Целта на образованието

И още как:) ще ти драсна ЛС с повече подробности.

Няма да има дуел, ние вече се прегърнахме.

Вечернице, въобще не питай как се справям, защото моето е грешка върху грешка.
Успокоението ми е, че не се отказвам. Което може би също е грешка.

Я па те, така не е интересно Вие и прегърнати можете да се дуелирате. Противопоставяте мненията си, а не отношенията си все пак
Ако темата на Деметра има някакво продължение на нашия сайт, чувствайте се поканени и ти и Радостина да изкажете 'контра-позиция', ако има такава.

Това е целта, а и да се трудят

Добре, но аз продължавам да се терзая от въпроса за образованието и възпитанието. "Да научи децата да мислят" цел на образованието ли е или на възпитанието?

А защо да не е и на двете? 

Домашното възпитание може само до някъде, а от там насетне идва образованието и образователната система. Ако ти учиш детето си да рисува есените листа 'както ги вижда' и както си ги преставя, а то после отиде в училище, където му кажат, че те се рисуват по точно определен начин... Какво става тогава? Къде отива начина, по който го възпитаваш ти?

Най-елементарния пример мога да дам с глагола: Слушам.
Откак се е родила дъщеря ми съвсем съзнателно съм го избягвала. Както и изреченията: "Слушай ме!", "Възрастните трябва да се случат." "Бъди послушна" и прочие.... Заменям ги с:  възпитана, уважавай ме, нека се изслушваме и т.н. ...
Е да, но в градината ми се оплакват, че детето не ги "Слуша"... Самата тя вече ми казва: "Ще слушам." 

На практика както и да ги възпитаваме, влязат ли в 'системата' тя ги моделира по определен начин независимо какви усилия полагаме. За това и би следвало системата да се промени.

Обаче как? От известно време полагам целенасочени усилия в тази посока и мога с ясно съзнание да заявя, че това е една изключително консервативна система. Вероятно това е нейна същностна характеристика - ако не е консервативна, тя няма да може да предава традиционните ценности. Макар че в системата упорито се подменя "традиционни ценности" с "традиционни начини".
Осъзнаването на нищожността на резултата от моите усилия ме накара в един момент да се отчая. После стигнах до друга гледна точка - ако не мога да променя системата фундаментално, мога да се опитвам да променям по малко малки нейни части - най-вече тези, които са в пряк контакт с децата ми. Засега имам много малък напредък, но все пак напредък, което ми дава сили да продължавам в тази посока.

Но ми се струва, че изместваме темата - все пак не дискутирахме върху образователната система, а върху образованието, което е по-общ и философски въпрос.

Хъм...
Няма еднозначен отговор за образованието. Всеки би искал детето му да има различна ценностна система.

За мен отговора е в различните системи на образоване и възможността всеки родител да избира това, което му е най по сърце.
Един иска детето му да е "колективист", друг "индивидуалист"...

А за отчаянието - браво, че чак сега. Моето дете е само на 3 и вече се отчаях, че трудно ще намеря училище и преподаватели, които да ми допадат като метод и цели на обучение.   

Образованието, така както го разделяме от системата ми прилича на някаква субстнанция в насипно състояние. Според мен не може да има просто образование без система, която да му придаде контури и форма. Системата има значение. Ако знаем какво искаме да се получи, значи освен съдържание, трябва да му придадем и някаква форма (пренасяме водата или пясъка в шепи и така им придаваме някаква форма, която ги прави по-удобни за манипулация (в добрия смисъл на думата))

Дотук като четох стигам до извода, че ни обединява една и съща идея, че не харесваме това, което предлага системата, като се започне от"слушането" в детската градина и се свърши с гимназията. Но все още не сме успяли да си изясним как искаме да изглеждат нещата - какво да е съдържанието и формата. Доволна съм, че има дискусия. Ако се обединим и сериозно подходим към нещата, може да направим нещо, което да има добър ефект не само за нашите деца, а и за много други.

Ей,колко много сте написали,докато намеря нет,та и аз да се включа в любима темичка
Тъй като нямам достатъчно време да ви изчета всичките,първо ще си пусна моят отговор,пък после каквото сабя покаже...
А за Кобо Алма и Деметра,ще кажа че в спора се ражда и истината...Може нещо голямо да излезе от това!!!

Ще помечтая малко,и ще викажа какво искам аз ,за своите деца,от образованието:
Искам повече разчупеност в методите на преподаване-не сух материал наливан просто ей така,а под формата на дискусии,възможност за реална оценка на урока и прилагането му в сегашната действителност,сравнителни възможности и задачи,повече опити-за да може детето да разбере отвътре даденият урок,и да може да го прилага и използва в реалноста ако му се наложи,за да се научи да мисли,да анализира,и да отсява нещата.А може и да го завладее дадена наука,и да даде собственният си принос за нея.Това е за предметите,като история,химия,физика,математика,български и др.
Искам да се наблегне повече на изкуствата,на различните начини на изразяване на децата,на възможноста за изява,на подтикването и стимула на човека да се доказва,да се държи пред обществото,да се представя,и да се отстоява.Доказано е че изкуството помага на личността,ддори да реши вътрешните си проблеми,като релаксация,и дори едно дете да не стане велик художник,или поет,то би бил един добър начин,да намери себе си,и да се изрази по този начин,вместо с агресия.
Спорта,сдъщо е важна част от възпитанието на духа,а и на тялото.Като бивш спортист,мога да кажа че качествата като воля,спортен дух,амбиция,отговорност към отбора,организираност и др.съм възпитала в себе си именно там.
Религията,според мен е добър начин да се изгради стабилна ценностна система,в едно дете,не говоря за фанатизъм или криворазбрана проповед,а именно за история на религията,и каква сила и увереност дава вярата,но и кои са негативите и,доказани от историята.Пък нека децата в размисъл,сами да преценят до къде да стигне тя,в сърцата им.
Извънкласните занимания,които биха могли да включват не само езици,както е в момента,но и някои практически занимания,както имаше такива във близкото минало.Могат примерно да се строят кораби,коли-макети,ръкоделие,и мн.др.За плюсовете от това няма нужда да споменавам...
Би било добре всяко училище да издава собствен вестник,или поне да има табло,върху което всеки да може да направи обява,да се следи за изявите на самото училище,или на отделните ученици,а и някоя и дср. клюка...Това би довело,до по лесното организиране на всички извън класни дейности,до изяви на различните деца,чрез картини,стихове,или пиеси...Би могло до някаква степен да контролира,поведението на учениците,помежду им,би съсдало възможнаст за създаване на различни организации...
Харесва ми и идеята за празнуване на празниците като Коледа и Нова Година,от цялото училище,в салона примерно,това сплотява учениците,и ги прави съпричастни на проблемите и живота в самото училище,а и дава допълнителен повод за изява на отделни личности,самата организация на подобно събитие от учениците,развива организаторските,и отговорните им способности...
Още много са нещата които ми се въртят в главата,и които от моят си собствен опит съм почерпила,но нямам време,а и вие сигурно нерви да изчетете всичко...И съм далеч от мисълта,че всички ученици биха се възползвали от тези подобрения,но колкото повече личности успеем да съсздадем родителите,учителите,и цялото общество,толкова по лесен би ни бил живота в последствие...

Ах, че хубаво се е развила темата! 

Не сте писали толкова много, че да не мога да го изчета, но сте писали толкова качествено, че ме засърбяха пръстетата. Само да приспя Борко...

Вероятно се терзаеш тъкмо защото в ума си разделяш образованието от възпитанието, а образованието е неделимо от възпитанието. Не би било правдоподобно да се дели така: "възпитанието е това, което дава семейството, а образованието - това, което дава училището" (във всичките му форми - градина, начално, основно, средно, висше). Подобно деление се явява фиктивно и тъкмо примерите "у дома го съветваме така, а в училището му казват точно обратното"  доказват тази неделимост. Цялостният процес извън дома, както и в дома, се явява възпитателно-образователен. Възпитанието е в основата на образованието. Ако приемем, че образованието означава преподаване и научаване на определени знания и умения, то начинът, по който се осъществява това преподаване и научаване, е именно възпитание. Ще дам пример с една задача по смятане за началното училище:

Вариант А: Гошко има пет ябълки, а Петьо и Марийка нямат нито една. Ако Гошко даде на Петьо една ябълка, а на Марийка - две, колко ябълки ще му останат? 
Така формулирана задачата, може и да ви прозвучи незсвързано на пръв поглед, но възпитава неравнопоставеност - единият е повече от другите, понеже "има", а те "нямат", и грешна постановка на това що е то притежание. Та нима нещо материално може да бъде притежание в действителност? Или стремежът му за притежание може да се нарече истинен?

Вариант В:: На масата има кошница с пет ябълки, които Петьо и Марийка са набрали от дървото. Петьо изял една ябълка, а Марийка изяла две ябълки. Колко ябълки са останали в кошницата?
Така формулирана задачата възпитава, че ябълките ги дава дървото, а не Гошко. Децата са се потрудили и са ги набрали, а след това са си хапнали според нуждите. Не ги притежават, а се хранят с тях.

Друг пример, който ми идва наум е за Валдорфските гимназии. Там не се използват учебници, а директните източници за изучавания материал (литературни произведения, исторически факти, директно наблюдение на явления и т.н.). На базата на това учениците сами си правят учбници-тетрадки, като се обръща голямо внимание и на естетическото им оформяне. Така те получават знания при това във възможно най-чист вид, но биват и възпитавани в самостоятелно мислене, способност да се борави с директните източници, творчески подход, красота, труд.


Когато повдигнах темата за целта на образованието, в никакъв случай не съм имала намерение да разглеждам образованието като някаква самостоятелна единица, разделена от възпитанието. Категорична съм, че подобно разделяне, неминуемо води до криза в образованието. Мога да ви уверя, че и в Университета, образованието се изучава като начин на възпитание. Бедата е, че на практика след това нещата се разминават и че "целта" вече е остаряла, а именно - образованието продължава да се стреми към даване на знания.

А какво са "знанията"? Не знам какво са, но знам какво не са. Не са постоянни.
Много ми хареса сравнението на Радостина за пясъка и шепите. Напълно съм съгласна с това. Системата придава формата. Но на какво тарябва да стъпи системата, за да е стабилна и устойчива. Стабилно и устойчиво ли е това, което стъпва на нещо непостоянно? А има ли изобщо нещо постоянно на тоя свят и какво е то?

Постоянното и непостоянното са вечната дихотомия на Вселената. Постоянното представлява ритъмът, цикличността, повтаряемостта. Постоянно е смяната не деня и нощта, смяната на месеците, сезоните, годините. Постоянни са фазите на човешкото развитие като последователност, постоянене е "съставът" на човека. Човекът има физика, биология, за която да се грижи; има психика, която да разбира; има и разум, който да развива. Това триединство на човека е постоянно като факт. И именно балансът между трите му части го прави щастлив. Човек, който умее да борави еднакво добре и е в равновесие и с трите си части, е свободен. Той не е роб на нито една своя част. Свободният човек може да поддържа своето тяло здраво, свободният човек може да поддържа своята душа (психика) спокойна, свободният човек може да поддържа своя дух (разум) буден и съзнателен (съзнателен = съ знание = със знание; не просто знаещ, а действащ със знание).

Когато този баланс се нарушава за сметка на развиването, на която и да е от частите му пред останалите, човекът рано или късно започва да страда. Да се дават само знания дори не е развиване на разума, на духа човешки. Съзнанието означава и да се прилагат тези знания. Но дори и една образователна система да е добре издържана откъм практическото приложение на знанията, ако тя пренбрегва развиването на другите части на човека, то тя не е пълноценна. Тъй като децата ни прекарват поне половината от деня си под влиянието на образовтелната система, то тази система трябва да грижи за всичките им части еднакво добре - трябва да ги възпитава да бъдат свободни хора, които не са роби нито на своето тяло, нито на своите чувства, нито на своя ум. Нещо повече. Тя трябва да се съобразява с периодите на израстване на детето от първата му до двайсет и първата му година, когато то става възрастен човек. През тедзи години жизнените сили на човешкото същество се съсредоточават в отделни периоди за развитието на тялото му, на чувствата му (психиката) и на ума му. Всяка пълноценна образователна система трябва да взима предвид тези периоди и да действа в синхрон с тях, без да бърза и да изпреварва. Всяко неадекватно действие се отразява в бъдещето като дисбаланс.

Преди близо сто години, почти по едно и също време, в три различни части на Европа възникват три нови образователни системи. И трите възникват по различен път и начин, но това, което ги обединява е, че историята ги нарича реформаторски образователни системи. Реформата (ах, ах, колко актуално за България сега...), та реформата  е в това, че и трите стъпват на изцяло нова основа по отношение на възпитанието и начина на образование. Това са стистемите на д-р Рудолф Щайнер (известна и като владорфска педагогика), д-р Мария Монтесори и д-р Еми едикоя си (простете, но не можах да запомня името, камо ли спелинга, за да я проверя как беше). Трите имат различен подход и организация, но и трите имат няколко основни общи неща. Първо отсъства състезателният принцип - няма оценки, няма поощрения, нито награди. Децата не се състезават и в този смисъл най-главното не е резултатът, а съсредоточаването и удоволствието в самия процес на извършване на действието (което според мен води до добър резултат в крайна сметка). Използва се вътрешната мотивация на детето и не се налага "да бъде мотивирано". Второ, човекът се приема като триединство, а не само като ум, в който да се трупат знания. Трето, връзката с природата е водеща - естествени играчки и материали, пряка връзка с природните ритми и цикли, растения, животни...

За тези сто години Валдорфската педагогика и методът на Монтесори (за третото не съм наясно) стават популярни на няколко континента и стават част от образователните системи на много държави като масови училища и градини (не само като частни). Аз имам късмета да съм и Валдорфски родител, и Монтесори родител, тоест имам лични впечатления като родител от цели две от трите основни реформаторски системи. 

А дали това, което "иска" родителят, го иска и детето? Дали някой може да иска вместо детето?
Аз мисля, че най-голямото искане и най-многото усилия на родителя и учителя трябва да бъдат да помогнат на детето да израсне като свободна, балансирана личност. Тогава то само може да избере това, което то наистина иска за себе си.