Замирисва ми на баничка, боза и Кремиковци.
Сърцето ми затуптява лудо. Но и ноздрите ми.
Сърцето ми затуптява лудо. Но и ноздрите ми.
- Публикувана: 6 дек. 2007, 08:57 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2007, 18:59 ч.
Щом го зърна, сърцето ми се разтуптява...
Като видя комините на Кремиковци и ми идва да ревна с глас. Буквално.
И на мен. Хич не го обичам прибирането. Обичам заминаването към морето. Сърцето ми се разтуптява към Карнобат
Още повече се разтуптява като минем Китен... А като видя любимия залив съм у дома, преглъщам ужаса от новите постройки всяка година, скалите са си на мястото, значи всичко е наред! 
Но така се чувствам в Ахтопол. Искам да отида да живея в този град 
Пловдив всеки път ми се вижда смален. Но е зелен, хубав град. И моите спомени са свързани с акведукта, който се вижда от влака от София.
Когато отидох в Ню Йорк за пръв път, влезнахме от моста Джордж Вашингтон - от него се вижда целия остров. Беше вечер и като наближихме светлините на Таймс Скуеър, зъбите ми се разтракаха от вълнение. Без майтап.
Когато отидох в Ню Йорк за пръв път, влезнахме от моста Джордж Вашингтон - от него се вижда целия остров. Беше вечер и като наближихме светлините на Таймс Скуеър, зъбите ми се разтракаха от вълнение. Без майтап.
само морето ми действа така... като го видя, се успокоявам, че още е там, и така от 2г. възраст ... Пощурявала съм майка ми с въпроса "монгото там ли е?" (монгото = многото, подразбирай вода)...
Ако мигрирам някъде, ще е я Варна, а Ница... а я Монпелие...
Пловдив си ми е мил и роден, ама... е, има една къща на ул. Велико Търново, покрай която като минавам, сърцето ми остава...
Ако мигрирам някъде, ще е я Варна, а Ница... а я Монпелие...
Пловдив си ми е мил и роден, ама... е, има една къща на ул. Велико Търново, покрай която като минавам, сърцето ми остава...
Ако ме е нямало дълго, такива чувства изпитвам още на магистралата, където София се вижда на 30 км. Като видя това и усещам как давам газ по-силно и искам да съм там по-бързо.
Иначе най-силни чувства изпитвам пътувайки на юг от Бургас, когато пътят преди Дюни в един прекрасен момент (след като морето се е показвало по малко от тук от там) се появява на тепсия цялото море...... обожавам точно този завой и гледката след него!
Иначе най-силни чувства изпитвам пътувайки на юг от Бургас, когато пътят преди Дюни в един прекрасен момент (след като морето се е показвало по малко от тук от там) се появява на тепсия цялото море...... обожавам точно този завой и гледката след него!
Точно след тунела преди Люлин се вижда една огромана реклама на бира върху фасадата на грозен, сив, олюпен, 10/15 етажен панелен блок...е Свети Петър да беше нямаше да ми спира така дъха.
В Пловдив в момента, когато стъпя на калдаръма и ме лъхне миризмата на смокиновите дървета, имам чувството, че Владимир Кличко ми вкарва един десен в слънчевия сплит!
В Пловдив в момента, когато стъпя на калдаръма и ме лъхне миризмата на смокиновите дървета, имам чувството, че Владимир Кличко ми вкарва един десен в слънчевия сплит!