Не мога да спра да мисля за това и да се страхувам!

Защо не отидеш да си лееш куршум.
Вярно,че е бабина деветина,но понякога има ефект.

Аз съм същия случай. Мисля, че това се дължи на постоянното отразяване на катастрофи в медиите. Имам страх от високи скорости и от извънградско пътуване. Не ме е страх да шофирам в града, но кача ли се на магистралата през главата ми минават какви ли не ужасяващи картини. Преди като пътувахме извън града винаги ми е било весело и самото пътуване е било удоволствие и релакс, а сега съм в напрежение през целия път. Също така и когато мъжът ми пътува сам някъде, постоянно си мисля да не му се е случило нещо лошо и съм на тръни докато не ми се обади че е пристигнал жив и здрав. Това състояние въобще не е нормално Човек трябва да мисли позитивно, с тия лоши мисли само викаме лошото, но не мога да го контролирам.
За всичко са виновни новините от 2-3 години насам започнаха постоянно да вадят черни статистики.
Хубаво е човек да си има едно наум на пътя, но това моето граничи с мания.

i az se strahuvam no i leeneto na kor6um ne mi pomaga ,dage se strahuvam ot smartta i ot tova 4e ako umra mlada niama koi da se grigi za decata mi ,postoianno pla4a za kakvo li ne ,strah me e ot vsi4ko lo6o koeto moge da ni se slu4i ,strah me e

Боже, как те разбирам.... Аз получавах същите пристъпи при пътуване с кола. Лошото е, че в
един момент взеха да се появяват и когато аз шофирам.
Опитах да ги подтискам с леки успокоителни, които обаче беше невъзможно да взимам, когато съм зад волана.
През последните месеци започнах да правя нещо като автогенни тренировки и определено нещата се уталожиха. Все още изпитвам притеснение, но това не е мъчителния страх без причина от преди..... Някак си той отстъпи място на много изострено  внимание, когато съм на пътя и взимане на определени мерки (например, не можеш д ме накараш да пътувам неделя следобед по селски пътища, когато всички джигити са си направили среща).
Майтапът е, че този страх се появява само когато пътувам с кола. Въпреки, че често летя, в самолета никога не съм получавала пристъпи на безспокойство. Сигурно, щото за пилоти тапиите се взимат по-трудно и малоумниците все още са малко...  

Успех в преодоляването на тази фобия    Колкото до хапчетата, определено трябва да се консултираш със специалист ако решиш да взимаш нещо, особено ако си шофьор 

Адреналина не се ли отделя от надбъбречните жлези? Аз преодолях атаките със  самовнушение.Не,че от време на време не ми се случва пак, но е слабо и минава за минути.Но преди самовнушението, пих една година лекарства и после реших да се опитам да се справя и без тях.

  Определено се посъветвай със специалист! Това е силно изразена страхова невроза, лекува се! Не чакай, нещата да се влошат и да започнеш да изпитваш тези страхове и по други поводи. Напълно поддържам казаното от mimche
Кураж не ти трябва сама да се бориш с това и да се опитваш да го овладееш, а да си признаеш, че имаш нужда от професионална помощ, и това не е срамно.

Напълно те разбирам. И аз съм същата - много ме е страх от катастрофа - имам фобия. И аз пътувам често, а пътуването ми е направо изстезание. А даже съм и шофьор  и често шофирам, но когато аз съм зад волана, не ме е чак толкова страх. Мечтая си за момента, в който ще мога да кажа "Блейк, телепортирай ме!" - ето това е моя начин за пътуване (за тези, които не знаят култовата реплика, тя е от един фантастичен филм, който се появи по ТВ някъде през осемдесетте години - "Седморката на Блейк"). И интересното е, че досега не съм участвала в катастрофа - откъде е тоя панически ужас и аз не знам. 

Нямаш нужда по психолог на този етап - ако положението се задълбочи до панически пристъпи със сърцебиене, задух и прочее физически проявления, тогава ще е наложително да се обърнеш към такъв. Аз бях абсолютно същия случай, плашеща работа. От 10 години съм шофьор, обожавам и да се возя, пътувала съм зверски много - никога не съм изпитвала страхове, по-сериозни от обичайния инстинкт за самосъхранение. Преди година-две обаче нещата се измениха и стигнаха дотам, че да изпитвам отвращение само от мисълта за автомобил. Всеки път, тръгвайки на път, се молех да стигнем живи и здрави; проучих всички видове Каско и застраховки "Живот"; ако знаех, че някой близък в момента е из града и чуех сирени, подтикът ми да се обадя и проверя дали всичко е наред, беше непреодолим. Точно преди да обявя себе си за ярко луда, забелязах, че тези ми страхове са избирателни - не с всяка кола, не на всеки път и не с всеки вид транспорт. Влаковете и самолетите не ме безпокояха толкова, колкото автомобилите. Третостепенните пътища не ме фрустрираха толкова, колкото магистралите и светофарите. Джиповете не ми създаваха безпокойството, което изпитвах в леките автомобили. Оттам нататък реших, че фобиите ми не са фобии, а най-нормално състояние за всеки, комуто се налага ежедневно да се сблъсква с идиотщината по нашите пътища. Има хора, които пътуват рядко и е нормално тези неща да не им хрумват. Когато обаче изминаваш минимум по 150 км. дневно и респективно виждаш поне по 2 катастрофи на живо; когато си погребал неколцина познати, смазани сред ламарините, тогава трябва да си дебил, та да не се трогнеш и да не се страхуваш за себе си и за семейството си. При ежедневно шофиране рискът от инцидент е много голям, за съжаление. За да те окуража, ще ти кажа, че при мен натрапчивият ужас изчезна за един ден - в момента, в който си гарантирах повече сигурност на пътя.

В такова състояние съм вече 5 години. Но при мен положението е такова , че самата аз катастрофирах. От тогава изпитвам панически страх. Доста време не исках да карам. Сега всеки ден пътувам и непрекъснато мисля същото като теб. Преди бях доста самоуверена на пътя като съм си мислила, че мога да реагирам при всяка ситуация. Оказа се,че не е така. Дори при наличието на 2 автомобила сме били на море с автобуса. Мъжът ми въобще не го взема на сериозно този мой страх. Даже наскоро като бяхме на гости с приятели ,които бяха в нашата кола и се връщахме късно ми вдигна скандал ,че карам с 60 и съм станала гола вода на пътя пък имам книжка от 12 години и карам непрекъснато. Доста пъти съм си мислила дали не трябва да отида на лекар ,но се страхувам,че ще ми се изсмеят.

Не мога да повярвам, че има и други като мен, които изпитват абсолютно същото, терзаят ги еднакви мисли, направо едно към едно. Написаното от ането е все едно от мен, но с други думи, както и от galinela, Маги ДС , Ефа и други от вас.  Докато отивам към автобуса, респ. лека кола и докато се качвам, докато сме още в Сф не се страхувам и не мисля, но излезем ли на магистралата /всеки ден минавам през Хемус/ и скоростта се увеличи изпитвам страх и мислите нахлуват в главата ми. Не ми се е случвало да се потя, задушавам и т.н. физически признаци на панически страх, но един ден в една гъста мъгла, в която с една колежка щяхме замалко да направим челен удар /шофьорът отсреща реагира адекватно, извъртя се и спря/ се върнах вкъщи и се скъсах да повръщам. Пътувам всеки ден, тъй като съм командировка и това направо ми вгорчава живота. Да не говорим, че работата ми е такава, че всеки ден се сблъсквам с ужасии /вкл. ПТП-та/. Опитвам се да се самонавивам и да се справя само с контрамисли, но понякога не се получава. Иска ми се това състояние напълно да изчезне, защото ми вгорчава дните и направо не ми се ходи на работа.

Моят съвет е да потърсиш помощ от специалист....та ти така не си полезна за себе си.....

Аз пък започвам да сънувам кошмари и ме завладява необясним страх,след като гледам някой от тъпите филми на ужасите,които са предпочитани за мъжа ми  уж той не се влияе от тях,но една вечер доста се стресна(чак извика),когато  в 3 часа опитвайки се да включи осветлението на съседната празна стая чу моя глас от там (след като той беше заспал аз се бях преместила в другата стая,за да не ме дразни хъркането му)  .
Може би,трябва да си наложиш да престанеш да гледаш,обсъждаш и мислиш за нещата,които те карат да изпадаш в паника поне за известно време,докато нервната ти система се успокои и успееш да гледаш на ситуациите и под друг ъгъл.
Спомни си и за приказката за онази мома,която плачела над селската чешма  когато я попитали защо тя отговорила,че има син и той,когато порасне ще дойде да си налее вода и дървото,което е над чешмата може да падне и да го убие.Не се притеснявай за нещо,което не се е случило,но направи всичко възможно децата ти да знаят как да се пазят в безопасност,останалото е власт само в ръцете на Бог(съдбата)-там нищо не можеш да промениш,както и да го мислиш. 

Работата ми е свързана с два часа пътуване всеки ден - един на отиване и един на връщане. Имаме час, за да стигнем до работа(70км, тирове, села, градско) и това се постига с каране на 110км/ч. Отнася се както за леките коли, така и за бусовете с по 5-6 човека. Това продължава трета година. Обременена съм и от факта, че баща ми е съдебен лекар... Всеки ден си ги мисля тези неща, дори и знаейки, че каквото има да става ще стане и не мога да го спра! Преди седмици колега беше размазан от пияна двадесет годишна в 06.30 сутринта, чакащ на кръстовище... ?! Аз съм стигала до там, че внимавам какво бельо слагам, дали ноктите на краката са ми лакирани, за да изглеждам добре(виждала съм доста трупове), но поне това преодолях! Миналата събота пътят беше заледен и имаше пет катастрофи по пътя, та аз бях сигурна, че ние ще сме шестата?!
100 % е някаква мания. Едва ли викаме дявола така, защото не вярвам в такива неща. Животът ни е доста скъп явно?! Не знам...