Децата бързо се ориентират къде какво могат и не могат да правят. Подбирай си битките. Говори с нея само за изключително важните за възпитанието неща.
Isa, точно за това говоря, според мен не е маловажно това, детето да не се приучва, че винаги всичко му е позволено и винаги ще става така, както то иска.
Елементарен пример:
Давам на детето дъвка - то я гълта, очевидно още е малко. Обаждам се на майка му и казвам, "Така и така малко е за дъвка, не му давай ", тя казва: "ОК". Отивам да го взема и то много доволно ми показва дъвка. Аз я питам: "Защо си му дала? Нали се разбрахме", отговора е: "Ми какво да направя, като ми се притръшка в магазина..."
Не става въпрос са дъвката, а за това, че щом се притръшка и му се позволява всичко.
И именно, защото методите ви са различни-макар и д асе обичахте с женат ти, този тип баланс, за който говориш пак нямаве да го има, защото тя пак щеше да позволява, а ти да забраняваш.Даже е по-зле, защото един-друг пред детето отхвърляте авторитетите и демонстративно показваш, яе мама моье и да дава, ама ти не даваш-И?Кво правиме? 
, защото винаги, когато детето се е опитвало да пробута, някой от детските номера, тя вдигаше ръце и аз се оправях. Ама сега, като няма кой, е много по лесно да се пусне по пързалката, вместо да се опита да направи нещо. 
. (С тази разлика, че аз ако не се бях развела до сега да съм попребита няколко пъти поне.) Има хора с които за жалост не можеш да излезеш на глава. Не дай Боже да им кажеш, че грешат някъде. 
