Когато ви подценяват ...... ?

  • 7 805
  • 56
  •   1
Отговори
# 15
  • софия
  • Мнения: 2 140
Криво ми става когато ме подценяват.И реагирам винаги според ситуацията,понякога доста остро.

# 16
  • Мнения: 281
Да допълня.
За мен има огромно значение кой ме е подценил или надценил. Същото важи и за кой ме харесва, и кой не.
Т.е. не държа да съм оценена правилно или харесвана от всички.

# 17
  • Мнения: 3 405
На мен ми е криво, но това не изключва избухване и сразяване в подходящ момент.

# 18
  • Мнения: 14 133
В работата правя всичко възможно да докажа професионализъм. Навън и вкъщи се затварям в себе си и тихичко страдам.  Cry

# 19
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Зависи кой ме подценява и в каква ситуация.
Понякога мъжът ми използва момента на подценяване, за да ме амбицира. Чисто спортна злоба...
На работа ако се случи - просто не е познават, изненадвам ги.
В редки случаи бих се обидила, огорчила и като цяло, не ми пука.

# 20
  • Мнения: 24 467
Когато ме подценяват, независимо кой и при какви ситуации, се чувствам именно подценена, т.е.е некомфортно, не на място, гадно, обидено. В противен случай въобще не бих говорила за "подценяване", а за реална оценка.
Когато усетя такова нещо първата ми реакция, защото аз реагирам обикновено моментално, не само в този случай, е игнориране на събеседника, т.е. подобно отношение. При мен реакцията се усеща, красноречива съм и действам умишлено.

# 21
  • Мнения: 1 992
Ако става въпрос за работа или лични отношения ми става болно и се амбицирам. Но винаги го преживявам тежко.

# 22
  • Мнения: 337
В каквото и измерение и да е - лично или професионално гледам да не ми пука, неминуемо не е приятно, но да го преживявам НЕ!  Naughty
Научих  се, или поне така си мисля, дори да те бутне някой ставаш и продължаваш. В повечето случай се амбицирам и постигам повече дори от очакваното. Сега като се замисля, най-трудните и добрите неща съм ги постигала, защото някой е мислел, че не мога. За което съм им благодарна! bowuu

# 23
  • Мнения: 4 841
Ако човека, който ме е подценил, е важен за мен - амбицирам се и му показвам, че е сгрешил.
В противен случай просто не ми пука.
Като цяло не го преживявам тежко,нито пък плача, защото го възприемам като предизвикателство, а не като обида.

Последна редакция: вт, 04 дек 2007, 12:22 от BirdsFlu

# 24
  • Мнения: 24 467
Аз именно защото го преживявам нормално, т.е. с не положителни емоции, реагирам, поне да бъде преустановено дразнещото ме поведение. Обикновено има ефект. поне насрещната страна започва да внимава.

# 25
  • София
  • Мнения: 2 623
Става въпрос в професионално отношение.
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани  Sad

# 26
  • Мнения: 3 405
Искай обяснение. Повторно тестуване възможно ли е? Има значение и какви са й отношенията с проверяващия теста. Анонимен ли е теста? Защото, ако не е, оценяването би било субективно.

# 27
  • Мнения: X
По-важното е ,аз самата да не се нито подценявам,нито надценявам,а пък другите могат да си мислят каквото си искат,не можем да им забраним...

# 28
  • Мнения: 337
Става въпрос в професионално отношение.
Всички сте чували за атестации. При нас те носят
определени точки. Сама по себе си оценката
не би ме притеснила. Възможно е прекия ми
началник да ме гледа от друг ъгъл, от който
аз не бих могла да се погледна въпреки, че имам
съвсем трезва преценка за себе си.
Друго ме заболя ужасно - оценките на колежкатата ми
по някои от точките /пусках тема за въпросната/.
По тези точки съм сигурна 1000 %, че я превъзхождам, не
с 2, а поне с 10, но не, аз съм с по-ниския коефициент.
Ей това много ме нарани  Sad


Майка ми наскоро имаше подобен проблем, за съжаление дори преките ни ръководители оценяват субективно. Аз съм малко повече от година във фирмата в която работя, давам всичко от себе си, но пак не съм оценена като старите кучета, които не само кръшкат ами и когато се работи ги мързи да гледат. Хората лежат на стари лаври, но номера все още работи, аз ли нещо не съм наред newsm78

# 29
  • Мнения: 2 952
Много  бързо реагирам , идва ми някак естествено и в рядките случаи , в които  са ме подценявли.....бързо са си идвали на место нещата, стига човекът отсреща да е  инелигентен.А ако е простак  , той е  заблуден хайвана , не знае какво прави , 'щото толкова му стига акъла горкото, той не е важен за мен.

Има случаи , в които наистина усещаш , че не си на нивото на някой в даден момент , по дадена тема ,  в даден случай....тогава се оттегляш основано и с достойнство, както се оттеглят и от теб  в дадени случаи.Всяка  жаба   да си  знае  гьола......ако не стават излагации.

Общи условия

Активация на акаунт