Ако смяташ, че не му е сега времето - какво те притеснява...някой ден пак ще имаш такъв тест с две чертички и тогава ще е ок...ей това не го разбирам - защо се смятате длъжни като е станало да го раждате...стават и грешки. Ами ако го родиш и 2 месеца след това пак забременееш - пак ли ще раждаш...и така до кога....докато станат 15 ли?
Ако смяташ, че го искаш, ще се справите, ще сте щастливи и никой няма да му е кофти ако семейството ви на този етап се умножи с още един (а може и два члена) - ок....но ако имаш съмнения...недей....тк естествено всички ще ти кажат - раждай - нищо по-хубаво от това...ама после вие ще трябва да се грижите за тези деца, така че - послушайте себе си...
А мъжът ти на какво мнение е?
Ако смяташ, че го искаш, ще се справите, ще сте щастливи и никой няма да му е кофти ако семейството ви на този етап се умножи с още един (а може и два члена) - ок....но ако имаш съмнения...недей....тк естествено всички ще ти кажат - раждай - нищо по-хубаво от това...ама после вие ще трябва да се грижите за тези деца, така че - послушайте себе си...
А мъжът ти на какво мнение е?
Разбира се,ще обичам детенцето,чувствам се като предател,като ужасна майка.Но толкова много обичам дъщеря си,толкова много ми харесваше да сме трима и да живеем за нея.А сега...как ще се справя с тази малка разлика?Ще обичам ли това детенце колкото нея?Как така се случи толкова рано!Няма кой да ми помага,а първата ми бременност беше с най-ужасното повръщане на света,обезводняване,всички екстри.Страх ме е.Дори ме е страх,че нашето малко семейство няма да е като преди.Глупаво е,нали?Просто се надявам,че ще има и друг преминал през това и ще ме разбере.Не мога да си обясня защо не се радвам!Ужасно,ужасно съм тъжна и се чувствам безкрайно виновна.Защото Бог ми е направил подарък,а аз реагирам неадекватно.Искаше ми се да се порадваме изцяло на дъщеря ни по-дълго.Не се чувствам готова за второ дете.Изобщо.И едновременно се моля да е живо и здраво.Не съм много в ред,а?Искам си детенцето!Ще го обичам и закрилям.Но не мога да се отърва от гадната мисъл ''не му беше сега времето''.И не мога да спра да се чувствам отчаяна,отчаяна,отчаяна.Защо?
, + че децата с малка разлика са като приятелчета
от раз....те ще бъдат близки ,поради малката разлика ще си играят ,ще се забавляват и ще им се радваш......само да избуташ още година-две.....така набързо си се "отчела" в приноса за сладки български бебета.
Разбира се ,че нещата отшумяха и сега се обичат мнооооого ,но пък представи си мила Шокирана ....че ти ще си родител на малки деца около 9-10 години...а мързеланките като мен ,които са чакали и имат голяма разлика...ще са родители на малки деца още веднъж ....освен първите 10 ми предстоят още 10 докато поизрасте и второто дете 
.....така ,че споко при теб нещата ще се подредят и след време ще напишеш във форума ....колко си щастлива и спокойна с двете си съкровища 
Малката разлика във възрастта ще е по-трудна за теб, но по-лесна за тях, за общуване, игри и пр. Имам познати с две деца с малка разлика и определено по-голямото помага. Заиграва малкото (едното е на 3, другото на 1.5) и така майката си почива донякъде от постоянното хленчене и мрънкане от скука. Моят син на 1 г. и половина ме уморява най-вече с това, че скучае и от скука ми лази по нервите умишлено. С друго дете пък като го събера е много спокойно. 
Така си е.Вчерашната нощ беше много,много тежка и безсънна за мен.Но днес си повтарях всичко написано и ми помогна!
Все още не се чувствам бременна,нито пък щастливо бременна,но искам детенцето си.Искам да се роди живо и здраво,да го обичам.
Втората беше прекрасна,нямах никакви проблеми.Посвети месеците от бремеността на бъдещата кака,говорете за бебето и това колко е хубаво да имаш братче или сестриче,с което да играеш.Моите спят в една стая от самото начало,никой никого не буди. 
В началото знаеш, ще ти е трудно, но пък по-нататък децата ще щуреят заедно и никой няма да те търси за глупости 