Публикувана: 29 ноем. 2007, 04:46 ч.
Последно мнение: 6 дек. 2007, 09:41 ч.

моля ви,помогнете ми да се справя

3 279
65
1

Гост

1
2
3
4
5
Всички

29 ноем. 2007, 04:46 ч.

Мамчета,аз съм дългогодишен потребител,но не исках да се разбира коя съм.Не разбрах как да вляза като гост Sick

Моля ви,не ме съдете!Наистина не искам да се чувствам така,мразя се,но...Днес разбрах,че съм бременна-беше голям шок!Уж се пазехме,уж...Имаме момичеце на година и половина,искахме второ дете,но не толкова скоро!Знам,звучи ужасно.Има жени,които мечтаят денонощно за това,живеят за същия този тест,който днес аз видях.Още повече,че сме искали второ.Но плаках цял ден Sad

Разбира се,ще обичам детенцето,чувствам се като предател,като ужасна майка.Но толкова много обичам дъщеря си,толкова много ми харесваше да сме трима и да живеем за нея.А сега...как ще се справя с тази малка разлика?Ще обичам ли това детенце колкото нея?Как така се случи толкова рано!Няма кой да ми помага,а първата ми бременност беше с най-ужасното повръщане на света,обезводняване,всички екстри.Страх ме е.Дори ме е страх,че нашето малко семейство няма да е като преди.Глупаво е,нали?Просто се надявам,че ще има и друг преминал през това и ще ме разбере.Не мога да си обясня защо не се радвам!Ужасно,ужасно съм тъжна и се чувствам безкрайно виновна.Защото Бог ми е направил подарък,а аз реагирам неадекватно.Искаше ми се да се порадваме изцяло на дъщеря ни по-дълго.Не се чувствам готова за второ дете.Изобщо.И едновременно се моля да е живо и здраво.Не съм много в ред,а?Искам си детенцето!Ще го обичам и закрилям.Но не мога да се отърва от гадната мисъл ''не му беше сега времето''.И не мога да спра да се чувствам отчаяна,отчаяна,отчаяна.Защо?

# 1 29 ноем. 2007, 05:26 ч.

Мнения: 5 940

Спокойно. Щастлива си с момиченцето си, нали? Представи си същото щастие по две. Пък и помисли за нея колко ще е хубаво да има братче или сестриче. Никога две бременности не са идентични, тази може да е прекрасна. Просто не е минало достатъчно време от теста, още си шокирана, ще мине. Напълно те разбирам, макар и да не ми се е случвало.
Не бъди егоистична, мисли за щастието на малката, тя ще се радва да има другарче в детските игри. Със сестра ми сме породени, тя е най-добрият ми приятел и винаги е било така.

# 2 29 ноем. 2007, 07:22 ч.

Мнения: 6 618

Сигурно и аз бих се чувствала объркана на твое място/то не е късно да ми се случи /
Не можеш да си сигурна ,че не му е сега времето.
Лека бременност и дано отчаянието бързо да премине в щастливо очакване Hug

Последна редакция: чт, 29 ное 2007, 08:04 от Iliana _

# 3 29 ноем. 2007, 07:40 ч.

Мнения: 1 897

Нормално е.Все още си в емоционален стрес от новината.
Дай си малко време да подредиш мислите си и да приемеш това, което те очаква.
Сигурна съм, че след ден-два ще ти се иска да подскачаш от щастие. bouquet

# 4 29 ноем. 2007, 07:49 ч.

Мнения: 479

Моят съвет е също да си дадеш време. Аз бях така шокирана и объркана с първата бременност. Беше планирана, но стана от първия път, а аз си мислех, че след около година. Не бях готова исках да имаме още време със съпруга ми. Не исках това щастие да се нарушава. Сега имам прекрасно дете (след тежка бременност), но все още бленувам да бъдем аз и съпруга ми. Мъньо поне ляга рано (в 20:00) и използвам тогава времето да забравя че имам дете и да се насладя на 2,3 часа със съпруга ми. Аз също искам второ дете (след около 3-5г.) и съм сигурна, че ще се чувствам като теб.
Да добавя така и аз не се зарадвах на теста с две чертички. Предполагам, че и хормоните си казват думата. Аз имам сестра с година и 3 месеца по малка и до ден днешен повтарям на майка ми, че това е най-хубавия подарък, който ми е направила.

# 5 29 ноем. 2007, 08:39 ч.

Бургас
Мнения: 3 158

И аз бих те посъветвала да си дадеш време да свикнеш с мисълта. Чакам тази бременност 2 години и половина, минах през какво ли не и въпреки всичко, когато се потвърди бременността не можах да се зарадвам. Започнах да мисля как ще се отрази на работата ми, на плановете ми и т.н., като уж бях подготвена през последните две години, че трябва да се случи Embarassed

. После, като осъзнах как се чувствам, започнах да изпитвам вина заради чувствата си, а сега пък нямам търпение раждането да мине нормално и да действаме за трето детенце. Луда работа са тия хормони Crazy

# 6 29 ноем. 2007, 08:45 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Не се притеснявай и не се чувствай виновна. Тези чувства са напълно разбираеми и човешки. Предстои ти още една голяма промяна в живота и е нормално да се страхуваш. Имаш 9 месеца, за да приемеш новината и да се успокоиш.
Лека бременност ти желая, здраво бебче и най-добрата и послушна кака за бебока.

# 7 29 ноем. 2007, 08:53 ч.

Мнения: 239

Нормално е да се чувствуваш объркана и изплашена - все пак ще настъпи наистина значителна промяна в живота на семейството ти! Но тази промяна е за хубаво - радвай се! Господ си знае и работата - приеми го като чудесен подарък и мисли за хората, който неистово желаят да имат деца, но не се получава! Зареждай се само с положителна енергия! А за време насаме със съпруга - живота е пред вас - ако има здраве, всичко ще бъде наред и за всичко ще имате време! Приятна бременност и леко и безпроблемно раждане - да имате второто най-красиво, здраво и добро бебче на света, което да ви носи радост!

# 8 29 ноем. 2007, 08:57 ч.

Мнения: 842

И според мен е напълно нормално да се чувстваш по този начин, дай си малко време и не се чувствай виновна за нищо Hug

Писах ти на лични.

# 9 29 ноем. 2007, 09:05 ч.

Мнения: 1 931

Здравей мила, напълно те разбирам как се чувстваш. И аз така се чувствах когато сина ни беше на 11 месеца и разбрахме,че съм бременна. Преминах през голям шок, няма баби около нас мъжа на работа и аз мислех, че съм сама. Но ето че си се наредиха нещата. Това нещо при нас беше точно преди 2 години. Сега съм много щастлива,че ги има тези 2 същества и много ги обичам. Страхувах се дали ще обичам и бебето толкова колкото Йони, обичам я много. Като ги гледам как си играят и непрекъснато се търсят когато не са заедно. Когато взимаме нещо на бате той веднага казва,че и на сестра му трябва. А и така с малка разлика ще растат заедно и се надявам да са си приятелчета. Вярно е че е малко трудно в началото, но си струва. Нека да мине малко време да си избистриш нещата за себе си и ще видиш колко е хубаво, че точно сега е станало и малката ти принцеска ще си има другарче в игрите.
Всичко добро ти пожелавам и мисли повече хубави неща. Ще си имаш още едно такова прекрасно слънчице вкъщи.

# 10 29 ноем. 2007, 09:12 ч.

Русе
Мнения: 2 354

Сигурно е шокираща новината.
Дай си малко време да свикнеш с нея.

# 11 29 ноем. 2007, 09:37 ч.

Мнения: 611

Знам,че си в шок, аз го изживях същото,когато дъщеря ми беше на 8 месеца не знаех къде се намирам, но след много мисли избрахме да направя аборт , за който още съжелявам, не те съветвам да го правиш защото сега след толкова време още се обвинявам, но е късно вече, а сега когато забременях за втори път вече по наше желание Господ реши да ми отнеме бебето, и аз все си мисля че ме наказва за онзи пуст аборт Sad

.
Мога само да кажа- Кураж, не се отчайвай и ти желая едно здраво и хубаво бебче Peace

# 12 29 ноем. 2007, 10:04 ч.

Мнения: 3 116

Забременях с второто когато малката беше на 2 годинки Simple Smile

Ами свиква се с мисълта че ще бъдете четирима, особено когато първото детенце започне да осъзнава този факт и започва да мисли къде ще спи братчето, че има място в нейното легло, че ще се храни на нейното столче за хранене, а тя с нас на масата, как ще му бърше нааканото дупе и ще му сменя памперса и как ще му дава водичка Simple Smile

Започват едни много весели и приятни моменти Simple Smile

За обичта, не се страхувам че ще обичам едното повече от другото, знам че за мен ще бъдат най-прекрасните същества на света Simple Smile

Имай впредвид че сега хормоните започват да ги играят номера, и аз си имам лошите моменти Simple Smile

Но вече чакам с нетърпение да дойде януари и да започнем покупките за новия член на семейството Hug

Целувки на малката и да погалиш коремчето Heart Eyes

Последна редакция: чт, 29 ное 2007, 10:10 от ritka

# 13 29 ноем. 2007, 10:16 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Оооо минах през това...
Забременях, когато дъщеря ми нямаше още две години. Чувствах това, което чувстваш и ти в момента. Исках да правя аборт дори, но мъжът ми ме спря. Решихме да оставим бебето, но аз продължавах да съм раздвоена като теб, въпреки че бях взела вече решение. Вярвай, в момента, в който усетих бебчо коренно промених мислите си. Сега го очаквам с нетърпение, но ме гризе съвестта за това, което съм мислила в началото.

# 14 29 ноем. 2007, 10:25 ч.

Мнения: 159

със сигурност ще се справиш!това,че сега ти е трудно да си представиш как ще обичаш още едно дете е етап през,който минават много майки,очакващи второ дете.аз също се чувствах виновна спрямо сина ми,когато забременях.за това,че не мога да го обгрижвам така както до сега,за това че ежедневието ни ще се промени в негов ущърб,за толкова много неща,които не знаех как ще се подредят.освен това чувствах вина и спрямо бебето,че не му се радвам и не го желаех толкова силно,колкото очаквах него.хиляди въпроси и угризения,които само ми попречиха да се насладя на най-прекрасното 9 месечно изживяване.дори,когато се роди дъщеря ми продължавах да се чувствам така.за щастие всичко се подреди някак естествено и от само себе си.сега се чудя как съм могла да пропусна толкова красиви мигове,да омаловажавам щастието, което ми е дадено.със сигурност е било от хормоните.това,което ти предстои е прекрасно!изживей си го пълноценно!щом ти се е случило сега, има защо!нищо не е случайно!желая ти лека бременност, раждане и майчинство!сама си разбрала,че с обичта на детето към майката не може да се сравни нито едно усещане на света,а когато са две...

# 15 29 ноем. 2007, 10:29 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Спокойно миличка. Просто ти трябва време да го осъзнаеш и да свикнеш с мисълта, че вече ще сте четирима, а не трима Hug

Бременност с бременност няма, така че се успокой и леко бременеене bouquet

Ние сме с теб и ще те подкрепяме доколкото можем Heart Eyes

# 16 29 ноем. 2007, 10:33 ч.

Мнения: 159

Хормони!Поне това е моето обеснение!Те не са се възстановили след 1-то раждане,така че нормално е сега да се раздвояваш в желанието и нежеланието.Нормален е и страха ти.Но бъди сигурна,че тази твоя несигурност ще изчезва,колкото повече се развива бремеността ти!Ще обичаш и ще се радваш живот и здраве на 2 малки,сладки същества:)Не се шашкай,понеже според мен щастието ти те първа започва Hug

Желая ти мн,мн лека бременност,без всякакви проблеми,повръщания... Peace

# 17 29 ноем. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 8 999

Стегни се! Аз забременях с второто дете, когато дъщеря ми беше на 6 мес. /също случайно, но все пак принципно планирано, макар и за по късен период/. С напредването на бременността нещата се урегулираха, свикнах да се справям с повече задачи наведнъж, а когато се роди синът ми - нямаше по-щастлива майка от мен. Разликата между децата ти не е чак толкова малка - когато се роди бебето, дъщеря ти ще е почти на 2 г. и половина. Ще тръгне на детска градина, а ти ще имаш достатъчно време да гледаш бебето. Чудесно е, че децата ти ще растат заедно - само помисли колко ще е хубаво да са си компания, да си играят, да се забавляват. Недей да мислиш за второто си дете като за натрапник, който разрушава семейния ви мир - може да предадеш без да искаш това отношение и на дъщеря си и на съпруга си. Бъди сигурна, че ще сте едно голямо, задружно и весело семейство!

# 18 29 ноем. 2007, 10:46 ч.

Мнения: 484

Наскоро четох една книга за детска психология, там имаше една техника за справяне със ситуации, подобни на твоята - когато трябва да се радваш на нещо, а в действителност не си особено щастлива. В книгата беше за случаи, когато се чустваш виновна спрямо децата, или им се ядосваме, защото са деца. Техниката се казва "отрицателно мислене". Състои се в това да започнеш гласно да изброяваш и преувеличаваш негативите на ситуацията и отрицателните си чуства - напр. 'не го искам това дете, само ще ми обърка живота..." и т.н. Целта е чрез такова преувеличение да се справиш с негативните си чуства, да видиш, че са нелогични, за да отстъпят те място на положителните. Не можем да контролираме чуствата си, те са там, каквото и да правим. Не е грешно а се чустваш по начина, по който се чустваш, но ако ги преодолееш, ще си по-щастлива. И най-важното е да се помни, че чуствата не нараняват - на бебето ти нищо няма да му стане от техниката на отрицателното мислене.
Книгата е "Как да приучим децата си на дисциплина" от Фицхю Додсън. Много ми хареса, препоръчвам горещо Simple Smile

# 19 29 ноем. 2007, 11:22 ч.

Мнения: 9 973

първо честит новогодишен подарък!!!!!!!!
Дай си време и всичко ще се оправи Peace

# 20 29 ноем. 2007, 11:36 ч.

Мнения: 247

Миличка не се притеснявай. Какво означава, че си лоша майка. Майка, която обича детето си не е такава. И да винаги има неподходящ момент за нещо. На всеки може да се случи. Успокои се. След няколко дни или месеци, когато започне да ти личи коремчето ще се промениш и няма да мислиш така. Не всички са подготвени да станат майки, точно тогава когато се случи. Пожелавам ти успех и те прегръщам. Hug

# 21 29 ноем. 2007, 11:56 ч.

Мнения: 2 100

Време...Това ти трябва. И аз не очаквах да забременея, не сме и правили и опити-стана случайно! Много плаках, не знаех какво да правя, НЕ БЯХ ГОТОВА!...тогава с мъжа ми не бяхме женени и ми беше още по криво. Даже през бременността не осъзнавах (или по скоро не исках), че ще ставам майка и в мен живее мъничко човече, което се оказа в последствие, че обичам до болка! Даже искам вече второ Embarassed

Ще се радваш на дъщеря си също толкова, а тя колко щастлива ще бъде... Grinning

малките деца много по лесно приемат идеята за братче или сестричка, много повече се радват. На теб няма да ти е толкова лесно, но...ще се справиш! Бременността ти е нещо хубаво! Успех и спокойно Hug

# 22 29 ноем. 2007, 12:21 ч.

Мнения: 553

Аз бях в твоето положение с тази разлика че баткото беше на годинка и месец. Направих аборт, няма сега да излагам причините.Тогава така сме решили...
Сега 6 години по-късно имам второ дете. И си мисля от разстоянието на времето колко по- добре е вило децата ми да не са с 7 години разлика.
Щях да ги водя заедно на ясла на градина.. сега тичаме в рзлични посоки -батко първокласник, бебе... отново съм вкъщи и после работата пак ще трябва да влизам в час...
А колко неща съм забравила, дрешки, количка и т.н. са се попилели по роднини и сега са си разход да се купуват наново повечето неща...

Ще се справиш с второ е много по-лесно защото имаш опит и се чувстваш уверена.

За мене беше проблем идеята че с едно мога да сеоправя сама в живота ако нещо не дай си боже се обърка със съпруга ми, а със две деца... вече си едва ли не вързана за този човек... страхувах се дали той няма даси промени отношението като знае че вече съм "вързана" за него..
Но стана точно обратното- таткото сега е много по- ангажиран и обвързан със семейството си- поема си отговорността, даже сякаш се гордее с това...

# 23 29 ноем. 2007, 12:26 ч.

Мнения: 229

Вземи най правилното решение за теб и семейството ти.Сложи картите на масата и добре обмисли нещата.Аз имам дъщеря на 16 год. и сега очаквам второто си дете.През всичките тези години така и не се почуствах готова да бъда отново майка.Осмислих живота си с други неща и подарих прекрасно детство на дъщеря си.В момента в който почуствах , че съм готова ето това е факт и с нетърпение очаквам малкото слънчице.През всичките тия години и аз съм била изправена пред тази дилема, но все нещо друго е натделяло.Вземи най правилното решение и успех от мен Heart Eyes

# 24 29 ноем. 2007, 12:30 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Спокойно мила мисля,че ти вече го искаш това бебе,само дето още не си го признаваш напълно.
Положението ти е такова,подобно на моето,но аз съм с трети бебок Hug

.Второто и третото ще са породени.Малкия беше също на толкова,когато бебо реши ,че иска да се присъедени към нашето семейство.Не беше планувано,тъкмо възръщах вече предишните си професионални заетости и ....се наложи отново да ги прекъсна. Wink

Имах противоречиви чувства,ще те излъжа ако кажа,че нямах,но бебчето да е живо и здраво също се бори за живот,защо да се лишим от още една радост???
Пожелавам ти късмет и лека бременност! Peace

# 25 29 ноем. 2007, 12:34 ч.

Мнения: 2 622

Ще се справиш!Дай си време да свикнеш с мисълта,че отново си бременна,все пак си научила едва днес.Всичко се нарежда с времето,повярвай ми Peace

# 26 29 ноем. 2007, 12:53 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

Не мисля, че трябва да се обвиняваш. Hug

Ще се справиш. Рядко бебета се появяват, когато им дойде времето.

# 27 29 ноем. 2007, 14:03 ч.

Мнения: 141

след като сте си правили планове за второ,зна4и вси4ко е ок-наведнъж ще ги отгледаш,ще ти е трудно,но ще се справиш-аз какво да кажа като дъщеря ми е на 18г.,а аз след 2 месеца ще раждам второ-още не мога да се примиря с мисълта,4е ве4е ми е късно,но така е трябвало явно да се слу4и-това важи и в твоя слу4ай.

# 28 29 ноем. 2007, 14:22 ч.

Мнения: 268

...след кото Господ ти е изпратил подарък Heart Eyes

значи е преценил,че за теб никога няма да му дойде времето Mr. Green

,усмивки,та това е най-хубавата новина!!!
само ще ти кажа за успокоение,че аз забременях,когато второто беше на 1.3мес. Blush

...и също изпаднах в дилема както и таткото,...и така се минаваше времето в неизвестност до 4-5мес. Sick

след което няма на къде...и мога да те уверя,че сега РАДОСТТА е ПО-ГОЛЯМА,семейството е едно цяло,неописуемо е неможем един без друг...Същото ще се случи и с теб bouquet

Желая ти от все сърце попътен вятър bouquet

# 29 29 ноем. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 128

Това е прекрасна новина С едно слънце в къщи е приятно а само си представи с две Сега си в шок но като спрат да играят хормоните ще се успокоиш newsm10

# 30 29 ноем. 2007, 14:49 ч.

София
Мнения: 44 115

Ако смяташ, че не му е сега времето - какво те притеснява...някой ден пак ще имаш такъв тест с две чертички и тогава ще е ок...ей това не го разбирам - защо се смятате длъжни като е станало да го раждате...стават и грешки. Ами ако го родиш и 2 месеца след това пак забременееш - пак ли ще раждаш...и така до кога....докато станат 15 ли?
Ако смяташ, че го искаш, ще се справите, ще сте щастливи и никой няма да му е кофти ако семейството ви на този етап се умножи с още един (а може и два члена) - ок....но ако имаш съмнения...недей....тк естествено всички ще ти кажат - раждай - нищо по-хубаво от това...ама после вие ще трябва да се грижите за тези деца, така че - послушайте себе си...

А мъжът ти на какво мнение е?

# 31 29 ноем. 2007, 15:19 ч.

Мнения: 114

Цитат на: шокирана в чт, 29 ное 2007, 04:46

Мамчета,аз съм дългогодишен потребител,но не исках да се разбира коя съм.Не разбрах как да вляза като гост Sick

Не мисля че трябва да се отчайваш , дай си време Hug

Преди всичко станалото, станало, ти винаги имаш избор, поговорете си с мъжо, хубаво го обмисли...
Мисля че ако го задържиш, просто ще си имаш 2щастия в къщи... и ще ги обичаш разбира се и 2те ...
Аз вярвам , че сърцето на мама е голямо и има място както за едно дете, така и за две Hug

Гадната мисъл ''не му беше сега времето'' - Господ знае по-добре мисля
А щом 1та бременност е била тежка, 2та мисля че ще ти е лека Peace

, + че децата с малка разлика са като приятелчета
Но ти винаги имаш избор, никой няма право да те мрази и кори, просто те съветвам добре си помисли,
главно ТИ решаваш мисля аз

# 32 29 ноем. 2007, 15:23 ч.

по света
Мнения: 1 587

Аз също на моменти се чувствам така,въпреки че при мен всичко беше планирано и исках по принцип децата ми да са с малка разлика.
Мисля си, че ще им е забавно заедно и ревността ще е по-малка защото каката не е толкова осъзната,за нея бебето ще е играчка.

# 33 29 ноем. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 1 440

Напълно разбирам как се чувстваш,зная мислите,които нахлуват в главата,с една дума-всичко.При нас беше същото,забременях,когато голямата ми дъщеря беше на 1 година и 1 месец.Вярно е,никак не ми беше лесно с корем и палавата ми сладурка,но пък всичко това премина и сега с двете се чувствам по-щастлива от всякога!
Честито!Радвай се на прекрасният подарък,който Бог ти дава и лека бременност! Hug

# 34 29 ноем. 2007, 18:05 ч.

Мнения: 2 960

Шокирана много си притенсена...ама имаш голямото предимство ,че макар и трудно на моменти ще си изгледаш съкровищата babyuu

от раз....те ще бъдат близки ,поради малката разлика ще си играят ,ще се забавляват и ще им се радваш......само да избуташ още година-две.....така набързо си се "отчела" в приноса за сладки български бебета.
Истинате ,че и ревността ще е далеч по малка.....да видите ревност при моето 10 годишно момиченце ,като се появи малкото и братче Rolling Eyes

Разбира се ,че нещата отшумяха и сега се обичат мнооооого ,но пък представи си мила Шокирана ....че ти ще си родител на малки деца около 9-10 години...а мързеланките като мен ,които са чакали и имат голяма разлика...ще са родители на малки деца още веднъж ....освен първите 10 ми предстоят още 10 докато поизрасте и второто дете #Crazy

.....така ,че споко при теб нещата ще се подредят и след време ще напишеш във форума ....колко си щастлива и спокойна с двете си съкровища smile3521

# 35 29 ноем. 2007, 18:19 ч.

Мнения: 463

Нормално е да се чувстваш така. Аз опит нямам, но приятелка на майка ми е минала през това и сега е много щастлива. Да ти кажа много хорау които са минали през това ме съветват да го направя сега, докато малкия е на 4 месеца. Така че сама си направи извода.

# 36 29 ноем. 2007, 18:22 ч.

Мнения: 6 164

Ами ти си си обяснила още с ник-а: държиш се неадекватно, защото си шокирана, шокираните хора така се държат, а си шокирана, защото се е случило нещо изненадващо, непланувано. А такива неща се случват в живота, не може всичко да е по план, това е едно от хубавите шокиращи неща и щом шокът отмине, ще започнеш да мислиш и чувстваш трезво. Изплашена си, но това ще отмине. Много жени са забременяли непланирано и са чувствали този ужас в началото, но после са се смяли и са благодарили. Как няма да си обичаш детето? (Това между другото е и моето опасение за второ), но много майки на по 2 и повече деца казват, че ги обичат всички еднакво силно, но по различен начин, и аз им вярвам. А едно дете си е наказание, ако питаш мен, аз съм едно дете, не е забавно никак. Confused

Малката разлика във възрастта ще е по-трудна за теб, но по-лесна за тях, за общуване, игри и пр. Имам познати с две деца с малка разлика и определено по-голямото помага. Заиграва малкото (едното е на 3, другото на 1.5) и така майката си почива донякъде от постоянното хленчене и мрънкане от скука. Моят син на 1 г. и половина ме уморява най-вече с това, че скучае и от скука ми лази по нервите умишлено. С друго дете пък като го събера е много спокойно. Crazy

Така, че всичко си има и плюсовете и минусите. Не се шашкай. Hug

# 37 30 ноем. 2007, 00:44 ч.

Мнения: 3 069

Много добре те разбирам миличка!
Забременяването ми с Вики беше абсолютно планирано с тестове за овулация и въпреки това, когато разбрах, че съм бременна се започна само реване.Не можех да си представя, че мога да обичам някой друг така, както обичах братята му.Започна се едно безсъние...спях по 3-4 часа на денонощие.
Предродилната депресия която изкарах в продължение на 37 г.с. не я пожелавам на никой.Много проблемна бременност и с всички екстри.
Така беше до момента в който го родих....и тогава плаках но от радост, че е жив, здрав и прекрасен!
Ако не се чувстваш готова за второ дете има и друг вариант, но това само ти можеш да решиш.
С теб съм каквото и решение да вземеш!

# 38 30 ноем. 2007, 04:04 ч.

Милички мами,
не можете да си представите силата на подкрепата,която ми дадохте!Да знаеш,че те разбират,а не обвиняват/както си мислех/,че има и други,преминали през същото!Всеки един съвет за мен беше много ценен-по няколко пъти прочетох това за сестричката,която е най-добрата приятелка и най-ценния подарък.И се посмях искрено на това,че бебетата рядко идвали навреме и че Господ е преценил,че никога няма да съм готова hahaha

Така си е.Вчерашната нощ беше много,много тежка и безсънна за мен.Но днес си повтарях всичко написано и ми помогна!
Благодаря и за съветите-разбиране за аборта.Честно казано не съм мислила за това,защото за мен не беше вариант/при положение,че таткото е щастлив/но ШОКИРАН/от новината и сме искали второ така или иначе...просто трябва да свикна,че е по-скоро.Но как,кажете ми,как ще се справя с две първите месеци?НАправо не знам.Едното ще плаче,ще събужда другото,ами нощните ставания,умората...раждането!Моля се с цялото си сърце да не ми става лошо пак-няма кой да гледа малчуганче,а миналия път бях на системи дори.
Хриси,не е затова,миличка.Много щеше да е прост животът иначе.Децата на убийците щяха да умират всички,майките идиотки никога нямаше да имат второ.Господ не ти се сърди,ще ти даде детенце щом искаш!
Кас,супер!Честито!Аз пък много ти се радвам!Да ти е живо и здраво второто човече!
Ще пиша коя съм след някоя и друга седмица.Просто познати четат тук,а не искаме още да казваме.Дано и шокът ми да е поотминал.Още не мога да го проумея.Чувствам се неописуемо объркана.Човек все мисли,че на него не може да се случи.И как точно се е случило е направо мистерия/след като толкова години сме се 'опазвали'/
Благодаря ви за честитките,за пожеланията!!! Hug

# 39 30 ноем. 2007, 10:06 ч.

Мнения: 2 960

шокирана радвам се ,че намираш сили и разбираш ,че мамчетата са с теб във този объркан за теб момент.
Наистина ще ти е трудно и изморително ,ще ти трябва мнооого помощ ,но пък....като погледнеш малкото си златце ,което е сега до теб и си представиш ,е и другото/живот и здраве/ ще е също толкова прекрасно обичано от теб!!
А защо казваш ,че едното ще буди другото ..нямаш ли възможност по голямото да спинка в друга стая ,докато бебо поотрасне и престане да се буди често?Потърси си отсега някой ,който може да ти помага поне в началото/ мама ,баба,приятелка или детегледачка/,който да те отменя в първите по трудни моменти,планирай отпуска на таткото отсега...поне за първите дни.Пък като мине трудното.....ехеййй как ще се радват и играят двете ти дечицааа...ще ти е драго да слушаш звънките им сладки гласчета. Grinning

Така мога да ти дам кураж аз...но ти сама ще се убедиш ,че си заслужават трудните моменти... Peace

# 40 30 ноем. 2007, 10:16 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: шокирана в пт, 30 ное 2007, 04:04

Дано скоро се справя с този стрес.На моменти почти се радвам,на моменти изпадам в УЖАС!

Как няма да си в стрес и да си объкана!Случило се е нещо неочаквано(макар и хубаво), което е обърнало всичките ти планове с главата надолу и ще промени живота ти в посока,различна от тази,която си си представяла.
Нормално е да се тревожиш и да се питаш как ще се справяте от тук нататък,нямаше да е нормално ако не те тревожеха всички тези хиляди въпроси,които си задаваш сега.
Съвсем скоро радостта и щастието ще почнат да надделяват над всички останали емоции, които изпитваш в момента.
Просто си дай още време и обмисли спокойно и трезво нещата,с които ви предстои да се справите и ще намерите разрешение на всичко.Убедена съм!

# 41 30 ноем. 2007, 10:25 ч.

Мнения: 611

Цитат на: шокирана в пт, 30 ное 2007, 04:04

Все още не се чувствам бременна,нито пък щастливо бременна,но искам детенцето си.Искам да се роди живо и здраво,да го обичам.
И мен ме е страх от това дали няма да се променят отношенията в семейството,мислила съм си същото за справяне с живота сама.
Дано скоро се справя с този стрес.На моменти почти се радвам,на моменти изпадам в УЖАС!

С наи-добри чувства ти желая да излезеш скоро от шока, в който се намираш, и да усъзнаеш, че всъщност имаш наи-прекрасния подарък от Дядо Коледа Heart Eyes

Успех и кураж, и се радвай на това което Господ ти е дал Hug

# 42 30 ноем. 2007, 10:31 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

И ние искахме второ,и ние го искахме малко-по късно,но просто се случи. Hug

Разликата няма да е чак толкова малка,ще се справиш,вярвай ми.Първата ми бременност беше ужасна-повръщане до петия месец,обезводняване,кървене,лежах 2 месеца за задържане. Cry

Втората беше прекрасна,нямах никакви проблеми.Посвети месеците от бремеността на бъдещата кака,говорете за бебето и това колко е хубаво да имаш братче или сестриче,с което да играеш.Моите спят в една стая от самото начало,никой никого не буди. Hug

Момиченцата ми вече са големи и няма нищо по-хубаво от това да ги гледам как играят заедно или да слушам веселия им смях,когато се затворят в детската и си разказват техните си детски тайни.Понякога вечер след като си легнат ги чувам как си шушукат и се заливат от смях.Малката разлика има и мноооого предимства.В началото ще ти е трудничко,но ние се справихме /без чужда помощ/,ще се справите и вие.

# 43 30 ноем. 2007, 10:56 ч.

Мнения: 1 294

Поздавявам те за това, че въпреки страховете които имаш, пред теб не стои въпроса дали да задържиш или не това дете.Само това говори, че ще се справиш блестящо-достатъчно добър и смел човек си Grinning

Според мен първото ти дете няма да изгуби от появата на другарче в къщи.Колкото по-малка е разликата толкова по-весело ще им бъде заедно, все пак на един акъл ще са. Laughing

В началото знаеш, ще ти е трудно, но пък по-нататък децата ще щуреят заедно и никой няма да те търси за глупости Laughing

Всичко това ти пиша не от личен опит, но имам наблюдения върху мои познати.
Успех и успокой се Hug

Най-вероятно те избива яко на рев, не от нещо друго, а от вихрушката от хормони Joy

Последна редакция: пт, 30 ное 2007, 11:08 от Asya_

# 44 3 дек. 2007, 15:36 ч.

Благодаря ви от сърце,момичета!ПОмогнахте ми в един от най-трудните моменти в живота ми! bouquet

Вече се чувствам много,много по-добре.Ужасът,който ме беше обзел в началото,просто изчезна.Няколко нощи си лягах и се надявах,че като се събудя сутринта,ще разбера,че всичко е било просто сън.Сега съм обнадеждена,спокойна и дори щастлива.Повтарях си и препрочитах много от вашите думи и започнах да забелязвам положителните неща в малката разлика между децата.Дъщеря ми има стая,така че ще е отделно първите месеци.Някакси трябва да се справя.БЛАГОДАРЯ ВИ

# 45 3 дек. 2007, 16:44 ч.

Мнения: 2 960

Цитат на: шокирана в пн, 03 дек 2007, 15:36

Благодаря ви от сърце,момичета!ПОмогнахте ми в един от най-трудните моменти в живота ми! bouquet

Страхотно се радвам ,че идваш на себе си.Усеща се много повече светъл лъч в думите ти.Споделяй с нас ...ние сме с теб. Simple Smile

...макар и виртуално да те подкрепяме,в сърцето си съпреживяваме всичко...

# 46 3 дек. 2007, 16:46 ч.

Мнения: 463

Цитат на: шокирана в понеделник, 03 декември 2007, 15:36

Цитат

Благодаря ви от сърце,момичета!ПОмогнахте ми в един от най-трудните моменти в живота ми!
Вече се чувствам много,много по-добре.Ужасът,който ме беше обзел в началото,просто изчезна.Няколко нощи си лягах и се надявах,че като се събудя сутринта,ще разбера,че всичко е било просто сън.Сега съм обнадеждена,спокойна и дори щастлива.Повтарях си и препрочитах много от вашите думи и започнах да забелязвам положителните неща в малката разлика между децата.Дъщеря ми има стая,така че ще е отделно първите месеци.Някакси трябва да се справя.БЛАГОДАРЯ ВИ

Страхотно се радвам ,че идваш на себе си.Усеща се много повече светъл лъч в думите ти.Споделяй с нас ...ние сме с теб. ...макар и виртуално да те подкрепяме,в сърцето си съпреживяваме всичко...

Точно така!!! Hug

# 47 3 дек. 2007, 21:20 ч.

Мнения: 3 621

Честит ти коледен подарък , пожелавам ти леко бременеене. Знам че никога няма да съжаляваш за решението си , виж ако беше решила да направиш аборт съм 100% сигурна че никога няма да си го простиш после , колкото и деца да имаш след това
Успех Hug

# 48 3 дек. 2007, 21:24 ч.

Мнения: 463

Ха, сега се сетих , че бебчето ти ще се роди лятото , като моето. И аз миналата година имах такъв подарък. Страхотен е. Съпругът ти зае ли? Ако не - това е невероятен коледен подарък.

# 49 4 дек. 2007, 10:27 ч.

Мнения: 3 929

Напълно те разбирам. Същите мисли ми минаваха и на мен, само че още с първата бременност. Все не му е времето сега. Но си мисля, че нищо в този живот не е случайно. И аз си мисля, че ако забременея сега, никак не му е времето и пак ще ме терзаят същите мисли. За съжаление, това никак не би те упокоило, но аз просто споделям с тебе, за да не си мислиш, че си ненормална.

# 50 4 дек. 2007, 16:22 ч.

Благодаря ви!
Ентусиазмът ви е заразителен Grinning

Зуки,благодаря ти!Помага да знаеш,че не си сама.Казах на таткото-дадох му картичка,на която пишеше:мили тате,много те обичам!Нямам търпение да ме прегърнеш и да си играем заедно.Той се хвърли да целува малката,а аз му подадох теста.Изобщо не се усети,погледна ме спокойно и попита:какво е това?Обясних му,той ме прегърна,целуна ме,ухили се и после каза:това не е възможно,объркала си се.При него нямаше драмата на сълзите-но пък трябва да има един нормален в семейството,който да приема нещата спокойно,нали? Wink

# 51 4 дек. 2007, 16:31 ч.

Мнения: 2 960

ехааааа колко хубаво се е получило....помислил е ,че посланието е от малкото чеденце, пък ти си решила така оригинално да "го запознаеш" с онова другото мъниче,което тупка със сърчице под твоето......много трогателно е станало ....и после също нещата са се наредили много приятно...успех ви пожелавам от сърце bouquet

# 52 4 дек. 2007, 16:40 ч.

Мнения: 463

Да си кажа честно се разплаках. Трябва да си благодарна на прекрасното семейство, което имаш и което ще стане още по- прекрасно. Реакцията на мъжа ти също е за похвала.

# 53 4 дек. 2007, 18:11 ч.

Мнения: X

Радвам се,че вече приемаш по-спокойно нещата....и за реакцията на таткото се радвам много Peace

.
Когато аз забременях със второто си дете,баткото беше точно на година и половина.....тъкмо беше започнал да се "очовечва"-да се справя самостоятелно и да има и обратна връзка....горе-долу по това време прецених,че мога да се върна на работа,но исках да започна нещо ново...и намерих,започнах и тъкмо тогава /след няколко дни на зверско гадене и повръщане/ се усетих,че плановете трябва да се променят/а и още преди баткото имах проблеми със забременяването и износването на бременност и знаех,че трябва да съм или в болница или на леглови режим ако искам да я изкарам до края/...естествено,че бях шокирана,бях и объркана как да кажа на работодателите.......и на таткото,който точно тогава не работеше любимата си работа и искаше да я сменя/да не говоря,че парите не стигаха,бяхме захванали едни ремонти/...но след като му казах и той ме подкрепи/бяхме наясно че ще имаме още деца-но кога точно не бяхме планирали/ и си дадох сметка,че в това ми е много по-важно:деца ще мога да имам до време...работа ще има и след като и мен ме няма......и така-излежах си деветте месеца/тоя път всичко беше по-леко,а и форума ми беше от изключителна полза-и заради информацията и заради хората с които си комуникирах/ и си родих най-страхотното бебе/също по-леко,по-бързо и по-безболезнено/..после видях,че нито е по-ангажиращо,нито е по-трудно с две....просто свикваш да разпределяш времето си,да не обръщаш внимание на излишни усложнения и подробности......вече знаеш как се развива детето и си подготвен за фазите през които минава.....не на последно място имаш доста останали от по-голямото дете неща......Така,че ти пожелавам да се пребориш със съмнениятаси,да погледнеш на нещата от хубавата им страна,да се радваш на дъщеричката си и да дочакаш момента когато ще си играят заедно с братчето или сестричето............а всичко друго ще се намести-сигурна съм!

# 54 4 дек. 2007, 19:19 ч.

Мнения: 817

Цитат на: Asya_ в пт, 30 ное 2007, 10:56

Честито !

# 55 4 дек. 2007, 19:37 ч.

Мнения: 8 769

шокирана, радвам се, че вече не си така шокирана в същност bouquet

Честито и с радост и много оптимизъм да си отгледаш втората бременност!
Аз се чувствах също леко объркана, когато разбрах за втората си бременност-по принцип искахме дете, но не точно тогава (дъщеря ми беше на година и 3 м).
Измъчваха ме същите въпроси, но не чак до степен на безсъние и толкова много тревога като при теб.
Реакцията на съпруга ми беше повече от адекватна (мислех си, че той ще иска да абортирам), а той се зарадва на новината.
В началото беше трудно, няма какво да се заблуждаваме. Обаче се мобилизираш, и трудното минава. Сега вече е доста по-лесно, забавно, прекрасно. Играят си заедно, на един акъл са, щуротиите им нямат край!
Обичам ги! И ти ще обичаш своите! Hug

# 56 5 дек. 2007, 00:10 ч.

Мнения: 553

Здравей отново...
малко се чувствах гузна че съм споделила с тебе аз какво съм се опасявала - казах си само това й трябваше да й пускам такава муха в главата... но точно по този повод сега говорих със съпруга ми за това ( за пръв път Embarassed

) и познай какво ми каза... че се чувствал по същия начин - именно защото никой от двамата не може да се грижи за две деца сам и именно защото аз не мога, това именно е нещото, което го кара да се чувства 100% обвързан, НЕЗАМЕНИМ... и че това било най-хубавото нещо newsm78

почувствах се голяма "офсъъъъ" а и той малко се обиди де...
и още нещичко един практичен съвет- можеш да пуснеш по-голямото дете на ясла, особено ако се притесняваш от по-тежка бременност. мисля че документите се подават първите дни на новата година така че нямате много време да обмислите този вариант.
аз учех и се наложи да пусна баткото на ясла на 11 месеца, послед зима защото за другата есен имаше много майки подали молба преди мене и щяхме изобщо да изпуснем яслата.
детето на девер ми си остана вкъщи до 3 години а разликата им беше само 36 дни и можах да се убедя колко в яслата с другарчетата си децата се развиват по- бързо и балансирано, да не говорим че не съм имала никакви от обичайните ядове с гърне,хранене и т.н. защото в групата винаги има поне янколко по-големи деца на които другите да подражават и които систрите хвалят и много от нещата стават сякаш отсамо себе си.
Честито и лека и слънчева бременност ти пожелавам!!
И найсърдечно ти благодаря, защото косвено заради твоя постинг се почувствах много по-сигурна в брака си и от сърце ти пожелавам много много от същото Hug

# 57 5 дек. 2007, 00:29 ч.

Мнения: 351

Шокирана, твойте вълнения около втовата ти бременност ми напомниха моите около първата.
И аз бях шокирана Laughing

, но разбрах, че нащата обикновено не стават така както си ги намислил и в момента в който си ги планирал, но пък това съвсем не означава, че те няма да са най-прекрасното нещо, което ти се е случвало Heart Eyes

Честито

# 58 5 дек. 2007, 10:17 ч.

Наистина си в доста трудна ситуация, но понякога съдбата ни поднася подобни изненади. На мен ми се случи, когато бях на 19 години, тогава забременях с първото си дете. Можеш и сама да си представиш колко съм била готова да ставам майка, бях студентка в началото на втори курс, живота ми беше толкова лесен и безгрижен- като на всяко 19-годишно момиче, но ........ един ден ми закъсня и веднага разбрах, че съм бременна /понеже цикълът ми е много точен/. Така със таткото решихме да го задържим. Първите 3-4 месеца направо не можех да свикна с мисълта, не знаех на кой свят се намирам. Единственото, което знаех е, че щом Господ е решил да стане, значи така е трябвало да стане, замислих се за жените, които не могат да имат деца, а бленувят за това и се почувствах щастлива и благословена. След вече 5 години и нещо като гледам момченцето си благодаря на Бога, че сме решили да го задържим, толкова е щурав, енергичен и изпълнен с живот. Знам, че при теб ситуацията е малко по-различна, но помни едно - ДЕЦАТА СА ДАР ОТ БОГА! Дори и понякога това да е неочакван и щокиращ дар! Пожелавам ти лека бременост и много щастие на порастващото ви семейство!

# 59 5 дек. 2007, 14:20 ч.

Мнения: 54

И аз се почувствах така(по абсолютно същия начин),когато разбрах ,че съм бременна за втори път,но се различавам по това че разликата между двете ми деца ще е 4год.Бях мн.изненадана буквално шокирана и доста си поплаках де.Но с времето отминава,замислих се колко по забавно ще е с още едно малко човече вкъщи а и малкия ще си има другарче.Така,че спокойно и този период ще отмине а съм и сигурна,че ще се справиш.Пожелавам ти леко бременеене Hug

# 60 5 дек. 2007, 14:28 ч.

Мнения: 407

Аз съм като теб. Когато четях твоята тема все едно аз съм я писала, но преди 5 месеца.
Аз изпитвах същото чуство на вина към дъщеря ми, но сега съм щастлива, че бебето в мен е добре и расте.
Ще свикнеш с тази мисъл и ще видиш, че всичко ще се нареди. Имай напредвид, че когато станеш като мен в 6 месец, почва да ти дотежава да гледаш малката ти дъщеря и едновременно с това да си бременна. Но да знаеш от мен-мисля, че така дъщеря ми става по самостоятелна, защото аз отбягвам да я вдигам, карам я да ми донесе това-онова, говоря и как ще става кака и др. такива работи.
Така, че спокойно. И на мен няма кой да ми помага, като изключим татакото, който сега е направо като втора майка и домакиня вкъщи.
Спокойно!!!

# 61 5 дек. 2007, 14:55 ч.

Мнения: 867

Пожелавам ти лека и спокойна бременност, господ да е с теб. Не мога да помогна със съвет или нещо друго, но страшно се развълнувах от историята ти.
Късмет и силна прегръдка от мен!

# 62 5 дек. 2007, 15:08 ч.

Мнения: 4 784

Няма по-хубаво от детските усмивки. Мисли си само как съвсем скоро ще се радваш, не на една, а на две такива. Мисли си за дъщеря ти - как ще е радостна и щастлива от появата на бебчо и ще му се радва искрено, ще иска да ти помага и да се суети около теб и най-вече - какъв прекрасен подарък ще й поднесеш - братче или сестричка! От това по-хубаво- НЯМА!

# 63 5 дек. 2007, 15:22 ч.

Мнения: 353

Честито!

След като се роди големият ми син имаше проблеми беше в кувьоз и тнт. Бях се зарекла, че не искам друго дете. Исках да се отдам на сина си изцяло, много страдах и много ме болеше, от това което му се случи. Слава богу всичко се оправи. Радвахме му се, обичахме го, не беше лишаван от нищо, и дойде едно време, когато казах ИСКАМ ДРУГО БЕБЕ. Той порасна и е вече дете, говори като голям, а аз искам БЕБЕ. Много е хубаво да имаш две деца признавам си. Умирам от щастие, сама ги гледам, е с баща им де, но той е на работа, така, че справям се някак.
Господ ме дари с двама сина! Обичам ги. newsm32

Само бъди щастлива и се радвай на детето си, и на бременеенето. bouquet

Поздрави!

# 64 5 дек. 2007, 18:50 ч.

Момичета,
когато започнах да пиша тази тема,бях убедена,че почти всички ще ме укорят за това,което изпитвам.Но открих нещо много повече от окуражителни думи-истинска доброта и съпричастност!Не мога да напиша с думи колко много,много ви благодаря!Всяко едно мнение за мен беше от полза и Осеанид,как може да кажеш това Grinning

-ти беше написала прекрасни неща за семейството и двете деца!Не заради теб-още когато се роди човече номер едно Grinning

си мислех-как бих се справила,ако...И сигурно не сме единствените,които се страхуват от живота,защото той е толкова непредсказуем!Искрено,от сърце се радвам,че имате такова прекрасно семейство/ама да го посерат кокошките дето се казва Laughing

/!Нека винаги сте така щастливи/и с третото още по-сплотени/
Гардения,най-искрено ти се възхищавам за куража и любовта към малкото/неродено тогава/човече!Виртуално ти стискам ръка за смелото,и страхотно решение и за това,че си се справила!
Аз@,мога само да си представя колко ти е било трудно да гледаш малкото си момченце в кувьоз!
Сигурно няма да ми е лесно накрая,но няма как да пуснем малката на детска градина-живеем в чужбина,а тук са много,много скъпи.Най-много да се командироваме в Бг за някой и друг месец-ако видим зор. Laughing

ЗА ВСИЧКИ ВАС newsm51