Компромисите, които се налага да правим

И а3 като Вяра с годините улегнах и не ходя само с рогата напред (но това не е свър3ано със страната, в която се намирам, а с ли4ното ра3витие). От друга страна сега си по3волявам и 3абележки и споря с австрийците, по което съдя 4е сега имам по_голямо само4увствие отколкото когато дойдох да следвам тук.
И при мен в работата има кафепау3и, само където не са регламентирани, което е оЩе по_лоШо. Така вместо една има по няколко на ден, минимум 2 и доста дълга обедна по4ивка. Горко на те3и които са на половин работен ден (като мен), имам работа, но не трябва да се цепя от колектива и така правя и3вънредни 4асове.
Колкото и дълго да живея тук, 4увството на ра3ли4ност няма да и34е3не, а3 съм отгледана по друг на4ин, въ3питана по друг на4ин и моето световиждане е ра3ли4но. Променям се непрекъснато т.е. те3и ра3ли4ия намаляват, както майка ка3ва, станала съм друг 4овек, но 4увството на ра3ли4ност надали Ще ме напусне.

не разбирам заЩо се свързва директно компромис=улегналост, не компромис=рогата напред. мисля, 4е мъдростта е то4но да разбереШ кога си заслужава да си вадиШ рогата, и това не само в смисъл кога е уда4но, но и кога за теб самия е важно.
да се поясня : на времето ги вадех всеки път, в който не бях съгласна с неЩо/с някой. независимо от (не)удовлетворението да постигна или не, някакъв резултат. 4иста проба упражняване на ораторско майсторство.
днес все по_рядко, но не го смятам за компромис това, просто не ме интересува да убеждавам никого в ниЩо. ако ме питат: казвам, до там.
не си цензурирам мнението по никакви на4ини и по никакви при4ини, но дори и близките си ве4е не се стремя да убеждавам в ниЩо. всеки да си стига самостоятелно до изводите.

не знам дали се обясних 

Що се отнася до разните задължителни служебни мероприятия, в моята фирма не е разпространен този англо или американо метод, така 4е нямам проблем. но знаете по колко кафета пият италианците  , невъзможно е поне веднъж на ден да не се "приобЩя". е к'во, смеят се 4е съм асоциална и?


4увството ми за разли4ност е абсолЮтно съЩото, което съм си имала и в България. май не зависи от местоживеенето 

Според мен всяко кътче на света си има собствена атмосфера, която или ни допада или явно ни показва,че това не е нашето място.Под "атмосфера"имам предвид не само какво е времето,но дори и само то може да ни кара да се чувстваме не на място.
Аз обожавам лошо време,студ,дъжд и вятър, но в Холандия дори и нещата, които по принцип харесвам ми идват малко в повече.
Като се съберат много неща, които не са "твой тип" нормално е да се чувстваш объркан и в един момент да трябва да вземеш решение какви и дали да направиш компромис.
Калинка-мисля,че много се вживяваш за дребни неща.Гледай по -позитивно.Замисли се,например,каква практика можеше да имаш със същата работа като учител по английски в България.А и в Холандия не е задължително всички да са отличници.Средното училище не е като повечето училища за тийнейджъри по света,не всички деца са амбицирани и ако очакваш от тях твърде високи резултати,най-много да ги стресираш.Насила хубост не става.Който наистина има желание да научи език,да търси нови възможности за развитие , ще го направи независимо какви са бариерите.Разликата е,че обикновено,когато няма никакви бариери липсва и желание.
Аз например,когато отидох да уча в София се чудех на всички софиянци, които не искаха да учат в никой от многото университети там.Това,че Ректората е на няколко крачки от дома им изобщо не го впечатляваше.Нямаха никаква нужда да знаят повече или да се развиват на по-високо ниво.Сега ги разбирам-нямаха нужда да се доказват на себе си,че могат да бъдат повече от това, което са.Но,слава Богу, хората са различни и аз срещнах и много интересни хора,докато учех.
Да бъдеш различен не е лошо.Не е нъжно да си създаваш проблеми от това.

х-м-м, да поясня - по скоро е германо- метод, не знам за англо, ама американо е точно обратното на описаното
хайде сега, ще се обиждаме на методи 

Мисля, че бъркате нагласа към колектива с нагласа към националността. При нас няма официални часова zа пиене на кафе, но обедната почивка си я прекарваме винаги целия отдел zаедно в стола. На мен ми доставя удоволствие, но имам няколко колеги, които не обичат такива събирания и съответно не идват с нас да обядват. Работила съм в няколко фирми и всяка си имаше всоите традиции, на които шефовете си държаха и всяка от тях е била с цел сближаването на колектива. И в България съм работила във фирма, в което имаше сутрешно кафе и който го пропусне беше гледан лошо.
Не гледайте на всяко нещо като на нацианално раzличие...

Единственото нещо, zа което сега се сещам е как едно момиче беше писало тук, че участвало в някаква инициатива zа индианците или нещо такова и как са иzтрили документи от харда и. Ето това вече е компромис, който е всърzан с националност и страна.

сакън аман заман  , 4увала съм 4е е англо_саксонски, а приятели, които работят в ит. клон на майкрософт и др. американски фирми са ми разказвали за подобни методи за социализация, та предположих просто. (4естно казано, ми се струваШе достатъ4но малоумно, за да е американско  , без обида, аз съм пълен профан по отноШение на такива мероприятия, така 4е мнението ми е без зна4ение)

Майкрософт е друга България

Аз май по-малко компромиси правя тук или не ми се налага да правя.
Виж това за колективното кафепиене го забелязах и аз, макар и под друга форма.
Пея в един хор и стана традиция след репетицията да седнем на по бира. Общо взето се получава така, че тези, които не остават по една или друга причина, биват изолирани и гледани с насмешка.
Хората сме странно племе. 

Гери, не става въпрос дали сближаването на колктива е компромис. Аз съм за сближаването на колектива. Но начина по който се прави тук на мен ми е чужд. Освен това не съм срещу социализацията, но  не виждам тя да се постига по тоя организиран начин. Това са неща които стават спонтанно, а не под строй и дисциплина и тука е компромиса. На местните такова социализиране им се струва ОК, повърхностните контакти ги удовлетворяват, мен не. Това е компромиса. За мен това е загуба на време. Когато нямам много работа не е чак такъв проблем, но когато имам работа и трябва да остана след като ми е свършило работното време защото съм ги наблюдавала как си посръбват кафето в мълчание или в празни приказки, за мене е компромис и то голям компромис.

А между другото по чужд пример и в БГ започват да се налагат чуждоземски методи за сближаване на колектива, но това става сега, а аз съм напуснала БГ преди повече от 10 години и нещата бяха други.

kartinka,
Съгласна съм с твоите забележки, но тук не става въпрос за тези неща, които ти си споменала.
Не става въпрос за дали ни харесва, където сме или не.
Не става въпрос и за начина на социализиране. По-скоро, че при общуването трябва да си "на общата вълна", защото иначе те гледат по-така.

Не съм убедена, че никакви компромиси не правите.....

В Бьлгария човек трябваше да прави много повече компромиси. Например през комунизма, за да се издигнеш в пост, трябваше да си член на комунистическата партия. Сигорна сьм че доста хора са имали проблема сьс сьвеста си когато са станали партийни членове.
Работила сьм за дьржавна компания и си спомням как беше, уважаван си когато си в приятелски отношение с началниците и сьответно по големи облаги. Не се гледаше колко си способен, а какви са ти врьзките и познатите.

За голямо мое съжаление не мога да кажа че тук е много по-различно.  И това е поредния компромис, който не мога да направя, щото ама хич не ми идва отвътре.

Калинка-разбира се,че правя компромиси.Но може съм се примирила с това,че където и да съм все някакви компромиси трябва да правя.тези, които сега съм си решила,че мога да направя не ми тежат чак толкова.Но и аз в момента не работя, а и професията ми е такава,че мога да си избирам тези, с които да работя.
Холандците принципно много обичат да поучават,независимо дали имат някаква представа за какво става дума или не.Такива са си,няма да се променят.Единственото,което мога да направя е да не им обръщам кой знае какво внимание,но винаги ги оставям да се изкажат,каквото и да говорят.Аз освен с мъжа ми, който не е типичен холандец, кумовете и свекитата нямам други лични контакти.Но хората, които ме потърсиха по работа бяха много възпитани и мили,както и тези, с които уча.Сигурна съм,че каквато и да е системата всеки има някакъв индивидуален подход,различен от този на другите в същата област,дори да става дума за хора от една и съща националност,сфера,работно място и др.

Не знам какво да ти кажа,освен да не правиш компромиси, които твърде много ти тежат.
Успех!