моля ви,помогнете ми да се справя

Страхотно се радвам ,че идваш на себе си.Усеща се много повече светъл лъч в думите ти.Споделяй с нас ...ние сме с теб. ...макар и виртуално  да те подкрепяме,в сърцето си съпреживяваме всичко...

Цитат на: шокирана в понеделник, 03 декември 2007, 15:36

Точно така!!!

Честит ти коледен подарък , пожелавам ти леко бременеене. Знам че никога няма да съжаляваш за решението си , виж ако беше решила да направиш аборт съм 100% сигурна че никога няма да си го простиш после , колкото и деца да имаш след това
Успех 

Ха, сега се сетих , че бебчето ти  ще се роди лятото , като моето. И аз миналата година имах такъв подарък. Страхотен е. Съпругът ти зае ли? Ако не - това е невероятен коледен подарък.

Напълно те разбирам. Същите мисли ми минаваха и на мен, само че още с първата бременност. Все не му е времето сега. Но си мисля, че нищо в този живот не е случайно. И аз си мисля, че ако забременея сега, никак не му е времето и пак ще ме терзаят същите мисли. За съжаление, това никак не би те упокоило, но аз просто споделям с тебе, за да не си мислиш, че си ненормална.

ехааааа колко хубаво се е получило....помислил е ,че посланието е от малкото чеденце, пък ти си решила така оригинално да "го запознаеш"  с онова другото мъниче,което тупка със сърчице под твоето......много трогателно е станало ....и после също нещата са се наредили много приятно...успех ви пожелавам от сърце 

Да си кажа честно се разплаках. Трябва да си благодарна на прекрасното семейство, което имаш и което ще стане още по- прекрасно. Реакцията на мъжа ти също е за похвала.

Радвам се,че вече приемаш по-спокойно нещата....и за реакцията на таткото се радвам много .
Когато аз забременях със второто си дете,баткото беше точно на година и половина.....тъкмо беше започнал да се "очовечва"-да се справя самостоятелно и да има и обратна връзка....горе-долу по това време прецених,че мога да се върна на работа,но исках да започна нещо ново...и намерих,започнах и тъкмо тогава /след няколко дни на зверско гадене и повръщане/ се усетих,че плановете трябва да се променят/а и още преди баткото имах проблеми със забременяването и износването на бременност и знаех,че трябва да съм или в болница или на леглови режим ако искам да я изкарам до края/...естествено,че бях шокирана,бях и объркана как да кажа на работодателите.......и на таткото,който точно тогава не работеше любимата си работа и искаше да я сменя/да не говоря,че парите не стигаха,бяхме захванали едни ремонти/...но след като му казах и той ме подкрепи/бяхме наясно че ще имаме още деца-но кога точно не бяхме планирали/  и си дадох сметка,че в това ми е много по-важно:деца ще мога да имам до време...работа ще има и след като и мен ме няма......и така-излежах си деветте месеца/тоя път всичко беше по-леко,а и форума ми беше от изключителна полза-и заради информацията и заради хората с които си комуникирах/ и си родих най-страхотното бебе/също по-леко,по-бързо и по-безболезнено/..после видях,че нито е по-ангажиращо,нито е  по-трудно с две....просто свикваш да разпределяш времето си,да не обръщаш внимание на излишни усложнения и подробности......вече знаеш как се развива детето и си подготвен за фазите през които минава.....не на последно място имаш доста останали от по-голямото дете неща......Така,че  ти пожелавам да се пребориш със съмнениятаси,да погледнеш на нещата от хубавата им страна,да се радваш на дъщеричката си и да дочакаш момента когато ще си играят заедно с братчето или сестричето............а всичко друго  ще се намести-сигурна съм!

 
Честито !

шокирана, радвам се, че вече не си така шокирана в същност 
Честито и с радост и много оптимизъм да си отгледаш втората бременност!
Аз се чувствах също леко объркана, когато разбрах за втората си бременност-по принцип искахме дете, но не точно тогава (дъщеря ми беше на година и 3 м).
Измъчваха ме същите въпроси, но не чак до степен на безсъние и толкова много тревога като при теб.
Реакцията на съпруга ми беше повече от адекватна (мислех си, че той ще иска да абортирам), а той се зарадва на новината.
В началото беше трудно, няма какво да се заблуждаваме. Обаче се мобилизираш, и трудното минава. Сега вече е доста по-лесно, забавно, прекрасно. Играят си заедно, на един акъл са, щуротиите им нямат край!
Обичам ги! И ти ще обичаш своите!

Здравей отново...
малко се чувствах гузна че съм споделила с тебе аз какво съм се опасявала - казах си само това й трябваше да й пускам такава муха в главата... но точно по този повод сега говорих със съпруга ми за това ( за пръв път  ) и познай какво ми каза... че се чувствал по същия начин - именно защото никой от двамата не може да се грижи за две деца сам и именно защото аз не мога,  това именно е нещото, което го кара да се чувства 100% обвързан, НЕЗАМЕНИМ... и че това било най-хубавото нещо 
почувствах се голяма "офсъъъъ"  а и той малко се обиди де...
и още нещичко един практичен съвет- можеш да пуснеш по-голямото дете на ясла, особено ако се притесняваш от по-тежка бременност. мисля че документите се подават първите дни на новата година така че нямате много време да обмислите този вариант.
аз учех и се наложи да пусна баткото на ясла на 11 месеца, послед зима защото  за другата  есен имаше много майки подали молба преди мене и щяхме изобщо да изпуснем яслата.
детето на девер ми си остана вкъщи до 3 години а разликата им беше само 36 дни и можах да се убедя колко в яслата с другарчетата си децата се развиват по- бързо и балансирано, да не говорим че не съм имала никакви от обичайните ядове с гърне,хранене и т.н. защото в групата винаги има поне янколко по-големи деца на които другите да подражават и които систрите хвалят и много от нещата стават сякаш отсамо себе си.
Честито и лека и слънчева бременност ти пожелавам!!
И найсърдечно ти благодаря, защото косвено заради твоя постинг се почувствах много по-сигурна в брака си и от сърце ти пожелавам много много от същото   

 Шокирана, твойте вълнения около втовата ти бременност ми напомниха моите около първата. 
 И аз бях шокирана , но разбрах, че нащата обикновено не стават така както си ги намислил и в момента в който си ги планирал, но пък това съвсем не означава, че те няма да са най-прекрасното нещо, което ти се е случвало
 Честито   !

И аз се почувствах така(по абсолютно същия начин),когато разбрах ,че съм бременна за втори път,но се различавам по това че разликата между двете ми деца ще е 4год.Бях мн.изненадана буквално шокирана и доста си поплаках де.Но с времето отминава,замислих се колко по забавно ще е с още едно малко човече вкъщи а и малкия ще си има другарче.Така,че спокойно и този период ще отмине а съм и сигурна,че ще се справиш.Пожелавам ти леко бременеене