците си към знанието, да ги накарат да мислят и да искат още. Горните две неща в момента не са изпълними навсякъде. Причини много. И не на последно място(без да политизирам) тези, които са отговорни за контрола по изпълнение на този процес не бива да спират и едните(ученици) и другите(учители) да преследват тези цели.

Замалко да се обидя на "Глупости, Кабо Алма", но допуснах, че за теб моята позиция може и да изглежда глупава. Не се обидих. 
Обаче се учудих, че точно ти, Деметра, ти, която винаги си говорила за разбиране и приемане на чувствата на другите, реагираш с такава нетърпимост към моите чувства. Защото ставаше дума точно за чувства. Да, не отговорих на въпросите ти, точно защото, когато влязох отново в темата, видях как реагираш на тези, които си правят труда да ти отговорят - просто отново им задаваш въпрос. Това породи нежеланието ми да участвам в така позиционирания разговор. Очевидно, не само моята реакция е била такава. Само че аз се опитах да ти обясня чувствата си - точно понеже смятам дискусията за важна и имам желание да участвам в нея. Но не и от позиция, която ми е некомфортна.
Сега, като се размислих, разбирам и твоите чувства - нещата не тръгнаха точно по начина, по който си си го представяла - вероятно известно време си планирала как ще структураш дискусията, как ще поведеш мисленето на аудиторията в желаната от теб посока, в кой момент ще споделиш своята гледна точка... - и когато не се получи точно, както си го планирала, ти се разгневи - поради голямата значимост на темата за теб. Съжалявам за това, но когато имаш работа с живи хора, трябва да отчиташ и техните чувства, и това, че може би в този момент не са на същата вълна, като теб, че е много вероятно и да разберат мотивите ти погрешно. Но ти това го знаеш. Затова спирам с изясняването на отношенията. Съжалявам, ако съм те накарала да се почувстваш зле, не това беше целта ми. Напротив. И стократно повече ще съжалявам, ако се откажеш от разговора за целта на образованието, защото наистина имаш много да кажеш по въпроса.

И понеже вече и ти сподели своя възглед, съм готова да отговоря на въпросите ти.
Откъде да бъде взета тази  сравнително пълна, систематизирана и адекватна картина на света? От досегашния опит на обществото, в което расте детето. Някой по-напред в темата беше писал, че това е предаване на културата от поколение на поколение - в голяма степен съм съгласна с това. Всяко общество има своя картина на света и целта на образованието е да я предаде на следващото поколение.
Тази картина една ли е? Не, не е една. И това също е част от пълнотата на картината. Изглежда малко абсурдно, но то е като да гледаш едновременно отвътре и отвън. Да, много е важно да предадем на децата си нашата картина. Това им дава самоидентичност, чувство за принадлежност към някаква общност. Същевременно е много важно да ги научим, че има и други гледни точки - и да знаят, че те имат право да изберат тези други гледни точки. Тук вече стигаме до целта, която ти си формулирала:
Но според мен, това е цел на възпитанието, а не на образованието. Двете неща не съвпадат в моите представи, въпреки че се пресичат.

Кабо Алба, добре де, ти го възпитаваш у дома като свободен човек, а то после бива помляно в училищната мелница. Винаги си представям в такъв момент месомелачката от филма "Стената" на Пинк Флойд.
Затова може би говори и Деметра за възпитание чрез образование.
В крайна сметка ние можем като родители да си вършим добре работата, но образователната система да развали и малкото,което сме постигнали.
Аз донякъде например се радвам, че щерката е непукист. Иначе досега (вече 2 клас) да е развила какви ли не фобии и да сънува всяка вечер кошмари заради прелестната си учителка, която иска да ги вкара отсега в калъп.
Много ме е яд на тукашната система!

Кабо Алма, не ме разяриха чувствата ти, а опитите ти да ме тълкуваш. И продължаваш да го правиш. Не планирам нищо освен домашния ритъм и нямам очаквания в живота. Никакви. Ключово освобождение, което получих през последната година.
Всъщност не би трябвало да ти се сърдя дори и за тълкуването. Ти имаш извинение - "професионалното" изкривяване от спесифичната ситуация и годините в нея. И аз вървя натам. И все пак аз не съм Ка, Бо, Ал или Ма.  Нито ти си ми Ал, Ив или Бо.

За чувствата мога да ти кажа, че са ми до болка познати. Това е скапаният ученически комплекс, подарък от образователната система, на която сме отрочета. И аз си го имам. Затова ти препоръчвам да прочетеш Тринайсетте диалога.

По темата, образованието е единствено и само възпитание. Възпитание с по-различни похвати, когато е извън дома и в различна социална среда от домашната.  Образование е също, когато детето се научава да си мие зъбите например.

Всички опити на образованието да се отдели от възпитанието или да се "извиси" над него рано или късно завършват с криза в образованието.

Е, отнесе го тогава на общо основание. 
И недей да ревеш, че темата ти излиза в "Нови отговори". Може и да си намериш нещо интересно.   

Някой ще опише ли накратко как най-добре според него да изглежда организацията на образованието? Така ще се разбере и по-лесно как ще се постигне целта

Целта на образованието е да подготви човешки ресурс за по-добро експлоатиране на природните богатства на една страна. Това е за държавното образование.
Целта на частното образование е да налее парични богатства в портфейлите на собствениците.

Така дефинирана целта се постига чрез наливане на знания на мнозинството, налагане на стереотип на поведение и определена ценностна система, в която се толерира послушанието. Само за бъдещите "властимащи" е целесъобразно стимулиране на мисленето и експлоатирането на другите, разчупването на "неписаните закони", които иначе са валидни за "простолюдието".

Значи, първата ни работа трябва да е да отпишем децата от училище, защото ние и децата нищо не печелим.

Образованието до ниво 8ми клас (а не помня последно до кой го промениха) е задължително. Не можеш просто да отпишеш детето си. А после кой ще работи да плаща данъци?

Това, че другите печелят не означава да отречем ползите за нас.

  А не, не е необходимо, с оглед становището на на Кронки жена му: "целта се постига чрез наливане на знания на мнозинството, налагане на стереотип на поведение и определена ценностна система, в която се толерира послушанието. Само за бъдещите "властимащи" е целесъобразно стимулиране на мисленето и експлоатирането на другите, разчупването на "неписаните закони", които иначе са валидни за "простолюдието".",
освен ако смятаме, че нашите деца ще бъдат именно от типа на "бъдещите "властимащи". На тях образованието, каквото е в момента, не прави услуги с оглед бъдещите им цели на развитие.
За това лично аз намирам, че възпитанието, в частта му, в която разграничавам от образованието /за мен не се покриват/ е домашен приоритет, а образованието- домашен и училищен такъв.

Разбрахме се.   Мир.

С удоволствие ще прочета диалозите. Благодаря. Обичам диалози.

Няма да те тълкувам повече, обещавам. Но ще изразявам несъгласие, когато имам такова.

Добре, защо тогава имаме две думи за едно и също нещо? Езикът не търпи излишъци - ако имаме две понятия, значи има някаква разлика, каквато и да било, между тях.
Ще се съглася, че образованието възпитава. Възпитава всичко, с което детето влиза в контакт. Но няма да се съглася, че възпитанието е единствената цел на образованието. Ако мога да го представя схематично - образованието е процесът, който дава информация, а възпитанието е процесът, който подрежда тази информация в ценностна система. Много е опростенческо, но ще се примиря с това за по-голяма яснота.

Е, никъде не съм казала, че защитавам училищната мелница. Нито пък, че знам как да бъдат намалени отрицателните ефекти от нея. Обаче нека да си даваме сметка, че живеем в реален свят - и по-важното, децата ни живеят в реален свят - който е далеч от нашите идеални представи за мястото, което бихме искали да обитаваме. Можем да се съпротивляваме на влиянията на външния свят, можем да се опитваме да ги тушираме, можем вкъщи да показваме друг модел - но не можем напълно да ги изключим. И, колкото и да ни е мъчно, трябва да се примирим с това и да действаме в реалността, в която живеем. Извинявам се за високопарността.
Та, като говорим за образование и възпитание - това също е част от него: да научим децата си да живеят в реалността, такава, каквато е. Което не изключва картинката на реалността, към която се стремим.

Двете понятия определено не се покриват. Тук дадох моето виждане само относно образованието и то съвсем на кратко. За възпитанието съм писала в друга тема. Поради тази причина смятам, че изграждането на ценности и приоритети, като част от възпитанието, е основен ангажимент на домашната среда, въпреки че следва да бъде засегната в училище и в останалите форми на организирана дейност, включително и в държавната политика, посредством законодателството и изпълнението на правните норми.

   Нещо такова исках да кажа с предния ми пост, като се опитах да "нарисувам" как на практика би изглеждало едно училище, което има такива цели.
 Има и още нещо-образованието трябва да е такова, че да ти позволи да се докоснеш до максимално много неща, да намериш своето място, призвание, ако щете, да пробваш своите възможности и дарби, да разбереш в кое си най-добър, за да се ориентираш-точно заради това си представям една страшно богата и разнообразна база и съоръжения и пр.
  Целта на образованието, освен да ориентира и обогатява със знания децата, трябва и да подпомага домашното възпитание-мисля,че го казах и преди...А за изпълнението на тази цел трябват педагози с невероятно сериозна подготовка, душевност и интелект (да кажем такива , като на героят на Робин Уилямс в "Обществото на мъртвите поети"), което пак води до вечната ми "песен", че не всички могат да са учители и много малко от сегашните трябва да са такива. Че това е призвание и невероятна отговорност (да не говорим, че от един момент нататък, учителите стават далеч по-важни фигури във възпитанието от родителите).
  Накратко, според мен целта на образованието (и  училището, в частност) е да развива потенциала на децата, да ги подготви, доколкото е възможно за предизвикателствата в живота, да им дава практически знания за света, да ги научи да мислят, да им покаже красотата на това да се разсъждава, да ги одухотворява. За да могат, в крайна сметка, да не живеят по инерция, за да са адекватни на живота после, ако щете . За да не "минат през него", ей така, между другото.

Изразяването на несъгласие е задължително дори.  Мир! 

Въпросът ти за двете думи е много хубав. Оставям си го за домашно.
И не пишете прекалено много, за да мога да го изчета. ако имам късмет да мога днес . 

Ще си позволя да направя малка вметка.
Всъщност, ние, хората, сме си научени да мислим и да подражаваме по подразбиране. Въпросът по-скоро е в поощряване и подобряване на процесите на учене и на канализиране и насочване на процеса на мислене и учене.
На Кронки жена му (може ли малко да съкратиш, че дълго се пише името ти) е права за това, че се гони определен ефект в стереотипине и съответна проява в поведението.
Не зная дали децата ни ще са от "власт-имащите", но определено не искам да са колелца в машината (пак Флойд) и да произвеждат хладилници.
Едно от най-хубавите черти на реалността е, че може да се променя.

Кабо Алба, не звучиш високопарно, може би щото и аз съм на такова ниво
Споделяш на глас и моите мисли.
Вярна ще излезе приказката - малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми.
Много ще ми е интересно да споделиш, предвид, че твоите деца са доста по-големички от нашите, как ти се справяш с месомелачката.
Аз лично много коментирам с дъщеря ми. Сина само слуша, пък и кво ли му разбира още малката главица. Той има щастието, че от тази година (разбирай от октомври) въведоха нов подход на работа, взаимстван от шведите и ще му бъде по-лесно след това като тръгне на училище.
Жалкото е, че този подход все още не е желан и разбиран от началните училища и никой не поема отговорност да го въведе, изпробва или узакони. Нещата биха изглеждали далеч по-различни и по-приятни.
Клоуни като щерката не са желани, има огромно желание да бъдат превърнати в малки сиви мишчици и затова се боря всеки ден - клоуна да си остане клоун. Но съм обезнадеждена, че ще получа разбиране от ответната отговорна страна.

Като си говорим за различните думи, аз лично не бих могла да ги отделя, сякаш са взаимно свързани. Не мога да си представя образование без възпитание. Визирам още първите години на детето, още преди да проходи. Самото му развитие е образование, възпитанието е всъщност в този смисъл образоване в избрания от нас път, посока и цел. Как да се движи, как да се храни, кога да казва Благодаря и разни други дреболии са си чиста проба образоване, въпреки че говорим в тези случаи за възпитание.

В момента нямам време да пиша и чета, но това е тема по която имам мнение. Така че "запис"

Малка поправка - образованието е задължително до 16годишна възраст. Има разлика, защото може да си на 16 и да си примерно трети клас и на 17 не си задължен вече да продължиш в четвърти.

Кабо Алма, Деметра, ще ви поканим вас двете на дуел. И двете знаете къде
www.estestveno.com