Когато ви подценяват ...... ?

  • 7 803
  • 56
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 623
Когато ви подценяват как реагирате ?
Реагирате ли изобщо ?
Става ли ви обидно или изобщо не ви пука ?
Днес при мен се случи такова нещо и щом се
сетя очите ми се пълнят със сълзи  Cry
Може би съм прекалено чуствителна ли що ли,
но ми стана много обидно  Sad
Вие как постъпвате ?

# 1
  • Мнения: 1 312
Определено ми става много неприятно.
Случвало се е да си го припомням дни наред,да го преживявам отново и отново,събуждала съм се плувнала в пот и първата мисъл ми е била тази...
Истината е,че най-вероятно нямаше да ми пука толкова ако човекът,който ме е подценил е бил прав.
Но съм страшно честолюбива и несправедливите обвинения ме нараняват.
Изпитвам нужда да се доказвам,обяснявам,дори оправдавам.
За да ме разберат,не защото им го дължа.
Не понасям да остана неразбрана.

# 2
  • Мнения: 1 334
Зависи какво е подценяването- на лична основа или професионално. Личните неща, особено от приятели или скъпи хора много трудно се преживяват, даже да не кажа че счупеното май не може да се залепи.
А подценяването може да е и избиване на комплекси от другата страна. 

# 3
  • София
  • Мнения: 3 846
Ужасно се дразня, когато някой се опитва да ме подцени, или още по-лошо - когато не ме приема насериозно.

# 4
  • Мнения: 3 423
Усещам болезнено буцата в гърлото.
Това е, откакто не гласувахте акуратно
и ме пренебрегнахте заради една Ксения.

# 5
  • Мнения: 281
Когато ме подценят, не ми става приятно.
Когато ме надценят - също.

# 6
  • Мнения: 2 161
Неприятно ми е,дразня се,но очите ми никога не се пълнят със сълзи.От сълзи полза нямам.

# 7
 CryСтава ми много болно,готова съм да се разрева,за едната чест живеем и нея като ни вземат ...става гадно #2gunfire

# 8
  • Мнения: 2 407
Обикновенно намеквам ,че ме подценяват,естествено не ми е приятно.Анализирам и ситуацията.

# 9
  • Мнения: 1 547
Когато ме подценяват, ми дават предимство. Мога да им дойда изневиделица, както казваше Ал Пачино в "Адвокат на дявола" - любима моя филмова реч. Няма никакво значение кой как ни над/подценява, ако собствената ни самооценка е стабилна.

# 10
  • Мнения: 2 161
CryСтава ми много болно,готова съм да се разрева,за едната чест живеем и нея като ни вземат ...става гадно #2gunfire
Кой може да ти вземе честта,ако не му я отстъпиш доброволно?Ако циганинът,който рови в казаните ти каже:Како,много си проста!,взема ли ти честта или не?Ако шефът ти повиши колегата,а не теб,обезчестява ли те?

# 11
  • Мнения: 516
Предпочитам да ме подценяват. Така винаги имам скрити козове. Mr. Green

# 12
  • Мнения: 6 993
Не мисля, че реагирам някак newsm78 Поне не на момента.
Но на мен по-скоро ми се случва да ме надценяват.

# 13
  • Мнения: 3 405
Като теб, Джулс, първо ме стяга гърлото и ми се реве. Удържам се някак си. След няколко часа чак ми хрумва как е трябвало да реагирам. И ми е криво, че не съм го направила веднага. Много съм чувствителна  Close, когато не ме оценят по достойнство.
Но винаги има възможност за реванш Simple Smile

# 14
  • Мнения: 3 447
Когато ме подценяват, ми дават предимство. Мога да им дойда изневиделица
Абсолютно  Simple Smile Предпочитам да ме подценяват и изведнъж - хххххаааа - да ги сразя (независимо с хубаво или с лошо), отколкото да ме надценяват и да ме товарят с някакви техни си очаквания и представи, които да трябва да покривам.

# 15
  • софия
  • Мнения: 2 140
Криво ми става когато ме подценяват.И реагирам винаги според ситуацията,понякога доста остро.

# 16
  • Мнения: 281
Да допълня.
За мен има огромно значение кой ме е подценил или надценил. Същото важи и за кой ме харесва, и кой не.
Т.е. не държа да съм оценена правилно или харесвана от всички.

# 17
  • Мнения: 3 405
На мен ми е криво, но това не изключва избухване и сразяване в подходящ момент.

# 18
  • Мнения: 14 133
В работата правя всичко възможно да докажа професионализъм. Навън и вкъщи се затварям в себе си и тихичко страдам.  Cry

# 19
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Зависи кой ме подценява и в каква ситуация.
Понякога мъжът ми използва момента на подценяване, за да ме амбицира. Чисто спортна злоба...
На работа ако се случи - просто не е познават, изненадвам ги.
В редки случаи бих се обидила, огорчила и като цяло, не ми пука.

# 20
  • Мнения: 24 467
Когато ме подценяват, независимо кой и при какви ситуации, се чувствам именно подценена, т.е.е некомфортно, не на място, гадно, обидено. В противен случай въобще не бих говорила за "подценяване", а за реална оценка.
Когато усетя такова нещо първата ми реакция, защото аз реагирам обикновено моментално, не само в този случай, е игнориране на събеседника, т.е. подобно отношение. При мен реакцията се усеща, красноречива съм и действам умишлено.

# 21
  • Мнения: 1 992
Ако става въпрос за работа или лични отношения ми става болно и се амбицирам. Но винаги го преживявам тежко.

# 22
  • Мнения: 337
В каквото и измерение и да е - лично или професионално гледам да не ми пука, неминуемо не е приятно, но да го преживявам НЕ!  Naughty
Научих  се, или поне така си мисля, дори да те бутне някой ставаш и продължаваш. В повечето случай се амбицирам и постигам повече дори от очакваното. Сега като се замисля, най-трудните и добрите неща съм ги постигала, защото някой е мислел, че не мога. За което съм им благодарна! bowuu

# 23
  • Мнения: 4 841
Ако човека, който ме е подценил, е важен за мен - амбицирам се и му показвам, че е сгрешил.
В противен случай просто не ми пука.
Като цяло не го преживявам тежко,нито пък плача, защото го възприемам като предизвикателство, а не като обида.

Последна редакция: вт, 04 дек 2007, 12:22 от BirdsFlu

# 24
  • Мнения: 24 467
Аз именно защото го преживявам нормално, т.е. с не положителни емоции, реагирам, поне да бъде преустановено дразнещото ме поведение. Обикновено има ефект. поне насрещната страна започва да внимава.

# 25
  • София
  • Мнения: 2 623
Става въпрос в професионално отношение.
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани  Sad

# 26
  • Мнения: 3 405
Искай обяснение. Повторно тестуване възможно ли е? Има значение и какви са й отношенията с проверяващия теста. Анонимен ли е теста? Защото, ако не е, оценяването би било субективно.

# 27
  • Мнения: X
По-важното е ,аз самата да не се нито подценявам,нито надценявам,а пък другите могат да си мислят каквото си искат,не можем да им забраним...

# 28
  • Мнения: 337
Става въпрос в професионално отношение.
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани  Sad


Майка ми наскоро имаше подобен проблем, за съжаление дори преките ни ръководители оценяват субективно. Аз съм малко повече от година във фирмата в която работя, давам всичко от себе си, но пак не съм оценена като старите кучета, които не само кръшкат ами и когато се работи ги мързи да гледат. Хората лежат на стари лаври, но номера все още работи, аз ли нещо не съм наред newsm78

# 29
  • Мнения: 2 952
Много  бързо реагирам , идва ми някак естествено и в рядките случаи , в които  са ме подценявли.....бързо са си идвали на место нещата, стига човекът отсреща да е  инелигентен.А ако е простак  , той е  заблуден хайвана , не знае какво прави , 'щото толкова му стига акъла горкото, той не е важен за мен.

Има случаи , в които наистина усещаш , че не си на нивото на някой в даден момент , по дадена тема ,  в даден случай....тогава се оттегляш основано и с достойнство, както се оттеглят и от теб  в дадени случаи.Всяка  жаба   да си  знае  гьола......ако не стават излагации.

# 30
  • Мнения: 3 929
Във всички случаи е неприятно да те подценяват. Мен обикновено ме подценяват хора, които са под нивото ми или имат твърде високо самочувствие без покритие. Вероятно избиват комплекси. Що се отнася до тези, чиято критика уважавам, защото са успели в живота благодарение на хубавите си качества - такива не са ме подценявали, а са смятали, че не мога да се справя с това или онова, с което се съгласявам.
Аз съм родена в малък град и съм живяла там 19 години, без никакво самочувствие, защото хората там са комплексари и само търсят кусури у другите. Когато дойдох в София, срещнах много хора, които ми се възхищават, оценявайки това, което съм и което съм постигнала, което ме научи да се ценя и да не обръщам внимание на хората, които ме подценяват.

# 31
  • Мнения: 4 292
Обидно ми става. И унизително. Винаги приемам тежко когато ме подценяват, но не винаги го показвам.

# 32
  • Мнения: 5 622
Предпочитам да ме подценяват. Така винаги имам скрити козове. Mr. Green

Всъщност е точно така  Simple Smile

# 33
  • София
  • Мнения: 426
става ми неприятно но именно подценяването ме кара да се амбицирам и да доказвам обратното

# 34
  • София
  • Мнения: 593
Много обичам да ме подценяват така винаги ми дават преимущество.
Знам си цената и ми е кеф като останат неприятно изненадани...

# 35
  • Мнения: 984
Предпочитам да се оттегля когато ме подценяват. Хората, които го правят често не желаят да вникнат в същността на личността ми, нито в същността на работата ми. Нито плача, нито ми е тъжно. Просто си тръгвам или замълчавам, защото няма смисъл да обясняваш на някого нещо, което той не ще да чуе пък камо ли да разбере. Много често обаче тези хора допускат грешки точно от "недоглеждане" и "неразбиране" или "невникване" в проблема. Е, тогава си плащат. Шут отзад и на парад! Wink

Джулианна, най-добре е да си замълчиш и да изчакаш удобен момент да го треснеш през ръцете атестатора. Нали знаеш - всеки допуска грешки - накарай го да си плати. Но не сега. Hug

Тука има и такива дето ще си замълчат, но аз да си кажа: "реваншизмът" и начина да действаш, когато други методи не работят. /Това за Реза/

Последна редакция: вт, 04 дек 2007, 13:46 от д-р Mишон

# 36
  • Мнения: 494
 Обидно е в първия момент, разбира се. Особено ако ти се случва много рядко. Но това, поне мен, ме амбицира и в последствие ме хваща такъв бяс, че тежко и горко на този, който го е направил.

# 37
  • Мнения: 24 467
Мен не ме амбицира, само ме ядосва, тъй като бих почувствата именно като обида това "подценяване", ако е с добронамерено чувство изобщо няма да е подценяване, най- много да е някакъв вид спор мога ли нещото или не го мога, имам ли качествата или ги нямам.
По конкретизацията на авторката на темата- държавен служител ли си? Моя колежка дори оспорва оценките от атестацията, ей- така, за морално удовлетворение.
Нещо друго- забелязала съм, че "подценяването" се прави целенасочено от човек, на когото не си симпатичен /по ред причини/ и който винаги ще преувеличава неуспеха или провала ти или ще омаловажава успехите ти. Именно поради тази причина за мен това не е стимул и се защитавам срещу унизително отношение към личността ми. Не мисля и да преглъщам, обективно не е възможно това да не ме впечатли- тъй като не лъжа, включително и самата себе си, понеже нямам полза от това, мога да кажа, че това е невъзможно, най- много да започна да трупам негативи, които рано или късно ще ми се отразят.

# 38
  • Мнения: X
работодателите винаги много добре знаят в кой момент да те надценят и в кой друг момент да те подценят,така че да може да ти е възможно най-гадно и в края на дните си да се превърнеш в беден,злобен пенсионер baby_neutral

# 39
  • Мнения: 1 922
Малко офф, но какво точно е атестация.
По темата - не ми пука как ме оценява шефа ми, имам си собствена оценка за себе си.
Предишният ме надценяваше, което леко тежи.

# 40
  • Мнения: 24 467
Нещо като официална оценка на знанията и практическия ти опит във връзка със служебните ти ангажименти. Тази атестация, особено при държавните служители, е от съществено значение при "порастването" в ранг и заплата, да речем.

# 41
  • Мнения: 1 922
Мерси Джуди.
Ако е тест значи би трябвало да върне реални резултати, в противен случай ще е абсолютно субективно.

# 42
  • Мнения: 24 467
В редица администрации тестът е само част от общата оценка от атестацията, има наистина редица субективни фактори- "ниво на изпълнение на възложените задачи", "изпълнение на индивидуалния план" и т.н.- /глупости, но това си е мое мнение  Laughing/. Много прилича на оценката на поведението при учениците от едно време.

# 43
  • Мнения: 985
Когато ме подценяват, ми дават предимство. Мога да им дойда изневиделица
Абсолютно  Simple Smile Предпочитам да ме подценяват и изведнъж - хххххаааа - да ги сразя (независимо с хубаво или с лошо), отколкото да ме надценяват и да ме товарят с някакви техни си очаквания и представи, които да трябва да покривам.

И аз съм от вашия отбор. Не ми пука колко ме подценяват, важното е, че после ще ги сразя, защото човек е опасен за другите с това, което те не знаят за него. Хубаво е да си един ход напред.

# 44
  • Мнения: 14
. надценяването е по -лошото нещо. След него естествено се случва разочарование. Товари надценения с неизпълнимост.
. въпреки това подценяването ме докача. Но си трая. В повечето случаи, защото обидата е по - лесна за преглъщане от полагането на усилия за доказване на противното. И все пак зависи кой го е сторил.

# 45
  • София
  • Мнения: 7 097
Имам пресен случай - от миналата седмица.
Стана ми много мъчно и тъпо. Нямам желание обаче да се доказвам на този човек и засега оставям нещата такива, каквито са...
Много е демотивиращо да те подценят.

Що се отнася до атестацията - поне в нашата дирекция поставените оценки са меко казано странни...

# 46
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Гледам после 'да дойда изневиделица' на подценилия ме, което не значи, че не се ядосвам Twisted Evil.
Специално за моята работна ситуация с времето разбрах срещу кои точно вятърни мелници е безсмислено да се боря (ерго, кои позиции никога не бих заела, ако ще да съм най-добрата от най-добрите), насочих усилията си в друга посока - към това, което реално ми влиза като парично изражение в джоба и сега си живея много по-спокойно.
Което не значи, че не се намира отвреме-навреме някой 'дразнител' да се опита и това да ми оспори, но си го пускам покрай ушите и си действам по моя начин.
Не е лесно, но и никой не ми го е обещавал.

# 47
  • София
  • Мнения: 2 623
Най-големия парадокс в цялата ситуация е,
че с шефката сме близки, споделя ми непрекъснато
колко е недоволна от другата колежка, как изпуска
срокове, бърка смешни неща, бави документи на
служители ............... и в следващия момент я оценява
по-високо от мен  Shocked Ей това не мога да разбера  newsm78
При нас атестацията се прави в края на всеки месец.
Не е тест, а прекия ръководител наблюдава работата ни
през целия месец и накрая поставя оценки от 0-20 по
5 критерия. От това зависи и месечния бонус, но не той е важен
в случая. Дори 1 лев да не взимах самата оценка ме втрещи и
то не сама по себе си както съм писала, а това, че ме поставя
под колежката  Shocked

# 48
  • Мнения: 24 467
Че ти от къде си сигурна какво говори пък на другата ти колежка и колко са близки с нея? Confused

# 49
  • Мнения: 984
Ох, Джули, набухай й канчето на твоята "шефка" - щом споделя тя, сподели и ти! Давай момиче. Не си оставяй магарето в калта. Не плачи, а действай, щом е такава ситуацията. Използвай това, че шефката ти ти се доверява, кажи й какво мислиш.

Горе казах неща, които мисля, но в ситуация, която не позволява други действия.

# 50
  • Мнения: 393
Най-големия парадокс в цялата ситуация е,
че с шефката сме близки, споделя ми непрекъснато
колко е недоволна от другата колежка, как изпуска
срокове, бърка смешни неща, бави документи на
служители ............... и в следващия момент я оценява
по-високо от мен  Shocked Ей това не мога да разбера  newsm78
При нас атестацията се прави в края на всеки месец.
Не е тест, а прекия ръководител наблюдава работата ни
през целия месец и накрая поставя оценки от 0-20 по
5 критерия. От това зависи и месечния бонус, но не той е важен
в случая. Дори 1 лев да не взимах самата оценка ме втрещи и
то не сама по себе си както съм писала, а това, че ме поставя
под колежката  Shocked

Единствения ти вариант е да отидеш при шефката и запазвайки добрия тон , да попиташ какво смята тя , че не ти достига да се справяш така добре , като другата колежка .
Или , за да не намесваш колежката ... казваш , че имаш желание да дадеш всичко от себе си и искаш да ти обърнат внимание на грешките .
После гледаш как въпросната госпожа се черви и чуди какво да ти обясни .
Изслушваш я внимателно и казваш , че ще си вземеш бележка .
Следващия месец ти гарантирам , че оценките ще са ти по - високи .
Първо , защото не си й повишила тон и си показала , че имаш желание да подобриш качеството на своята работа .
Няма значение , че ти смяташ , че колежката ти се справя не толкова добре ... важното е да покажеш , че гориш от желание да си "примерна " .  Mr. Green

# 51
  • Beyond the Frontiers
  • Мнения: 4 747
В личния ми живот, когато ме подценяват, гледам да го приемам от смешната страна. Обаче в професионален план, леле........ #2gunfire #Cussing out побеснявам вътрешно и в повечето случай адски се амбицирам.

# 52
  • София
  • Мнения: 12 554
Когато ме подценяват - става ми тъпо, обидно и криво. Разбира се до момента в живота ми така се е случвало, че винаги съм успявала да натрия чуждите носове. Рано или късно излизам правата и тогава усещането е  Mr. Green

# 53
  • Мнения: X
ако мога да разбера причината,поради която ме подценяват,това ми дава поне възможност ако мога да поработя над себе си,ако подценяването е необосновано,значи някой просто органически не може да ме приеме и това си е негов проблем Naughty

# 54
  • Мнения: 702
Да бъдеш подценяван си е част от живота
Като по млада много се вързвах и ми се ревеше,ядосвах се
Сега вече гледам по отгоре на тези неща ,реалнто неможеш да бъдеш оценене от всички подобаващо и най добре е да се самооценяваш реално и да търпиш критика от нея черпя сили да съм по продуктивна
Определено нямам нужда от потупване по рамото  Laughing

# 55
  • София
  • Мнения: 38 570
Тази година вече изтръпнах от професионално подценяване.
Надявам се в новата нещата да са по-добре.

# 56
Ооооооооо, направо ми кипва от вътре! Амбицирам се да покажа, че всъщност мога.

Общи условия

Активация на акаунт