Компромисите, които се налага да правим

много ме замисли, но не ми се струва , 4е правя компромиси само заЩото 4ужденка. съЩите бих ги правила и в България, свързани са най_ве4е със социалните ми контакти.
с възрастта оба4е, гледам да ограни4авам/елиминирам вси4ки компромиси, които ми костват нерви. въобЩе, на стари години се изживявам като егоист 
нямам рецепта, нормално състояние ми е 

Точно пък в чужбина правя много по-малко компромиси от когато и да било и защитавам и изказвам мнението си 100%. Дори бих казала, че защото знам че някой ме слуша и обръща внимание на мнението ми, се замислям много повече и не говоря наизуст. В България за мен нещата далеч не бяха такива.
И аз съм писала подобни репорт-и, и на мен ми се е струвало фалшиво, но това е в резултат на средата, в която съм израснала - не можеш да правиш планове, защото не знаеш кога и къде могат да те прецакат. Не че в чужбина това не съществува, но е в много по-малка степен, поне моят опит е бил повече положителен, отколкото отрицателен. А плановете, не са лошо нещо, карат те да се замислиш дълбоко какво искаш и очакваш от живота. А и едва ли някой разумен човек очаква всичко да бъде изпълнено точка по точка. 

Съгласна с теб, но много често си говоря с холандци, които по този повод споделят, че е всеизвестно, че трябва да има дадени задължителни нюанси. Така се вписваш в очакванията.

Но и във всекидневния живот правя някои компромиси, за да не се откроявам, като различна. Старая се да не са много, но понякога сякаш не можеш да го избегнеш.

Аз пък колкото повече остарявам, толкова повече компромиси правя. Отдавам го на помъдряването и приемането че с рогата напред не се живее добре.  Всекидневно ми се налага да правя компромиси. Тия планове са ми най-малкия проблем защото ги пиша 1 път в годината и 2 пъти ги ревизирам, пък и не са 50 старници. Много по-голям проблем са ежедневните дребни компромисчета. Като например да си пия кафето под час.  В моя отдел кафето се пие от 10:00 до 10:30, няма значение пиели ти се кафе, имаш ли какво да кажеш на хората, имаш ли работа. Събират се в една стая и идеята е че ще осъществяват социални контакти, но нещо или социалните им контакти са на много повърхностно ниво или аз не разбирам нищо от социални контакти. Понякога стоят и си мълчат защото от вчера до днеска не им се е случило нищо ново. Аз това не го разбирам, не го разбираше и една практикантка при нас от Босня, тъй че приемам че е някаква културна разлика. Аз не мога да си пия кафето и да си осъществявам социалните контакти под строй и дисциплина. Дълго време се съпротивлявах на този стериотип, сега гледам да се весна за 10 мин поне там защото видях че ми се пишат черни точки поради отсъствия от кафе-паузите.  Това е само един малък пример, но в ежедневието има още много други подобни ситуации в които се налага да вървя против себе си. Много некомфортно чувство е. Всъщност правя компромис почти всеки път когато разговарям с австриец защото на тях нещата не трябва да им се казват в очите, въртиш, сучеш, проблем няма, само намеци.

Компромисите, които правя нямат общо със страната, в която живея.
Калинка, не мисля, че някой очаква от теб да мислиш по определен начин (мисля, че ние сме малко изкривени "социализъма"). Тук поне доколкото съм забелязала хората приемат, че има други, които не мислят като тях и че няма един единствен правилен начин на мислене, или едно единствено правилно решение. Затова можеш да мислиш и да пишеш както си искаш, без обаче да накърняваш другите или да налагаш идеите си като единствено верни. Т.е. спокойно пиша 100% моето мнение, просто внимавам в начина на изказване и гледам да изровя колкото може повече рационални доводи в подкрепа.

И аз имам подобен пример. Такъв човек съм, че понякога мога часове да говоря, но след това имам моменти, когато искам да съм сама със себе си. Не ми се говори с никого и си мисля мои си работи. Като започнах работа по този начин си почивах, докато не ме привикаха и не ми казаха, че трябва да прекарвам всяка пауза  в разговори с колегите.  Сега се усмихвам и си прекарвам времето в празни приказки. 

напълно съгласна


Вяра, уби ме с тази кафе пауза  , няма при нас такова нещо.

Кой каквото ще да си говори, аз съм много доволна от американския начин на общуване - без излишни претенциозности, без формалности, без забранени теми (с изключение на религия и политика  ), любезни и с усмивка. Отначало чужденците ми казваха, че била фалшива, ама сега предпочитам фалшива усмивка, отколкото искрена досада или неприязън...

Bistraz,
има голяма разлика между Европа и Америка. Не бих живяла в Америка, но определено ми липсва тази интернационалност, която цари там. 

Не ги наричам компромиси, а толерантност. Напълно ми е ясно, че няма идеални ситуации или идеални хора , нито пък аз самата съм перфектна. Живота си лети, и целите които си поставям се развиват /променят / ежедневно.
В последно време хората са станали много нервни, недоверчиви и груби. Имам малко приятели, но като съм с тях ми е приятно и се стремя да толерирам нещата, които ме дразнят в тях и по много тактичен начин да кажа това, което ме дразни, а и в крайна сметка всеки живее както намери за добре   

А представяш ли си как пък те ме убиват. И мен ме привикаха като Калинка и ми казаха че добре работя... само дето не посещавам кафе-паузите. А в това време имах работа да се зарина, стоях в извънработно време, но трябвало да ходя в кафе-пауза. И така под предлог че съм заета не ходех, но последствията не закъсняха. Сега си опичам акъла и съм по-склонна да оставя работата да чака отколкото кафе-паузата. Ако искате вярвате но шефът ми не насрочва дори и събрания по това време защото то си е за кафе-пауза. Ами такова е обществото тука, социализира се много организирано и на мен това ми е чуждо.

Vjara, направо ме разби. Привикване от шефа, че се цепиш от колектива. 

Vjara, тук е точно както го описваш при вас : ) общуването с колеги и на работното място става под "организирани форми", както самите те се изразяват.  Имаме два пъти дневно по 30 мин. паузи за кафе, когато всички се събираме. Водят се главно общи разговори, нищо лично, никакви особено конфликтни въпроси не се повдигат... Аз не приемам участието ми като компромис, участвам, защото ми е интересно, макар че често нямам какво да кажа. Така  постепенно с времето започнах да опознавам колегите и общувам с удоволствие с повечето от тях.

 При нас няма zадължителни кафе пауzи, а и се чуствам доста по-естествено и правя доста по-малко компромиси, отколкото ми се налагаШе да правя в БГ. Не мисля, че компромисите zависят от това дали си в БГ или в Чужбина, тук се правят едни, там други, беz компромиси в живота никой не може да мине, освен ако не живее на самотен остров или в самостоятелна пеЩера.
Калинка, мисля че малко преиграваШ в опитите си да бьдеШ като местните. Мисля, че навсякьде по света можеШ да бьдеШ себе си и да имаШ собствено мнение, стига да те нагрубяваШ директно с мнението си друг. Много е важно какьв е тона и начина на иzраzяване. Толерантността и zачитането на чуждото мнение е сьЩо много важно неЩо.

Не се опитвам да бъда като тях, защото никога няма да бъда. Но за някои неща трябваше да направя компромис, за да не е много явно, че съм различна. Може би е един вид реакция за приспособяване, което аз си обяснявам с факта, че да си много различен в нашата провинция е деликатен въпрос, както и работата, която работя ( пак като резултат от определения  начин на мислене тук).

Дали и тези с деца не правят компромиси понякога, когато общуват с други майки или, когато децата си играят с други деца? Мисля, че и там е възможно и съм го срещала като явление в писани мнения тук. 

И а3 като Вяра с годините улегнах и не ходя само с рогата напред (но това не е свър3ано със страната, в която се намирам, а с ли4ното ра3витие). От друга страна сега си по3волявам и 3абележки и споря с австрийците, по което съдя 4е сега имам по_голямо само4увствие отколкото когато дойдох да следвам тук.
И при мен в работата има кафепау3и, само където не са регламентирани, което е оЩе по_лоШо. Така вместо една има по няколко на ден, минимум 2 и доста дълга обедна по4ивка. Горко на те3и които са на половин работен ден (като мен), имам работа, но не трябва да се цепя от колектива и така правя и3вънредни 4асове.
Колкото и дълго да живея тук, 4увството на ра3ли4ност няма да и34е3не, а3 съм отгледана по друг на4ин, въ3питана по друг на4ин и моето световиждане е ра3ли4но. Променям се непрекъснато т.е. те3и ра3ли4ия намаляват, както майка ка3ва, станала съм друг 4овек, но 4увството на ра3ли4ност надали Ще ме напусне.

не разбирам заЩо се свързва директно компромис=улегналост, не компромис=рогата напред. мисля, 4е мъдростта е то4но да разбереШ кога си заслужава да си вадиШ рогата, и това не само в смисъл кога е уда4но, но и кога за теб самия е важно.
да се поясня : на времето ги вадех всеки път, в който не бях съгласна с неЩо/с някой. независимо от (не)удовлетворението да постигна или не, някакъв резултат. 4иста проба упражняване на ораторско майсторство.
днес все по_рядко, но не го смятам за компромис това, просто не ме интересува да убеждавам никого в ниЩо. ако ме питат: казвам, до там.
не си цензурирам мнението по никакви на4ини и по никакви при4ини, но дори и близките си ве4е не се стремя да убеждавам в ниЩо. всеки да си стига самостоятелно до изводите.

не знам дали се обясних 

Що се отнася до разните задължителни служебни мероприятия, в моята фирма не е разпространен този англо или американо метод, така 4е нямам проблем. но знаете по колко кафета пият италианците  , невъзможно е поне веднъж на ден да не се "приобЩя". е к'во, смеят се 4е съм асоциална и?


4увството ми за разли4ност е абсолЮтно съЩото, което съм си имала и в България. май не зависи от местоживеенето 

Според мен всяко кътче на света си има собствена атмосфера, която или ни допада или явно ни показва,че това не е нашето място.Под "атмосфера"имам предвид не само какво е времето,но дори и само то може да ни кара да се чувстваме не на място.
Аз обожавам лошо време,студ,дъжд и вятър, но в Холандия дори и нещата, които по принцип харесвам ми идват малко в повече.
Като се съберат много неща, които не са "твой тип" нормално е да се чувстваш объркан и в един момент да трябва да вземеш решение какви и дали да направиш компромис.
Калинка-мисля,че много се вживяваш за дребни неща.Гледай по -позитивно.Замисли се,например,каква практика можеше да имаш със същата работа като учител по английски в България.А и в Холандия не е задължително всички да са отличници.Средното училище не е като повечето училища за тийнейджъри по света,не всички деца са амбицирани и ако очакваш от тях твърде високи резултати,най-много да ги стресираш.Насила хубост не става.Който наистина има желание да научи език,да търси нови възможности за развитие , ще го направи независимо какви са бариерите.Разликата е,че обикновено,когато няма никакви бариери липсва и желание.
Аз например,когато отидох да уча в София се чудех на всички софиянци, които не искаха да учат в никой от многото университети там.Това,че Ректората е на няколко крачки от дома им изобщо не го впечатляваше.Нямаха никаква нужда да знаят повече или да се развиват на по-високо ниво.Сега ги разбирам-нямаха нужда да се доказват на себе си,че могат да бъдат повече от това, което са.Но,слава Богу, хората са различни и аз срещнах и много интересни хора,докато учех.
Да бъдеш различен не е лошо.Не е нъжно да си създаваш проблеми от това.

х-м-м, да поясня - по скоро е германо- метод, не знам за англо, ама американо е точно обратното на описаното
хайде сега, ще се обиждаме на методи 

Мисля, че бъркате нагласа към колектива с нагласа към националността. При нас няма официални часова zа пиене на кафе, но обедната почивка си я прекарваме винаги целия отдел zаедно в стола. На мен ми доставя удоволствие, но имам няколко колеги, които не обичат такива събирания и съответно не идват с нас да обядват. Работила съм в няколко фирми и всяка си имаше всоите традиции, на които шефовете си държаха и всяка от тях е била с цел сближаването на колектива. И в България съм работила във фирма, в което имаше сутрешно кафе и който го пропусне беше гледан лошо.
Не гледайте на всяко нещо като на нацианално раzличие...

Единственото нещо, zа което сега се сещам е как едно момиче беше писало тук, че участвало в някаква инициатива zа индианците или нещо такова и как са иzтрили документи от харда и. Ето това вече е компромис, който е всърzан с националност и страна.

сакън аман заман  , 4увала съм 4е е англо_саксонски, а приятели, които работят в ит. клон на майкрософт и др. американски фирми са ми разказвали за подобни методи за социализация, та предположих просто. (4естно казано, ми се струваШе достатъ4но малоумно, за да е американско  , без обида, аз съм пълен профан по отноШение на такива мероприятия, така 4е мнението ми е без зна4ение)

Майкрософт е друга България

Аз май по-малко компромиси правя тук или не ми се налага да правя.
Виж това за колективното кафепиене го забелязах и аз, макар и под друга форма.
Пея в един хор и стана традиция след репетицията да седнем на по бира. Общо взето се получава така, че тези, които не остават по една или друга причина, биват изолирани и гледани с насмешка.
Хората сме странно племе. 

Гери, не става въпрос дали сближаването на колктива е компромис. Аз съм за сближаването на колектива. Но начина по който се прави тук на мен ми е чужд. Освен това не съм срещу социализацията, но  не виждам тя да се постига по тоя организиран начин. Това са неща които стават спонтанно, а не под строй и дисциплина и тука е компромиса. На местните такова социализиране им се струва ОК, повърхностните контакти ги удовлетворяват, мен не. Това е компромиса. За мен това е загуба на време. Когато нямам много работа не е чак такъв проблем, но когато имам работа и трябва да остана след като ми е свършило работното време защото съм ги наблюдавала как си посръбват кафето в мълчание или в празни приказки, за мене е компромис и то голям компромис.

А между другото по чужд пример и в БГ започват да се налагат чуждоземски методи за сближаване на колектива, но това става сега, а аз съм напуснала БГ преди повече от 10 години и нещата бяха други.

kartinka,
Съгласна съм с твоите забележки, но тук не става въпрос за тези неща, които ти си споменала.
Не става въпрос за дали ни харесва, където сме или не.
Не става въпрос и за начина на социализиране. По-скоро, че при общуването трябва да си "на общата вълна", защото иначе те гледат по-така.

Не съм убедена, че никакви компромиси не правите.....

В Бьлгария човек трябваше да прави много повече компромиси. Например през комунизма, за да се издигнеш в пост, трябваше да си член на комунистическата партия. Сигорна сьм че доста хора са имали проблема сьс сьвеста си когато са станали партийни членове.
Работила сьм за дьржавна компания и си спомням как беше, уважаван си когато си в приятелски отношение с началниците и сьответно по големи облаги. Не се гледаше колко си способен, а какви са ти врьзките и познатите.

За голямо мое съжаление не мога да кажа че тук е много по-различно.  И това е поредния компромис, който не мога да направя, щото ама хич не ми идва отвътре.

Калинка-разбира се,че правя компромиси.Но може съм се примирила с това,че където и да съм все някакви компромиси трябва да правя.тези, които сега съм си решила,че мога да направя не ми тежат чак толкова.Но и аз в момента не работя, а и професията ми е такава,че мога да си избирам тези, с които да работя.
Холандците принципно много обичат да поучават,независимо дали имат някаква представа за какво става дума или не.Такива са си,няма да се променят.Единственото,което мога да направя е да не им обръщам кой знае какво внимание,но винаги ги оставям да се изкажат,каквото и да говорят.Аз освен с мъжа ми, който не е типичен холандец, кумовете и свекитата нямам други лични контакти.Но хората, които ме потърсиха по работа бяха много възпитани и мили,както и тези, с които уча.Сигурна съм,че каквато и да е системата всеки има някакъв индивидуален подход,различен от този на другите в същата област,дори да става дума за хора от една и съща националност,сфера,работно място и др.

Не знам какво да ти кажа,освен да не правиш компромиси, които твърде много ти тежат.
Успех!

Повечето от нас нямат стремеж, защото все пак сме на възраст  , но при някои ситуации е все пак неизбежно да предпочетеш да не си различен и правиш крачката към компромиса.
Около празнуването на Св. Николай тук си говорих с руски майки, които са религиозни, ходят на църква редовно и съответно образа на този голям светец, който има тук е против техните разбирания. И въпреки това правят компромиса да са "на общата вълна", защото иначе децата им ще трябва да стоят отстрани, докато другите деца пляскат на Черният Питър и на различният Св. Николай.

 Vjara,
напълно подкрепям казаното от теб за връзките. Винаги съм мислела, че това е типично за нашите ширини, докато не почнах да работя тук.  Само дето използват модерното име: "network".

не разбрах какво обЩо имат децата с майките 
пример: моите дъЩери не са кръЩавани, неЩо, за което бях многократно предупредена от доброжелателни приятели и роднини, 4е в католи4еска Италия Щяло да им струва изолация и нам к'ви си оЩе неприятности.
ми изобЩо няма такова неЩо, едната е ходи на детска градина, собственост на църквата и двете посеЩават летния лагер на църквата. по никакъв на4ин аз не съм замесена в техните отноШения с приятели и съу4еници.

хелуин за мен не е никакъв празник, за тях е, в у4илиЩе си правят маски, тиквени фенери е тем подобни, като си дойдат в къЩи, слу4аят е повод за разговор за разли4ните култури и оби4аи, а не идея, 4е съм направила някакъв компромис.

ти самата определяШ връзките си с околните, те за твоите компромиси или липса на такива нито трябва да знаят, нито ги интересува.

не знам дали се обеснявам, твоето отноШение към събитията е единственото, което ги определя като компромис, или възможност.

Ами връзката е, че майките оставят децата да празнуват даден празник, въпреки че е против убежденията им за начина, по който се прави тук. Казвали са ми как учителки са казвали: "Ама, как няма да празнуваъ с Черният Петър. Това е традиция тук." В същото време деца в класа, които са холандчета, членове на "Свидетели на Йехова" не получават подобен коментар.

Сигурно, ако не си се сблъсквал с подобни неща, звучи странно, но те се случват.....

ами аз на това му викам обогатяване, не компромис. после в къЩи, по твоята си традиция с разните му обяснения. а реШението е на детето... заЩото то живее в този свят и естествено е малко трудно да следва неизвестни му, или непрактикуваЩи се традиции.

Националисти, като цяло не са. При мен : да ( Баските на Испания са, без атентати. До 17 век отделен народ, език, култура и т.н.).

Интересно ми е в Америка, когато тези, които се преселват си слагат ръката на сърцето при пеенето на химна или при получаване на гражданство. Пак ли го правят без доза компромис?

Тези празници според мен така или иначе отдавна са до голяма степен изпразнени от религиозно съдържание. Все едно да забраня на детето ми да празнува Санта Лусия, защото не съм вярваща???, а това е един от най-дългоочакваните празници в детската градина. Не е компромис да оставиш детето ти да празнува даден празник, това си е негово право.

Ами ще си сложа ръката и ще пея без проблем, защото ми разрешават да си запазя другото гражданство. Тъй че за мен не е компромис. 

Така както ти чета постовете, може и да греша не знам, но ме навежда на мисълта, че на теб много неща не ти харесват там и въпреки всичко правиш компромис да ги приемеш, за да живееш там. И затова ти е толкова трудно. Аз нямам проблеми с компромисите, защото там където съм заминала ми харесва в пъти повече от там, където съм била и съответно новостите не ги приемам, като компромиси. Не се опитвам да ти правя анализ, просто така ми изглежда. 
А network не е лоша дума за мен, дори бих казала е супер полезно нещо, особено в работата, но трябва да не се притесняваш да заговаряш непознати, които смяташ, че имат общ интерес със теб.


Ау-у, много умни колеги имаш 

Bistraz ,
Няма такова нещо, като нехаресване. Когато нещо не ми харесва, бързо го променям. Та последното, което бих променила в момента е адресната си регистрация. ( дори днес сънувах, че трябва да замина от тук и бях в огромна депресия).  Единственото, което бих променила от цялата си душа е в името на децата. 

По темата: Имам една приятелка българка, с която се запознах точно, когато беше 4 години тук и след разговори тя ми каза: " Етап на еуфория, а след това следва етап на реализъм. Най-вече около 4-тата година, когато навлезеш в обществото, срещаш се с хора, работиш и знаеш езика." Важното е да се намери баланса. Та явно съм в този период.   
Страната ми е дала много и съм й страшно благодарна, но в същото време реалистично почнах да гледам на много неща.  Ако си стоях в къщи и нямах контакти на различни нива, все още щях да съм си в първият етап.

Не знам защо се приема, че да правиш компромис е с негативен отенък. За мен не е , защото при един направен от твоя страна компромис, могат да последват много положителни неща.....

 

Сигурно е права приятелката ти, като се замисля. А за негативизма - ами така прозвуча постинга ти, беше нещо за предателка към себе си или подобно. И повечето отговорили ти се опитаха точно това да кажат - че компромисите не са негативно нещо изобщо. Успех с преминаването на фазата...

За различните хора, компромис има различно значение. Не сьм сьгласна че да си слагам рьката на сьрцето когато получих канадско гражданство е било компромис. Обратното, почуствах се много горда от този факт. 

Калинка наистина не разбирам защо говориш за компромисите като нещо негативно и нещо, което се случва само, за да се приспособиш към средата.
Ако искаш да имаш дете, искаш или не правиш компромис с желанието си за издигане и печелене на много пари и по-добри позиции. Никоя от майките тук няма да ти каже, че да има дете е компромис, просто нормален човек не мисли по този начин.
Ежедневно се налага да променяш някои виждания, желания, цели - това според мен не е компромис, а гъвкавост, без
която в днешното забързано време не можеш да оцелееш, камо ли да си в хармония със себе си и заобикалящия те свят.
Май много трагично приемаш различността си с местните и техните разбирания.
Не ти ли се е налагало в БГ да се чустваш различна от масата и да правиш неща, които не ти харесват, само защото другите<>колегите очакват това от теб - на мене постоянно ми се случваше.