Изолирано дете

Изрично направих отметката за степента на отклонението, тъй като това има значение. И генерално мнение, поради това обстоятелство, не е налице. Има обаче общовалидни правила, относими към най- често срещаните случаи. Ако нямаше такива би се загубил ориентирът ни.
Съжалявам, че си приела толкова лично и като обвинение писаното от мен. Изрично започнах с "Не познавам дъщеря ти.", което означава, че не знам и не мога да знам нито какъв е бил нейният проблем, нито дали е разрешен и как е разрешен, тъй като имам само една позиция, данена на кратко и от "заинтересовано лице"- родител.

Judy, не съм го приела лично, нито като обвинение. Според мен целта на тази тема беше да споделим подобен опит и при кого как са се развили нещата. Това направих аз. От начина, по който ти говориш, оставам с впечатление, че си специалист по тези проблеми. Аз не съм, само казах как са били нещата при нас.

Не, не съм "специалист" точно по тези проблеми, аз също споделям мнение на база на опит /личен/ и на база прочетено и споделено от специалисти в лични разговори, тъй като тези проблеми ме интересуват.
Истината е, тук не можеш да не се съгласиш, че обикновено наличните проблеми се игнорират или се търсят "навън", т.е. търси се външен виновник- учител, чуждото дете /това личи и в настоящата тема от някои постинги, където определено видях как другото дете е в грешка, но не и собственото/, чуждият родител, обстоятелствата, системата и т.н. Знам също със сигурност, че този подход е вреден за този, който го използва, тъй като на практика причината за проблема си остава неразкрита и, съответно, той- нерешен, нещо повече- продължава да ескалира.
Също така съм жив свидетел, как именно непрофесионалната и прекалена намеса в личните отношения създава повече проблеми, от колкото помага.
Имаме съседче, на годините на моят син, покровителствано от родителите и по- голямата му сестра. То не излиза дори навън, тъй като никой не си умира от желание да контактува с него. Причината- винаги се поражда някакъв детски конфликт при колективната игра между децата, но само това дете търси /и получава винаги/ "подкрепление" на високо равнище. По този начин естествените му реакции, дори на защита и самосъхрание направо си закърняват. Също така останалите деца е нормално да се чувстват в неравностойно положение и да избягват контактите с него. Не съм врачка, но не виждам нещо кой знае колко хубаво в бъдещето му.
За съжаление това не е единственият ми пример в тази насока.

Имах предвид, че една разумна, широко скроена учителка знае как да подтикне дете да търси други приятелства. Дали ще е в къта за "рисуване" или в кът за "готвене" все тая. Важното е детето да бъде насочено към други контакти, за да има възможност само да разбере себе си и другите. Нямах предвид са се "говори" с детето, т.е възрастните директно да се намесват в избора.

Не подценявайте детската интуиция. Децата усещат разликите във взаимоотношенията, стига да не им се вмешателства директно.

Извънучилищни /извън градината/ занимания може да влошат нещата, защото в групите по балет или гимнастика също съществува конкуренция "кой ще е най-добрия", кого госпожата ще предпочита най-много. За чувствителни деца, които не воюват за първенство не е подходящо.

По скоро игра с деца от блока или други съседски или роднински деца е решение, ако изобщо говорим за този начин на действие от страна на майката.

Благодаря на всички мами за съветите.За сега ще стоя и ще гледам за да ми стане по-ясна картинката.Говорих с госпожите и те да наблюдават и после ще видим.Моето детенце за сега май не се усеща,че не я искат,но пък се оплаква,че я бутат...Знам ли?!Ако се сещате за още нещо ще е прекрасно

 И ние имаме подобен проблем ,с тази разлика,че другото дете е много властно и не дава и на другите деца да играят с моето.И аз не знам какво да правя вече.

А пробвахте ли нещо?

  Права си, май наистина си е така.

 Ами контактувайте си само с мъже, тогава. Аз обаче, от такива контакти /професионални/ се убедих, че разлика в тази насока, в зависимост от пола, не съществува. Ако знаете само какви интриганти и клюкари могат да са някои представители на мъжкия пол, направо могат да са виртуози.

дааа мъжете са отврат в службата, особено, като им стане ясно,  че жена е наистина по добра от тях в професията и предметната област. Побъркват се от zлоба и беzсилие и могат да паднат много ниско    Ако ги оставиш да се правят на велики, а ти си трайкаш и не си покаzваш какво можеш всичко е ОК 

Ако забележиш, че става твърде... как да кажа, саможиво, самоизолирано детето, по - добре смени групата. Друго... не се сещам какво може да помогне... Само дето като почне да се изолира сама в себе си ( 1. Дай Боже да не се случи! 2. Не в клиничния, а в ежедневния смисъл употребявам думата) вече и смяната е вероятно да не помогне. Не че преди това е ясно какъв ще е резултата.... .... .... В известен смисъл аз бях в ситуацията на дъщеря ти. Е, да кажем не на 3, на 4. Само че не се сещам какво би помогнало тогава...

Често отношенията между трима са такива. В различни моменти двама са по-близки, а трятия стои отсрани.

Естествания ход на нещата е дъщеря ти да се сближи с някое от другите 2 деца и някое от тях да стане излишното. И после пак ще се смянят.

 Не мисля, че има какво да правиш нито за какво да се тревожиш

Винаги съм била "черната овца",все ще се намери някой,който да ми намери кусури...А на моята принцеса онзи ден две -три деца,около година по-големи от нея,и се подиграваха,че не може да каже "Р"..Много гадно се почувствах,а освен това и скришно я плашеха,но аз видях всичко и я прибрах..Жал ми стана,какво,като е малка...и тя е човече...Има много гадни деца!