Компромисите, които се налага да правим

  • 2 731
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Повечето от нас нямат стремеж, защото все пак сме на възраст  Wink, но при някои ситуации е все пак неизбежно да предпочетеш да не си различен и правиш крачката към компромиса.
Около празнуването на Св. Николай тук си говорих с руски майки, които са религиозни, ходят на църква редовно и съответно образа на този голям светец, който има тук е против техните разбирания. И въпреки това правят компромиса да са "на общата вълна", защото иначе децата им ще трябва да стоят отстрани, докато другите деца пляскат на Черният Питър и на различният Св. Николай.

 Vjara,
напълно подкрепям казаното от теб за връзките. Винаги съм мислела, че това е типично за нашите ширини, докато не почнах да работя тук.  ooooh! Само дето използват модерното име: "network".

# 31
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Повечето от нас нямат стремеж, защото все пак сме на възраст  Wink, но при някои ситуации е все пак неизбежно да предпочетеш да не си различен и правиш крачката към компромиса.
Около празнуването на Св. Николай тук си говорих с руски майки, които са религиозни, ходят на църква редовно и съответно образа на този голям светец, който има тук е против техните разбирания. И въпреки това правят компромиса да са "на общата вълна", защото иначе децата им ще трябва да стоят отстрани, докато другите деца пляскат на Черният Питър и на различният Св. Николай.



не разбрах какво обЩо имат децата с майките  Rolling Eyes
пример: моите дъЩери не са кръЩавани, неЩо, за което бях многократно предупредена от доброжелателни приятели и роднини, 4е в католи4еска Италия Щяло да им струва изолация и нам к'ви си оЩе неприятности.
ми изобЩо няма такова неЩо, едната е ходи на детска градина, собственост на църквата и двете посеЩават летния лагер на църквата. по никакъв на4ин аз не съм замесена в техните отноШения с приятели и съу4еници.

хелуин за мен не е никакъв празник, за тях е, в у4илиЩе си правят маски, тиквени фенери е тем подобни, като си дойдат в къЩи, слу4аят е повод за разговор за разли4ните култури и оби4аи, а не идея, 4е съм направила някакъв компромис.

ти самата определяШ връзките си с околните, те за твоите компромиси или липса на такива нито трябва да знаят, нито ги интересува.

не знам дали се обеснявам, твоето отноШение към събитията е единственото, което ги определя като компромис, или възможност.

# 32
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967

не разбрах какво обЩо имат децата с майките  Rolling Eyes

Ами връзката е, че майките оставят децата да празнуват даден празник, въпреки че е против убежденията им за начина, по който се прави тук. Казвали са ми как учителки са казвали: "Ама, как няма да празнуваъ с Черният Петър. Това е традиция тук." В същото време деца в класа, които са холандчета, членове на "Свидетели на Йехова" не получават подобен коментар.

Сигурно, ако не си се сблъсквал с подобни неща, звучи странно, но те се случват.....

# 33
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124

не разбрах какво обЩо имат децата с майките  Rolling Eyes

Ами връзката е, че майките оставят децата да празнуват даден празник, въпреки че е против убежденията им за начина, по който се прави тук. Казвали са ми как учителки са казвали: "Ама, как няма да празнуваъ с Черният Петър. Това е традиция тук." В същото време деца в класа, които са холандчета, членове на "Свидетели на Йехова" не получават подобен коментар.

Сигурно, ако не си се сблъсквал с подобни неща, звучи странно, но те се случват.....

ами аз на това му викам обогатяване, не компромис. после в къЩи, по твоята си традиция с разните му обяснения. а реШението е на детето... заЩото то живее в този свят и естествено е малко трудно да следва неизвестни му, или непрактикуваЩи се традиции.

# 34

не разбрах какво обЩо имат децата с майките  Rolling Eyes

Ами връзката е, че майките оставят децата да празнуват даден празник, въпреки че е против убежденията им за начина, по който се прави тук. Казвали са ми как учителки са казвали: "Ама, как няма да празнуваъ с Черният Петър. Това е традиция тук." В същото време деца в класа, които са холандчета, членове на "Свидетели на Йехова" не получават подобен коментар.

Сигурно, ако не си се сблъсквал с подобни неща, звучи странно, но те се случват.....

ти пък я изкара нациско националистки лагер тая холандия (или твоята провинция)
тук никой не те насилва да празнуваШ или да правиШ каквото и да било против убежденията ти, даже понякога изпадат в крайности в толерантността си...

# 35
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Националисти, като цяло не са. При мен : да ( Баските на Испания са, без атентати. До 17 век отделен народ, език, култура и т.н.).

Интересно ми е в Америка, когато тези, които се преселват си слагат ръката на сърцето при пеенето на химна или при получаване на гражданство. Пак ли го правят без доза компромис?

# 36
  • Мнения: 314
Тези празници според мен така или иначе отдавна са до голяма степен изпразнени от религиозно съдържание. Все едно да забраня на детето ми да празнува Санта Лусия, защото не съм вярваща???, а това е един от най-дългоочакваните празници в детската градина. Не е компромис да оставиш детето ти да празнува даден празник, това си е негово право.

# 37
  • Мнения: 1 783
Националисти, като цяло не са. При мен : да ( Баските на Испания са, без атентати. До 17 век отделен народ, език, култура и т.н.).

Интересно ми е в Америка, когато тези, които се преселват си слагат ръката на сърцето при пеенето на химна или при получаване на гражданство. Пак ли го правят без доза компромис?
Ами ще си сложа ръката и ще пея без проблем, защото ми разрешават да си запазя другото гражданство. Тъй че за мен не е компромис.  Peace

Така както ти чета постовете, може и да греша не знам, но ме навежда на мисълта, че на теб много неща не ти харесват там и въпреки всичко правиш компромис да ги приемеш, за да живееш там. И затова ти е толкова трудно. Аз нямам проблеми с компромисите, защото там където съм заминала ми харесва в пъти повече от там, където съм била и съответно новостите не ги приемам, като компромиси. Не се опитвам да ти правя анализ, просто така ми изглежда.  Peace
А network не е лоша дума за мен, дори бих казала е супер полезно нещо, особено в работата, но трябва да не се притесняваш да заговаряш непознати, които смяташ, че имат общ интерес със теб.

според моите колеги, по_полезно би било да се въведе задължително взаимо псуване по половин 4ас на ден, за да разстоварим малко климата (особено преди коледа)  Wink

Ау-у, много умни колеги имаш  Joy Joy Joy

# 38
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Bistraz ,
Няма такова нещо, като нехаресване. Когато нещо не ми харесва, бързо го променям. Та последното, което бих променила в момента е адресната си регистрация. ( дори днес сънувах, че трябва да замина от тук и бях в огромна депресия).  Единственото, което бих променила от цялата си душа е в името на децата. 

По темата: Имам една приятелка българка, с която се запознах точно, когато беше 4 години тук и след разговори тя ми каза: " Етап на еуфория, а след това следва етап на реализъм. Най-вече около 4-тата година, когато навлезеш в обществото, срещаш се с хора, работиш и знаеш езика." Важното е да се намери баланса. Та явно съм в този период.   
Страната ми е дала много и съм й страшно благодарна, но в същото време реалистично почнах да гледам на много неща.  Ако си стоях в къщи и нямах контакти на различни нива, все още щях да съм си в първият етап.

Не знам защо се приема, че да правиш компромис е с негативен отенък. За мен не е , защото при един направен от твоя страна компромис, могат да последват много положителни неща.....

 

# 39
  • Мнения: 1 783
Bistraz ,
Няма такова нещо, като нехаресване. Когато нещо не ми харесва, бързо го променям. Та последното, което бих променила в момента е адресната си регистрация. ( дори днес сънувах, че трябва да замина от тук и бях в огромна депресия).  Единственото, което бих променила от цялата си душа е в името на децата. 

По темата: Имам една приятелка българка, с която се запознах точно, когато беше 4 години тук и след разговори тя ми каза: " Етап на еуфория, а след това следва етап на реализъм. Най-вече около 4-тата година, когато навлезеш в обществото, срещаш се с хора, работиш и знаеш езика." Важното е да се намери баланса. Та явно съм в този период.   
Страната ми е дала много и съм й страшно благодарна, но в същото време реалистично почнах да гледам на много неща.  Ако си стоях в къщи и нямах контакти на различни нива, все още щях да съм си в първият етап.

Не знам защо се приема, че да правиш компромис е с негативен отенък. За мен не е , защото при един направен от твоя страна компромис, могат да последват много положителни неща.....

 

Сигурно е права приятелката ти, като се замисля. А за негативизма - ами така прозвуча постинга ти, беше нещо за предателка към себе си или подобно. И повечето отговорили ти се опитаха точно това да кажат - че компромисите не са негативно нещо изобщо. Успех с преминаването на фазата... Peace

# 40
  • Мнения: 2 093


Интересно ми е в Америка, когато тези, които се преселват си слагат ръката на сърцето при пеенето на химна или при получаване на гражданство. Пак ли го правят без доза компромис?

За различните хора, компромис има различно значение. Не сьм сьгласна че да си слагам рьката на сьрцето когато получих канадско гражданство е било компромис. Обратното, почуствах се много горда от този факт. 

# 41
  • Мнения: 239
Дали и тези с деца не правят компромиси понякога, когато общуват с други майки или, когато децата си играят с други деца?
Калинка наистина не разбирам защо говориш за компромисите като нещо негативно и нещо, което се случва само, за да се приспособиш към средата.
Ако искаш да имаш дете, искаш или не правиш компромис с желанието си за издигане и печелене на много пари и по-добри позиции. Никоя от майките тук няма да ти каже, че да има дете е компромис, просто нормален човек не мисли по този начин.
Ежедневно се налага да променяш някои виждания, желания, цели - това според мен не е компромис, а гъвкавост, без
която в днешното забързано време не можеш да оцелееш, камо ли да си в хармония със себе си и заобикалящия те свят.
Май много трагично приемаш различността си с местните и техните разбирания.
Не ти ли се е налагало в БГ да се чустваш различна от масата и да правиш неща, които не ти харесват, само защото другите<>колегите очакват това от теб - на мене постоянно ми се случваше.

Общи условия

Активация на акаунт