Щом го зърна, сърцето ми се разтуптява...

  • 5 018
  • 90
  •   1
Отговори
6 дек. 2007, 08:57 ч.
  • Мнения: 2 161
Не става въпрос за съпругът ми Simple Smile.Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?

# 1 6 дек. 2007, 08:59 ч.
  • София
  • Мнения: 1 484
Когато се прибирам по магистрала "Тракия" и видя Кулата на Витоша- тогава се чувствам у дома си...

# 2 6 дек. 2007, 09:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
И аз ги изпитвам тия чувства на Аспаруховия мост.
Напоследък почна да ми минава всъщност.

# 3 6 дек. 2007, 09:02 ч.
  • Мнения: 6 993
Цитат на: terpsyhora в чт, 06 дек 2007, 08:59
Когато се прибирам по магистрала "Тракия" и видя ...
... тепетата.
Едно време като пътувах с влак, още на гара Септември Crazy

# 4 6 дек. 2007, 09:02 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: daffodil в чт, 06 дек 2007, 09:02
И аз ги изпитвам тия чувства на Аспаруховия мост.
Напоследък почна да ми минава всъщност.
Защо ти минава?

# 5 6 дек. 2007, 09:04 ч.
  • Мнения: 243
Колкото и да е странно....химзавода Mr. Green Като го видя и знам, че съм при мама вече Laughing (не става въпрос за София, обаче)

# 6 6 дек. 2007, 09:05 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 1 841
и мен ме връхлитат подобни чувства на радост, че съм се прибрала у дома, винаги когато видя светлините на града от аспаруховия мост. или табелата "Варна", влизайки в града откъм магистралата / летището. случвало ми се е да се разплача дори.

# 7 6 дек. 2007, 09:07 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Минава ми, сигурно взеха да свиквам с Бургас.
Помня, че едно време, като студентка, като се прибирах от Търново в Разград, всеки път си виках "Леле, колко е равно тук!"

# 8 6 дек. 2007, 09:15 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Цитат на: Chanel в чт, 06 дек 2007, 08:57
Не става въпрос за съпругът ми Simple Smile.Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?

Аз си помислих, че за Слави Трифонов ще ни говориш  Joy

Разтупва ми се сърцето, когато минавам през една местност- няма си име и ми е трудно да обясня къде е точно, но там времето е спряло- все едно съм в 19-ти век.

# 9 6 дек. 2007, 09:18 ч.
  • Мнения: 2 161
То ако беше за СТ,темате щеше да бъде-Щом го зърна,сърцето ми се подмокря.

# 10 6 дек. 2007, 09:27 ч.
  • Мнения: 14
Чувствам се по този начин когато видя морето и го пипна.

# 11 6 дек. 2007, 09:32 ч.
  • Мнения: 227
Като видя или по-точно усетя миризмата на Нефтозавода-у дОма съм! Rolling Eyes

# 12 6 дек. 2007, 09:35 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Гара Козаревец, видяна от купето на влака, малко преди гара Горна.
Скоро обаче не съм я виждала тази гледка и се надявам да не ми се налага да я виждам. Така де, по-приятно е да се пуснеш по хълма от Шереметя до Търново с кола.  Grinning

П.п. И да се замотаеш в Търновската детелина. Голям екшън, голямо нещо.  hahaha

Последна редакция: чт, 06 дек 2007, 09:41 от Саня

# 13 6 дек. 2007, 09:40 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Няма такова нещо в моя град, което да пробужда такива трепети. Напротив, мразя София.
Аз съм наполовина варненка и обожавам този град. Чувствам, че там ми е мястото. Свекърите ми живеят във Варна и винаги с удоволствие им гостувам. Поставила съм срок на мъжа ми - до тръгването на училище на Калина да се установим във Варна.

# 14 6 дек. 2007, 09:40 ч.
  • Мнения: 985
Аспаруховския мост вечерно време е невероятно красив. Peace

# 15 6 дек. 2007, 09:52 ч.
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 192
Паметника 1300 години България.

# 16 6 дек. 2007, 09:55 ч.
  • Мнения: 600
аз съм от софия, но подобни чувства изпитвам само към бургас - като замирише на нефтозавод или като видя табелата. плача всеки път като си тръгвам, обикновено на лукойл-а на излизане към софия. за 30 години само веднъж ми се е случвало да мина през бургас, а да не остана. ей, скъсах се от рев до приморско.  Cry сега с детето мога да ходя по-рядко и ми е много мъчно Cry

# 17 6 дек. 2007, 09:58 ч.
 CryНадлеза в едно малко градче,от там се вижда целия град,мъжа ми не пропуска да ме избазика като стигнем там,ама не съм я изживявала от много време Sad

# 18 6 дек. 2007, 10:09 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 850
Teaтър 'Апостол Карамитев' (в родния ми град) Simple Smile

Намира се точно срещу гарата  Grinning Освен това голяма част от живота ми беше и е свързана с него.  Hug

# 19 6 дек. 2007, 10:17 ч.
  • Мнения: 516
Така ми действа Царевец. За съжаление не живея в Търново, но имам голям сантимент към този град.
Тук така ми действа сградата, в която работя. От малка съм влюбена в нея и все още пристъпвам с респект по витите стълби. Дори не съм се надявала, че ще имам удоволствието да работя тук.

# 20 6 дек. 2007, 10:33 ч.
  • Мнения: 500
Мдаа...Щом видя Царевец и бирената фабрика....иии сърцето ми ...спира... Crazy

# 21 6 дек. 2007, 10:37 ч.
  • Враца
  • Мнения: 5 206
Има едно място на магистралата за Бургас, вече в края и изведнъж целия град се вижда- там ми трепва сърчицето всеки път.
С влака ако съм -  след Нефтозавода Rolling Eyes се виждат светлините на нощен Бургас- красота

# 22 6 дек. 2007, 10:59 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 85
Както и други вече са писали - в момента в който ми замирише на Нефтозавод и се чувствам у дома. Heart Eyes

# 23 6 дек. 2007, 11:02 ч.
  • Мнения: 1 217
Честно казано обичам София.
Най-добре си ми е у дома.
Когато се връщаме от морето като видя първите светофари в София и се чувствам прекрасно.
Когато съм далеч от дома,т.е. от София повече от 2 седмици,ставам нервна и заядлива. Embarassed

# 24 6 дек. 2007, 11:40 ч.
  • Майничка
  • Мнения: 12 584
Като студентка, като пътувах с влак към Пловдив, се просълзявах при вида на акведукта. И после миризмата на суров тютюн по ул."Иван Вазов" .... м-м-м Laughing.
Уви, няма я вече тази миризма Sad.!

# 25 6 дек. 2007, 11:40 ч.
  • Мнения: 2 952
Щом зърна  светлините от  самолета долу....и кацна на БГ земя......тогава съм си вкъщи и мисля няма да се промени това, нито пък искам да се промени.Няма  свикване да съм далечко.

# 26 6 дек. 2007, 11:52 ч.
  • София
  • Мнения: 3 880
Цитат на: petia911 в чт, 06 дек 2007, 11:40
Щом зърна  светлините от  самолета долу....и кацна на БГ земя......тогава съм си вкъщи и мисля няма да се промени това, нито пък искам да се промени.Няма  свикване да съм далечко.


да, за мен е същото.

# 27 6 дек. 2007, 12:00 ч.
  • Мнения: 2 891
Нищо не ми се разтуптява, когато отивам на познато място. Много бързо се адаптирам. Изпитвам трепети обаче, когато ми предстои да ида на ново и непознато място.

# 28 6 дек. 2007, 12:04 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Цитат на: Chanel в чт, 06 дек 2007, 08:57
Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?

Точно така се чувствам и аз при прибиране от магистралата. Нещо гъделичка гърба и ми става много мило...
Така се почувствах и един път на Софийското летище - чак сухата трева ми хареса...

# 29 6 дек. 2007, 12:09 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
На магистрала Тракия има една табела на платното към София:

София
23 км


Почти съм си у дома...

# 30 6 дек. 2007, 12:09 ч.
  • Мнения: 532
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6762&AlbumId=105538

http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6762&AlbumId=105538

това е..Балкана ..скалите...

# 31 6 дек. 2007, 12:12 ч.
  • Мнения: 2 161
Цитат на: VG в чт, 06 дек 2007, 12:04
Цитат на: Chanel в чт, 06 дек 2007, 08:57
Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?

Точно така се чувствам и аз при прибиране от магистралата. Нещо гъделичка гърба и ми става много мило...
Така се почувствах и един път на Софийското летище - чак сухата трева ми хареса...
А на софийското летище как се чувствам...беден ми е речника.

# 32 6 дек. 2007, 12:14 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: terpsyhora в чт, 06 дек 2007, 08:59
Когато се прибирам по магистрала "Тракия" и видя Кулата на Витоша- тогава се чувствам у дома си...
И при мен е така,а аз и живея точно под нея и я виждам от терасите си.

# 33 6 дек. 2007, 12:31 ч.
  • София
  • Мнения: 1 826
Паметника 1300 години България.

# 34 6 дек. 2007, 12:34 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Първото нещо, което виждам на път от Пловдив, са гробищата. Там са баба и чичо. Несъзнателно търся паметниците им...

А влизайки от другата посока, изведнъж се открива целият град. Вече толкова години не спирам да се чудя колко е зелено.

# 35 6 дек. 2007, 12:41 ч.
  • Мнения: 1 813
Последният път когато бях по-задълго извън Бургас,бях на почивка. Щом видях,че наближавам града,си казах "Айде почна се...."   10 дни само релаксирах,а в момента в който се върна тук,се почва : това да направя,там да отида,еди си кога,в еди си колко часа...  Rolling Eyes
Общо взето,когато се прибирам,не ми е приятно.

# 36 6 дек. 2007, 12:47 ч.
  • Мнения: 14
. в България: изтрополяването на колелетата на самолета по пистата. Радост. Бегом до първата пицария, дето се среща и всичко е вкусно.
. завръщане в София: бррр - като видя смога и мерси! Верно разтуптява сърцето, ама кофти.
. за други не ми се говори. А са много местата. Един червен покрив. Една кула. Една мега-сграда. Една стъклена в мръсно сиво-синьо фасада.

# 37 6 дек. 2007, 12:49 ч.
  • Мнения: 281
Фестивалният Комплекс във Варна.
Вилняла съм пред/в него главно, когато бях тийнейджър.
Имам прекрасни спомени. Даа...
 Grinning

# 38 6 дек. 2007, 12:56 ч.
  • Мнения: 3 211
Зависи от къде се прибирам.
Но Аспаруховия мост наистина ми носи такава символика, че се прибирам вкъщи, дори и да съм ходила на гости на приятелите ни в Аспарухово.
Ако се връщам от София, като видя кулата на РВД на Летището.
Макара, че вече почти всеки ден се връщам по магистралата от Варна Запад и тази гледка не ми разтуптява сърцето толкова.

Цитат на: Мария Лу в чт, 06 дек 2007, 12:49
Вилняла съм пред/в него главно, когато бях тийнейджър.
и аз, 100% се познаваме

# 39 6 дек. 2007, 12:58 ч.
  • Мнения: 3 268
Когато се прибирам в родния си град Хасково и видя водната кула в началото на града изпитвам истинско щастие.Ще видя мама и татко.

# 40 6 дек. 2007, 13:12 ч.
  • София
  • Мнения: 5 760
и аз се сетих за морето - част от мен всеки път остава там
в София обичам да се връщам, но няма нещо, което да ми действа така

# 41 6 дек. 2007, 13:13 ч.
  • Мнения: 6 993
Цитат на: gargamela в чт, 06 дек 2007, 11:40
Като студентка, като пътувах с влак към Пловдив, се просълзявах при вида на акведукта.
Акведуктът е на по средата на пътя между апартаментите на двете ми баби, като го гледах и се сещах как мама ме водеше от едната до другата...

# 42 6 дек. 2007, 13:14 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
Истината е, че най-силно ми се разтуптява сърцето по пътищата около Добрич:
- водната кула на пътя от Варна
- отбивката с "Гъбите" на пътя за Албена
- много неописуеми, но разпознаваеми за мен неща по пътищата из околните села
Все неща, които вече няма да видя по същия начин...

# 43 6 дек. 2007, 13:17 ч.
  • Мнения: 434
Когато видя Балкана над родният ми град.Тук в равнината ми липсва,но пък си имам големият Тих Бял Дунав.

# 44 6 дек. 2007, 13:31 ч.
  • Мнения: 984
Минавайки по магистралата в посока Златни има едно място от пътя, където в дясно няма дървета, които да препречват гледката към морето. Вижда се дори най-отдалечения хоризонт - много е вълнуващо.

Преди като пътувах често София - Варна приближаването на Варненското езеро ме караше да се чувствам вече у дома.

# 45 6 дек. 2007, 13:38 ч.
  • Мнения: 2 070
от София по магистрала "Тракия",първата сграда в нашия град е затвора Mr. Green
от Пловдив КАТ,а бе изобщо супер ooooh!

# 46 6 дек. 2007, 13:40 ч.
  • DE
  • Мнения: 967
Бургас не е родния ми град, но като влезна и ми става едно такова хубаво на душата...
Иначе сърцето ми не тупти за родния град - само за приятелите и роднините!

# 47 6 дек. 2007, 13:43 ч.
  • Варна
  • Мнения: 672
Тази сграда в Русе като погледна, стомаха ми става на топка

# 48 6 дек. 2007, 13:49 ч.
  • Мнения: 677
Oх, помислих, че за темата е за мен.
Малко преди морето ми става така, къде да е.

# 49 6 дек. 2007, 14:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 790
А когато бях търновка, сърцето ми се разтуптяваше при вида на светлините на завода в Девня. Виждат се от влака, ако пътуваш с нощния. И значеше, че ето, наближаваме Варнааааа.

# 50 6 дек. 2007, 14:17 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 561
Като пътуваш от Варна към Бургас има едно място, от което се вижда Слънчев бряг и Несебър, като на длан, малко преди да излезеш от прохода! Ей там ми се разтуптяваше сърцето цели 5 години.  Heart Eyes

# 51 6 дек. 2007, 14:18 ч.
  • Мнения: 1 120
Винаги , когато се връщам от някъде (мястото е точно след като се изкачи девненсия баир по магистралата)  се открива чудесна гледка към Варна. Светеща или не, щом я видя сърцето ми се разтуптява.

# 52 6 дек. 2007, 14:35 ч.
  • Мнения: 740
Стълбите в двора на детската ясла, която съм посещавала като малка. Под тях стояха детските колички. Не мога да опиша как се разтрепервам като ги зърна.

В по-лек вариант трепвам като зърна телевизионната кула на родния ми град, видима от шести километър.

И в съвсем друг вариант ми става едно мило и трепетно, когато докосна морето.

# 53 6 дек. 2007, 14:50 ч.
  • Мнения: 4 585
Мислех, че темата е за Слави Трифонов.
На бургазлии им се разтуптява сърцето като видят табелата Бургас - едисиколко километра
преди Аспаруховия мост.

# 54 6 дек. 2007, 14:53 ч.
  • Мнения: 2 149
Морето ме кара да полудявам от адреналина, който нахлува във вените ми!Акоможех да о гледам всеки ден щеше да е върховно щастие, ама на, не може...

# 55 6 дек. 2007, 15:06 ч.
  • ВАРНА
  • Мнения: 4 504
И аз се разтрепервам на Аспарухов мост.Това не е гледка, а пиршество за сетивата.Светлина и усещане слети в безвремие.Чак ме боли от лумналото в мен.В такъв момент ми се иска да умра.
Другото бъркащо надълбоко е морето-зиме и лете.Зимното море е така могъщо и гордо.Тук е било и ще остане след нас.
Винаги съм знаела,коя е последната ми морска баня за сезона и винаги мислено си вземам сбогом с него до следващата година.

# 56 6 дек. 2007, 15:16 ч.
  • Мнения: 750
Цитат на: Chanel в чт, 06 дек 2007, 08:57
Не става въпрос за съпругът ми Simple Smile.Когато се прибирам отдалеч,щом наближа Аспаруховият мост и видя светлините на града,изпитвам едни невероятни чувства.Облекчение и радост.Някаква тръпка ме полазва,направо ликувам.Кое е първото нещо от вашият град,което ви кара да се чувствате така?
На мен сърцето ми се разтуптява от други 2 града- София и Сарагоса. И от едно малко градче.

Последна редакция: чт, 06 дек 2007, 16:51 от konche

# 57 6 дек. 2007, 15:23 ч.
  • Мнения: 15 609
при влизане в Панчарево виждам езерото. в този момент ми става едно миличко, топло и уютно  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 58 6 дек. 2007, 15:46 ч.
  • Мнения: 327
Ммдаааа.... сърцето ми се разтуптява,а често и сълзи напират в очите ми щом влезнем във ..... Варна, естествено Simple Smile . Независимо дали ще е през Аспаруховия мост или от магистралата!!! Не знам защо е така, обаче е факт. Надеждата в мен, че все някога ще се върнем да живеем там, а не само на гости, не угасва. Привлича ме този град, и то толкова неудържимо....ех.....

# 59 6 дек. 2007, 16:43 ч.
  • Мнения: 337
Като видя Врачанския Балкан ееееееееее! Красота.

И Мартин Петров на входа на Враца  Laughing

# 60 6 дек. 2007, 16:56 ч.
  • Мнения: 3 423
Замирисва ми на баничка, боза и Кремиковци.
Сърцето ми затуптява лудо. Но и ноздрите ми.

# 61 6 дек. 2007, 17:11 ч.
  • Мнения: 217
Като видя комините на Кремиковци и ми идва да ревна с глас. Буквално.

# 62 6 дек. 2007, 17:35 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Цитат на: Ефа в чт, 06 дек 2007, 17:11
Като видя комините на Кремиковци и ми идва да ревна с глас. Буквално.

И на мен. Хич не го обичам прибирането. Обичам заминаването към морето. Сърцето ми се разтуптява към Карнобат Mr. Green Още повече се разтуптява като минем Китен... А като видя любимия залив съм у дома, преглъщам ужаса от новите постройки всяка година, скалите са си на мястото, значи всичко е наред!

# 63 6 дек. 2007, 18:06 ч.
  • Мнения: 27 524
В София май няма такова  Confused Но така се чувствам в Ахтопол. Искам да отида да живея в този град  Heart Eyes

# 64 6 дек. 2007, 18:44 ч.
  • София
  • Мнения: 11 715
Обикновено се прибираме по магистрала Тракия.Когато видя "небостъргачите" на Младост и след това кулата на Копитото,под която живея разбирам,че съм в любимата за мен и омразната за други София!

# 65 6 дек. 2007, 19:09 ч.
  • София
  • Мнения: 2 161
Винаги когато се прибирам и видя  морето ,  Аспаруховия мост , светлините на града , усетя влагата във въздуха   - корема ми се свива и ми се качва адреналина.
Обзема ме една еуфория ...
Влюбена съм в родния си град  Heart Eyes

# 66 6 дек. 2007, 19:46 ч.
  • Мнения: 648
     Изпитвах това вълнение, когато влакът влизаше в Димитровград по моста над Марица и онова забързване на машината, шумът по релсите и резонанса на метала.
Днес, когато се прибирам в Бургас, изпитвам спокойствие.

# 67 6 дек. 2007, 20:17 ч.
  • Мнения: 3 447
Разтуптявах се, когато виждах трите високи блока на Младост. Разтуптявах се и на гара Карнобат - началото на морето  Blush
Сега май никъде не туптя.

# 68 6 дек. 2007, 20:24 ч.
  • Мнения: 525
Варна.
Светлините на края на магистралата, когато вече ми писва да седя зад волана.
Блока на майка ми и осветената тераса.
Морето. Което така хубаво се вижда от 6-я етаж:)

NY.
Манхатън.
Но мноооого рядко. Wink

# 69 6 дек. 2007, 21:00 ч.
  • Boston, MA
  • Мнения: 3 105
Пловдив всеки път ми се вижда смален. Но е зелен, хубав град. И моите спомени са свързани с акведукта, който се вижда от влака от София.

Когато отидох в Ню Йорк за пръв път, влезнахме от моста Джордж Вашингтон - от него се вижда целия остров. Беше вечер и като наближихме светлините на Таймс Скуеър, зъбите ми се разтракаха от вълнение. Без майтап.

# 70 6 дек. 2007, 21:06 ч.
  • Мнения: 1 077
само морето ми действа така... като го видя, се успокоявам, че още е там, и така от 2г. възраст ... Пощурявала съм майка ми с въпроса "монгото там ли е?" (монгото = многото, подразбирай вода)...
Ако мигрирам някъде, ще е я Варна, а Ница... а я Монпелие...  Mr. Green

Пловдив си ми е мил и роден, ама... е, има една къща на ул. Велико Търново, покрай която като минавам, сърцето ми остава... Rolling Eyes

# 71 6 дек. 2007, 23:28 ч.
  • Мнения: 291
щом мина последните завои на който и да е вход на София, започвам да се вълнувам като малко дете в очакване на подаръци....

# 72 7 дек. 2007, 00:23 ч.
  • Мнения: 3 153
Ако ме е нямало дълго, такива чувства изпитвам още на магистралата, където София се вижда на 30 км. Като видя това и усещам как давам газ по-силно и искам да съм там по-бързо.
Иначе най-силни чувства изпитвам пътувайки на юг от Бургас, когато пътят преди Дюни в един прекрасен момент (след като морето се е показвало по малко от тук от там) се появява на тепсия цялото море...... обожавам точно този завой и гледката след него!
 

# 73 7 дек. 2007, 00:35 ч.
  • Мнения: 2 792
 Родопите, Ковачевица, Долен и също Гоце Делчев, там съм си в къщи, особено баирите и всички скрити язовирчета, които надушвам. В последните години ги посетихме пак и много в повече ми идва и притокът на хора и навикът на местните, че това е нормално.
 

# 74 7 дек. 2007, 01:18 ч.
  • Мнения: 3 521
Точно след тунела преди Люлин се вижда една огромана реклама на бира върху фасадата на грозен, сив, олюпен, 10/15 етажен панелен блок...е Свети Петър да беше нямаше да ми спира така дъха.

В Пловдив в момента, когато стъпя на калдаръма и ме лъхне миризмата на смокиновите дървета, имам чувството, че Владимир Кличко ми вкарва един десен в слънчевия сплит!

# 75 7 дек. 2007, 01:53 ч.
  • Мнения: 19 307
преди такива чувства изпитвах към Варна.сега нищо не ме впечатлява толкова от който и да било град в БГ.обичам планините и винаги се наслаждавам като пътуваме .

# 76 7 дек. 2007, 08:18 ч.
  • София/Варна
  • Мнения: 2 413
Въпреки че почти 4 години живея в София и тук съм създала своя дом, щом видя светлините на Варна, дъгата на Аспаруховия мост и започва да не ме свърта на едно място. Нямам логично обяснение за тая тръпка - отдавна съм загубила връзка с повечето си приятели, роднините не ми липсват особено, но ме обзема вълнение видя ли града в далечината.

И другия ми трепет е планината. Имам специален сантимент към Родопите и по-специално района около Смолян, Чепеларе, Девин и Златоград, сякаш има някаква магия по тия чукари.

# 77 7 дек. 2007, 09:02 ч.
  • Мнения: 17 407
За Варна- няма такова нещо.
Саня, права си за детелината Simple Smile Имаме си любимо хотелче в Търново- гледката от там е невроятна Heart Eyes

# 78 7 дек. 2007, 13:22 ч.
  • Мнения: 6 039
когато видя кестените по" Братя Миладинови", почти до Моркста градина

# 79 7 дек. 2007, 14:20 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Табелата "центъра на вселената"

# 80 7 дек. 2007, 15:15 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: Petинка в пт, 07 дек 2007, 00:23
Ако ме е нямало дълго, такива чувства изпитвам още на магистралата, където София се вижда на 30 км. Като видя това и усещам как давам газ по-силно и искам да съм там по-бързо.
Иначе най-силни чувства изпитвам пътувайки на юг от Бургас, когато пътят преди Дюни в един прекрасен момент (след като морето се е показвало по малко от тук от там) се появява на тепсия цялото море...... обожавам точно този завой и гледката след него!
 
Този завой и мен ме разтуптява.Колко спомени имам на Дюни,колкоооо....В началото на 90-те там течеше як купон.

# 81 7 дек. 2007, 15:31 ч.
  • Мнения: 2 070
ЖП гарата в Трявна
Язовира Антонивановци, понеже  по-късно идва ждрелото и Триград...
Произволна седалка в автобуса София-Плевен - олеква ми някаси още от автогарата като се кача и знам, че потеглям..
Завоите на юг по морето, около Ропотамо
Едно завойче на три километра от селото на баща ми
Пътя към село Българи в Странджа

пропуснах - ЖП гарата на Дъбово

# 82 7 дек. 2007, 17:18 ч.
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
Когато вечер седна в Онда-кафе, срещу руската църква и гледакта е именно руската църква осветена.. страхотно е.
Обичам София много! Heart Eyes

# 83 7 дек. 2007, 17:57 ч.
  • Мнения: 799
Целият път от Бургас до Лозенец (Царево) - знам го наизуст и със затворени очи да мога да стигна... А в самия Лозенец се чувствам като у дома си. Тази година получих първото признание от "местните" - продавачката в магазина ни посрещна с "Ооо, много се радвам да те видя и тази година, пак ли сте цялата група на "Оазис"?"
Созопол - площадчето с бившата книжарница (сега магазин Бонжур).
Банско - миризмата на дрожди, носеща се от завода между Банско и Разлог  Joy или ламариненият навес в края на "Предела" с надпис "Пирин път"

# 84 7 дек. 2007, 18:15 ч.
  • Мнения: 2 567
До сега съм живяла в три града. Само като влизаме в родния ми и от страни видя Вароша и насреща осветения Покрит мост, само тогава ми се разтуптява сърцето, та чак се и разпявам  Simple Smile

# 85 7 дек. 2007, 22:29 ч.
  • Мнения: 758

И аз съм от софиянките, които не обичат София. С удоволствие бих се изнесла да живея другаде.....
Сърцето ми се разтуптява малко преди да видя морето, откъдето и да идвам. Още - на пристанището в Царево - там до онази голяма дървена работилница за лодки, на селския площад в едно малко родопско село Орлица, кръчмата и пиенето на бира на тротоара в едно друго родопско село, гледката към връх Мусала през слънчев зимен ден, Созопол- бившето "сухо дърво" и малките фиорди (също бивши)........

# 86 7 дек. 2007, 23:03 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
Силуетът на Витоша и светлинките на града. Особено силно по здрач и привечер.
И на влизане в едно родопско село...
И в Балчик.

Последна редакция: пт, 07 дек 2007, 23:13 от Im_im

# 87 9 дек. 2007, 15:23 ч.
  • Мнения: 118
При слизането на "Църна маца " или последният завой на Богров с миризмата на бензин и Кремиковци.
Влизането в Смолян откъм Девин.
Балчишките скали и пристанището откъм Овчаровският плаж.
Кулата на НУРТС на  "Хвойна" като се прибирам от Смолян.
Оф - ф - ф прекалено много са местата...

# 88 9 дек. 2007, 16:12 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 6 961
И на мен Аспаруховият мост ми навява особени чувства, но по друга причина - там е умрял дядо ми, докато е работел по строежа му, бил е само на 22 г.

# 89 9 дек. 2007, 16:40 ч.
  • Мнения: 2 199
Шумен!!!

Паметник създатели на българската държава, когато го зърна, знам, знам, че съм си в Шумен вече  Heart Eyes
А иначе като видя хотел Хемус в София и спирката на 94  Mr. Green
Там, вече сърцето ми по други причини тупти, ех, сладка любов  Blush
 

# 90 9 дек. 2007, 18:59 ч.
  • Мнения: 154
Разтуптява се като видя първите сгради на Военното училище в Търново... ама не заради топли спомени с курсанти, а защото се прибирам у дома.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата