Изолирано дете

Когато съм била на горе долу същата възраст съм имала приятелка от детската градина, която постоянно ме е отблъсквала, но аз все при нея съм си ходела.По моите спомени това продължи до към 8мата ми година, когато семейството на въпросната ми приятелка се премести да живее на друго място и просто връзките с това момиченце се прекъснаха.Повече от моите родители отколкото по спомен знам, че семейството на моята приятелка са били много мили хора и определено не са подбъждали детето си към агресия или нещо подобно.Просто понякога се получава да изпиташ много силна симпатия към някого, който обаче не изпитва същото към теб.На 7 години се запознах с друго момиче, вече в училище, което абсолютна противоположност на другата ми приятелка - изключително добра с мен,станахме неразделни за следващите 9 години, когато всъщност разбрах, колко измамно е било през цялото това време нашето приятелство и колко много пъти моята най - добра приятелка въобще не я е било грижа за друг освен за нейното удобство(преписване на домашни, писане на бележки в по - горните класове и подобни дреболии на пръв поглед).
Човек се привързва и изпитва симпатия без да може да контролира тези чувства.Обикновенно родителите, дори да са много авторитетни пред децата си, нямат възможност да повлияят на тяхното поведение.В крайна сметка всеки сам изживява своите емоции отвътре.
Бих Ви посъветвала да не се притеснявате, детето само ще открие границата на взаимоотношенията си с другите момиченца и или ще остане с тях или ще потърси други приятелки.Това е моето мнение.Не мисля също, че можете да повлияете върху нейният избор на приятели, без да предизвикате ненужно агресия към въпросните дечица!
Желая Ви успех! 

Сигурно ти е много тежко, но и аз мисля, че е по-добре да оставиш детенцето си да се ориентира само към ситуацията. Децата не са толкова слаби, колкото ни изглеждат на нас.

Ако проблема се задълбочава на емоционално ниво, може би трябва заедно с учителката да потърсите начин да насочите индиректно детето към други приятелства. Но често тези симпатии при децата отминават без намеса от страна на възрастни.

Аz бих канила по_често приятелките на игра в къЩи, НО по единично раzбира се, а не двете zаедно   Когато са раzделени може да потръгнат неЩата и да "преоткрият" старата приятелка, а и твоето дете Ще може да си поиграе с една от двете беz тя да има въzможност да zаговрничи с другата.
Това ми хрумна спонтанно Неzнам дали Ще помогне, но тук практиката с каненето на деца от градината е много раzпространена и съм zабеляzала, че деца, които иначе в градината имат раzногласия, в домаШна обстановка и насаме си играят идеално.
Родителите, мисля, не могат да повлияят кой zнае колко, трудно се налива акъл на тригодиШни

Насърчавай я да търси и създава и други приятелства сред дечицата от групата.

И аз като Биба, бих канила приятелките в къщи за игра.  Минах по този път със сина ми, при това беше на 5г, та мога да кажа-  метода работи.

С каненето на гости в къщи пробвах,но беше пълен крах."Приятелката" удари моята Яна заради играчка и ние като ревнахме...Като отидем ние на гости е на моменти.Един път се обичат,а другия-от наша страна рев,от другата-хапане.Като са само две всичко е наред,но станат ли три...Лошото е,че детето ми е плахо и не му теква да се защити като го ударят или изпъдят. Уви не помня как аз съм се справила на нейната възраст.А в детската градина,още в началото обърнах внимание на госпожите,че се заформя "любовен триъгълник" и че това може да се  превърне в травма за някое от тях.Отговора беше: ние ги наблюдаваме и ги следим.Всички ще ме разберете:не искам детето ми да страда!!!

Ами тогава канете други деца (от съЩата група) така твоето дете може да се "осъzнае", че има и други деца, които zаслужават вниманието й и с които може да си играе и да zавърже приятелство, а като си има друга по_сериоzна компания в градината няма да ходи толкова често при другите две.
Абе на теория май е по_лесно
Успех

Намери на детето някакво интересно занимание-уроци по музика,танци,рисуване....купи и спортен екип за гимнастика,микрофон-играчка,нещо,което да я накара да се чувства различна и специална.
Приятелчета ще си намери лесно,ако се научи да се забавлява и сама.

Да, аз те разбирам много добре! Не само, защото и моят син е бил част от такива триъгълници (то кой ли не е бил?), но и защото и аз като всеки родител, не желая детето ми да страда.
Да, но животът е И страдание. Не можем да осигурим идеалната среда на децата си, нито да ги отглеждаме в саксии. Рано или късно те се сблъскват с подобни проблеми и ги преживяват дълбоко. Не знам кое е по-добре, това да се случи по-рано или по-късно, но все някой ден се случва. И децата ни трябва да се научат как да се справят с този проблем. А това зависи донякъде и от нас, родителите. Дали ще ги научим да "купуват" приятелство и внимание, дали да ги заслужат, дали да си подбират по-добре средата... Това са уроците на живота и никой не може да мине само с теория. Практиката често е жестока и болезнена.
А после пък идва пубертета и започва ерата на любовта и разбитите сърца...   

Мда-а-а......Жените сме си кучки от малки.
Говори с госпожите. 

Имахме такъв проблем със сина ми, когато беше на 5 (някъде даже съм писала за това).
Насърчих го да си търси други приятели и му обесних с думи прости, че в живота е така. Не винаги тези които ние харесваме, ни отвръщат със същото. Това не прави другите лоши, просто така се случва и понякога нищо не може да се направи. С времето Вики осъзна, че на света има и други деца, които могат да бъдат интересни, забавни и най-важното които искат да играят с него и да му бъдат приятели.
Иначе се подписвам с две ръце под казаното от Как` Сийка (за кой ли път  ). Всички ни боли когато децата ни страдат, но работата ни е не да ги предпазваме, а да ги научим да се справят сами.
Успех!

От личен опит мога да споделя, че "тройката" не създава най- добрия контакт, особено при приятелства от личен характер. Когато съм била част от такава никога не съм се чувствала добре самата аз, винаги някой теглеше чергата към себе си и настройваше останалите един срещу друг.
Синът ми, големият, не е от най- контактните, въобще не е срамежлив, просто не изпитва необходимост да е център на внимание, но винаги е имал по един много добър приятел в ДГ, в квартала и в сега, в класа. Така се чувства добре и не страда.
Детето ти само може да се ориентира, това са естествени ситуации, които рано или късно е дори полезно да се изживеят и осъзнаят. Нищо страшно или вредно за самото дете няма. Напротив- колкото по- рано мине през етапа с тройките, толкова по- добре. Ако бъде отхвърлена окончателно от групичката, сама ще се насочи да потърси други деца.
Между другото- против съм възрастните да се месят, когато не става въпрос за бой или въобще опасно поведение между децата. Това с нищо не би помогнало. Приятелства не се създават, когато  учителката или друг "голям" човек доведе детенце за ръката и го остави при други с поръчението да си играят заедно. Личните контакти и отношения се пораждат, развиват и прекратяват по естествен начин, особено при децата.

Това е много точно казано.
Наблюденията ми върху сина ми и неговите контакти са, че всички видове формирования - тройки, четворки и т.н. са доста нетрайни. Непрекъснато се групират и прегрупират и винаги има някой "изключен" - "Ние вече не играем с Х, защото той направи ...", но това трае няколко дни, след които Х отново е в "групата"... Това са нормални процеси - децата ни търсят, опитват, експериментират... Естествено, ще има и разочарования, и приятни изненади...
Това, което можем да направим като родители, е да им дадем ИЗБОР - градината в никакъв случай не трябва да е единственото им място за контакти. Роднински, приятелски и съседски деца, групи по интереси... Разбирам ролята си като родител да му представя живота в цялото му разнообразие и да му дам основни умения да се справя със ситуациите.

Не одобрявам приятелства "насила". Приятелството или го има, или го няма.
Разбирам, че се тревожиш за детето си, но според мен просто му отклони мисълта от конкретните дечица като го срещаш и общува с други.

Насила хубост не става.

Аз не бих се месила в подобни отношения. Децата трябва да се оправят сами в определени ситуации.

Именно- родителят е най- вреден за детето си именно тогава, когато го лиши от така полезните житейски страдания.
Все едно да не посещаваш училище и да се надяваш, че ще си добре подготвен професионално. Така е и житейски погледнато- колкото повече спестяваш от нормалното, което се поднася ежедневно от живота, толкова по- неподготвен човек за него ще излезе от детето ти. Така му гарантираш сигурно и сериозно страдание за в бъдеще.

децата са малки и не съzнават какво причиняват с действията си, така, че другите деца не са виновни в случая, но и ако сменят поведението си ще е само по тяхно желание.
Според мен остави детето , то ще си намери среда и компания. Ако искаш го насочи към игри с други деца, като му говориш игра ли с тоzи или онzи, интересно ли беше, а на това играхте ли ...
друга идея нямам. успех.

Дъщеря ми в момента е на 12 години и е в "триъгълник" от детската градина. Не знам защо все така се получава. Това, което сме наблюдавали покрай нея е, че колкото и да се дразниш и да ти е неприятно от това, че детето ти страда, нищо не можеш да направиш. Колко пъти сме говорили с нея да си намери други приятелки, обаче тя все се присламчваше към "отблъскващата я двойка". Дори в първи клас нещата бяха стигнали до абсолютна крайност - тя се опитваше да се сприятели с други момичета и винаги, когато успяваше, се появяваше едната "приятелка" и отмъкваше новото момиче, с което дъщеря ми играеше. Редовно в къщи бяха сълзи, страдания...Колкото тя, толкова и аз   След няколко опарвания, постепенно се научи да се справя, сега е в 6 клас, 7 момичета са в класа и най-сетне имаме ЕДНА най-добра приятелка. Явно разбра, че трябва да отбягва "тройките". Така че  на теб и остави момиченцето си да си изработи тактика за справяне с трудни ситуации.

Много е гадно... тепърва и аз ще се сблъсквам с подобни случки от живота на щерките ми.
Това, което аз си спомням от моето детство е, че имах малко приятелки. Да не кажа, че съм имала само по една приятелка и все с нея си дружах (една от училище и една от квартала  ). На един мой рожден ден (може би да съм била 2-3 клас) си спомням, че моята приятелка беше при баба си и я нямаше. Тогава аз реших, че няма да празнувам рождения ми ден с приятелки, а само с родителите ми. По-голямата ми сестра обаче, не знам защо реши, че трябва непременно да си повикам приятелки и да си играем в къщи. И ме накара да се обадя на някои мои съученички и да ги поканя. Всичките отказаха да дойдат, поради различни причини. И тогава ми стана наистина гадно!
Просто когато се намесват възрастните в тези детски отношения, децата се чувстват зле! Сякаш му казват на детето "Ето виж, ти сам/а не можеш да се справиш със ситуацията, затова ще си играеш с който аз ти кажа!".
Така че моя съвет се припокрива с предните - остави го детето, то само ще си намери приятелите и начина, по който да се отнасят помежду си. А ти не го приемай толкова присърце, трудно се става човек, и тепърва детето ти ще се учи на човешки взаимоотношения! Ти можеш да му даваш само основни принципи и насоки, но не и да му се бъркаш в "личния живот" 

И аз преживях покрай дъщеря ми подобна драма. Беше стигнала до там в страданието си, че не искаше да я водя в градинката, където знаеше, че ще са и другите й "приятелки". Много досадна ситуация - няма как да накараш някое дете да играе с твоето. А малките, особено госпожиците, са доста своенравни понякога.
Аз се стремях да я подтикна да търси нови приятели сред другите деца. Канехме вкъщи на гости често деца от групата й и тя постепенно си намери другарчета. Тогава онези трите пък започнаха да я търсят, защото им стана по-интересна с това, че явно нямаше вече нужда от тях. Сега пак са заедно, но имаше един доста дълъг период, в който се наложи да стоя плътно зад гърба й и да я подкрепям, включително и да насочвам чувствата й в друга посока.

Освен всичко написано до тук, просто говорете за това. На 3.5г. вече разбира доста неща. Нека ти разказва какво се случва. Би могла да й обясниш какво мислиш за агресията по принцип и така. Важно е да не се чувства подтисната от ситуацията.
Мойта дъщеря е почти на 4г. Скоро в една градинка две непознати двегодишни момченца дошли и я наплюли, а тя стояла и само им обяснявала, че не е хубаво и че тя вече е голяма /преразказвам, не съм присъствала/. В къщи доста говорихме затова. Мисля, че за нея беше полезно.

Не мога и аз да помогна с конкретен съвет. Приятелството е чувство. При децата тези връзки, обаче, могат да се развият във времето по всякакъв начин... Когато бях на 8г.  и родителите (и учителите!) се опитваха да ме откъснат от едно "неподходящо" приятелство, аз се вкопчих в него като в най-ценното си нещо. И още тогава знаех, че никоий не може да ми нареди как да се чувствам и кого да харесвам. Това приятелство от детството го имам и до днес и това ме радва  . Моето дете сега тръгва из лабиринта на човешките взаимоотношения. Има си приятелка, която е много буйна и дори малко агресивна (на по година и половина са). Много се обичат, но винаги другото детенце води парада, моето му дава всичко, за да няма сърдити, впечатлението от страни е, че едното взема всичко, а другото само дава, но пък са доволни и двете. В момента, в който започнат да пресмятат ползите и минусите на другарчетата си, вече ще са започнали да остаряват... И моята стратегия, засега, е да не се меся в социалните контакти на малката, нека се оправя сама 

Аз мисля ,че трябва да се говори с детето да общува с всички деца. Моята дъщеря си има приятелка в детската-играеха само двете, гонеха другите деца . Това не е хубаво обаче. Аз започнах всяка вечер да и говоря, че трябва да играе и с другите деца, да не ги гонят от игрите си. В един момент имаше ефект. Започна да играе с повече деца и беше по щастлива, имаше повече емоции, но другото дете започна да я ревнува. Започна да я бие всеки ден. Последният път я удари много лошо в окото. Разговарях с родителите на детето, но ефект нямаше. Те не и казват нищо за това, че бие. За мен това означава съгласие с агресивността на детето.То започна да бие и децата с, които играе дъщеря ми. Родителите пак бяха пасивни. По този начин отблъсна всички деца от себе си. Изолира се от колектива.  Сега реве в тях , че никой не искал  да играе с нея. За мен в случая вина имат и родителите, не обърнаха навреме внимание на детето си и се стигна до там , че то започна да страда от собственото си поведение.Това разбира се не означава, че всички случаи са еднакви. Аз разказах случай с моето дете и приятелката й.

Едно време, когато бях в основното училище, освен оценка за поведение имахме и т.нар. "нива на възпитаност", където се преценяваше от класната какво е отношението към възрастните, отношението към училището, към извънкласните мероприятия. Имаше една категория за контакти в класа и високо ниво класната беше дала на децата, които общуваха "с всички", само дето тези деца нямаха на практика истински приятели, просто си комуникираха "с всички" на едно общодетско ниво и на практика бяха самотни деца. Моето ниво беше "средно", тъй като "другарката" не ме беше виждала да играя с няколко определени деца. И ниско да ми беше писала- пак толкова щях да играя с тях, като не ми е интересно и приятно- защо да го правя?
Оставям на страни персоналната ми оценка относно тези "нива на възпитаност" /никой не ме е питал колко тъпи са ми изглеждали и тогава и сега/. Във връзка с настоящата тема- мисля, че не нито нормално, нито полезно някой външен, пък било то и родител, да настоява детето му да контактува с всчики или дори с лицето "Х". Това дори възрастните не го правят и е нещо неестествено. Нормално е всеки да има предпочитания относно броя и вида на близките си контакти, както и относно съдържанието им.
Да, на едно хлапе може да му се говори, като напр. колко хубава постъпка е направило детето А или колко лошо е постъпило детето В с оглед изграждане на собствена ценностна система, но да му се натрапва избор за приятелство- това не е в разбиранията ми за нормално възпитание.

Не е задължително всички деца да са ти приятели естествено, но не е хубаво и да се делиш като отшелник от другите. Да не допускаш в игрите си други деца, освен това с което си играеш.
Това имах предвид.

Разбира се, че не е добре детето да е само, но за да е такова едно дете има някакви причини. Никое нормално дете не стои самичко, освен ако са налице проблеми в характера, възпитанието или психиката му. Нормалните деца обикновено общуват чистосърдечно и непринудено, за разлика от нас, възрастните. често променят приятелите си, сърдят се, сдобряват се. Намесата на външни фактори в дълбочина е вредна, тя може да е само някакъв твърде повърхностен коректив, с оглед опазване здравето и живота на хлапетата, но не и повече.

Мисля, че не си съвсем права. Дъщеря ми като малка много стоеше сама, все настрана. Не знам какъв проблем или ненормалност в характера можеш да видиш в това. Просто детето беше много плахо, отиваше при някое дете и казваше : "мога ли да си поиграя с твоята играчка", другото дете казва: "не" и тя казваше: "не ми дава" и се отказваше. Отне време, докато се научи да контактува "чистосърдечно и непринудено" и затова донякъде се радвам, че не тръгна на детска градина в България, когато цари "закона на джунглата". Смятам, че в някои случаи, за някои деца е необходима намеса на възрастен, но не намеса като вмешателство, а като подтик да се престрашат да общуват.

Не познавам дъщеря ти. Знам обаче със сигурност, че почти всеки родител при наличие на проблеми или избягва да ги потърси там, където са, или ги игнорира и не ги счита за проблеми. Винаги съм била откровена, без желание да обидя някого, това е просто една реалност. За огромно съжаление хората избягват откровеността, дори със самите себе си.
В случая- за да е прекалено плахо или прекалено буйно едно дете, т.е. за да се отклонява съществено от средната норма на поведение за дадената възраст /а такава има/, е налице някакъв проблем. Леките отклонения минават често като "безпроблемни" и могат да се решат дори от родителя, говоря за истинските такива. С решението на наличен проблем бих предпочела да се позанимава истински специалист, за да съм сигурна, че няма някой дилетант да усложни същия или да създаде нов.

Е, при нас, слава Богу, явно е било "леко отклонение", защото успяхме да се справим сами, без намеса на специалист. И понеже вече е на 12 години и доста се е променила, значи сме се справили трайно. Не се опитвахме нито да избягваме да потърсим къде е проблемът, нито да го игнорираме, опитахме се просто да го преодолеем. Ценя откровеността ти и не се обиждам, но може би е добре да помислиш, че всички деца са толкова различни, че не може да се изказва генерално и категорично мнение, което важи за всички. Това, което важи за едни, за други - не и обратно.

Изрично направих отметката за степента на отклонението, тъй като това има значение. И генерално мнение, поради това обстоятелство, не е налице. Има обаче общовалидни правила, относими към най- често срещаните случаи. Ако нямаше такива би се загубил ориентирът ни.
Съжалявам, че си приела толкова лично и като обвинение писаното от мен. Изрично започнах с "Не познавам дъщеря ти.", което означава, че не знам и не мога да знам нито какъв е бил нейният проблем, нито дали е разрешен и как е разрешен, тъй като имам само една позиция, данена на кратко и от "заинтересовано лице"- родител.

Judy, не съм го приела лично, нито като обвинение. Според мен целта на тази тема беше да споделим подобен опит и при кого как са се развили нещата. Това направих аз. От начина, по който ти говориш, оставам с впечатление, че си специалист по тези проблеми. Аз не съм, само казах как са били нещата при нас.

Не, не съм "специалист" точно по тези проблеми, аз също споделям мнение на база на опит /личен/ и на база прочетено и споделено от специалисти в лични разговори, тъй като тези проблеми ме интересуват.
Истината е, тук не можеш да не се съгласиш, че обикновено наличните проблеми се игнорират или се търсят "навън", т.е. търси се външен виновник- учител, чуждото дете /това личи и в настоящата тема от някои постинги, където определено видях как другото дете е в грешка, но не и собственото/, чуждият родител, обстоятелствата, системата и т.н. Знам също със сигурност, че този подход е вреден за този, който го използва, тъй като на практика причината за проблема си остава неразкрита и, съответно, той- нерешен, нещо повече- продължава да ескалира.
Също така съм жив свидетел, как именно непрофесионалната и прекалена намеса в личните отношения създава повече проблеми, от колкото помага.
Имаме съседче, на годините на моят син, покровителствано от родителите и по- голямата му сестра. То не излиза дори навън, тъй като никой не си умира от желание да контактува с него. Причината- винаги се поражда някакъв детски конфликт при колективната игра между децата, но само това дете търси /и получава винаги/ "подкрепление" на високо равнище. По този начин естествените му реакции, дори на защита и самосъхрание направо си закърняват. Също така останалите деца е нормално да се чувстват в неравностойно положение и да избягват контактите с него. Не съм врачка, но не виждам нещо кой знае колко хубаво в бъдещето му.
За съжаление това не е единственият ми пример в тази насока.

Имах предвид, че една разумна, широко скроена учителка знае как да подтикне дете да търси други приятелства. Дали ще е в къта за "рисуване" или в кът за "готвене" все тая. Важното е детето да бъде насочено към други контакти, за да има възможност само да разбере себе си и другите. Нямах предвид са се "говори" с детето, т.е възрастните директно да се намесват в избора.

Не подценявайте детската интуиция. Децата усещат разликите във взаимоотношенията, стига да не им се вмешателства директно.

Извънучилищни /извън градината/ занимания може да влошат нещата, защото в групите по балет или гимнастика също съществува конкуренция "кой ще е най-добрия", кого госпожата ще предпочита най-много. За чувствителни деца, които не воюват за първенство не е подходящо.

По скоро игра с деца от блока или други съседски или роднински деца е решение, ако изобщо говорим за този начин на действие от страна на майката.

Благодаря на всички мами за съветите.За сега ще стоя и ще гледам за да ми стане по-ясна картинката.Говорих с госпожите и те да наблюдават и после ще видим.Моето детенце за сега май не се усеща,че не я искат,но пък се оплаква,че я бутат...Знам ли?!Ако се сещате за още нещо ще е прекрасно

 И ние имаме подобен проблем ,с тази разлика,че другото дете е много властно и не дава и на другите деца да играят с моето.И аз не знам какво да правя вече.

А пробвахте ли нещо?

  Права си, май наистина си е така.

 Ами контактувайте си само с мъже, тогава. Аз обаче, от такива контакти /професионални/ се убедих, че разлика в тази насока, в зависимост от пола, не съществува. Ако знаете само какви интриганти и клюкари могат да са някои представители на мъжкия пол, направо могат да са виртуози.

дааа мъжете са отврат в службата, особено, като им стане ясно,  че жена е наистина по добра от тях в професията и предметната област. Побъркват се от zлоба и беzсилие и могат да паднат много ниско    Ако ги оставиш да се правят на велики, а ти си трайкаш и не си покаzваш какво можеш всичко е ОК 

Ако забележиш, че става твърде... как да кажа, саможиво, самоизолирано детето, по - добре смени групата. Друго... не се сещам какво може да помогне... Само дето като почне да се изолира сама в себе си ( 1. Дай Боже да не се случи! 2. Не в клиничния, а в ежедневния смисъл употребявам думата) вече и смяната е вероятно да не помогне. Не че преди това е ясно какъв ще е резултата.... .... .... В известен смисъл аз бях в ситуацията на дъщеря ти. Е, да кажем не на 3, на 4. Само че не се сещам какво би помогнало тогава...

Често отношенията между трима са такива. В различни моменти двама са по-близки, а трятия стои отсрани.

Естествания ход на нещата е дъщеря ти да се сближи с някое от другите 2 деца и някое от тях да стане излишното. И после пак ще се смянят.

 Не мисля, че има какво да правиш нито за какво да се тревожиш

Винаги съм била "черната овца",все ще се намери някой,който да ми намери кусури...А на моята принцеса онзи ден две -три деца,около година по-големи от нея,и се подиграваха,че не може да каже "Р"..Много гадно се почувствах,а освен това и скришно я плашеха,но аз видях всичко и я прибрах..Жал ми стана,какво,като е малка...и тя е човече...Има много гадни деца!