С тая тема ме запалихте да го гледам. Всъщност - тъкмо го изгледах. Още си бърша сълзите. Утре ще пиша впечатления.
- Публикувана: 10 дек. 2007, 14:47 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2008, 19:49 ч.
планината Броукбек,филм за мъжката либофф или филм за самотата?
Киора, ни най-малко съм искала да те обидя, разбира се, че всеки има право на свое лично мнение и същото да го изказва. Не знам защо си усетил алична нотка в поста ми?! Но ако си усетила грубост, то е било по-скоро продиктувано от това, че току що бях гледала "Пълно затъмнение".
Е, не ми харесва, нито като игра на героите (btw на Лео много му отива да играе невменяем, вж. "Защо тъгува Гилбърт Грей"), нито като дълбочина на характерите. Или на гениите на своето време им е позволено да се държат какт искат в обществото и в семейството си. Интересно, защо героят на Лео (не им помня имената) не се държеше така в неговото си семейство. Грубото отношение на Пол към жена си, описанието колко глупава и елементарна била. Може и така да е за него. Да не се е женил. А като блъскаше кошчето с новороденото бебе... нямам думи. Героят на Лео, толкова много обичаше партньора си, че го обиждаше с всевъзможни грубости, мръсотии и подигравки, като не криеше, че е с него защото го издържаше. А накрая Пол, в сцена достойна само за Отело и Дездемона, простреля, човека, за който би умрял. Извинявай, но това са двама душевно болни хора. Не съм запозната с поезията им, но от стиховете цитирани във филма нищо не разбрах. Все пак филма няма да се гледа от литературни критици. "Планината Броукбек" е номинирана за Оскар през 2006 мисля.
Сега не искам да правя профил на героите и от двата филма, но мисля, че базата за сравнение между тях единствено е гей-влечението им. Те са хора от много различни епохи, с много различни професии и характери. Енис, слаб характер го прави това, че той живее един измъчен живот, живот, в който се раздвоява от това, че изпитва изпепеляваща страст към друг мъж и вината, че го изпитва. За това и не може да подхване нищо в живота си, не умее да го прикрие, да се замаскира, както го прави другия, но се страхува и срамува да признае влечението си да го покаже напоказ. Може би защото самия той не е сигурен дали е истинско, дали той самия е гей. Влечение към друг мъж не се показа. И не си права, накрая той прие да присъства на сватбата на дъщеря си. А първоначалния отказ беше поо-скоро от любов към детето си, не искаше да го срами.
Нарочно изгледах и "Пълно затъмнение", точно защото уважих мнението ти. По стила на писане ти личи, че си начетено момиче. Но едва го изгедах. А "Планината Броукбек" го изгледах два пъти. Тематиката уж една, а останах с различно усещане след всеки от филмите. Разбира се това е моето мнение, моето усещане.
Е, не ми харесва, нито като игра на героите (btw на Лео много му отива да играе невменяем, вж. "Защо тъгува Гилбърт Грей"), нито като дълбочина на характерите. Или на гениите на своето време им е позволено да се държат какт искат в обществото и в семейството си. Интересно, защо героят на Лео (не им помня имената) не се държеше така в неговото си семейство. Грубото отношение на Пол към жена си, описанието колко глупава и елементарна била. Може и така да е за него. Да не се е женил. А като блъскаше кошчето с новороденото бебе... нямам думи. Героят на Лео, толкова много обичаше партньора си, че го обиждаше с всевъзможни грубости, мръсотии и подигравки, като не криеше, че е с него защото го издържаше. А накрая Пол, в сцена достойна само за Отело и Дездемона, простреля, човека, за който би умрял. Извинявай, но това са двама душевно болни хора. Не съм запозната с поезията им, но от стиховете цитирани във филма нищо не разбрах. Все пак филма няма да се гледа от литературни критици. "Планината Броукбек" е номинирана за Оскар през 2006 мисля.
Сега не искам да правя профил на героите и от двата филма, но мисля, че базата за сравнение между тях единствено е гей-влечението им. Те са хора от много различни епохи, с много различни професии и характери. Енис, слаб характер го прави това, че той живее един измъчен живот, живот, в който се раздвоява от това, че изпитва изпепеляваща страст към друг мъж и вината, че го изпитва. За това и не може да подхване нищо в живота си, не умее да го прикрие, да се замаскира, както го прави другия, но се страхува и срамува да признае влечението си да го покаже напоказ. Може би защото самия той не е сигурен дали е истинско, дали той самия е гей. Влечение към друг мъж не се показа. И не си права, накрая той прие да присъства на сватбата на дъщеря си. А първоначалния отказ беше поо-скоро от любов към детето си, не искаше да го срами.
Нарочно изгледах и "Пълно затъмнение", точно защото уважих мнението ти. По стила на писане ти личи, че си начетено момиче. Но едва го изгедах. А "Планината Броукбек" го изгледах два пъти. Тематиката уж една, а останах с различно усещане след всеки от филмите. Разбира се това е моето мнение, моето усещане.
Препоръчани теми